В категории: Брой 5-6/2006, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Сухо строителство

Стенна облицовка „суха мазилка“

Керамични тухли, бетонни елементи, блокчета газобетон – независимо от материала, с който са иззидани, стените трябва да се измажат, за да се получи гладка и неронеща се повърхност. Колкото стената е по-неравна или крива, толкова по-дебел пласт мазилка трябва да се нанесе върху нея, за да се коригират дефектите на зидарията. Това е трудоемка операция, която е свързана с внасяне на значително количество влага и голямо замърсяване на помещенията. Поради това полагането на класическа мазилка става още по-неприемливо при ремонтни работа във вече обитавани сгради. Същото важи и при реставриране на стари постройки, чиито стени често са криви, а, като се изкърти старата ронеща се мазилка, се отваря страхотно много работа.

Проблемът има елегантно решение и то се нарича суха мазилка. Тя е елемент от „сухото строителство“, при което класическите, но вече остарели и неефективни технологии се заменят с решения, базирани на системите на Knauf за използване на плочи от гипсокартон или гипсфазер. Така измазването и шпакловането на стените се заменя с тяхното облицоване с плочи от един от двата материала. Плочите гипсокартон се произвеждат с дебелини 9,5 и 12,5 mm, широчина 1200 или 1250 mm и дължини 2000, 2500, 2600, 2750 и 3000 mm. Това ще рече, че, ако се изправят по височина една до друга пет плочи, се получава стена с дължина 6 m. Тя ще бъде напълно равна и с гладка повърхност, готова за боядисване или за облепване с тапети. За облицовка тип „суха мазилка“ се препоръчват по-стабилните плочи с дебелина 12,5 mm.

Решението е невероятно ефективно при криви и силно неравни стени. Чрез технологията „суха мазилка“ може да бъде значително подобрена и топлоизолацията на стената, като се използват комбинирани плочи от гипсфазер със залепени върху тях плочи от минерална вата или от стиропор. Предлагат се с дебелина на минералната вата 20 mm, 30 mm и 50 mm и на стиропора – от 20 mm до 80 mm. Размерът на плочите с минерална вата е 900х2600 mm, а на тези със стиропор – 1250х2500 mm. Предвид максималната дебелина на изолационните плочи, по този начин бързо се прави и ефективна вътрешна топлоизолация. Когато не е възможна направа на цялостна външна топлоизолация на сградата, решението „суха мазилка“ и плочи, комбинирани с топлоизолация, е много добро. Това е и сигурният начин за спасение срещу овлажняване и плесенясване на външните стени при панелните сгради.

За да се получи сравнително добра изолация (k=0,38 W/m²K), тухлен зид с дебелина 250 mm от плътни решетъчни тухли се нуждае от предстенна обшивка с дебелина на топлоизолацията 80 mm. При външна стена с дебелина 250 mm, иззидана с блокчета газобетон с плътност 700 kg/m³ и предстенна обшивка 80 mm, комбинацията от двата материала дава коефициент на топлопреминаване 0,29 W/m²K, което вече е добро решение. Външни стени от обикновен бетон (150 mm) се нуждаят от топлоизолация с минимална дебелина 80 mm, при което от топлотехническа гледна точка отговорят на изискванията на действащите към момента в България норми, но изостават от европейските препоръки.

Освен подобрената топлоизолация, чрез използване на комбинирани плочи с минерална вата, се постига и още един ефект – намаляване на нивото на шума, който прониква в помещенията отвън. Плочите от стиропор са добър топлоизолатор, но почти не вършат работа като звукоизолация.

Към стената се монтират чрез залепване, като начинът зависи от това доколко основата е равна, и съответно с каква дебелина на пласта лепило трябва да се компенсират нейните неравности, което се установява с дълъг метален мастар.

Най-лесно и бързо се работи, когато основата е достатъчно равна и позволява залепването да става с тънък слой лепило (1). В този случай за лепило се използва пълнител за фуги Knauf Fugenfüller Leicht, който се нанася с назъбен шпахтел на ивици върху гърба на плочата, успоредно на кантовете ù. По надлъжната осова линия на плочите с дебелина 12,5 mm се полага още една ивица лепило, а при по-тънките плочи (9,5 mm) се препоръчват две симетрично разположени по височина ивици. Лепилото се нанася върху хоризонтално поставена плоча. След това тя се изправя и притиска към стената, докато прилепне плътно.

Когато неравностите са по-големи, но не повече от 20 mm, измерени между стената и мастара, се прилага друга техника. Вместо на ивици, лепилото (Knauf Perlfix) се полага върху гърба на плочата на купчинки (2). Те се разполагат на редици по продължение и на около 5 cm от края на кантовете на плочата на разстояние около 25 cm една от друга. При по-дебелите плочи (12,5 mm) купчинките се поставят и в един ред близо до надлъжната осова линия на плочата, а при по-тънките плочи (9,5 mm) – в два успоредни реда. Дебелината на купчинките се подбира в зависимост от големината на неравностите. Залепването и нивелирането на плочите става с внимателно притискане към стената и почукване с гумен чук, докато кантовете им се изравнят, а самите те застанат в една равнина. Наместването на всяка от плочите се контролира с отвес и метален мастар. Малки корекции са възможни, докато лепилото е още прясно.

При стени с по-големи неравности, каквито често се срещат при старо строителство, плочите не се лепят директно към стената, а предварително се прави подложна скара от ивици гипсокартон с широчина 100 mm (3). Всяка от тези ивици се залепва с лепило Knauf Perlfix към стената и се нивелира във вертикална и хоризонтална посока така, че всички да лежат в една равнина. За всяка от по-дебелите облицовъчни плочи се прави скара от три ивици, а за по-тънките – от четири. Плочите се лепят върху нея, след като лепилото се втвърди, като се прилага методът на тънкослойното залепване – ивици лепило, нанесени с назъбен шпахтел. Те се полагат върху гърба на плочата така, че по местоположение да съответстват на ивиците, върху които се лепят. Залепването на плочите, оформящи отворите за прозорците и вратите, облицовката около комините, както и плочите, върху които се лепи облицовка от керамични плочки или се закрепват санитарни прибори, трябва да става по цялата им повърхност.

За да хване лепилото по-сигурно, задължително условие е основата да бъде здрава, почистена от прах и нездраво свързани частици, без маслени и други замърсявания, и да се грундира. В зависимост от способността ù да попива вода се използват различни грундове. Ако тя попива водата нормално, се използва Tiefgrund plus, за порьозни основи като газобетон, дървесни плочи, стари варо-циментови мазилки или повърности, които не попиват вода (облицовка от плочки) се прилага грунд, който подобрява сцеплението към основата (Spezialhaftgrund). За обработка на основи от уплътнен бетон с гладка повърхност, който слабо или изобщо не попива вода, се работи с грунд Betonkontakt. Нанася се равномерно с широка четка или валяк, докато покрие цялата повърхност.

Лепилото Knauf Perlfix се доставя в сухо състояние в торби и се приготвя чрез разбъркване с вода в съотношение 25 kg лепило на 12,5 l вода. Посипва се равномерно върху повърхността на водата на малки порции, след което се разбърква с миксер до получаване на гъста хомогенна маса.

Повече познания и старание са необходими при изпълнението на различни специфични места от облицовката като свързването ù към тавана и пода, оформянето ù при изпъкнали и вдлъбнати ръбове, около врати и прозорци и др. За някои от най-често срещаните случаи прилагаме чертежи на съответните възли. Детайлна конструктивна документация може да се получи от „Кнауф България“.

Основният проблем при изпълнението на тези връзки произтича от това, че под действието на термични, влажностни или механични фактори плочите се свиват или разширяват. Заслужава да се отбележи, че от всички облицовъчни материали именно плочите от гипсокартон са най-слабо чувствителни към измененията в микроклимата в помещенията, и най-малко променят дължината си в резултат на температурните колебания. При тях коефициентът на термично разширение е 0,013–0,020 mm/mK при относителна влажност на въздуха 50–60%. За сравнение при плочите от дървесни материали (ПДЧ или OSB) този коефициент е около 3,5 mm/mK. Въпреки това трябва да се вземат специални мерки за запълване на фугите, така че след време в резултат на тези движения да не се получи напукване и да се отворят процепи. Същото се отнася и за фугите между всеки две съседни плочи – при дължина на облицовката, по-голяма от 15 m, в нея се оставят специални разширителни фуги, които поемат деформацията и предпазват облицовката от напукване.

Кантовете на плочите са специално фабрично обработени – най-често със заобляне (плочи HRAK) или скосени под ъгъл 45° (FK). Това е направено, за да се получи достатъчно широка фуга, в която запълващият материал да може да захване здраво и трайно. Фугите между съседните плочи са запълват и шпакловат с Uniflot без поставяне на армираща лента. В ъглите на стенната облицовка или между нея и тавана фугите се шпакловат с поставяне на хартиена армираща лента.

Темата за шпакловките и повърхностната обработка на облицовките от гипсокартон и гипсфазер ще бъде разгледана в следващ брой на списанието.

За допълнителна информация вижте тук.