Нова премяна за кухнята – част I. Проект „Как да направим“

Георги Балански
Описаният по-долу проект за обзавеждане на кухня е съобразен и пригоден за малко помещение с размери 3,30 х 2,50 m. Съществуващите готварска печка, перална машина и хладилник са запазени, а старият умивалник е реставриран изцяло. Проектът обхваща шест окачени шкафа и два стоящи върху пода. От стария умивалник на практика е оставено само коритото от неръждаема ламарина. Той е поставен в удобна ниша, която граничи с банята. Над него са окачени два шкафа. Един общ плот покрива шкафа до печката и пералнята, което пък определя и неговата височина от пода – 89 cm. Над пералнята остава пролука, широка 1 cm.
Конструкцията на окачения над готварската печка шкаф е съобразена с монтирания под него аспиратор. По този начин се прикрива тръбата на аспиратора и същевременно се оползотворява пространството над него. При избраното разположение и конструкция на мебелите остава нерешен класическият за почти всяка кухня проблем – неефективното използване на мъртвия ъгъл в частта на шкафа, прикрита от печката. Откъм печката шкафът има врата (без дръжка, която да пречи) и при нужда може да се отваря. Във вътрешността му няма вертикална преграда, поради което, макар и с доста измъчено приклякане, тази част на шкафа също става отчасти достъпна без да се изтегля печката напред. Затова може да се приеме, че тук ще се съхраняват вещи, които се ползват рядко.
Всички шкафове са изработени от следните основни конструктивни материали:
◊ Гладко рендосани и добре изсушени бичмета от иглолистна дървесина с напречно сечение 60 х 40 mm. Дъски със сечение 70 х 18 mm.
◊ Четиристранно кантирани ламинирани мебелни плочи от ПДЧ с дебелина 18 mm.
◊ Кухненски плотове от ПДЧ с дебелина 30 mm и заоблен преден челен кант, ламинирани с дебел износо- и топлоустойчив гетинакс.
Всички те представляват полуфабрикати, което много улеснява изработването на мебелите, защото силно намалява операциите по разкрояване, рендосване и кантиране. За тази цел например на пазара се предлага доста широка цветова гама от мебелни плочи с дължини 180 и 90 cm и широчини 20, 30, 40, 50 и 60 cm. Това позволява в много случаи дължината на даден шкаф да се съобрази с броя и широчината на вратичките, така че всяка от тях да съответства на една от посочените широчини на плочите. В този случай остава само плочата да се пререже до необходимата дължина и така се получава вратичка с три фабрично залепени канта и само един за кантиране в домашни условия. Плочите с широчина 30 cm точно съответстват на дълбочината на окачените шкафове, а страниците на стоящите върху пода шкафове се нарязват от плочи с широчина 50 cm. Тази дълбочина на шкафа съответства на стандартната широчина на плота от 60 cm, като от предната и откъм задната страна остават общо 10 cm, които се разпределят, примерно, 4 cm отпред и 6 cm откъм задната част. Издадената отпред част на плота предпазва вратичките и чекмеджетата от протичане на вода, а оставащата от задната страна на шкафа кухина има две много полезни функции: за прокарване на електрически проводници, включително и поместени в пластмасови канали, от една страна, а от друга – така лесно се компенсират известни неравности на стената, остава и достатъчно място за електрически контакти, включитено с включен щепсел.
Бичметата от иглолистна дървесина са гладко рендосани, без дефекти и с напълно еднакво напречно сечение. Остава само да се разкроят според необходимите дължини.
Дължините на всички предлагани в магазините готови мебелни плочи, включително и кухненските плотове, са, очевидно, съобразени с възможността да бъдат транспортирани в обикновен лек автомобил при спуснати седалки. Това също е удобство, което трябва да се има предвид, защото стандартната дължина на един кухненски плот, купен директно от склада на вносителя, е 410 cm.
Гърбовете на всички шкафове са направени от шперплат с дебелина 6 и 8 mm.
Признаваме си, че един от мотивите, за да пристъпим с мерак към направата на кухненските мебели бе да експериментираме изработването и монтирането на чекмеджета с водачи Quadro 30. Сега, след като всичко вече е завършено, трябва да признаем, че, ако разполагахме с повече време и опит, всички стоящи шкафове щяха да бъдат направени изцяло с чекмеджета. Е, това ще остане за следващата реконструкция.
Конструкцията на окачените шкафове е типична за подобни корпусни мебели. Всички детайли – страници, подове, тавани и полици, са изрязани от ламинирани плочи ПДЧ и съединени помежду си с дибли и лепило. За разлика от конфекционните мебели, направихме гърбовете от здрав шперплат, а не от дървесновлакнести (фазерни) плочи, каквато е обичайната практика за икономия на някоя и друга стотинка.
По същия начин, само от ламинирани мебелни плочи ПДЧ, биха могли с лекота да бъдат направени и стоящите върху пода шкафове от т. нар. „първи ред”. Така се правят, между другото, всички фабрични мебели. Стоящите шкафове обаче са подложени на доста по-големи натоварвания от окачените и затова предпочетохме несравнимо по-здравата носеща конструкция от иглолистни бичмета, комбинирани със също така здравия и устойчив шперплат. От ламинирани плочи ПДЧ всъщност са само вратичките, които на практика носят само своето тегло. Винтовете за монтиране на основите (плочките) на изхвърлящите панти държат много по-здраво, когато са завити в масивно дърво (при това с дебелина 40 mm), отколкото във все пак ронлива плоча от ПДЧ с дебелина 18 mm. Ето защо, ако трябва най-кратко да се охарактеризира конструкцията на тези шкафове, това е голямата им здравина и устойчивост.
Има две решения за поставяне на шкафовете върху пода – непосредствено върху пода или да стъпват на крачета. В магазините „Направи сам“ ще намерите доста голямо разнообразие от крачета, включително и с регулируема височина. Такива именно крачета използвахме за шкафа с мивката, защото позволяват прецизното му нивелиране, включително и с оглед на правилното оттичане на водата. Останалите шкафове са директно стъпили върху пода. Основният недостатък на това решение е, че цоклите им ще се овлажнят при евентуално разливане на вода по пода. В случая това не е толкова опасно, защото бичметата и дъските, от които се изработени са добре защитени от проникване на влагата чрез боядисване. За улесняване на изработката не е предвиден отстъп от около 10 cm на челната бленда на шкафовете за оформяне на кухина, в която да влиза предният край на стъпалата, когато човек работи, плътно опрян до челния кант на плота. По наше мнение това е доста съмнително удобство.
Когато човек оценява собствените си постижения, е нормално да ги съпоставя с най-добрите фабрични образци. В случая съзнателно сме избрали най-лесната и същевременно най-семплата конструкция на вратите. Видът им обаче може да се подобри допълнително чрез кантиране с предварително профилирани летвички от масивна дървесина, да се направят остъклени врати с рамки от здрава, твърда и с красива текстура масивна дървесина, може и да се поръчат готови остъклени врати с рамка от алуминиев профил и фабрично монтирани панти. Въпрос на избор, на време и на средства. Който и подход да изберете, от функционална гледна точка разлика няма. Ние се спряхме на варианта за най-кратко време и най-лесно кухнята да стане готова за ползване. А нищо не пречи след време да подмените някоя и друга от вратичките и така да разчупите и освежите до известна степен монотонността, която неминуемо придават еднаквите вратички. За това обаче трябва да разполагате с достатъчно време, за да изпипате прецизно всички детайли, защото това няма да се отрази на нормалното ползване на кухнята.
Освен удоволствието сам да измайсториш мебелите си и след това дълго да се радваш на труда си, въпросът има и финансова страна. Всеки сам може и трябва да направи точната за себе си сметка. След като теглихме накрая калема, т.е. натиснахме клавиша Enter на клавиатурата на компютъра, педантичният до стотинка MS Excel отчете: 1206 лв. Това е общата стойност на абсолютно всички вложени основни и помощни материали, включително дръжките, винтовете, лепилото и диблите. В сметката не влизат транспортните разходи и осемте дни употребени за дърводелство. Амортизацията на машините – също. В положителната част на баланса остава функционална кухня с два стоящи шкафа, шкаф-умивалник и шест окачени на стените шкафове.

Изработване на стоящите шкафове от първи ред
Конструкцията на шкафовете е дадена на чертежите, а всички детайли с техните размери и материал са посочени в таблицата. Тези размери могат да се ползват предимно като примерни, защото едно от големите предимства при самостоятелната изработка е възможността за максимално съобразяване с конкретните условия и изисквания. За да не се претрупват допълнително чертежите, вратичките, дъната и полиците не са показани на тях, а за по-голяма яснота всеки от показаните детайли има собствена позиция.
Двата шкафа имат на практика еднаква конструкция, като първият е усложнен в известна степен поради наличието на затворената от печката част и двете чекмеджета.
Вижда се, че страниците на шкафовете представляват платна, направени от рамка от бичмета, двустранно затворена с листове от шперплат. Навсякъде са използвани достатъчно здравите и същевременно най-лесни за изпълнение сглобки с лепило и дибли, а на места и с винтове за дърво. Какво да се прави – акумулаторните отвертки ги направиха предпочитано крепежно средство.
Първата задача е да се разкроят фризовете от бичмета с напречно сечение 6 х 4 cm. Това е елементарна операция, която може да бъде извършена с ръчен трион, ръчен циркуляр или прободен трион. Важното е всички да се получат с еднаква дължина. Колкото и старателно да се работи, като се съберат накрая един до друг и се изравнят от единия си край, неминуемо се оказва, че помежду им има по някой и друг милиметър разлика. Вижда се, че и ъгълът на рязане не винаги е бил прав. Затова се налага допълнителна операция за изравняване на всички според дължината на най-късия чрез изпилване. Това става най-лесно и бързо с лентова шлайфмашина. Този метод, макар и по-бавен и трудоемък, дава добри резултати, стига при разкрояването да се наддават по няколко милиметра за резерв, за да може след окончателното изравняване да се получат точните размери. В случая обаче можахме да си доставим удоволствието напречното рязане на всички детайли от масивна дървесина да извършим с настолен циркулярен трион. Така опознахме тази все още малко позната сред българските майстори машина. Показаният на снимката настолен циркуляр е предназначен за рязане на летви и дъски с широчина до 135 mm и дебелина до 70 mm. Отлична машина за напречно разкрояване, с която едва ли не за секунда-две детайлът може да среже по точно очертаната линия с точност до милиметър и под точно определен ъгъл. Макар че в случая използвахме машината за рязане под ъгъл 90°, нейната сила е в рязането под ъгъл 45° или друг ъгъл при свързване на детайли в рамки. В тези случаи точността е много важна, защото и най-малкото отклонение веднага проличава. Настолният циркуляр е предназначен да реже не само под различни ъгли, като същевременно дискът остава перпендикулярен на хоризонталната равнина, но той може и да се накланя странично, също под точно зададен ъгъл. Не случайно всички майстори на подови настилки вече разкрояват первазните летви с такава машина. С две думи, отлична машина, на която си струва да заделим по-обстойно внимание в следващ брой на списанието, още повече че тя фигурира в листите на почти всички производители на дърводелски машини. Изрезите в края на фризовете за монтиране на царгите се правят най-лесно на банциг или с прободен трион.
Следващата операция е сглобяването на рамките, което се извършва с по две дибли и лепило. По-напред се правят отворите в късите (хоризонталните) фризове, защото се пробива по продължение на дървесните влакна и върхът на свредлото по-лесно може да се измести встрани от маркирания център. За да се постигне пълна съосност на всички двойки насрещни отвори, се използват специални приспособления за монтиране с дибли – стоманени цилиндърчета с остър връх. Те се напъхват във вече пробитите отвори и след като двата детайла се поставят точно един срещу друг и притиснат, върховете им маркират центровете на срещуположните отвори. За по-сигурно вдлъбнатинките се удълбочават с шлосерски център и след това се пробиват отворите. Дълбочината на пробиване се ограничава от метален пръстен, нахлузен и закрепен към свредлото с винтче. След като всички фризове се сглобят, проверяват се правите ъгли и двата диагонала. Щом се уверите, че всичко е точно, те се пристягат с дърводелски стеги, докато лепилото се втвърди.
Следващата операция е издълбаване на фалцовете, за да се получат легла за капаците от шперплат. Дълбочината на фалцовете трябва да съответства на дебелината на шперплата. Най-подходящият инструмент за целта е ръчната фреза с фрезер за фалцове. В долния си край той има малък сачмен лагер, който се плъзга по канта, и така фрезата се води праволинейно, а фалцът става еднакво широк. В краищата си фалцовете завършват със закръгление, защото фрезерът не може да достигне до края, без „да захапе” в напречно разположения фриз. Това може да се коригира чрез внимателно изсичане с обикновено длето. Много по-лесно обаче е ъглите на всеки от листовете шперплат леко да се закръглят, така че точно да пасват на местата си. По продължение на всеки фалц се поставя лепило и капаците са прикрепват с винтчета.
Вече споменахме, че единият шкаф е разделен на две секции и затова има два вертикални междинни фриза, а челната царга е съставена от две части (13 и 27), които се съединяват с фриза 21. За царгата (13) се издълбава легло с нутов фрезер, като окончателното оформяне се извършва на ръка с длето. Царгата (27) е съединена челно с две дибли и лепило. По същия начин са монтирани и царгите 7 и 28.
Страничните платна се китват, а след като китът се втвърди, те се шлифоват. Тази операция се повтаря два-три пъти, докато се получи съвсем гладка, готова за боядисване повърхност. Нанесено с дунапреново мече лаковото покритие не отстъпва по гладкост и външен вид на фабричните ламинирани мебелни плочи.
След това се пристъпва към сглобяване на шкафа, като за по-лесно и сигурно съединяване царгите се монтират с лепило и дълги винтове за дърво. Главите на винтовете трябва да потънат малко под повърхността, за да може да бъдат скрити с кит. След като се монтира и гърбът от шперплат, шкафът става изключително устойчив и формата му повече не може да се променя. Затова преди да се завият винтовете, внимателно трябва да се проверят всички прави ъгли, да се измерят и всички диагонали на отворите, като при необходимост да се направят и съответните корекции. С винтове и лепило се монтира дъската, която разделя двете чекмеджета и към която се закрепва едната двойка водачи.
В следващия брой четете: Изработване и монтиране на чекмеджетата