В категории: Бани и кухни, Брой 3-4/2003, Дърводелство и обзавеждане

Нова премяна за кухнята – част II. Проект „Как да направим“

Продължение от НС 1-2/2003

Георги Балански

След като корпусите на шкафовете са готови, следваща стъпка е да бъдат изработени и монтирани чекмеджетата. Следва направата и монтирането на вратичките и накрая – поставянето и закрепването на плотовете. Веднага ще подчертаем, че изработването и монтирането на чекмеджетата е изцяло подчинено на идеята да използваме специалните водачи Quadro на немската фирма Hettich. Наблюдателният читател и сам лесно ще установи, че основният замисъл при конструиране на шкафовете е да се използва технологията за поместване на съдържанието им в чекмеджета – практично и ефективно, все по-често използвано от всички водещи производители на мебели, решение. Кураж и подтик да пристъпим към реализацията на тази идея ни даде опознаването на богатата гама от обков за мебели на водещата немска фирма Hettich – панти, водачи за чекмеджета, системи за монтиране на окачени вратички, всевъзможни панти, дръжки и т.н. Тях вече сме описали в няколко статии:

◊ НС 7-8/2002 – „Съвършената кухня с механизми на Hettich”

◊ НС 7-8/2002 – „Изхвърлящи панти”

◊ НС 9/2002 – „Монтиране на изхвърлящи панти”

◊ НС 11-12/2002 – „Сгъваеми мебелни врати”

◊ НС 1-2/2003 – „Направи сам кухня”

Запознаването с тези статии, колкото и бегло да представят огромното разнообразие от продукти на Hettich, несъмнено поражда много идеи, които лесно могат да бъдат реализирани при самостоятелно изработване на най-различни мебели, а не само на кухненските. Модерният и качествен обков в много голяма степен изравнява възможностите на домашния майстор с професионалиста, а в редица случаи създава нови конструктивни решения, например при изработването на тесни и високи шкафове. За разлика от преди години, сега на пазара има огромен избор от всевъзможни механизми и обков. Остава да се направи правилният избор. Така например водачите Quadro на Hettich са несравнимо по-добри от металните шини с пластмасови ролки. Благодарение на водачите Quadro чекмеджетата безпроблемно издържат значително по-голямо натоварване, плъзгат се с невероятна лекота, имат механизъм за притискане в затворено положение, позволяват изтегляне на чекмеджето изцяло от шкафа, а дълготрайността им е практически неограничена.

Аналогично, изборът на пантите също е изключително отговорна задача, защото правилно подбраните панти позволяват оптимална конструкция на шкафовете в зависимост от начина на отваряне на вратите им. Да не говорим за качеството на изработка на пантите и тяхната дълготрайност, защото е непростимо да се похабяват пари и време за изработка на даден мебел, а не след дълго вратичките да кривнат или даже да се изскубнат от пантите. Така че проблемът сега произтича не от дефицита, а от многообразието в предлагането и необходимостта за взимане на грамотно решение. Задачата несъмнено се улеснява неимоверно, когато се доверите на доказаната марка на производителя, а Hettich несъмнено е №1 в Европа. Затова в разгледаните тук мебели е използван обков именно на тази фирма. Колкото и обширна поредица от статии да се подготви, не би било възможно да се опишат всички механизми. Важното е обаче да се знае, че за всеки възможен случай Hettich предлага подходящият обков. Достатъчно е да посетите представителния магазин на фирма КИРОВ в ж.к. Люлин, където ще ви посрещнат опитни консултанти, ще може да проучите обемистите каталози на фирмата, а функционирането на по-често използваните панти, водачи за чекмеджета, механизми за окачени вратички, дръжки и осветителни тела са онагледени с мострени конструкции.

Производителят се е погрижил и как в максимална степен да улесни монтирането на своя обков при най-точно спазване на технологичните изисквания. За тази цел се предлагат най-различни шаблони и приспособления, които гарантират точното пробиване на монтажните отвори. Те също се предлагат в магазина на КИРОВ и напълно си заслужава купуването на съответния шаблон, когато се монтират, примерно, повече панти. Това е инвестиция, която винаги си заслужава парите и тя рано или късно се изплаща.

И понеже стана дума за цени, няколко думи и на тази тема. Цените на най-често използваните изхвърлящи панти на Hettich не се различават от основните им конкуренти на пазара. Разликата между цената на комплект водачи Quadro и цената на обикновени ролкови водачи за чекмеджета е три-четири пъти. Те обаче са несравними както по своята конструкция, така и по експлоатационните си характеристики. Първите имат щанцовани от дебела ламарина профили, които се плъзгат върху стоманени сачми с полирана повърхност. Вторите представляват два профила от тънка ламарина, а цялата тежест на чекмеджето се носи от четири пластмасови колелца, лагеруващи на стоманена ос. Двата вида са несравними по своята сигурност и дълготрайност, както и по експлоатационните си характеристики и функционалност.

Разликата в цените е несъизмерима с разликата в качеството, да не говорим, че при избора на обкова, цената не бива да бъде взимана под внимание. Този разход е нищожен спрямо останалите разходи за изработване на дадена мебел, в коийто трябва да се калкулира и трудът.

Направа и монтиране на чекмеджетата

В НС 1-2/2003 ще намерите по-подробно описание на предимствата на водачите Quadro, както и възможните варианти за изработване на чекмеджета, монтирани с такива водачи. В представената тук конструкция сме избрали система за закрепване на чекмеджето върху металните носачи с помощта на две пластмасови щипки. При нея чекмеджето лесно и бързо може да бъде откачено и извадено от шкафа. Същевременно избрахме и варианта при максимално побългаряване (и поевтиняване) на конструкцията чрез цялостно изработване на чекмеджето от дървесни материали, напълно достъпни за всеки домашен майстор. Както е посочено в предишния брой, съществуват и други варианти, включително и поръчване в магазина на КИРОВ на цялото чекмедже за изработка в заводите на Hettich, като срокът на доставка е около две седмици. Достатъчно е да се дадат точните монтажни размери. Ще получите чекмедже, изработено с фабрично съвършенство, с метални страници и вграден в тях носещ механизъм, задно чело от алуминий, перфектно декоративно чело, специално противоплъзгащо покритие на дъното, а ако пожелаете – и професионално изработен от алуминиева ламарина или пластмаса разделител за поставяне на приборите.

В този случай обаче няма да изпитате тръпката сами да измайсторите чекмеджетата и затова избрахме обратния подход, без да твърдим, че описаната по-долу конструкция е единствено възможната. Нейното основно достойнство е лесното и бързо изработване при минимални разходи. Страниците и двете чела са от иглолистни дъски, а дъното е от шперплат. Декоративното чело се закрепва с винтове най-накрая, след като чекмеджетата бъдат поставени върху водачите и се провери дали всяко пасва точно на мястото си и дали се движи безпроблемно. За всички елементи на шкафовете, освен пантите и водачите за чекмеджета, са използвани дъски, мебелни плочи и други елементи, купени от Mr. Bricolage. За по-големите чекмеджета в шкафа с умивалника, който ще опишем в следващия брой, са използвани дъски от парен бук с широчина 20 cm.

За монтиране на чекмеджетата избрахме водачи Quadro 30 с дължина 450 mm и непълно изтегляне на чекмеджето. Те са по-евтини от водачите, позволяващи пълно изтегляне, а в случая оставащите в шкафа 86 mm от чекмеджето не създават проблеми за достъп до неговото съдържание. Конструкцията на чекмеджетата е максимално опростена – вместо чрез зъбни сглобки, страниците и челата се сглобяват единствено чрез винтове и лепило. При тази конструкция всяко чекмедже има по две чела – носещо и декоративно.

При избраните от нас водачи (Quadro 30) чекмеджето ляга върху подвижните им рамене и се фиксира чрез стърчащи в задния край куки, а в предния се застопорява с помощта на специални пластмасови щипки.

Чекмеджето се поставя върху водачите и се избутва назад, докато влезе изцяло в шкафа. При това се чува характерното прещракване, когато щипките захванат здраво специално предвидените за целта пъпки в края на всеки водач. Чекмеджето може да се изважда от шкафа с лекота чрез едновременното притискане на двете щипки.

Закрепването с щипки има и друго съществено предимство – всяка от тях има регулиращ механизъм, който позволява вертикално преместване на вече монтираното чекмедже на разстояние до 2 mm. Това може да се окаже необходимо при разполагане на няколко чекмеджета едно над друго, така че пролуките помежду им да могат да се изравнят.

При този начин на закрепване чекмеджето трябва да легне съвсем плътно, без възможност за странично изместване, върху двете подвижни рамене на водачите. В инструкцията, с която се продават водачите, са посочени подробно монтажните размери. Понеже при работа в домашни условия винаги е възможно някой размер да мръдне с милиметър-два, препоръчваме първо да се монтират водачите, за да може след това съвсем точно да се измери разстоянието между подвижните им рамене.

В задното чело на всяко чекмедже се пробиват по два отвора, в които влизат куките в края на раменете.

Още веднъж подчертаваме, че крайният успех много зависи от точността и затова трябва да се работи внимателно и обмислено. Описаната тук последователност позволява точен монтаж и без използване на специалните шаблони за монтиране на водачите.

Дължината на водачите се подбира според дължината на чекмеджето, а те – според дълбочината на шкафа. Водачите Qaudro се произвеждат с дължини от 250 до 650 mm през стъпка 20-30 mm. Дължината им се подбира така, че в прибрано положение между чекмеджето и гърба на шкафа да остане пролука с минимална широчина 13 mm. Следователно за монтиране на чекмедже с дължина 450 mm е необходима минимална дълбочина на корпуса на шкафа 463 mm. На схемата са дадени всички размери, необходими за правилното монтиране на водачите и чекмеджето. Задължително изискване е дебелината на страниците на чекмеджето да бъде по-малка от 16 mm. Тази широчина е лимитирана от разстоянието между подвижното рамо (плъзгача) и неподвижното рамо на водача, което се закрепва с винтове към шкафа. Важно е също точно да се пробият двата отвора в задното чело за фиксиране на куките на плъзгачите.

Разстоянието между нута за монтиране на дъното на чекмеджето и долния край на страницата, а също така и дебелината на шперплата за дъното трябва да се съобразят, така че отворите за куките да попаднат в дъската (задното чело), а не в пролуката между дъното и задното чело.

Двата водача се монтират с винтове за дърво, като изискването е предният край на неподвижната част на всеки носач да се намира на 6 mm от челния кант на страницата. При наличие на хоризонтална царга на шкафа водачите се монтират 6-10 mm над нея, за да не закача палецът, чрез който пружинният механизъм притиска чекмеджето в прибрано положение. Точното спазване на това изискване става най-лесно с набор от подложки с еднаква дебелина. Винтовете се завиват точно в центъра на отворите на ламаринените профили. В случай на грешка тя лесно се поправя, като се избира друг отвор.

След като и двата водача за чекмеджето бъдат правилно монтирани, разстоянието между всяка двойка подвижни рамене се измерва точно и така се определя широчината на всяко от чекмеджетата – по-точно между страниците им. Поставено върху раменете, чекмеджето не бива да хлопа странично повече от милиметър. Накрая се пробиват отворите Æ6 в задните чела и всяко от чекмеджетата се поставя пробно на мястото си. То трябва да се плъзга с лекота, а в прибрано положение челото му да лежи в една равнина с ограждащите го страници и царги.

След това с по два винта се монтират пластмасовите куки, както е показано на чертежите и снимките. Сега вече чекмеджето може да се постави и закрепи върху водачите си. Декоративните чела се изрязват и монтират след окачване на вратичките на шкафа. Това позволява съвсем точно да се определят техните размери и местоположението им.

Разкрояване, кантиране и окачване на вратичките

За да се намали до минимум рязането и кантирането при изработване на вратичките, идеалният вариант е широчината им да съвпада със стандартната широчина на продаваните готови плотове, примерно 40, 50 или 60 cm. В този случай се налага само напречно рязане. Всяка двойка вратички трябва да имат напълно еднаква дължина, а е желателно това да важи и за вратичките на съседните шкафове. Даже и минимална разлика от два-три милиметра се забелязва отчетливо. Това изискване се изпълнява с лекота, ако рязането се извършва с ръчен циркулярен трион, който с помощта на плъзгач се движи по специална метална шина. Най-добре е самата машина да бъде фабрично приспособена за такъв начин на рязане, какъвто е отличният професионален циркулярен трион с електронно регулиране на оборотите – Metabo KSE 68 Plus. (Повече за тази машина ще намерите в НС, 1-2/2003.) Цялата тънкост се свежда до точно определяне на разстоянието между челния ръб на водещата алуминиева шина и очертаната линия на рязане. Шината се фиксира към разкрояваната плоча с помощта на две стеги, които не пречат на движението на циркулярния трион.

За да се придобие опит при точното установяване на това разстояние, е желателно да се направят няколко пробни рязания. В нашия случай, при съвсем нов циркулярен трион с фабрична регулировка, това разстояние се оказа точно 2 mm. Второто изискване е внимателно да се огледа плочата и да се подбере по-качествената и без драскотини повърхност като лицева. Това е възможно, защото продаваните мебелни плочи имат две напълно еднакви покрития – на практика нямат лице и гръб. След това плочата се поставя с определената за лицето страна надолу, за да не се нащърби лицевият ръб.

Дълбочината на рязане на машината се регулира така, че зъбите на диска да стърчат под плочата на разстояние около 5 mm. Така се постига оптимален ъгъл, под който зъбите ще удрят рязания материал. След това остава да се очертае линията на рязане, водещата шина да се закрепи посредством стегите на точното ґ място и да се реже. Ако машината има регулатор на оборотите, се избират максималните. В домашни условия свързването на циркулярния трион към прахосмукачка, пък била тя и битова, общо взето, рядко се практикува. Това означава, че въздухът в помещението обилно се насища с прах от дървесни частички, примесени с прашинки лепило. Затова е повече от желателно по време на рязането да се използва предпазна маска (най-достъпна и евтина е хартиената). Не бива да се забравят и предпазните очила, защото машината изхвърля с висока скорост голямо количество фини стърготини. Очилата не само предпазват очите от увреждане, но позволяват безпроблемно и спокойно наблюдаване на процеса на рязане. При работа с качествен циркулярен трион, воден по метална шина, лесно се постига висока точност, така че да не се налага допълнително изравняване на дължините на вратичките чрез рендосване. По принцип, ако все пак това се наложи, кантовете на мебелните плочи от дървесни частици могат да се рендосват. Повърхността им става най-гладка, ако се използва ръчно електрическо ренде с висока честота на въртене – например 10 000–15 000 minˉ¹. Такива рендета са снабдени със специални тесни и с малка маса ножчета, които не подлежат на заточване и след изхабяване се подменят с нови срещу около 10 лв. цена на комплекта. При рендосване с електрическо ренде трябва да се работи много внимателно и умело, защото поради сравнително малката дължина на основата му кантът лесно може да получи дъговидна линия, особено в краищата.

Плочите се продават фабрично кантирани и само кантовете, получени при разкрояването им, се облепват на място. Това вече не представлява никаква трудност, защото от същия магазин се купува кантираща лента с цвета на плочите и пласт от термолепило откъм гърба. Лентата се полага върху канта и се залепва чрез приглаждане с гореща ютия. Първо се залепва в началото, така че да не се приплъзва при движението на ютията, и след това се залепва по продължение на цялата си дължина. При това с пръстите на едната ръка се придържа така, че да бъде центрирана спрямо канта на плочата. След три-четири минути лепилото се е втвърдило достатъчно и стърчащите отстрани на плочата ивици внимателно се обрязват с остър макетен нож или специален инструмент. Накрая останалите тук-там ръбчета от канта внимателно се отстраняват с шлифовъчна хартия, обвита върху корково трупче. Трупчето се движи по продължение на ръба, като се внимава да не се повредят декоративните повърхности на вратичката.

Следващата операция е монтиране на вратичките, за което, както уточнихме в началото на статията, избрахме изхвърлящи панти Hettich. Използван е моделът Intermat FIX с пълно припокриване на канта на страниците и с регулируема подложка с височина D = 1,5. Подробна информация за видовете изхвърлящи панти и тяхното монтиране ще намерите в НС 7-8 и 9/2002. Характерно за тази панта е, че главата й има механизъм за самозадържане в отвора във вратата, без да се използват винтове. Освен това пантите имат механизъм за притискане на вратата в затворено положение, като силата на натиска може да се регулира.

Пантите се монтират изключително лесно и при гарантирано спазване на всички технологични изисквания, ако за това се използва специалното, показано на снимките приспособление. С помощта на винт то се фиксира точно и сигурно върху вратата, а намиращите се в устройството фрезер и две спирални свредла пробиват с непостижима по друг начин точност трите отвора – глухият Ø35 за главата на пантата и двата, симетрично разположени отстрани отвора, в които влизат специалните цилиндрични издатини на пантата. Тяхната задача е да придават допълнителна опора срещу евентуално завъртане на главата на пантата при по-голямо натоварване. Ако отворите за главата на пантите се пробиват без специализираното фабрично приспособление, е по-добре да се купят панти без двете цилиндрични издатини. Така необходимостта от двата допълнителни отвора ще отпадне.

В комплекта на приспособлението влиза и шаблон за точно определяне местоположението на отворите за винтовете, с които основата на пантата се закрепва към страниците на шкафа. Веднъж монтирана, всяка от пантите позволява известно регулиране за преместване на вратата във вертикална и хоризонтална посока, а така също да се променя и дистанцията между нея и корпуса на страниците на шкафа. Пантите имат и регулиране на силата, с която пружинният механизъм притиска вратата в затворено положение. Освен това подложката от своя страна също има регулировъчен винт, с който тя може да се премества, а с нея и рамото на пантата, във вертикална посока.

От поместения в предишния брой чертеж на по-големия шкаф читателят вече е забелязал, че едната от крайните врати трябва да има широчина 660 mm, която е обусловена от необходимостта да не се пречи при отварянето на вратата на фурната на печката. За да се използва стандартна плоча с широчина 600 mm, отворът е стеснен чрез поставяне на допълнителна дъска от лявата страна на фриза 21.

Монтиране на плота

След като шкафът бъде напълно завършен, чекмеджетата и вратите се монтират пробно. Вратичките се регулират и щом се установи, че всичко е наред, те се демонтират. Всички подлежащи на боядисване части се шлифоват окончателно и се лакират. В случая е използвана тъмносива, тонирана по каталог в магазина екологична боя на база водна емулсия.

Следващата операция е да се разкрои и монтира плотът. Използван е готов плот с дебелина 30 mm, специално произведен за кухненски и други шкафове. Челният му кант е заоблен, а покритието е от дебел, термоустойчив гетинакс. В магазините се предлагат плотове с дължини 200 и 160 cm. При необходимост от по-голяма дължина трябва да се обърнете директно към фирмата-доставчик, от която може да се купи плот с дължина 400 cm. В случая трябва да предвидите подходящо за този размер транспортно средство, както и да премислите, как ще пренесете плота по тесни стълбища, например. Възможен е и вариантът още в склада да го разкроите с ръчен циркуляр, макар и грубо. Плотовете се продават фабрично облепени със защитно прозрачно полиетиленово фолио, което се сваля едва след окончателното завършване на шкафа. Необходимо е също да се купи гетинаксова лента за облепване на страничните кантове. Плотовете имат разнообразно оцветяване. Кантиращите ленти имат същите разцветки, а дължината им е 4 m.

Окончателното разкрояване на плота е желателно да стане след като шкафът се постави точно на мястото му. Така може да се провери дали плотът прилепва плътно към стената. Когато ъгълът между стените не е прав, може да се окаже по-подходящо под същия ъгъл да се отреже и плотът, за да не се образува широка пролука между него и стените.

След като плотът се разкрои, двата му странични канта трябва да се облепят с кантиращи ленти. Лентите се залепват удивително лесно и здраво, стига да се използва подходящото контактно лепило. Опитът ни показа, че отлична работа върши лепилото на Henkel. С него се намазват и двете контактни повърхности, изчакват се няколко минути, докато лепилото засъхне и спре да пуска конци при допир с пръст. След това лентата се поставя възможно най-точно на мястото й и силно се притиска чрез триене с дървено трупче. При този вид лепила здравината на залепването зависи не от продължителността, а от силата на притискане.

Следващата операция е изрязването на стърчащите отстрани ивици, което не е съвсем лесна работа поради твърдостта на материала. Ако обаче разполагате с ръчна електрическа фреза, е необходим още само специализиран фрезер за обрязване на кантове. Разликата между диаметъра на резците му и сачмения лагер е части от милиметъра и така кантът се обрязва почти до самата повърхност на плочата, без тя да се повреди. Фрезата се движи върху канта с опряно върху повърхността на плочата лагерче. С фрезата също така лесно се фрезова и оформя закръглението на канта в челния край на плота.

За оформяне на краищата на кухненския плот – съответно леви и десни, се продават и декоративни алуминиеви кантове. В нашия случай сме използвали такъв кант, закрепен върху гетинаксовия кант. Причината за това решение е намиращата се в близост нагревателна плоча на печката. Металният кант в случая изпълнява и ролята на топлинен екран. Ако установите прекомерно нагряване на канта, неговата екранираща способност може да се увеличи, като се монтира с помощта на подложни шайби на дистанция няколко милиметра от канта на плочата. Така се осигурява въздушна пролука за охлаждане на металния кант.

Освен кантове за оформяне на краищата има и друг вид метални лайсни, чрез които два съседни плота могат да бъдат надлъжно съединени един с друг.

Закрепването на плота към шкафа става чрез няколко дибли с допълнително подсигуряване с метални Т-образни ламаринени планки, закрепени откъм долната му страна. Върху страниците на рамката, върху която ляга плотът, се пробиват отвори за диблите и с помощта на метални цилиндърчета се определят центровете на срещуположните отвори в долната страна на плота. Лепило се поставя само в отворите за диблите в корпуса на шкафа. Плотът се нахлузва върху стърчащите краища на диблите (без лепило) и така, при необходимост, един ден може лесно и без повреди да се демонтира. За по-сигурно плотът се закрепва откъм долната страна и с помощта на няколко Т-образни ламаринени планки.

Плотът върху по-малкия шкаф остава да стърчи конзолно без подпора в частта, която покрива пералната машина. Независимо че при дебелина 30 mm той е достатъчно устойчив, все пак е желателно да бъде подпрян чрез Г-образен метален профил, закрепен с дюбели към стената.

Накрая дължим на читателите си и един отговор. Получихме доста запитвания за споменатия в предишния брой софтуерен продукт на Hettich за проектиране на мебели. Ще бъдем в състояние по-подробно да го представим в следващия брой на списанието, защото имаме уверението на представител на фирмата, че софтуерът в най-скоро време ще ни бъде изпратен за тестване. От демоверсията, с която и сега разполагаме, успяхме да установим, че след задаване на основните външни размери на даден шкаф, с помощта на компютъра се избира най-подходящият за целта обков, и накрая се отпечатва работен чертеж с точно оразмерени и обозначени отвори за монтиране на пантите, на различните метални сглобки и т.н.

Следва:

Изработване на шкафа-мивка и окачените шкафове