
Дъските и останалите материали от масивна дървесина се използват предимно за изработване на различни мебели, дограма, облицовки и други елементи при вътрешното обзавеждане, за покривни конструкции, строителство в градината или просто за горене. Общото между всички тях при покупката им от складовете, независимо дали са дъски или греди, нарязани дърва за огрев, е, че съдържат голямо количество влага, поради което не са пригодни за употреба веднага.
Дъските и гредите при естествени условия (покрити и подредени така, че всяка поотделно да бъде свободно обдухвана от въздуха) трябва да съхнат поне една година за иглолистните видове и три години за широколистните. За тази цел дъските се подреждат с напречно поставени летви между всеки два съседни реда. Летвите се поставят на разстояние около метър една от друга и трябва да лежат в една равнина, за да се избегне в максимална степен измятането на дървесината в процеса на съхнене – изкривяване и изкорубване на дъските. Дървесината, използвана за изработване на мебели и други конструкции, както и дюшемените дъски за подови настилки не бива да имат по-висока влажност от 8–19%. При естествено сушене се постига остатъчна влажност между 13% и 18%. По-ниски стойности се получават при изсушаване в специални камери.
По подобен начин стоят нещата и при дървата за огрев. Току-що купените от търговеца дърва имат много висока влажност (50–65%), поради което не са подходящи за отопление. Суровото дърво гори, но голяма част от отделената при това топлина се изразходва за изпаряване на влагата. Това значително увеличава разхода на дърва. Освен това се отделят много сажди и киселинни вещества, които увреждат металните елементи на камината или котела. За да бъдат годни за отопление, дървата трябва да имат влажност под 24% – най-добре 15%–20%. При 30% влага преразходът на дърва е около 9%. Влажност под 20% се постига след около 2–2,5 години съхраняване на сухо и проветриво място. Ето защо покупката на дърва за горене трябва да се планира за три години напред – две трети са в процес на сушене, а останалите, вече изсушени, се горят през зимата.
От всичко казано дотук става ясно колко важно е да може бързо, точно и евтино да се измерва влажността на дъските и гредите, преди да влязат в употреба, или на дървата, преди да бъдат поставени в горивната камера.
Добро решение е електронният влагомер EM 4808, който купихме в магазин от веригата „Щайнбергер“ за 24,70 лв. Преценихме, че сумата със сигурност, и то бързо ще се изплати.
Уредът е пригоден за измерване на влажност в границите 5–42% за различни видове дървесина: бор, ела, лиственица, смърч, бук, дъб, орех, явор, ясен, бяла топола и др. В зависимост от това се избира един от седемте режима на работа. Точността на измерване е 2% в обхвата до 28% влажност и 5% при по-голяма влажност. Преди измерване уредът се калибрира с помощта на две контактни клеми върху защитната капачка, свързани с резистор. Влажността на дървесината се измерва чрез забиване на двете остриета в материала.
С две думи, вместо на доверие, което по правило винаги подвежда, всеки лесно може да определи дали дъските стават за употреба или дървата за горене.
Сн. 1: Преди употреба влагомерът се калибрира с помощта на защитната капачка.
Сн. 2: Той е също така необходим при определяне годността на дъските и гредите за строителни и други цели.
Бележка на редакцията: Статията е публикувана в „Направи сам“ през 2010 г. По-съвременно решение на електронен влагомер, подходящ за измерване на влажност на дърво и строителни материали може да намерите тук.