В категории: Брой 9-10/2009, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Хидроизолация под облицовки с плочи

Стенните облицовки и подови настилки с плочи, най-често керамични, неотменно присъстват във всяко жилище, вила, обществена или с производствено предназначение сграда. Съчетанието между изключително голямото разнообразие на форми, големини, цвят и дизайн като цяло, от една страна, и много добрите експлоатационни свойства, от друга, ги прави не предпочитан, а задължителен елемент при всяко ново строителство или ремонт. Облицовките с плочи са класическото и най-подходящо средство за защита на стените и пода в помещения с висока влажност, когато се мокрят обилно от водни пръски или по тях се стича вода, както се случва в баните. Отново с цел защита на строителната конструкция срещу проникване на атмосферната влага от дъждове и топящ се сняг, те се използват за настилане на откритите балкони и тераси. За басейните да не говорим, защото именно облицовката с плочи е първата преграда пред натиска на водата да намери пролуки и да се просмуче през строителната конструкция.

По принцип облицовъчните плочи са водонепропускливи, като това в най-висока степен се отнася за плочите с повърхностна глазура, но също така и за гранитогреса, чиято структура е еднаква по цялата дебелина. Отличните водозащитни качества на плочите обаче пораждат лъжливата представа, че изпълнената с тях облицовка е също така водонепроницаема и едва ли не во веки веков сигурно ще защитава срещу проникване на влага. Тази доста наивна представа е формирана още във времето отпреди две десетилетия, когато плочките се лепяха с циментов разтвор и фугираха с разтвор на бял цимент. Тогава други материали нямаше и само можеше да се надяваме облицовката да не протече.

За щастие времената коренно се промениха, на нашия пазар вече присъстват водещите европейски производители на материали за строителство и ремонти, а на всеки майстор, професионален или домашен, и през ум не му минава мисълта да замени лепилото за плочи с нещо друго. Въпреки това обаче все още се забелязва надценяване на водонепропускливостта на облицовката и се подценява необходимостта по-напред да се направи сигурна хидроизолация.

Откак и на нашия пазар се появиха материалите за изпълнение на т.нар. алтернативна или още течна хидроизолация на Ceresit, от 2005 г. насам при всеки удобен повод разясняваме в списанието повече или по-малко подробно необходимостта и технологията за правилно изпълнение на облицовките с полагане на хидроизолация под тях. С времето на пазара се появяват нови, още по-съвременни и качествени материали, които улесняват изпълнението на хидроизолацията и я правят още по-водонепроницаема.

С две думи, преди да се пристъпи към залепване на плочките, стените и подът трябва да бъдат хидроизолирани. Това с най-голяма сила важи за участъците, които се обливат от пръски или направо от течаща вода в банята, както и при други мокри помещения. Хидроизолацията не е излишна и под облицовката над кухненската мивка и готварската печка, защото тук в допълнение на водните пръски се отделя голямо количество водни пари, които лесно проникват и през най-малките микропукнатини и капиляри. За откритите тераси и балкони необходимостта от хидроизолация изобщо не подлежи на обсъждане. В редица случаи тя е задължителна и под облицовки с плочки на помещения под нивото на терена, както и при цокъла на сградата.

След като самите плочи са водоплътни, очевидно е, че слабото място на облицовката са фугите между тях. Вероятността те да пропуснат, когато са запълнени правилно и с качествени материали, каквито са най-новите от този вид на Ceresit от серията Microprotect & Aquastatic (виж НС 12/2008), е минимална. Въпреки това след време, въпреки че тези материали имат висока остатъчна еластичност, поради термични и други движения на основата може да се образуват микропукнатини, които макар и незабележими за човешкото око, ще бъдат със сигурност открити от водните пари и влагата. Поради по-високото парциално налягане на парите в помещението и по капилярен път те няма да пропуснат възможността да се просмучат и да проникнат под облицовката.

Случи ли се веднъж такъв пробив, процесът няма спиране и овлажняването на стената под облицовката само ще се задълбочава с времето. Негативните резултати от това може да са няколко. Влагата може да проникне през стената (която по правило е с дебелина половин керамична тухла – 12 cm, или още по-зле – от блокчета газобетон), да овлажни и съответно да причини мухлясване и отлепване на тапетите в съседната стая. При това със задължителното в случая изронване на варо-пясъчната мазилка, с появата на мирис на мухъл и гнило. Откъм страната на мокрото помещение пък проникналата под плочите влага може да предизвика тяхното повдигане и отлепване.

Още по-зле стоят нещата при настилките върху открити тераси и балкони. Те са подложени на значителни температурни разлики в рамките на денонощието и през различните годишни сезони, които предизвикват циклично разширяване и свиване на облицовката. С това вероятността от отваряне на фуги и проникване на влага под плочките се превръща в реалност. Процесът много бързо се развива през месеците с отрицателни външни температури, защото проникналата влага замръзва, а разширяващият обема си лед оказва натиск, на който не само облицовката, но и останалите елементи на строителната конструкция не може да устоят.

Ето защо дори и когато се работи с най-качествените съвременни материали, а именно така и трябва да се постъпва, защото икономиите в случая са повече от неуместни, правилно изпълнената хидроизолация на първо време може да се окаже до известна степен и презастраховка. Но облицовката с плочи се прави за години напред и за разлика от тапетите не се подменя през година-две.

Така че въпросът въобще не стои дали трябва под облицовката с плочи по-напред да се постави хидроизолация, а как и с какви материали да се направи. Това вече зависи от нейното натоварване с пръскаща или течаща вода, дали се намира в закрито помещение или на открито.

В зависимост от условията, при които се експлоатира облицовката с плочи, може да се обособят три групи, като тук става дума предимно за жилищни и вилни сгради.

1. Облицовки, подложени на краткотрайни водни пръски по стените и повишена влажност на въздуха, което е характерно за банята в едно жилище.

2. Облицовки, върху които през продължителни периоди от време се излива течаща вода, която се оттича свободно, без да се задържа. В жилището такова място са стените, ограждащи ъглова душ-кабина, а иначе този режим на експлоатация е по-характерен за обществените бани и санитарни помещения.

3. Настилки върху разположени на открито тераси и балкони.

За всеки от тези случаи Ceresit предлага система от материали и технологии, които гарантират постигане на пълна водоплътност. Част от тези материали се нанасят чрез намазване с четка или във вид на шпакловка и поради това се наричат още алтернативна или течна хидроизолация.

Хидроизолиране в мокри помещения

Този метод на изпълнение на алтернативната хидроизолация обхваща първите две групи. Технологията практически е една и съща, като разликата е в материала за течна хидроизолация. В първия случай, когато става дума за домашната баня (група 1), се използва еднокомпонентният материал Ceresit CL 51. Той представлява гъст пастообразен разтвор със сив цвят, който се нанася чрез намазване с широка четка, бояджийски валяк или подобно на шпакловките се полага със стоманена пердашка. Материалът се нанася на два слоя при обща дебелина 1,0–1,5 mm. Вторият слой се нанася около 2 часа след първия, изчакват се още 16 часа, преди основата да стане годна за залепване на плочите. Това създава известно забавяне на работата, което трябва да се предвиди при планирането на работата.

В случаите от група 2 се препоръчва усилена хидроизолация, която се изпълнява с Ceresit CL50. Това е двукомпонентен материал, чиито съставки – прахообразна и пастообразна, се разбъркват с електрически миксер непосредствено преди употреба. Работи се с честота на въртене на бъркалката около 400 minˉ¹. Когато не се забърква цялото количество материал (прахообразната смес и разтворът се доставят в опаковки с маса по 5 kg), трябва да се спазва съотношение между тях 1:1. След като се получи хомогенен, без сухи съставки и бучки, разтвор, той се оставя да отлежи 5 min. Разбърква се отново и краткотрайно, с което се получава разтвор с консистенция, подходяща за нанасяне със стоманена маламашка във вид на шпакловка. За да може да се нанася и с четка, към разтвора трябва да се добави 2% вода (200 ml на 10 kg). Ceresit CL 50 се нанася на два пласта при минимална крайна дебелина 0,8 mm.

Съществено предимство на този материал е, че са необходими само два часа, за да стане основата годна за залепване на плочите – един час е промеждутъкът между двата пласта, а вторият час е необходим за окончателното свързване и изсъхване на покритието.

За домашната баня, по наше мнение, хидроизолацията с Ceresit CL 51, включително и в областта на душ-кабината (отворена откъм ограждащите я стени) е достатъчно ефикасна, стига да се изпълни качествено. Производителят препоръчва да се хидроизолират стените зад душ-кабината и на разстояние поне 50 cm от нея или от ваната, а също така над и зад умивалника. Подът задължително се хидроизолира, както и стените на височина 20 cm над него. Според нас обаче, когато и без това човек се е хванал на работа, а кофата с материал е отворена, най-добре е да се изолират всички повърхности, които ще бъдат облицовани с плочи. Това се отнася и за обшивката на конструкцията при скрито монтиране на тоалетната чиня и бидето. Площта на стените, която остава за изолиране извън посочените задължителни места, е твърде малка, за да се правят икономии на дребно. Освен това пластът течна хидроизолация създава много добра основа, към която лепилото за плочки Ceresit захваща още по-здраво.

Тъй като практическото изпълнение на алтернативна хидроизолация с Ceresit CL 51 бе подробно описано в предишния брой на списанието, тук съвсем накратко ще маркираме останалите операции, които не зависят от това дали се работи с CL 51 или с CL 50. Номерацията на илюстрацията е съобразена с последователността при работа.

Основата трябва да бъде добре подготвена, което означава здрава, суха и без ронещи се частици. Тя се грундира задължително с дълбоко проникващия грунд Ceresit CT 17. Времето за неговото изсъхване е минимум 4 часа. В повечето случаи подът на банята се прави с наклон 2–2,5% за оттичане на водата. Това се постига с циментова замазка по начина, описан при технологията за настилане на балкони и тераси.

Върху още пресния първи слой течна хидроизолация по продължение на ъглите между стените, между стените и пода се опъват и притискат, докато равномерно потънат, хидроизолационни ленти Ceresit CL 152. За уплътняване около подовия сифон се използва маншет с правоъгълна форма – Ceresit CL 54. Нанася се вторият пласт хидроизолация, така че добре да покрие цялата повърхност.

Лепилото за плочите се подбира най-вече по това дали се очаква движение на основата, което би могло да предизвика напукване на твърдия пласт лепило и отлепване на плочите. Темата за лепилата Ceresit, които се предлагат към момента у нас, тяхното приложение и технология на работа бе подробно разработена в НС 5-6/2009. Затова отново прескачаме подробните пояснения. За стенни и подови облицовки, без наличие на подово отопление, достатъчно подходящо е лепилото Ceresit CM 12 Elastic, което по своите качества заема междинно място в продуктовата палитра. Все пак като максималисти по природа и изхождайки от разбирането, че разходите за качествено строителство не са харчене на пари, а разумна инвестиция, бихме предпочели лепилата Ceresit CM 16 Flex или още по-добре Ceresit CM 17 Super. Във всеки случай важното е да се знае, че за всеки вид основа, за всеки вид плочи и условия на експлоатация има оптимално за целта лепило.

Накрая остава фугите между плочките да се запълнят с подходящия пълнител – най-добре Ceresit CE 40 или Ceresit CE 43. Първият е подходящ за запълване на фуги с широчина до 5 mm, докато вторият се използва при по-широки фуги – до 20 mm. За фугиране на настилка или облицовка от мраморни плочи се използва Ceresit CE 42, който не прозира и не оцветява краищата на плочите.

Фугите между стенната и подовата облицовка, там, където санитарните прибори опират до пода или стените, се запълват с подходящо оцветена силиконова паста Ceresit CS 25.

Често, защото така е по-лесно, плочките от най-долния ред на стенната облицовка се отрязват на дължина така, че да бъдат максимално близо до подовите. Между двете облицовки остава съвсем тясна фуга, която се запълва със същия материал, който се използва и за фугите между плочките. На това място сред време фугата може лесно да се отвори и да пропусне вода, защото по пресечната линия между стените и пода е по-вероятно да възникнат механични напрежения. Правилното решение е показано на чертежа, като фугата между двете облицовки се запълва със силно еластичната силиконова паста. Когато фугата е по-широка, се препоръчва предварително в нея да се напъха дунапренов шнур, за да не поеме прекалено голямо количество уплътняваща силиконова паста.

Хидроизолиране на балкони и тераси

Тук отново имаме два сходни варианта на изпълнение, като съществената разлика произлиза от това, че под терасата се намира обитаемо и съответно отоплявано през зимата помещение. Поради това под настилката от плочки освен хидроизолация, трябва да се предвиди и топлоизолация. Друг е въпросът, че правилното решение е и балконите да бъдат топлоизолирани, нещо, което рядко се прави. От топлотехническа гледна точка всеки балкон е ребро с голяма площ от стоманобетон – материал, който е много добър проводник на топлина. С две думи, балконът представлява „топлинен мост“, през който топлината „изтича“ в околното пространство. Така че неговото топлоизолиране при възможност не бива да се пренебрегва. В нашия случай обаче е разгледан опростеният вариант – без топлоизолация.

За топлоизолиране на подове подходящият материал са твърдите плочи XPS, които са отличен топлоизолатор и имат значително по-голяма устойчивост на натиск в сравнение със стиропора. Поради затворената си клетъчна структура те не пропускат водни пари и не поглъщат вода. За да има забележим ефект от топлоизолацията, нейната дебелина трябва да бъде поне 6 cm, ако се третира като външна стена, или 15 cm, ако се приеме за покривна топлоизолация. Вторият случай е за предпочитане, защото температурата на въздуха в помещението в близост до тавана е най-висока и следователно топлообменът с околното пространство е по-интензивен.

Пластът от топлоизолационни плочи трябва да бъде механически защитен. За тази цел върху него се прави армирана циментова замазка с дебелина 45 mm.

Друг проблем при балконите и терасите, който трябва добре да се обмисли, за да се намери най-подходящото решение, е оттичането на дъждовната вода. При балконите най-често се дава наклон навън, така че водата да се оттича по цялата дължина. Такъв вариант е показан и на даденото тук схематично изображение. Обръщаме внимание, че челото на балкона е покрито и получава завършен, естетически издържан вид с помощта на специален метален профил, който покрива челото му, а в долния му край има надлъжен ръб, по който водата се оттича, без да подлизва към сградата. Това решение е неизмеримо по-лесно изпълнимо, по-ефикасно и по-красиво от допотопната изчукана мозайка (бочарда). Обръщаме внимание на този проблем, защото челният профил трябва да се избере и достави предварително. Решетестото му рамо потъва в слоя лепило и остава под плочите.

Независимо дали е балкон или тераса над обитаемо помещение, първата задача е върху стоманобетонната плоча да се направи циментова замазка с наклон 2–2,5% към мястото за оттичане на дъждовната вода. Тъй като замазката особено в долния си край става доста тънка, за да се получи добро сцепление между нея и старата бетонна плоча и за да не се отлепи след време, трябва да се използва специалната емулсия Ceresit CC 81 (виж НС 7-8/2009). Тя се добавя към водата за приготовляване на циментовия разтвор и с нейна помощ може да се направят без опасност от напукване или отлепване замазки с дебелина дори до 5 mm.

Единият вариант е целият циментов разтвор за замазката да се подготви с емулсията Ceresit CC 81, която се добавя към водата в съотношение, зависещо от дебелината на пласта. Така подготвеният разтвор е забележимо по-пластичен, отколкото обикновения без тази добавка, по-лесно се полага и подравнява, получава се гладка, лъскава и твърда повърхност. Втората възможност е емулсията да се използва само за приготовляване на рядък циментов разтвор (шприц), който се напръсква с метличка върху повърхността на почистената и обезпрашена стоманобетонна плоча. Така след 24 часа се получава здраво свързан към основата междинен слой със силно грапава повърхност, към която обикновеният циментов разтвор има много добра адхезия.

При балконите хидроизолацията се прави само с помощта на един все още нов, пуснат преди около година на пазара ни, материал – Ceresit CR 90 (виж НС 9-10/2008). Това е иновационен материал с изключително добри хидроизолационни свойства, защото защитата се изгражда основно след проникване на разтвора през капилярите в дълбочина на бетонната плоча. Плътното им запушване става в резултат на кристализацията на материала. На практика с едно намазване се получава тройна защита.

Веднъж се образува плътен защитен слой с дебелина между 2 mm и 5 mm, покриващ изцяло защитаваната повърхност. Той е непроницаем за водата и сигурно възпрепятства нейното проникване, устойчив е и на разтворените във водата химически съединения.

Втората преграда по пътя на водата е изградената за около месец-два след нанасяне на материала дълбочинна защита чрез плътното запушване на капилярите вследствие на образуваните в тях неразтворими от водата кристали. Така изградената защита се превръща в неделима част на конструкцията и на практика не може да бъде механично нарушена.

Ако все пак и тази втора по пътя на влагата бариера бъде нарушена, материалът има свойството да я възстанови чрез последващо активизиране на процеса на образуване на нови кристали. По този начин от само себе си се затварят микропукнатини с широчина до 0,4 mm.

В разглеждания случай Ceresit CR 90 се нанася в два пласта с обща минимална дебелина 2,5 mm. Първият се нанася с четка, след това по продължение на фугата между балкона и стената се опъва хидроизолационна лента Ceresit CL 54. След около 3 часа, докато долният пласт е още влажен, се нанася във вид на тънкослойна шпакловка вторият пласт Ceresit CR 90. Плочите може да се лепят след изтичане на 72 часа от нанасянето на втория пласт хидроизолационен материал.

За предпочитане е плочите да се лепят с Ceresit CM 17 Super Flex, макар че е допустима употребата и на Ceresit CM 16 Flex.

Фугите между плочите се запълват с Ceresit CE 43. За уплътняване на фугите между настилката и бордюра от плочки върху стената, както и на евентуално оставената разширителна фуга в настилката, се използва Ceresit FT 101 Flex. Той също е съвсем нов иновационен материал на Henkel, който отлично запълва и уплътнява всякакви фуги и пукнатини, лепи широк спектър от използвани в строителството материали и е силно устойчив на атмосферните влияния. Той замества с превъзходство всички използвани досега със сходно предназначение материали на полиуретанова, силиконова или акрилна основа. Ceresit FT 101 Flex вече се използва и в системата за уплътняване на дограмата Ceresit WINTeQ (виж НС 1-2/2008).

При изпълнение на настилката на тераси, разположени над обитаеми помещения, освен наличието на топлоизолация, следва да се предвиди и допълнителна хидроизолация, което се залепва върху изпълнената с наклон циментова замазка. Това може да се направи пет дена след полагане на замазката. По-удобно решение е да се използва самозалепваща битумна мембрана, като по този начин се избягва заваряването по краищата с газова горелка. Нарязаните според необходимата дължина листове битумна мембрана с широчина 100 cm се разстилат и полагат така, че краищата им да се застъпват на широчина 8 cm. В това положение те се залепват един към друг чрез притискане с валяк. За да прилепне добре мушамата, основата предварително се грундира с подходящ битумен грунд. Той се нанася с четка и в зависимост от околната температура и влажност на въздуха трябва да се изчака 1 час и 7 дена, за да изсъхне.

Пластът битумна мушама изпълнява и ролята на паронепроницаема преграда за водните пари, които проникват откъм отопляваното помещение.

Върху пласта хидроизолационна мушама се разстила специална дренажна мрежеста материя. Препоръчва се също между хидроизолацията и дренажната материя да се постави и дебело полиетиленово фолио. Мрежестата материя служи за дренаж, който улеснява оттичането на евентуално проникналата през настилката и стигнала до хидроизолацията вода. За това обаче трябва да бъдат взети мерки тази вода да се извежда навън. Освен това дренажната материя служи и за разделител, който възпрепятства залепването на по-горния пласт към хидроизолацията. Това осигурява възможност целият многопластов слой над нея да се движи в резултат на термичното разширение, без това да поврежда хидроизолацията.

Над пласта топлоизолационни плочи се прави защитна армирана циментова замазка с типичната за случая дебелина – 45 mm. Върху нея се полага още един хидроизолационен пласт, този път изпълнен също с един от най-новите към момента материали Ceresit CR 166. Това е двукомпонентен материал, предназначен за изграждане на сигурна и трайна защита срещу въздействието на води, съдържащи агресивни химикали (основи и киселини). Той има висока остатъчна еластичност, използва се също така за запълване на пукнатини и повърхностно уплътняване на строителната конструкция. Подходящ е за прилагане на открито. Нанася се на два пласта с обща дебелина около 3 mm. Между първия и втория пласт се поставят уплътняващите ленти Ceresit CL 152 и маншети Ceresit CL 54, където това е необходимо. Плочите се лепят с Ceresit CM 17 Super Flex и се фугират с Ceresit CE 43. Където е необходимо, се уплътнява с Ceresit FT 101 Flex.