В категории: Бани и кухни, Брой 1-2/2010, Облицовки и настилки, Ремонти

Ремонт и обновяване на банята VI. Полагане на подови покрития с плочки

Продължение от НС 12/2009

Георги Балански

След като облепването на стените с плочки бъде завършено, остава да се поставят плочките и в най-долния откъм пода ред. И тъй като е предвидено всяка от тях да се отреже, за да се получи фуга с широчина, каквато е между останалите редове, то по-напред трябва да се направи подовата облицовка.

Настилка на пода

Подобно на облицовката на стените и тук крайният успех в най-голяма степен зависи от предварителната добра подготовка на основата и от внимателното обмисляне, т.е. оптимално планиране на разположението на плочките с оглед на конкретните дадености – размери и форма на пода, разположение на подовия сифон. Именно той най-често е решаващият фактор при планиране на подовата настилка.

За начина на разполагане на плочките са възможни два варианта – полагането им в редове, успоредни на стените, или диагонално разположение. Вторият вариант е за предпочитане, защото придава значително по-раздвижен и по-приятен за окото вид на настилката, по-незабележими остават различията в големината и формата на крайните в облицовката плочки, които възникват, когато съседните стени не са перпендикулярни една на друга и съответно срещуположните – успоредни помежду си. Дали ъгълът между стените е прав, може да се определи с помощта на подов лазерен нивелир или като се приложи Питагоровата теорема. За целта плътно опрени покрай две съседни стени се поставят два прави мастара. Върху единия се отмерва и маркира разстояние 120 cm, а върху другия – 160 cm. След това се измерва разстоянието между отбелязаните места. Ако ъгълът е прав, дължината на диагонала (хипотенузата на триъгълника) трябва да бъде 200 cm. Когато диагоналът е по-къс, ъгълът между стените е по-малък от правия и обратно. Същото измерване може да се направи и без помощта на мастари, като прилежащите катети на триъгълника се отбележат директно върху пода.

При подове с по-голяма площ си заслужава допълнително усложняване на работата чрез вграждане на фриз в близост до стените, който огражда и придава по-завършен вид на облицовката с плочки.

Въпреки че се изпълнява малко по-трудно, диагоналното разположение на плочките е за предпочитане. Започва се с определяне на местоположението на централната точка на помещението, която определя местоположението и на централната плочка в настилката (фиг. 1). Това е пресечната точка на диагоналите на пода. Има обаче и изключения, когато централната точка на настилката се определя от местоположението на подовия сифон.

На следващата страница са показани две примерни схеми за подреждане на плочките върху под с по-голяма площ, предразполагащ към изпълнение на фриз покрай стените. В този случай се абстрахираме от местоположението на подовия сифон. Така се постъпва и при подови настилки във всякакви други помещения – кухни и трапезарии, дневни, коридори и т.н., чиито подове са хоризонтално разположени и липсва подов сифон.

Разликата между показаните два варианта е в местоположението на централната плочка в настилката. При първия вариант тя се поставя така, че центърът ù да съвпадне с центъра на пода, а върховете лежат върху двете взаимно перпендикулярни една на друга линии. Във втория вариант централната точка на пода съвпада с точката, в която се събират върховете на карето плочки, разположени около нея. Разлика в начина на поставяне на плочките или в изгледа на завършената настилка при двата варианта практически няма. Единственото различие се появява във формата на плочките в ъглите на основното поле. При първия начин на полагане във всеки от ъглите се поставят по две половинки от разрязана по диагонал плочка, а във втория – по една четвъртинка. И в двата случая редовете в централното поле завършват на цяла или на половинка плочка.

Независимо от избраната схема за разполагане на плочките винаги е препоръчително да се направи пробно подреждане на плочки, без да се лепят, до достигане на линията на фриза или ограждащите стени. Подрежда се и един диагонален ред, по който се очертава линията, обозначена на чертежа в синьо (фиг. 2). Това се прави старателно и с използване на дистанционните кръстчета. Избира се една от крайните плочки за начална и местоположението ù се маркира със самозалепваща лепенка. След това плочките се събират и лепенето може да започне. Първо се залепва избраната за начална плочка. По нея и по очертаната на пода линия се полагат и останалите в реда плочки до достигане на линията на фриза или стената при липса на фриз (фиг. 3). На този етап се лепят само цели плочки. По първия ред, един след друг, се лепят и плочките в останалите редове. След като лепилото се втвърди, се пристъпва към поставяне на плочките от фриза. Накрая се попълват и останалите в ъглите празни места със срязани по диагонал плочки.

На фиг. 4 е показано разполагане на плочките, при което съседните върхове на четирите плочки в центъра съвпадат с центъра на пода. След като той бъде определен по диагоналите на помещението (пунктираните линии), през него се прекарват и очертават върху пода двете взаимно перпендикулярни линии (в зелено). През централната точка се очертават и две линии (в синьо), като всяка от тях сключва ъгъл 45° спрямо една от предните линии. Подреждането на плочките по така очертаните линии се вижда ясно на схемата. Фризът е изпълнен като рамка от тесни с декоративна окраска плочки и още една, втора рамка от плочки, които се отрязват според широчината на ивицата, която се облицова. Диагоналното разполагане на плочките е особено подходящо и при подове със сложна форма поради наличието на повече чупки.

Тези две схеми на разполагане на плочките са универсални и се прилагат при всякакви подови настилки. В банята обаче диагоналното разполагане на плочките трябва да се съобрази с местоположението на подовия сифон. Оптималното и най-често прилагано решение е модификация на втория от двата описани варианта, като четирите централни плочки се разполагат около подовия сифон, така че върховете им да се срещат в неговия център. Поставят се и кръстчетата, оформящи фугите. Този подход силно улеснява работата. Във всяка от четирите плочки се прави правоъгълен изрез, като се отчита широчината на фугите между тях, както и фугата между решетката на подовия сифон и ограждащите го плочки.

Специално обръщаме внимание, че решетката на сифона трябва да бъде нивелирана в хоризонтално положение. В противен случай, ако единият ù край лежи дори с милиметър-два по-ниско от срещуположния, на това място върху настилката водата ще се задържа, вместо да се стича изцяло в канала.

Идеалният вариант е, ако сифонът се намира в центъра на пода и подреждането на плочките става най-лесно. Всичко това трябва да се има предвид още когато се определя местоположението на подовия сифон при полагане на канализационните тръби.

При всички случаи препоръката за предварително подреждане на сухо на водещите редове с плочки остава в сила. Така лесно се установява къде може да възникне проблем и да се избере оптималното решение според конкретните дадености. Може да се препоръча още, когато се определя местоположението на сифона, това да се направи и с оглед на по-лесното подреждане на плочките в настилката. Когато се използва сифон от вида, описан в НС 7-8/2009, решението на задачата се улеснява от това, че той позволява регулировка на местоположението чрез двустранното му завъртане. След като бъде замазан с циментов разтвор, сифонът трябва добре да се нивелира и при необходимост укрепи в това положение, докато разтворът се втвърди. Макар че водосборната фуния с решетка, която се поставя най-накрая, позволява съвсем минимална промяна на наклона, на това не бива да се разчита, че ще компенсира неточността при монтиране на сифона. Чрез внимателно подбраното местоположение на подовия сифон може да се гарантира, че крайните плочки във всеки ред ще имат еднаква или съвсем малко и почти незабележима разлика в големината.

След като бъдат правилно подредени и залепени първите редове на настилката, останалите плочки се редят сравнително лесно, като всичко казано за нивелирането на плочките от стенната облицовка важи и тук.

И при подовите облицовки незаменим помощник е лазерният нивелир, като за тях има специално разработени модели. За професионално използване бихме препоръчали модела SOLA FCL (FLOORCROSS FCL), който се предлага в мрежата магазини „Киров“. Поставен върху пода, той очертава на разстояние до около 10 m две взаимно перпендикулярни линии, което силно улеснява точното разполагане на всяка една плочка от настилката. Така се избягва постепенното изкривяване на редовете и получаване на фуга с променлива широчина, което често се случва, когато всяка следваща плочка се ориентира по вече залепената преди нея. Точността на този нивелир е ±0,3 mm/m, което е повече от достатъчно. Хоризонталното положение на нивелира се постига с помощта на кръгообразна водна либела и две крачета с винт.

За домашните майстори Bosch също предлага специализиран за подови настилки лазерен нивелир, модела PLT 2, който е представен по-подробно в този брой на списанието.

За доброто залепване на плочките е от голямо значение правилно подбраната гъстота на лепилото. Ако то е по-рядко, плочката потъва лесно в разтвора и след втвърдяване на лепилото може да се окаже, че тя лежи по-ниско от нивото на съседните. При рядък разтвор той избива лесно между фугите и зацапва повърхността на плочките, което допълнително затруднява работата, защото това възпрепятства точната преценка доколко дадената плочка лежи в една равнина със съседните. След като лепилото се втвърди, може да се окаже, че между съседни плочки са се образували тук-там макар и малки прагчета. Ето защо след наместване на всяка плочка, избилото лепило се обира незабавно с влажна гъба и вече почистена, се преценява дали тя е поставена правилно.

Когато пък лепилото е прекомерно гъсто, тогава наместването на всяка плочка изисква доста силно и продължително чукане, което може да причини дори нейното счупване.

Залепването на плочките от подовата настилка става по-трудно от стенната облицовка, включително и затова, защото достъпът до скоро залепените плочки с напредване на работата става все по-затруднен – върху тях не може да се стъпва за внасяне на евентуални корекции. Наблягаме върху всичко това, за да подчертаем още веднъж колко е важно основата да бъде възможно най-добре подготвена, т.е. равна. Ако се разчита неравностите или зле дадените наклони на замазката да бъдат впоследствие коригирани чрез различно дебел пласт на лепилото, това допълнително ще затрудни работата.

Най-бавно става залепването на последните във всеки ред плочки, там където те достигат стените. Това се прави на следващия ден, когато лепилото е стегнало и върху настилката с плочки вече може да се стъпва. Проблемът не е в това, че всяка от крайните плочки трябва да се среже, а във взимането на точния размер за всяка плочка поотделно. Мери се с метър от края на залепената съседна плочка до стената, като се приспада широчината на фугите. По-точни и лесно взети мерки може да се получат чрез практичния метод с шаблон от кадастрон, изрязан по размерите на подовата плочка. Той се поставя на мястото на липсващата плочка, като се огъва и пречупва по продължение на ъгъла между пода и стената. След като се предвиди широчината на фугата между края на стената и плочката, както и между нея и двете съседни плочки, се определя линията или контурът, по който тя трябва да се отреже.

Фугиране

За фугирането на облицовката с плочки сме писали и в предишни броеве (виж НС 12/2008 и НС 9-10/2009), пък и тази завършваща операция не изисква кой знае колко опит, нито внимателно предварително планиране. Важното е да се избере най-подходящият за целта материал за запълване на фугите и също така да се уцели оптималният за фугирането момент.

На пазара се предлагат материали за запълване на фугите на производители от световна или местна величина, едни предлагат по-богата цветова палитра, при други възможностите за избор на цвят са доста по-ограничени.

Модерните пълнители трябва да притежават водоотблъскващи и бактерицидни свойства, така че да не пропускат и да не задържат влагата, да не способстват развитието на микроорганизми, което предизвиква бързото потъмняване на фугите. В зависимост от конкретните условия, при които се експлоатира облицовката, на по-преден план може да изпъкне и способността на фугиращия материал да запазва остатъчна еластичност след втвърдяване.

Фугиращите материали се предлагат в прахообразно състояние и преди работа се разбъркват с вода в предписаното от производителя съотношение. Така полученият гъст пастообразен разтвор се вкарва и набива във фугите, докато ги запълни изцяло. Това се прави с гумен шпахтел, който се движи диагонално спрямо фугите. Около ръбовете, при ъгловите декоративни профили и други подобни места запълването се прави с тесен стоманен или пластмасов шпахтел.

Във всички ръководства и фирмени технически указания се споменава само, че накрая повърхността на облицовката се почиства от избилия фугиращ разтвор чрез избърсване с влажна дунапренова гъба. Останалите след това почистване белезникави следи от изсъхнало прахообразно вещество се премахват чрез изтриване на плочките до блясък с чиста суха текстилна кърпа.

Всичко това е вярно, ала не съвсем. Пропуска се нещо много важно, а именно че влажната дунапренова гъба е инструментът, с който се оформя профилът и повърхността на фугите. За тази цел гъбата се прекарва къде напречно, къде по продължение на фугата, докато се получи желаният резултат. Нивото на пълнителя трябва да стига до началото на заоблянето на кантовете на плочките. Ако е по-ниско, се открива различно оцветеният кант на плочката и особено при бял или светло оцветен пълнител това видимо ще загрозява облицовката. Когато нивото на запълване остане по-високо, фугата като че се „разлива“ на места, което също личи и загрозява. При достигащо до основата на закръглението запълване на фугите, тази част от кантовете остава открита и се получава приятна за погледа облицовка с леко изразен повърхностен релеф.

За да се получи този ефект, е необходимо:

» След залепване на плочките фугите между тях да бъдат изцяло почистени от проникналото лепило. Това се прави, докато лепилото е все още меко и лесно се изстъргва със заострена дървена клечка. Може да се наложи също така почистване на ръбовете на плочките чрез изтриване с малка дунапренова гъба за миене на кухненски съдове. Когато лепилото се втвърди, вече се налага използване на специален инструмент за почистване на фугите, чиито резци са покрити с твърдосплавни зърна с остри режещи ръбове. Ако това се наложи, друг избор няма, но както вече бе споменато в предишната статия, опасността от надиране на повърхността на плочките е съвсем реална.

» Да се уцели най-подходящият момент за почистване на фугите, за отстраняване на излишния пълнител и моделиране на нивото на запълване. Ако се избърза и разтворът е още мек, гъбата, особено когато се движи по продължение на фугата, може да извлече прекалено много от материала. Когато пък оформянето на фугите се забави, това ще наложи енергично търкане включително с по-грубата и по-абразивна повърхност на гъбата.

Фугите около подовия сифон, както и между стенната и подовата облицовка, се запълват с подходящо оцветена санитарна силиконова паста.

За да бъде завършена облицовката, трябва да се реши проблемът за оформянето и около касата на вратата. Проблемът възниква от това, че нивото на облицовката е по-високо с около сантиметър от канта на касата на вратата. Освен това почти със сигурност рязаните ръбове на плочите от тази страна на облицовката не лежат на една линия, а може и да са леко нащърбени. Ако бъдат оставени видими, те със сигурност ще загрозяват изпълнената с толкова труд и старание облицовка.

В случая конфекционните первазни летви не вършат работа, а трябва да се изработят по мярка. За целта се разбичва и рендосва летва с необходимото правоъгълно сечение. След това с ръчна фреза и цилиндричен фрезер по продължение на нейния кант се издълбава фалц, чиято задача е да покрива краищата на плочките. Така се получава первазна летва, която плътно покрива края на облицовката на ивица с широчина около 5 mm. Подготвят се и останалите летви (със същата дебелина и широчина) за обрамчване на касата на вратата. Те се закрепват с винтове за дърво, за чиито глави предварително е бил издълбан ферзенк, така че те да потънат под повърхността. Отворите се запълват с кит за дърво. Щом той изсъхне, летвите се шлифоват окончателно и касата заедно с первазните летви се боядисва с подходящо оцветен лак, най-често бял.