В категории: Брой 1-2/2005, Отопление, Ремонти, Строителство

Вътрешна камина с метално тяло

 

 

 

 

За изминалия четвърт век, откак „Направи сам“ попълва брой след брой библиотеката на хората със сръчни ръце и изобретателни умове, класацията за най-популярна публикация безапелационно води отпечатаният през 1984 г. проект на вътрешна камина. Този проект участва и в първия том на сборника „Най-доброто от „Направи сам“, излязъл през същата година. За да изпълним желанията на стотици читатели, редакцията бе подготвила и предоставяше самостоятелен, макар и черно-бял отпечатък на тази статия. Десетки читатели са ни канили да демонстрират построените от тях варианти на камината, а наш сътрудник от Варна ни изпрати чертежите на собствен вариант с удвоени стени на горивната камера, създавайки по този начин водна риза, свързана с радиатор. От две предприятия от годините на социализма даже ни писаха самодоволно, че са организирали производство на публикуваната във вестника камина като странична, предназначена за гражданите, дейност, наричана още с напълно неразбираемото за младия българин понятие „ширпотреба“. Разбира се, на „отговорните другари“ така и не им хрумна да запитат как стои въпросът с авторските права, но какво да се прави – „такива бяха времената“, както заяви в Народното събрание един преобразил се в демократ генерал от близкото минало. В този израз се крие и обяснението за феноменалния успех на тази камина, защото отговаряше на една обективна потребност на хората, живеещи в условия на тотален дефицит на всичко – на стоки, на материали, на инструменти, на услуги и т.н. С две думи, заложената в камината идея за вграждане на метално тяло бе новост за времето си, поради което разработката в „Направи сам“ позволи на мнозина да изградят в жилищата си евтина, добре функционираща камина с достъпни материали. Друг е въпросът, че никъде не се предлагаше ламарина с дебелина 6–8 mm, но две бутилки водка решаваха и този проблем.

Конструкцията на камината възпроизвежда основните идеи, заложени във всички съвременни камини – горивната и димосборната камера са обособени в самостоятелно метално тяло, а около него се изгражда конструкцията, която придава външния вид на камината. Тази подход гарантира, че при правилно оразмерен комин камината ще гори добре и за разлика от различни изцяло зидани конструкции опушването на помещението е практически изключено. Металното тяло е така проектирано и оразмерено, че да осигурява оптимални условия за горене, за отвеждане на димните газове и за обратно връщане нагоре на падащия поток студен въздух при запалване на камината. Достатъчно е да се постави на негорима основа, да се свърже с гъвкава тръба към комина и вече може да се драсне клечката кибрит. Сложната конфигурация на тялото е практически невъзможно да бъде постигната чрез иззиждане с огнеупорни тухли, а за оформяне на основата на димосборната камера ще бъде необходима отливка от огнеупорен бетон с твърде сложна форма и съответно труден за направа кофраж.

Конструкцията с метално тяло за вграждане има още няколко предимства, които напълно липсват при обикновените зидани камини-огнища. Между металното тяло и ограждащата го строителна конструкция се оставя кухина, свързана с двойка отвори близо до пода и друга двойка, възможно най-високо, колкото позволява конструкцията. При всички случаи обаче е желателно въздушната риза да стига до горния край на димосборната камера, за да се осигури максимално топлоотнемане. Със същата цел откъм гърба металното тяло се оребрява чрез заваряване на парчета шина с дебелина 3–4 mm и широчина 50 mm. Движението на въздуха се извършва свободно, на конвективен принцип, но може да бъде интензифицирано чрез монтиране на две вентилаторчета от компютърни кутии. Те са нисковолтови и работят почти безшумно. Но даже и без вентилатори след разгаряне на огъня в камината през горните отвори започва да излиза интензивен поток топъл въздух.

Второто предимство е свързано с вкарване на външен въздух под огнището, така че за процеса на горене да не се изразходва въздух от помещението или иначе казано да не се изгаря кислородът, който дишаме. Това решение обаче има смисъл само ако се осигури плътно затваряне на горивната камера с остъклена врата, а всички пролуки между металното тяло и челния тухлен зид бъдат добре уплътнени.

Металното тяло е изработено от заварени детайли, разкроени от стоманена ламарина с дебелина 8 mm. Вярно, това е решение заместител на отлетите от чугун детайли на фабричните камини, но пък позволява заварка в домашни условия. Колкото до дълготрайността, 20-годишната експлоатация на описаната в „Направи сам“ камина гарантира, че ще изкара поне още толкова.

 

Модернизиране на камината

Основният недостатък на тази камина е, че всъщност, макар и далеч изпреварила времето, когато е публикуван проектът, тя си остава камина с отворено към помещението огнище. Вярно, непосредственият без прегради досег с открития пламък създава неповторимо усещане на комфорт, а директното топлинно облъчване от огъня блажено отпуска нервната система, премахва ставните болки у възрастните, а у младите допълнително подгрява и без това горещата им кръв. Възможността за припичане на някоя и друга цвърчаща мръвка също е привлекателна още повече, че поради добрата тяга миризми почти не проникват в помещението.

Откритото огнище обаче винаги създава заплаха от пожар и което е по-важно, откритата камина има по-нисък коефициент на полезно действие – не повече от 10–15%, което на практика означава, че огрява, приятно припича в близост до нея, но като цяло на нея не може да се разчита за ефективно отопляване на помещението, защото тя засмуква голямо количество въздух от него, част се използва в процеса на горене, а по-голямата част се „препомпва“ през комина. Пресметнато е, че една открита камина с площ на отвора на огнището 0,6 m² изхвърля (и изгаря) през комина около 220 m³/h въздух от помещението, в което се намира. Иначе казано, ако такава камина се монтира в помещение с площ 25 m², което съвсем не е малко за българските мащаби, за един час тя ще подмени 3,5 пъти въздуха в него. С две думи, част от топлината, получена при изгаряне на дървата, отива за отопляване на околното пространство. Трябва се отбележи обаче, че к.п.д. на описаната тук камина е по-висок, защото значително количество топлина от нея се отнема и внася в помещението чрез въздуха, който свободно циркулира в пространството, ограждащо метално тяло.

От топлотехническа гледна точка конструкцията може да бъде подобрена, като на горивната камера се монтира врата със стъкло. Тук принципът „направи сам“ е неприложим и тази задача трябва да се възложи на специализирана фирма, която да я направи по отвора на камината. Вратичката за нашата камина (65х55 cm) струва около 400 лв., от които цената на специалното огнеупорно японско стъклото е около 250 лв. Важно е да се избере сериозна фирма, защото няма гаранция какво стъкло ще ви бъде продадено и съответно дали след някой и друг ден няма да се спука. Вратичката се изработва от специално огънат стоманен профил, а качеството на заварката не може да се постигне в домашни условия. Стъклото е поставено във вътрешна рамка от тънка неръждаема ламарина с възможност за безпрепятствено поемане на термичното разширение. То е уплътнено към рамката със специален температуроустойчив шнур, защото използваните преди години азбестови шнурове вече са забранени по здравословни причини. Механизмът за заключване на вратата е съвсем елементарен, но върши работа.

Монтирането на рамката на вратичката създава проблеми, защото металното тяло и строителната конструкция, която го огражда, не са били проектно пригодени за тази цел. Здравите наглед шамотни огнеупорни тухли от двете страни на огнището се оказаха крехки и ронливи, когато в тях трябваше да се пробият отвори за дълги метални винтове за захващане на рамката. Поради високата температура обикновени дюбели с пластмасово тяло в случая се неприложими. Дъговидният сегмент между рамката на вратичката и тухлената арка се затваря чрез изрязване на място и по контура на отвора на парче ламарина с дебелина 3 mm. Предварително се изрязва шаблон от дебел картон и след като се напасне към мястото, по него се изрязва и ламарината. Сегментът се заварява точково към рамката, като поради малката дебелина е за предпочитане да се използва телоподаващо заваръчно устройство.

Останалите тук-там пролуки между рамката, ламаринения сегмент и тухления зид отчетливо проличават, щом се запали огънят. Те се запълват със специален огнеупорен кит, който подобно на силиконовите китове се продава в пластмасова туба с подвижно дъно. Накрая рамката се боядисва с огнеупорен черен лак от туба под налягане за директно разпръскване. Всички операции по монтиране на рамката се извършват при демонтирана вратичка, за да не пострада стъклото.

След изсъхване на боята вратичката се окачва на пантите си. Сега остава тухлата внимателно да се изкърти около щифта на ключалката, така че езичето да може да го обхваща и сигурно да придържа вратата в затворено положение.

За да гори с контролирана интензивност, т.е. процесът да бъде управляван, а с това отоплителната мощност и разходът на дърва, металното тяло трябва да бъде възможно най-добре уплътнено откъм проникване на въздух освен през определеното за това място – скарата.

Проблемът е в допира на метално тяло до тухления зид и бетонната основа. Фугите между тях се уплътняват трудно и често нетрайно. Огнеупорният кит не държи здраво към ронливата повърхност на огнеупорните шамотни тухли, а и металното тяло „се движи“ вследствие на големите температурни разлики. Поради това след време запушените с кит пролуки отново се отварят. Опитите за запълването им с огнеупорен шнур също не винаги са успешни. Макар и в по-малка степен проблем може да създаде и наличието на пролуки между основата на металното тяло и бетонната основа, върху която то е поставено.

Споделеният дотук опит може да послужи на тези, които още не са поставили остъклена вратичка на камината си или пък тепърва ще я строят, като използват този все така актуален и работещ проект от „Направи сам“. Преди да се пристъпи към монтиране на рамката на вратата, е по-лесно да се изрежат от дебела ламарина парчета, които, заварени помежду си и към металното тяло, да оформят кутия, към която впоследствие да се завари и рамката на вратичката. Остава да се реши по-лесният проблем за уплътняване на пролуките между металното тяло и бетонната основа. Тук, в зависимост от широчината на фугите, може да се използва специалният уплътняващ шнур (продава се с различна дебелина).

Задължително се уплътнява и рамката на вратичката, която затваря камерата за събиране на пепелта. Поради по-ниските температури в тази част на камината, за целта може да се използва обикновена монтажна пяна (издържа до 80–100 °С) или силиконова паста.

След като сте си отдъхнали от свършената работа и затворите огъня зад стъклената преграда, с удивление установявате, че вашата камина се е превърнала в подобие на ковашко огнище. Причината е, че необходимият за горенето въздух вече постъпва през скарата от камерата за пепелта и силно разгаря намиращите се върху нея въглени. Ако при добре уплътнена вратичка на камерата за пепелта и нейната рамка и напълно затворена клапа за достъп на външен въздух под скарата, камината продължава да гори прекомерно енергично, това подсказва, че клапана не затваря достатъчно добре достъпа на въздух през тръбата.

Това може допълнително да се коригира като се постави допълнителна регулируема клапа върху входния отвор и така с помощта на двете клапи да се регулира достъпът на въздух и интензивността на горенето.

Все пак да уточним, че камината, примерно, не нафтова печка, при която количеството на горивото се регулира едва ли не капка по капка.

При монтиране на врата на горивната камера при камина, която за поддържане на горенето засмуква въздух от помещението, също трябва да се намери решение за регулиране на неговия дебит. При фабричните метални тела този проблем е решен конструктивно, което позволява регулиране на процеса на горене. Затова при избора на фабрична или самоделна камина трябва да се отчита е факторът цена и целесъобразност.

 

Прочетете още:

– Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – въвеждащи бележки (НС 12/2013)

– Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – пълният проект (НС 12/2013)