В категории: Брой 1-2/2005, Ремонти, Строителство

Работа с монтажна пяна

Монтажната еднокомпонентна полиуретанова пяна със затворени пори е измежду най-често използваните материали, когато е необходимо запълване и уплътняване на кухини и различно големи пукнатини в строителната конструкция. С нея се монтират прозоречни рамки и каси на врати, отлично се лепят дървени подпрозоречни дъски и т.н. Пяната намира широко приложение за уплътняване и закрепване при монтаж на покривни конструкции, за изолация на пространството около различни тръбопроводи, за уплътняване на пролуките между бетонните пръстени в кладенци и т.н.

Втвърдената пяна е отличен топлоизолационен материал λ=0,035 W/mK (по-добър от стиропора с 0,040 W/mK), което е още едно предимство при монтирането на прозоречни рамки или изолация на тръбопроводи, разположени в неотопляеми помещения. Не случайно топлоизолацията на хладилниците и бойлерите се прави именно с полиуретанова пяна. Тя е и много добър изолатор на шума. Така например нейните изолационни свойства я правят отличен материал за запълване на пространството около и под ваната за къпане, включително и под ваната на душ-кабината. Тя е добър електрически изолатор, поради което може да се използва и за изолиране около електрически проводници и тръби за тяхното прокарване.

Втвърдената пяна има висока стабилност на придобитата форма, може да се реже и шлифова. Върху нея захващат добре различни покрития като мазилки, гипс, лепило за тапети, може да се нанасят лакови покрития. Втвърдената пяна е устойчива на температурни промени в границите –40 °С

до +100 °С.

С монтажната пяна се работи много лесно и бързо. Тя се продава във вид на течност във флакони под налягане с обем 500 и 750 ml. Съдържанието на флакон от 750 ml образува около 45 l пяна в свободно разпенено състояние. Преди употреба флаконът трябва енергично да се разклати (около 20 пъти) за хомогенизиране на сместа. След като се шприцова, течността бързо експандира под въздействие на влагата в околната среда, като образува бързо разширяваща се пенообразна маса. При това обемът на първоначално впръсканата пяна се увеличава около 2 пъти. Това трябва да се има предвид, защото при предозиране излишната част от пяната избива извън кухината и след като се втвърди, трябва да се изреже и изхвърли. След 10–15 min все още прясната пяна престава да лепне, втвърдява се след около 50–60 min и вече може да се реже. Окончателното и втвърдяване става след 2–4 часа. Тези стойности са валидни при температура 20 ОС и дебелина на пласта 20 mm.

Едно от най-честите приложения на монтажната пяна е монтирането на рамки на прозорци и каси на врати. Достатъчно е рамката или касата да се постави на мястото си и да се нивелира добре с дървени клинове или със специализирано приспособление като показаното тук на немската фирма Bessey. Между рамката и тухления зид се оставя пролука с широчина 1–2 cm за впръскване на пяната. За постигане на достатъчна здравина широчината на фугата не бива да надхвърля 50 mm. Много важно е рамката да се осигури срещу огъване, поради силния натиск, който оказва пяната при своето експандиране. При дървените каси за врати дъгообразното изкривяване е толкова силно, че платното на вратата престава да влиза във фалцовете ù. Затова рамката на вратата предварително трябва да се укрепи, като напречно се запъват три летви с помощта на клинове – две в краищата и една в средата. Те се махат 2 часа след впръскване на пяната (при широчина на фугата 2 cm и температура +20 ОС).

При по-ниски температури времето за укрепване съответно се удължава. Когато се монтират повече врати, вече си заслужава покупката на специални разпъващи щанги като показаната тук. След като пяната се втвърди, касата е толкова здраво монтирана в отвора си, че не е необходимо допълнително укрепване с винтове и дюбели. Този начин на монтиране има и друго съществено предимство. Ако след време се наложи нейното демонтиране, това става лесно и чисто – без къртене на мазилка и тухли, защото пяната лесно се прерязва и отстранява с лист ножовка за метал.

Монтажната пяна има добра слепваща способност към различни строителни материали като бетон, мазилка, тухли и др., а така също и към дървесината и някои пластмаси. Не залепва към полиетилен, различни силиконови материали и тефлон.

За да хване здраво пяната, повърхността трябва да бъде почистена от ронливи частици, отлагания на мазнини и да е добре обезпрашена. За обилното разпенване и добро втвърдяване е необходима влага. Затова се препоръчва предварително намокряне на повърхностите с вода. Най-добре това се прави, като се използва празна бутилка от препарат за почистване на прозоречни стъкла с помпичка за изпръскване на водата. При горещо и сухо време се препоръчва напръскване с вода и върху още съвсем прясната пяна. Впръскването на пяната започва от най-дълбокото място на кухината, която се запълва. При по-големи кухини се препоръчва запълването да стане на няколко пласта с промеждутък от около 45 min. Преди да се впръсне следващият пласт, се пръска с вода. При затворени отгоре кухини впръскването се извършва така, че да не останат празни, запълнени с въздух кухини.

Другото изискване при работата с пяна е след като разтворът бъде шприцован, тя да се остави в покой, докато се втвърди, без наместване, притискане и други корекции.

Оптималната работна температура на течността във флакона е 20 °С, а температурата на основата, върху която се полага пяната, трябва да бъде в границите 5–30 °С. Това означава, че при работа в студено време флаконите трябва да се държат в топло помещение или да се затоплят преди употреба.

Необходимо е да се има предвид, че втвърдената полиуретанова пяна лесно се разрушава под въздействието на ултравиолетовите лъчи при пряко слънчево огряване. Повърхността ù бързо пожълтява и след време започва да се рони. Затова всички направени с пяна уплътнения трябва да бъдат защитени с пласт мазилка или по друг начин.

Еднокомпонентната полиуретанова пяна се доставя в два вида флакони. Единият е предназначен за директно впръскване на пяната. Той има клапан с дюза, върху която се нахлузва дълъг около 17 cm накрайник, през който се шприцова пяната. След като накрайникът се нахлузи и флаконът се разклати добре, той се обръща с вентила надолу и с натискане на лостчето в основата на накрайника течността се впръсква. Този вид флакони се предпочитат при инцидентно използване и неголеми по обем дейности. Основният им недостатък е, че почти не може да се регулира дебитът на впръскваната пяна. Освен това те са, така да се каже, за еднократно използване. При прекъсване на работа до 15 min вентилът и накрайникът може да не се почистват. При по-продължително прекъсване на работата обаче вентилът и накрайникът трябва да се почистят, като пяната в тях се продуха с газ под налягане от флакона. За целта той се обръща с вентила нагоре и тогава се натиска лостчето. Накрайникът е от материал, към който пяната не прилепва. Ако се допусне нейното втвърдяване, той лесно се почиства, като втвърдената пяна се избутва с тънка отвертка. При необходимост вентилът може да се почисти със специалния разтворител или с ацетон, докато пяната е още прясна.

Професионалистите предпочитат втория вид флакони, предназначени за шприцоване със специален пистолет за пяна. Този метод на работа вече е достъпен и за непрофесионалистите, защото на пазара се появиха няколко модела пистолети на цена, която ги прави напълно приемливи и за домашно използване.

За предпочитане са пистолетите с разглобяема конструкция, която позволява по-лесно почистване и ремонт, ако това се наложи. Флаконът с пяна се завива към входящия щуцер (2) на пистолета, като неговата дюза с клапана се избутва навътре и това позволява изтичане на пяната. Върху дюзата е нахлузен каучуков пръстен, който уплътнява в леглото на щуцера и не позволява изтичане на пяната встрани. В дъното на щуцера се намира сачмен клапан, който пропуска пяната при натиснат спусък и затваря отвора, когато изтичането на пяната бъде преустановено. При натискане на спусъка (4) иглата се издърпва назад, отворът на дюзата (1) се открива и течността се изтласква навън. Дебитът на шприцованата течност може точно да се дозира в зависимост от степента на натискане на спусъка и натягането на регулиращата пружина с разположения в задния край на пистолета винт (3). Друго много съществено предимство при работата с пистолет е, че съдържанието на флакона се изразходва докрай, защото завит върху пистолета, пяната в него е защитена срещу втвърдяване. Това позволява прекъсване на работата за по-продължително време (до около 4 седмици) без опасност пяната да се втвърди в пистолета или флакона.

При изразходване на флакона той веднага се отвива и заменя с нов, като се шприцова малко пяна от новия. Целта е вътрешността на пистолета да се изпълни с прясна пяна. Ако празният флакон се остави по-продължително време, пяната около сачмения вентил се втвърдява и това най-често води до бракуване на пистолета.

Когато работата се прекъсва за по-продължително време (над 4 седмици), пистолетът трябва да се почисти от останалата в него пяна. За тази цел се използва специален почистващ препарат във флакони с обем 500 ml. Той се завива към пистолета и чрез неколкократно натискане на спусъка разтворът се вкарва в пистолета, като пред дюзата му се поставя съд за събиране на пяната и разтворителя – кутия от боя например. Изчакват се 1–2 min, за да може течността да разтвори останалата в пистолета пяна, след което се изпръсква още веднъж с повторно натискане на спусъка. Съдържанието на един флакон е достатъчно за около пет почиствания на пистолета. Необходимо е да се има предвид, че разтворителят въздейства само върху още прясна пяна.

Падналата върху пода пяна е най-добре да се остави, докато се втвърди, и тогава се отстранява по-лесно, като остават и по-малко следи. Замърсените с нея инструменти трябва да се почистят със специалния разтворител. След като пяната се втвърди, почистването ù става почти невъзможно. Затова трябва да се работи със защитни ръкавици, а ако попадне върху кожата, ръцете трябва бързо да се измият с топла вода и сапун. След като се втвърди, върху пръстите остава твърда и здраво прилепнала коричка, чието почистване става твърде трудно, като и разтворителят вече не помага. Окончателното почистване на кожата става в продължение на няколко дни след енергично триене с абразивно действащи препарати или даже върху шлифовъчен лист хартия. За предпазване на очите по време на работа с пяна трябва да се ползват очила.