В категории: Брой 11/2008, Дърводелство и обзавеждане

Сглобяване на мебели с дибли DOMINO

Откакто преди близо две години първи в България имахме възможността да вземем в ръка и да опознаем още неизлязлата на пазара фреза Festool DOMINO DF 500Q, а читателите ни първи да научат подробности за нея и за едноименната система за неразглобяеми дърводелски сглобки (НС 1-2/2006), не ни напусна желанието да я изпробваме по-обстойно и в практически условия да изучим изтънко нейните възможности. Затова след доста продължителни размисли, породени единствено от цената на машината, решихме да купим за редакционната ни работилница една такава фреза. Тя е професионален и тясно специализиран инструмент, чиято покупка е със сигурност финансово оправдана за дърводелски работилници, които изработват мебели по поръчка – единични бройки или в малки серии. Всеки от тях се различава от другия и всяка сглобка трябва да се изработи на ръка.

В редакцията ние не изработваме мебели, а пишем технически статии, които, за да бъдем максимално полезни на читателите си, се стремим да подготвяме така, че да разкрием за дадена машина или нов материал тънкостите, които липсват и в техническата документация. Случаят е по-особен и затова защото DOMINO не е просто поредната ръчна фреза, поредният нов модел, който бихме добавили на рафта в работилницата до останалите малко различаващи се една от друга дърводелски фрези. Това е качествено нова машина, с която е създадена по-универсална и значително по-съвършена система за неразглобяеми дърводелски сглобки с дибли, наречени също DOMINO.

Ето защо преценихме, че макар и за написването само на една такава статия, покупката на фрезата и аксесоарите към нея си заслужава финансовия разход. Под аксесоари разбираме покупката допълнително на комплект с пет фрезери с диаметри 5, 6, 8 и 10 mm. Това е абсолютно необходимо, защото фрезата се доставя само с един фрезер Ø5, който очевидно е най-често използваният при съединяване на мебелни плочи. Отворът за всяка дибла се пробива със съответстващ на дебелината ù фрезер и затова комплектът трябва да бъде пълен. Освен това се оказа, че за пробиване на отвори в челото на детайли с широчина 25–70 mm е необходимо да се купи и приспособлението LA-DF 500. С него се постига съвсем точно, центрирано между двата срещуположни канта, разположение на отвора. Това между другото е едно от най-ценните качества на фрезата – изключително точна работа, което улеснява неимоверно много сглобяването на детайлите и най-вече гарантира точното им напасване един спрямо друг. Минималното напречно сечение на детайлите, които може да се сглобяват с дибли DOMINO, е 15 х 25 mm. За пълнота ще добавим, че при сглобяване на детайли с обла форма за точното пробиване в челата им на отворите за диблите е необходимо друго приспособление – RA-DF 500. То е подходящо за съединяване на детайли с кръгло напречно сечение и диаметър от 35 mm до 60 mm.

Системата за неразглобяеми дърводелски съединения DOMINO използва специални плоски дибли с овално напречно сечение, които са изработени от твърда дървесина. Формата им силно наподобява плочките за играта домино, откъдето навярно произлиза и тяхното наименование. Според вида на материала те са два вида. Най-често използваните са произведени от букова дървесина. Те са и по-евтини. За дървени конструкции, разположени на открито и съответно повече или по-малко на влиянието на атмосферната влага – врати и прозорци, решетки и парапети на балкони, тераси, градинска мебел и други, се препоръчва използването на дибли, произведени от вид тропическа дървесина (Sipo-Mahagoni). Те са устойчиви на въздействието на влагата – не загниват, почти не се нападат от гъби и дърворазрушителни насекоми. Те, разбира се, са по-скъпи от буковите дибли.

Използват се пет големини дибли: 5х30 mm, 6х40 mm, 8х40 mm, 5×50 mm и 10×50 mm. Те се продават поотделно или в комплект. Като начало заедно с фрезата бихме препоръчали покупката на комплект, който освен всички големини дибли съдържа и петте фрезера. Наличието на комплекта е необходимо, защото човек никога не може предварително да знае какъв размер дибли кога ще му потрябват. А в процеса на работа комплектът ще се допълва според изразходваните дибли. Противно на някои чуващи се тук-там слухове за високата цена на диблите, трябва да кажем, че те не отговарят на истината. В действителност цената им е напълно приемлива и има пренебрежимо малко участие в себестойността на сглобената с тях мебел. Най-малките дибли 5х30 mm струват 0,07 лв./бр., а цената на най-големите 10х50 mm е 0,25 лв./бр. Цените са за дибли от бук и не включват ДДС.

Големината на диблата се подбира според напречното сечение на сглобяваните детайли и натоварването на сглобката. Поради формата си веднъж поставена в срещулежащите отвори на съединяваните детайли, дори и без лепило, диблата не позволява каквото и да било завъртане и промяна на разположението помежду им. Така например при сглобяване на рамки всеки два съседни фриза може да бъдат съединени с една-единствена дибла DOMINO. Ако се използват обикновени кръгли дибли, за всяко съединение са необходими по две дибли, за което почти винаги мястото не стига поради необходимостта да се спази минималното разстояние между тях. При рамки с по-тесни фризове, съединени чрез срязване на краищата им под ъгъл 45о (герунг), използването на обикновени дибли често е невъзможно и поради факта, че дебелината на стената откъм външната страна на ъгъла е недостатъчна за дължината на крайната дибла и тя ще стърчи.

При монтирането с дибли DOMINO може да се приложи и техника, аналогична на най-същественото предимство на плоските лещовидни дибли – възможността за странично изместване при необходимост от компенсиране на известни неизбежни неточности, допуснати при пробиването на всяка двойка срещулежащи отвори. Това ще бъде пояснено в примера по-долу.

Докато сглобяването на корпусни мебели, чиито детайли са разкроени от мебелни плочи, макар и с редица уговорки, може да стане и с обикновените обли или по-добре с лещовидни дибли, най-съкрушителното предимство на диблите DOMINO е, че пълноценно заместват класическата сглобка на длаб и чеп, която се използва при изработването на мебели и други конструкции от масивна дървесина – столове и маси, стълбищни парапети, решетки и др. Изработването на ръка на такава сглобка е изключително трудоемка и времеядна операция, а вероятността да се получи качествена сглобка почти клони към нулата.

С фрезата DOMINO сглобката между краката и царгите при столовете и масите, както и между фризовете при рамкови конструкции (врати, прозорци, решетки) става с лекота и за броени минути и най-важното с изключителна точност, която гарантира точното съединяване на детайлите. Поради голямото напречно сечение на диблите, здравината на материала от който са направени, тяхната голяма контактна повърхност с надлъжно оребряване за по-доброто задържане на лепилото, сглобката с тях не отстъпва по здравина на класическото съединение с длаб и чеп.

С тези начални познания се захванахме да изучим тънкостите при работа с фрезата DOMINO. За тренировка и самообучение използвахме демонстрационен кит, който съдържа готови детайли за сглобяване на малка масичка. Начинът на работа обаче е абсолютно същият, както при сглобяване на маса или стол с нормална големина.

Първата задача е детайлите да се групират и подредят така, както ще бъдат сглобени. Лицевите им повърхности се маркират, за да лежат винаги отгоре, когато се пробиват. Това гарантира, че всички отвори ще се намират на едно и също разстояние от лицевата повърхност. Осевата линия на отворите, които се намират на по-голямо разстояние от краищата на всеки детайл (над 28 mm), се маркират с молив, като тя се изчертава едновременно върху лицата на всяка двойка съединявани детайли. В случая поради малките размери на масичката това е необходимо само при отворите в краката за съединяването им с долните царги.

Първо се сглобяват двете рамки, всяка от които е образувана от два крака, горна и долна царга. Краката се съединяват с горните царги с по една дибла 10х50 mm, а към долните царги с дибли 5х30 mm. Със същата големина дибли (5х30 mm) са направени и всички останали съединения. Диблата 10х50 mm бе избрана в случая заради експеримента, защото тази големина е достатъчна за силно натоварени съединения, като стол с нормална големина. Затова в нашия случай отворите за диблите се издълбават с две големини фрезери – Ø5 и Ø10. Смяната им става много лесно и бързо, защото фрезерът се закрепва на винт. Предварително главата на фрезата се демонтира с едно-единствено повдигане на езичето на заключващия механизъм, разположено от дясната страна на тялото на машината.

Работата по издълбаване на срещуположните двойки отвори за всяка дибла е в максимална степен улеснена, като предварително се правят няколко регулировки. Първо се нагласява дълбочината, на която фрезерът ще издълбае отворите. Тя може да бъде 12, 15, 20, 25 и 28 mm. Тук възниква поредната тънкост, която не е обяснена в техническото ръководство. Средните три стойности съответстват на половината от дължината на трите дължини на диблите. При избиране на една от тези три дълбочини се знае, че диблата ще влезе на една и съща дълбочина в двата срещулежащи отвора. В действителност дължината на всяка дибла е с около 2 mm по-малка от обозначената върху тялото ù стойност, което осигурява луфт между нея и дъното на отвора. Освен това дъното на отвора има дъгообразна форма, получена от пенделообразното движение на фрезера. Този луфт е необходим за побиране на излишното лепило, което при набиване на плътно влизащата в отвора дибла би могло да разпука материала, особено ако е плоча от дървесни частици. Така например за поставяне на дибла 10х50 mm дълбочината на пробиване се нагласява на 25 mm, а за дибла 5х30 mm – на 15 mm.

Остава открит въпросът за какво служат двете крайни стойности за дълбочина на отвора – 12 mm и 28 mm. Отговорът първоначално ни затрудни, докато накрая решихме загадката – в зависимост от дебелината на съединяваните детайли във всеки от тях се пробива отвор с различна дълбочина, като двете сумарно съответстват на дължината на диблата. С две думи, в единия детайл тя влиза в по-дълбок отвор, а в другия – в по-плитък. Така например за дибла 5х30 mm комбинациите за дълбочини на отворите са 15+15 mm или 20+12 mm, за диблите 6х40 mm и 8х40 mm те са 20+20 mm, 25+15 mm или 28+12 mm. При диблите 8х50 mm и 10х50 mm комбинирането на различно дълбоки отвори не е необходимо, защото тези дибли се използват за сглобяване на детайли с достатъчно голямо напречно сечение.

Втората настройка на машината е според дебелината на детайла, в който се издълбава леглото за диблата. Целта е надлъжната ос на отвора да съвпада с осевата линия по средата на страничния кант. Тук възможностите са две. При първата регулировката се прави според най-често използваните стандартни дебелини за мебелни плочи или детайли от масивна дървесина: 16, 20, 22, 25, 28, 36 и 40 mm. При дебелина на детайла, различна от тези стойности, се преминава на ръчно регулиране чрез преместване на подвижната опора в главата на фрезата, като разстоянието се отчита по милиметрова скала. В предния край на подвижната опора шарнирно е закрепено рамо, което може да се наклонява и да се фиксира неподвижно в границите 0–90о. Нагласяването на наклона на най-често използваните ъгли 0о; 22,5о; 45о; 67,5о и 90о се улеснява от пружинен механизъм със сачма, която влиза в съответните отвори.

Третата и последна регулировка е избиране на широчината на отвора, който фрезерът ще издълбае. За всяка големина на фрезера е възможно издълбаването на отвор с три различни широчини, които символично са обозначени с три различно дълги дъгички върху копчето на превключвателя. Дължината на отвора се получава по формулата: „диаметър на фрезера плюс 13, 19 или 23 mm”. В първия случай широчина на отвора съответства точно на широчината на диблата и тя влиза толкова плътно в него, че може да се извади единствено с клещи. Следващите два размера са съответно с по 6 mm и 10 mm по-големи от широчината на диблата. Това допълнително разстояние се разпределя симетрично от двете страни на осевата линия на отвора. Правенето на отвори с широчина, по-голяма от широчината на диблата, се използва, когато двата детайла се съединяват с повече дибли. Независимо че фрезата позволява пробиване на отворите с много голяма точност, все пак дърводелството не е фина механика и странично изместване с 1–3 mm един спрямо друг при двойка срещулежащи отвори не е изключено. Ако широчината на отворите не позволява компенсиране на малки неточности, сглобката е невъзможна, а ако се приложи по-голямо усилие, вероятността детайлите да се разпукат или дори разрушат (при ПДЧ) е съвсем реална. Ето защо се препоръчва първата двойка отвори да се пробият с нормална широчина, което гарантира точното фиксиране на двата детайла един спрямо друг. Останалите отвори в редицата се пробиват със следващия по-голям размер широчина. Така първият дюбел в редицата фиксира неподвижно двата детайла, а при останалите е оставена хлабина за компенсиране на допуснати евентуални неточности. В тестовия пример, понеже няма повече от два дюбела в ред, всички отвори са издълбани точно според широчината на диблите.

Още веднъж подчертаваме, че фрезата издълбава отворите съвсем точно, поради което диблите влизат съвсем плътно, а съединението става стегнато и без каквито и да било хлабини – дори без да е поставено лепилото.

След като фрезата е подготвена за предстоящата работа, всички отвори за дадена големина дибли се пробиват, без зададените веднъж настройки да се променят.

За точното сглобяване на детайлите двойките отвори за всяка дибла трябва да се пробият така, че да бъдат напълно съосни или поне за първата двойка, когато следващите са пробити с увеличена широчина. Отворите във всеки от детайлите трябва да лежат на една линия и на еднакво разстояние от ръбовете на канта.

Най-напред се сглобяват двете рамки образувани от краката, горната и долната царга. Отворите се пробиват в един от тесните кантове на краката и в челата на двете царги. За да лежат на еднакво разстояние от канта, а при точна настройка на височината на пробиване, осевите линии на отворите и канта да съвпадат, подвижното рамо на фрезата се поставя и застопорява под ъгъл 90о. Фрезата се поставя така, че рамото да легне върху широкия кант на детайла. Отворът за диблата, свързваща крака с горната царга, се пробива, като разстоянието между него и горния край на крака се определя с помощта на единия от двата цилиндрични щифта в главата на фрезата. Фрезата се нагласява, докато щифтът опре в челото на крака. Другият щифт е потънал изцяло в гнездото си, защото главата е притисната плътно към канта. При това положение фрезата се включва и тялото ù се избутва бавно напред до упор. С това за няколко секунди отворът е издълбан. По същия начин се издълбава и отворът в челото на горната царга, като за опора отново се използва единият от двата щифта.

Отворът в крака за свързване с долната царга се намира на по-голямо разстояние от долния край на крака. Поради това тук щифтовете не може да бъдат използвани за определяне на местоположението на отвора. В този случай машината се напасва към детайла, като се центрира с помощта на прозрачния разграфен в милиметри линеал в основата на подвижното рамо спрямо предварително очертаната осева линия на отворите.

За пробиване на отворите в челата на двете долни царги на масичката поради малкото им напречно сечение (25х25 mm) е необходимо да се използва приспособлението LA-DF 500. То се нахлузва и фиксира към подвижното рамо. Приспособлението има две срещуположно движещи се челюсти, с които детайлът се центрира точно и фиксира, така че да няма опасност от изместване, докато се пробива.

Третата техника за пробиване на отворите се прилага при Г-образно или Т-образно съединяване на детайли, изрязани от плочи. В нашия случай такава (Г-образна) е сглобката между плота на масичката и двете царги, изрязани от материал със същата дебелина. Това е типичен случай при сглобяване на корпусни мебели, изпълнени изцяло с мебелни плочи – най-често фурнировани ПДЧ или MDF. В случая едната редица от отвори за диблите се пробива в канта на царгата, а втората в плота, напречно на дебелината му и на разстояние от ръба равно на половината от дебелината на царгата. Ето защо тук е особено важно редицата от отвори в канта да бъде симетрично разположена спрямо двата ръба. Отворите се пробиват при спуснато под 90о подвижно рамо, като за странична опора отново се използва един от двата щифта в главата на фрезата.

Отворите в плота се пробиват при същото положение на подвижното рамо, като за придаване на по-голяма стабилност на фрезата към основата на главата ù се закрепва допълнителната опора, която влиза в комплекта на машината.

След като всички отвори са издълбани, двете рамки с краката трябва да се сглобят, като преди набиване на диблите стените на отворите се обмазват леко с лепило. Двете царги се сглобяват към плота по същия начин и накрая така получените детайли се съединяват един с друг. Сглобената масичка се пристяга със стеги докато лепилото се втвърди.

Накрая се прави цялостно шлифоване и заобляне на острите ръбове, като в зависимост от големината на масата и повърхностното състояние на детайлите работата може да се започне с лентова и да се довърши с ексцентър шлайфмашина. Ако не се налага по-енергично шлифоване, довършителната повърхностна обработка може да се направи само с ексцентър шлайфмашина или с плоскошлифовъчна машина.

В заключение трябва да кажем, че с фрезата DOMINO се работи удивително лесно, приятно и бързо. Но най-важното е, че точността на сглобките е изключително висока. Това пролича отчетливо още в първото ни запознанство с тази машина при сглобяването на демонстрационната масичка. Всички детайли паснаха идеално на мястото си без каквото и да било изместване един спрямо друг. С две думи, масичката след леко шлифоване бе напълно готова за лакиране.

Всичко това ни дава основание и ние на свой ред да препоръчаме горещо фрезата DOMINO, и то не само за всяка професионална мебелна работилница. Тя очевидно е най-подходящият инструмент за дърводелски сглобки и в работилницата на по-ентусиазирания домашен майстор перфекционист, за когото инструментът задължително трябва да създава и удоволствие от работата с него. Макар и не така бързо, както в ръцете на занаятчията, в домашното дърводелство фрезата DOMINO също със сигурност ще се изплати най-вече затова, защото открива нови по-широки възможности за изработване на оригинални мебели и други дървени конструкции, които не може да се направят с класическите обли или лещовидни дибли.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 11/2008, Дърводелство и обзавеждане

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото