В категории: Бани и кухни, Брой 5-6/2003, Дърводелство и обзавеждане, Ремонти

Направи сам ….кухня – част III. Проект „Как да направим“

Продължение от НС 3-4/2003

Георги Балански

Продължаваме с „фундаменталната” за домашния майстор-дърводелец тема: обзавеждане на кухнята със саморъчно изработени мебели. Тя именно е мястото, където всеки може с пълна сила да развихри творческата си фантазия, да я обзаведе и подреди така, че да бъде максимално функционална. Именно това е помещението, в което нестандартните решения са винаги добре дошли и всяка кухня има своя индивидуален облик. Целта ни бе да опишем оптималните технологии, съчетани с наличните на пазара материали, така че произведените в домашната работилница мебели не само да не отстъпват, но и да надхвърлят средното ниво на конфекционното производство. Постарахме се да овладеем и лично да експериментираме в условията на домашната работилница някои малко познати досега материали и технологии на водещи в света производители. Такива са: монтиране на чекмеджета с водачи Quadro на Hettich, монтиране на вратичките с изхвърлящи панти на същия производител с помощта на специализирания монтажен инструмент. В същия ред на мисли ще отбележим и монтирането на кухненски барплотове с обрязване на кантовете с помощта на ръчна фреза.

В този брой ще разгледаме конструкцията и изработването на окачените кухненски шкафове. За разлика от стоящите на пода, при които за по-голяма здравина използвахме нетипичната за съвременното производство носеща конструкция – бичмета иглолистна дървесина, окачените шкафове имат обичайната за корпусните мебели конструкция. Те представляват кутии от сглобени помежду си с дибли детайли от ламинирани плочи ПДЧ, като здравината на конструкцията основно се дължи на гърба. Дадените тук размери се отнасят до конкретната кухня и би трябвало да се възприемат като примерни.

Понеже във всеки брой на списанието, вече двайсет и три години поред, се стремим да откриваме и поднасяме на читателите си по някоя и друга новост, не може да пропуснем да споделим, че подготовката на тази част от статията за печат съвпадна по време с тестването на програмния продукт за автоматизирано проектиране на мебели Selection на Hettich (виж стр. 37). Независимо, че мебелите за описаната тук кухня бяха изработени през последните декемврийски дни на миналата година, не устояхме на изкушението да ги проектираме наново, но този път с помощта на компютъра. Многочасовият труд с пресмятане, чертане, триене, повторно чертане, отново триене и така, докато се стигне до крайния вариант, компютърът извърши за няколко минути с невероятни възможности за многовариантност на избора. Проектираният мебел може да бъде огледан от всички страни, да се начертае в основните проекции с всички конструктивни размери, да се направят чертежи на детайлите и се отпечата списък с техните размери. След като се изберат видът или цветът на покритието на плочите, изходният материал за детайлите на шкафа, той може да бъде изобразен в реалния си вид. При това в програмата са заложени стандартните размери и технологични разстояния за различните видове шкафове, а при задаване на невалидна стойност тя не се възприема. Позволяваме си това отклонение, защото цената на Selection го прави напълно приложим не само за всеки дребен или по-голям производител, но и за немалко домашни майстори, които желаят сами да изработват мебелите си.

Помещението за нашата кухня можа да побере общо шест окачени шкафа, които сме номерирали за по-голяма прегледност. Шкафовете 1, 2, 5 и 6 са напълно стандартни. Най-ниската полица на шкаф №2 е оставена открита, а вратата, съответно, е скъсена. Това решение е необходимо, за да не закача вратичката в монтирания над печката аспиратор. В напълно отворено положение тя минава на 1–2 cm над аспиратора. Същевременно откритата полица е много удобна за поставяне на различни често използвани предмети. Шкаф №3 е ъглов и поради това „страда” от характерния за такива шкафове проблем – трудно използваемото „мъртво” пространство в частта, която се припокрива от съседния шкаф № 2. Технически интелигентното решение при такива случаи е да се монтира механизъм с въртящи се полици, но поради малките размери на пространството в нашия случай (30х30 cm) се отказахме от него. Този шкаф има една тясна врата, а скритата за погледа в монтирано състояние част е покрита с плоча с големината на страницата на шкаф № 2. Поради затруднения достъп тази част на шкафа се използва за съхраняване на бутилки и други предмети, които лесно могат да се изваждат. Шкаф № 4 се намира над аспиратора и поради това има по-нестандартна форма. Горната част представлява обикновено шкафче, докато долната, с отворена отпред полица, закрива пространството, необходимо за преминаване на гъвкавата тръба Ø110 на аспиратора.

Всички шкафове са изработени от готови ламинирани плотове от ПДЧ. Те се продават с фабрично залепени кантове, което при оптимално оразмеряване на шкафовете значително улеснява и ускорява работата. Всички страници, дъната, таваните и повечето рафтове имат стандартната за такива шкафове широчина 30 cm. Те са изработени чрез напречно разкрояване на плочи със същата широчина, като допълнително са облепени само кантовете, получени при рязането. Широчините на шкафовете 1 и 5 са така подбрани, че широчината на вратичките да бъде 500 mm, колкото са широки и продаваните в магазина плочи. Целта отново е да бъде спестено надлъжното рязане и последващо кантиране на плочите.

Основната операция е разкрояването на детайлите. Колкото по-точно се работи, толкова по-малко ще се налага допълнително шлифоване или рендосване, за уеднаквяване на дължините на детайлите. Успоредно разположените детайли (например двете страници, или пък дъното, таванът и рафтовете) трябва да имат еднакви размери, защото при сглобяването им и най-малката разлика проличава. Когато не се работи достатъчно точно, се налага допълнителна корекция, като всички детайли се скъсяват според най-късия от тях. Този макар доста по-бавен и трудоемък подход е възможен, когато при разкрояването е оставен известен запас за окончателно напасване чрез фина обработка – шлифоване, например. В противен случай се налага скъсяване на всички детайли, което пък може да създаде проблеми при монтирането, или пък шкафът да стане по-нисък от съседния.

Разкрояването се извършва с ръчен циркулярен трион като повече от желателно е той да има водеща метална шина като показания на снимките водещ за момента модел на Metabo. В този случай след едно-две пробни рязания за усвояване на технологията може да сте сигурни, че, макар и с подвижна ръчна машина, разкроените детайли ще имат напълно еднакви дължини с абсолютно равни кантове, които без каквато и да било допълнителна обработка може да се сглобяват и кантират. Рязането с метална шина има и друго съществено предимство – гуменият кант по ръба ґ притиска повърхността на плочата и не позволява награпяване на ръба по линията на рязане. Това става откъм страната, върху която се движи циркулярният трион, защото дискът се върти обратно на часовниковата стрелка и зъбите откъртват малки парченца от декоративното покритие – особено когато е тънък и крехък слой меламин. За гладкото и чисто рязане решаващо значение има изборът на режещия диск. По правило циркулярните триони се продават с универсални дискове с едри и съответно малко на брой зъби, подходящи повече за грубо напречно и надлъжно рязане на детайли от масивна дървесина. За рязане на мебелни плочи от ПДЧ или MDF се използват специални дискове със ситни твърдосплавни зъби със специален профил на заточване. Има и дискове, специализирани за рязане на плотове, облицовани с дебел и твърд гетинакс.

Ако работите с универсален диск с по-едри зъби, известно решение е плочата да се постави с лицевата страна надолу. Така ръбът откъм лицевата страна се запазва. Откъм вътрешната страна обаче декоративното покритие малко или повече ще се нащърби, което се забелязва при отворена вратичка. Този дефект може да се избегне чрез допълнително рендосване на кантовете, за което обаче трябва да се предвиди наддаване на размерите при разкрояването. При това е желателно да се работи на абрихт с дълги плотове, за да не се изкривят дъговидно кантовете.

Основата на циркулярния трион се закрепва чрез два щифта към водач. Той се плъзга свободно, но без никакъв страничен луфт в единия от двата канала на шината. При поява на хлабина тя се премахва чрез завиване на двата регулиращи винта на плъзгача.

След като всички детайли се разкроят, може да се пристъпи към сглобяване на шкафа. Конструкцията на всеки шкаф е самоносеща се и се състои от две страници, дъно, таван, рафтове, гръб и вратички. Гърбът придава устойчивостта и здравината на шкафа, през него преминават и винтовете, с които шкафът е окачен на стената. Затова вместо масово прилаганата от съображения за икономии практика гърбовете да се правят от листове от дървесни влакна (фазерни плочи) за нашите шкафове избрахме много по-здравия и сигурен шперплат с дебелина 6 mm. Класическите решения за закрепване на гърба е чрез фалцова сглобка, или пък да се напъха в успоредни нутове. И в двата случая е необходимо предварително издълбаване на сглобките, поради което избрахме най-лесното за изпълнение и същевременно достатъчно здраво решение – гърбовете лягат челно върху кантовете и се закрепват с множество винтове. Работи се с електрическа отвертка и самопробивни винтове. Така се избягва издълбаването на фалцове или нутове, което в домашни условия при силно износващия режещите инструменти материал (ПДЧ) е добро решение. Краищата на и без това доста крехката плоча от пресовани и слепени дървесни частици не се изтъняват и отслабват Същевременно толерансът за приемливи неточности при разкрояването на гърба и монтирането на шкафа става по-голям.

Височината на отделенията в шкафовете зависи най-вече от това, какво ще се съхранява. Така например за поставяне на чаени, кафени и повечето от останалите видове чаши е достатъчна височина 100 mm, за различни домакински съдове са потребни поне 260 mm, а за бутилки, кани и други високи съдове необходимата височината е 360 mm.

Сглобяването на детайлите се извършва с обли дибли Ø8. На снимките са показани два начина за определяне центровете на отворите. В единия случай е използван популярният, прост и същевременно ефикасен шаблон от пластмаса. За най-големите мераклии може да препоръчаме и едно от двете по-модерни приспособления за монтиране на дибли, които описахме подробно в НС, 7-8/2002. Вторият способ е по-бавен, но при липса на достатъчно опитност може да се окаже и по-сигурен – центровете на срещуположните за всяка дибла отвори се маркират с помощта на специални метални конуси. За тази цел първо се пробиват отворите за диблите в единия детайл, във всеки от тях се поставя по едно цилиндърче, двата детайла се наместват един спрямо друг в положение за сглобяване и с лек удар или натиск връхчетата на цилиндърчетата отбелязват центровете на отворите.

Показаният тук шаблон е изключително удобен за пробиване на всички отвори при челни съединения в краищата или на друго произволно място на страницата, примерно. Той има три отвора за свредла с диаметър 6, 8 и 12 mm. Това са на практика трите размера дибли, като за плочи с дебелина 18-20 mm се използват дибли Ø8. Шаблонът се поставя върху канта на плочата и се завърта, докато едната двойка диагонално разположени цилиндрични издатини плътно опрат. Тогава центърът на отвора ще съвпадне с осовата линия на канта. По този начин минималното разстояние между центъра на крайния отвор и канта е 35 mm. Предварително обаче трябва да се определи дълбочината на пробиване, като върху свредлото се закрепва ограничителен пръстен. Мястото на пръстена се определя, като към дълбочината на отвора се добави дебелината на шаблона – 27 mm. Дълбочината на отвора зависи от дължината на диблата и дебелината на плочата. При плочи с дебелина 18 mm максималната дълбочина на напречно пробития отвор е 15 mm. Набитата в отвора дибла трябва да стърчи не повече от 12–13 mm. Ако е по-дълга при стягане на детайлите един към друг, тънкият слой, отделящ дъното на отвора от лицевата повърхност, ще се напука и лепилото ще избие. Това може да се случи и ако в отвора се постави повече от необходимото количество лепило. Вследствие на натиска то може да изкърти крехкото дъно на отвора или даже да разпука плочата.

С помощта на шаблона се пробиват и срещуположните отвори за всяка дибла – напречно на плочата. В този случай във всеки от първоначално пробитите отвори се набива (с малко лепило) по една дибла, двата детайла се поставят един върху друг и се пристягат със стега, както е показано на снимките. Подвижната част на шаблона се нагласява според дебелината на детайлите – при плоча с дебелина 18 mm върху нониуса на шаблона се отчита разстояние 9 mm. Това е разстоянието между осовата линия на отворите и канта. Всяка от вече набитите дибли служи за водач, като се напъхва в съответстващия на диаметъра й продълговат изрез в шаблона. Така той се центрира по нея и местоположението на срещулежащия отвор е определено точно.

На снимките е показано и пробиване на срещулежащите отвори при междинно, Т-образно съединение. Двата детайла се поставят един върху друг, като белегът върху шаблона, отбелязващ осовата линия на отворите, се поставя върху очертаната напречно на детайла линия. За пробиване на всеки от отворите шаблонът се центрира, като стърчащата част от диблата влиза в специално направения за това процеп в шаблона.

Същото, макар и по-бавно, може да се извърши и с помощта на металните цилиндърчета, с чиито върхове се маркират центровете на срещулежащия за всяка дибла отвор. Цилиндърчетата се поставят във вече пробитите отвори в плота или рафта, той се намества точно на мястото си върху страницата и с лек удар се маркират центровете на отворите.

След като всички отвори бъдат пробити и диблите набити в по-дълбоките отвори в дъното, тавана и неподвижните рафтовете, шкафът може да се сглоби. Диблите се намазват пестеливо с лепило, а и в самите отвори се поставя по малко, като стремежът е да се обмажат стените, а не да се стече направо на дъното. С количеството лепило не бива да се прекалява, за което вече стана дума по-горе. Ако всички двойки отвори са точно пробити шкафът се сглобява лесно с помощта на почукване с гумен чук, а най-добре е да се пристегне с дълги дърводелски стеги. Такива стеги с дължина 120 cm и повече вече се продават по магазините и са задължителен инструмент при сглобяване на корпусни мебели. След като шкафът се сглоби, се проверяват и нагласяват ъглите, така че всички да бъдат прави – т.е. да се получи паралелепипед. Проверяват се и диагоналите на отвора на шкафа, които трябва да са равни. Много полезен инструмент е специалният метален винкел с дължина на по-дългото си рамо 70 cm, който, за съжаление, е рядкост в нашите магазини.

Оставаме открит въпросът, дали заедно с дъното и тавана към страниците да бъдат монтирани с дибли и рафтовете. Колкото броят на диблите, които трябва едновременно да се сглобят, е по-голям, толкова вероятността от несъвпадане на някоя дибла с насрещния отвор е по-голяма. Ако се работи внимателно и точно, вероятността това да се случи е малка, а шкафът ще стане по-здрав. Другият вариант е всички или част от рафтовете да се оставят подвижни, като лежат свободно върху носачи.

Шкафът се фиксира и става устойчив едва след като се монтира гърбът. Това става с винтове за дърво и акумулаторна отвертка.

За по-сигурно закрепване на шкафовете към стената във всеки от двата горни ъгъла се монтира по една оребрена метална планка. Винтовете, който носят шкафа, преминават през отвори в планките и така тежестта се разпределя върху по-голяма площ.

За кантирането вече стана дума в по-предишни броеве на списанието. Използват се готови кантиращи ленти с фабрично нанесено термолепило. Лентите се залепват здраво чрез приглаждане с гореща ютия. Новото в случая е инструментът за обрязване на стърчащите извън канта ивици от лентата, който се появи наскоро по специализираните магазини от вида „Направи сам“. С него се работи много бързо, лесно и най-вече качествено. Напълно се избягва опасността от издълбаване на меламиновия слой, което често се случва при обрязване с макетен нож. Инструментът се движи плътно притиснат към канта, като реже при движението си напред. Ножчето има две остриета, а след тяхното изхабяване може да се купи резервен комплект.

Тук няма да описваме окачването на вратичките с изхвърлящи панти, защото това вече бе разгледано обстойно в НС, 3-4/2003. Все пак бихме подчертали, че дълготрайното, безпроблемно и удобно ползване на шкафовете в много голяма степен зависи от качеството на избраните панти и правилното им монтиране. Така че трябва да се избира най-доброто. Вратите на описаните шкафове са окачени с изхвърлящи панти Hettich Intermat Top Exlusiv T22 с ъгъл на отваряне 110° и регулируема подложка (D 1,5).

След като шкафовете бъдат окачени и вратичките напасвани, остава да се монтират дръжките. Тук съвети едва ли може, пък и не трябва да се дават – въпрос на лично предпочитание, а пазарът е залят от всевъзможни по форма, материал и големина дръжки.

Желаем ви успех!