
Каменните плочи за облицовка се продават на палети и с мотокар се товарят на камиона на клиента, защото е по-удобно и за двете страни. При тънките облицовъчни плочи едно пале побира около 22–25 реда, всеки от които се смята, че покрива площ 1 m². С две думи, с плочите от едно пале би трябвало да се покрият поне 20 m². Това обаче е на теория. Практиката като правило е доста по-различна и това проличава едва когато започнете да вадите камъните от палето. Тогава ще установите, че производителите са проявили изключителна изобретателност и са преминали едва ли не на безотпадна технология при добиване на плочите. Вместо да отстраняват и изхвърлят бракуваните парчета, неизбежни при цепене на плочите, те съумяват да ги “пробутат” покрай редовните по големина и здравина плочи. Практиката е следната – качествените плочи се подреждат по периферията на палето, а във вътрешността се поставят, често и насипват, нискокачествени парчета. Горните няколко реда изцяло са подредени от качествени едри и здрави плочи и измамата за неподготвения купувач е готова. Всъщност купувачът няма кой знае каква алтернатива, защото не купува директно от кариерите, а чрез търговски посредници, които се оправдават с производителите, и затова трябва да разчита най-вече на късмета си. При всяко положение обаче, когато се пресмята необходимото количество плочи за покриване на дадена повърхност винаги трябва да се предвижда по-голям или по-малък резерв – в зависимост от късмета и почтеността на търговеца, от който са купени камъните. Друга възможност, е след като купи в някой от складовете по споменатата отсечка на Околовръстното шосе няколко прилични наглед палета с изпълнена с “чакъл” вътрешност, да започне да разпитва вече минали по този път познати строители или шофьори с опит, за да научи кои складове се ползват с реномето на добри търговци и постепенно привличат все повече клиенти. Техният успех се дължи на стремежа на съответния търговец да купува възможно най-качествена стока, на установените с години връзки и авторитет пред производителите, на познаването на добиваните в различните кариери камъни и може би най-важното – готовността да плаща по-висока цена за по-доброто качество. При условията на силна конкуренция печалбата на такъв търговец, пресметната за едно пале, намалява, но за сметка на това оборотът непрестанно ще расте.
След като поразпитахме препатили строители и опитни шофьори, стигнахме до склад на Симеоновско шосе или както е по-известен – “складът на Слави”. Посетихме г-н Владислав Катошев, собственик на фирма КАМИД, с молба да ни въведе, а чрез нас и читателите на списанието малко по-навътре в света на каменните облицовки. Написаното по-долу е преразказ на споделеното от него за над десетгодишния му опит в търговията с каменни материали.
По предназначението си каменните плочи се делят на две основни групи. За облицовка на цокли, стени, декоративни зидове, колони и др. се използват плочи с дебелина 2–3 cm. Ако са от здрав камък с такива плочи напълно успешно може да се застилат и пешеходни пътеки или алеи за автомобили. Натоварването в случая се носи от армираната бетонна настилка и стига плочите да са залепени добре, без кухини под тях, такава настилка може да понесе натоварване и от тежък камион. Все пак специално за настилки се препоръчва използването на по-дебели плочи – около 5 cm и повече. За пътеки и алеи, при които камъните са застлани върху пясъчно легло се използват и по-дебели плочи, като за целта се продават и камъни с дебелина 10-20 cm. Според нас това са вечни настилки, конкуриращи древните римски пътища, но всичко е въпрос на финансови възможности и предпочитания. С такива камъни може да се зидат и масивни зидове с отличен външен вид.
Негласно възприетата между производители и търговци класификация е:
* Плочи за облицовка с дебелина 2–3 cm.
* Плочи за настилка с минимална дебелина 3 cm и обичайна – 5–6 cm.
Каменните плочи се делят още по формата и големината си. По-евтините са необрязани, с неправилни размери и различна големина, както са се получили на плочи при цепене на скалата. Този вид плочи се залепват по-трудно, изискват по-голямо майсторство, но пък и придават по-естествен и разнообразен вид на настилката, наподобяваща донякъде стари плочници или калдаръм. Цените на този вид камъни варират в границите 5–9 лв. Най-вече в зависимост от дебелината и големината на плочите.
Вторият вид плочи са фабрично нарязани с точно определена широчина, която най-често е през 5 cm – примерно 10, 15 , 20 или 25 cm. В повечето случаи в едно пале се поставят само плочи с еднаква широчина и различни дължини, като всички обаче са четиристранно равно обрязани с формата на правоъгълник. Това позволява подбирането на различни по дължина плочи и съответно разминаване на фугите между късите страни на плочите в два съседни реда. Този вид облицовки са несъмнено красиви и отдалеч привличат погледа, но същевременно, според нас, са прекалено “цивилизовани”. Въпрос на естетическо решение и финансови възможности, защото цената на рязаните камъни е 22–29 лв./m². Дебелината на рязаните плочи най-често е в интервала 2–4 cm, като между плочите в едно пале не бива да има отклонения в дебелината повече от 1 cm. В противен случай дебелината на подложния пласт цименто-пясъчен разтвор ще трябва да се увеличи, което, особено при вертикални облицовки е крайно нежелателно.
Много интересни и здрави настилки може да се направят с павета, получени от червен или жълт пясъчник. Най-често използваните имат големина 7х7 cm, като в действителност размерите им варират в границите 6–8 cm. Цената на паветата от жълт пясъчник е 0,15 лв. бройката, а при червения пясъчник – 0,13 лв. Освен това се продават и гранитни павета, както се казва – втора употреба, извадени при подновяване на настилката на стари павирани улици. Цената на едно паве в склада на Слави е 0,18 лв., докато в повечето складове по споменатата вече отсечка на Околовръстното шосе е 0,25 лв. Настилките от павета са наистина вечни и красиви. Освен това те по правило се редят върху добре подготвена основа и пясъчно легло, а помежду им се насипва и трамбова пясък. Това означава още, че този вид настилки пропускат водата и така, от една страна, не се нарушава достъпът на дъждовната вода до плитките корени на близко разположените растения, а, от друга – при дъжд алеите не се превръщат в корито на бурен планински поток.
Според скалния си състав облицовъчните камъни са основно два вида – пясъчници и гнайси. Тук съзнателно ще използваме възприетата от търговците опростена и обобщаваща терминология, макар и със съзнанието, че това би подразнило слуха на всеки минералог. За по-лесна ориентация на читателя поместваме и снимки на основните видове облицовъчни плочи и други камъни, които се предлагат на пазара.
Гнайсът се добива основно в Родопите, като се започне от гр. Гоце Делчев и се стигне до Ивайловград. Гнайсът има над двайсет разновидности като цвят – тъмно- и светлозелени, различни нюанси на сивото и на жълтото – от почти бели до тъмнокафяви.
Най-здрави, качествени и най-търсени са плочите от района на Ивайловград, които са предимно в сиво-бежовата цветова гама. Това се доста по-едри и здрави плочи, макар че и между тях има некачествени, добити от горни пластове.
Оптималната цена за ивайловградския камък за облицовка е около 8 лв./m² при големина на плочите до 12 бр./m². Те са равни, плътни, здрави и се редят по-лесно.