Боядисване с електрически вибрационен пистолет

Кла­си­чес­ки­ят пис­то­лет за бо­я­дис­ва­не ра­бо­ти със сгъс­тен въз­дух. За това обаче е необходим ком­п­ре­сор – ма­ши­на, под­хо­дя­ща за по-се­ри­оз­на ра­бо­тил­ни­ца, но не и да се смес­ти в шка­фа с ин­с­т­ру­мен­ти на бал­ко­на или в ма­зе­то. За­то­ва за до­маш­на упот­ре­ба се из­пол­з­ват елек­т­ри­чес­ки виб­ра­ци­он­ни пис­то­ле­ти, ко­и­то в по­ве­че­то слу­чаи ус­пеш­но за­мес­т­ват въз­душ­ни­те пис­то­ле­ти. Елек­т­ри­чес­ки­ят пис­то­лет е зна­чи­тел­но по-ев­тин от ком­п­лек­та „пис­то­лет+ком­п­ре­сор” и за­е­ма мно­го мал­ко мяс­то. Не на пос­лед­но мяс­то с не­го мо­же да се бо­я­дис­ват и труд­но дос­тъп­ни мес­та.
Виб­ра­ци­он­ни­ят елек­т­ри­чес­ки пис­то­лет е под­хо­дящ за вся­как­ви бо­я­д­жийс­ки ра­бо­ти, ко­га­то е не­об­хо­ди­мо по­лу­ча­ва­не на рав­но­мер­но бо­я­ди­са­ни по­вър­х­нос­ти. Ос­вен то­ва, осо­бе­но при бо­я­дис­ва­не на по-го­ле­ми по­вър­х­нос­ти, зна­чи­тел­но по­ви­ша­ва про­из­во­ди­тел­ност­та на ра­бо­тата в срав­не­ние с бо­я­дис­ва­не­то с чет­ка или ва­ляк. Бо­я­та се из­т­лас­к­ва под ви­со­ко на­ля­га­не от мал­ко бу­та­ло, ко­е­то се дви­жи въз­в­рат­но пос­тъ­па­тел­но – под дейс­т­ви­е­то на си­лен про­мен­ли­во­то­ков елек­т­ро­маг­нит и пру­жи­на. Стру­я­та се раз­п­ръс­к­ва през дю­за, ка­то обик­но­ве­но пис­то­ле­ти­те се дос­та­вят с ня­кол­ко дю­зи с ди­а­ме­тър 0,4; 0,6 и 0,8 mm, пред­наз­на­че­ни за раз­лич­на гъс­то­та (вис­ко­зи­тет) на бо­я­та. Мак­си­мал­но­то ко­ли­чес­т­во боя, ко­е­то един та­къв пис­то­лет мо­же да из­п­ръс­ка е 270–300 g/min. Вмес­ти­мост­та на ре­зер­во­а­ра за боя е 1 l, ко­е­то оз­на­ча­ва, че съ­дър­жа­нието сти­га за око­ло 3–4 min бо­я­дис­ва­не. Виб­ра­ци­он­ни­те пис­то­ле­ти имат и спе­ци­а­лен гъв­кав удъл­жи­тел, кой­то поз­во­ля­ва бо­я­дис­ва­не на ина­че не­дос­тъп­ни мес­та.
Ши­ро­чи­на­та на фа­ке­ла и ко­ли­чес­т­во­то на из­п­ръс­ка­на­та боя се нагласяват с по­мощ­та на ре­гу­ли­ращ винт.
Доб­ри­ят кра­ен ре­зул­тат от бо­я­дис­ва­не­то за­ви­си ос­нов­но от три фактора:
* Пра­вил­на­та под­го­тов­ка на бо­я­дис­ва­на­та по­вър­х­ност, ко­я­то тряб­ва да бъ­де гладка, доб­ре по­чис­те­на, су­ха, обез­п­ра­ше­на и обез­мас­ле­на.
* Пра­вил­но подб­ра­на­та гъс­то­та (вис­ко­зи­тет) на бо­я­та. За та­зи цел се полз­ва вис­ко­зи­метър – ме­рен ци­линдър, кой­то се напъл­ва до ръ­ба с боя, и се из­мер­ва вре­ме­то в се­кун­ди, за ко­е­то тя из­ти­ча през от­во­ра му. Той е ка­либ­ри­ран с ди­а­метър 4 mm. Под­хо­дя­щи­ят за бо­я­дис­ва­не вис­ко­зи­тет на бо­я­та за­ви­си от ви­да ґ, ка­то при не­об­хо­ди­мост бо­я­та се раз­реж­да с под­хо­дя­щия за нея раз­ре­ди­тел. Та­ка нап­ри­мер за бо­и­те на вод­на ос­но­ва се пре­поръч­ва вис­ко­зи­тет 20–25 s, за емайл­ла­ко­ве­те 18–22 s, за раз­лич­ни ма­те­ри­а­ли за кон­сер­ви­ра­не ша­си­то на ав­то­мо­би­ли­те – 25–35 s и т.н. Не­об­хо­ди­мо е да се има пред­вид, че вис­ко­зи­тетът на боята се измерва при тем­пе­ра­ту­ра 20 °С. При по-ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра той на­ма­ля­ва, а при по-нис­ка се уве­ли­ча­ва. Ко­га­то се ра­бо­ти с пре­ка­ле­но гъс­ти, с го­лям вис­ко­зи­тет бои, пок­ри­ти­е­то изглежда ка­то напръс­ка­но на кап­ки и има матова повърхност. Об­рат­но, при бо­я­дис­ва­не с боя с по-нисък от пред­пи­са­ния вис­ко­зи­тет тя мно­го лес­но мо­же да про­те­че, осо­бе­но ко­га­то се бо­я­дис­ват вер­ти­кал­ни повъ­рхнос­ти. В то­зи слу­чай спа­се­ни­е­то е дамс­ки чо­ра­по­гащ­ник, с кой­то ле­ко се до­кос­ва и по­пи­ва стек­ла­та се боя. В по­ве­че­то слу­чаи не ос­та­ват за­бе­ле­жи­ми сле­ди. Чо­ра­по­гащ­никът изпъл­ня­ва и ед­на дру­га, съ­що мно­го важ­на функ­ция – за прецеждане на бо­я­та, пре­ди да се на­лее в ре­зер­во­а­ра на пис­то­ле­та.
* Тре­ти­ят фак­тор е на­чинът на дви­же­ние на пис­то­ле­та и разс­то­я­ни­е­то меж­ду дю­за­та и бо­я­дис­ва­на­та повъ­рхност. Те се на­лу­чк­ват опит­но, ка­то об­що­ва­лид­но­то пра­ви­ло е пис­то­летът да се дър­жи пер­пен­ди­ку­ляр­но и на разс­то­я­ние 25–30 cm от бо­я­дис­ва­на­та повъ­рхност. Той се дви­жи рав­но­мер­но, ка­то пос­ле­до­ва­тел­но се бо­я­дис­ват ле­ко застъп­ва­щи се иви­ци. Вто­ри­ят пласт боя се на­на­ся, след ка­то пър­ви­ят е напълно изсъх­нал. При бо­я­дис­ва­не на по-го­ле­ми пло­щи се пре­поръч­ва кръс­тос­ва­не на иви­ци­те боя в раз­лич­ни­те сло­е­ве.
При бо­я­дис­ва­не в зак­ри­ти по­ме­ще­ния фи­но разп­ра­ше­ни­те кап­чи­ци боя, по­доб­но на мъг­ла, се разп­ро­ст­ра­ня­ват във въз­ду­ха, дос­ти­гат и до най-закътаните кът­че­та на по­ме­ще­ни­е­то и по­леп­ват вър­ху всич­ки пред­ме­ти. Не­ряд­ко ня­кол­ко­то ми­ну­ти удо­во­л­ствие от боядис­ва­не­то с пис­то­лет са не­из­ме­ри­мо крат­ки в срав­не­ние с вре­ме­то, не­об­хо­ди­мо за по­чис­т­ва­не­ на за­ца­па­ни­те с боя пред­ме­ти. Най-често следите от такова невнимателно боядисване си остават во веки веков!