
Асортиментът от различни по вид, оцветяване, текстура и форма плочи от гранитогрес е толкова голям, че ще се спрем само на едно от най-новите производства серията TOP, при това съвсем бегло, защото нейният каталог обхваща цели 170 страници.
Плочките от тази серия се произвеждат при изключителна прецизност в подбора на изходните суровини, предимно от френски и немски източници, по най-съвременна технология: фино разпрашаване и хомогенизиране на изходния материал, пресоване при налягане 450 kg/cm² и изпичане при температура 1250 °С. В резултат на това плочките имат изключително малка водопопиваемост (под 0,1% при 0,5% според нормите на EN 99), висока устойчивост на натиск (над 50 N/mm2 при долна граница 27 N/mm² според EN 100), повърхностна твърдост над 7 Mohs (при 6 Mohs според EN 101), а износоустойчивостта му на изтриване (130-135 mm³) на практика надхвърля над два пъти европейската норма по този показател.
За да не изброяваме по-нататък техническите параметри на плочките от серията TOP на COOPERATIVA CERAMICA D’IMOLA, ще обобщим, че по всички показатели те надхвърлят и най-строгите европейски норми. С две думи: те практически не поглъщат вода, което ги прави изключително мразоустойчиви, т.е. подходящи са не само за вътрешни, но и за покрития на открито, изключително износоустойчиви, подходящи и за подови покрития с интензивно движение. Фино полираната им лицева повърхност със затворени пори ги прави силно устойчиви на замърсяване, лесни за почистване и поддържане. В допълнение ще споменем, че тези плочки са силно устойчиви на въздействието на агресивни, химически среди, поради което са много подходящи за подови и стенни облицовки в болници, предприятия на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, обществени кухни и т.н.
За разлика от обикновените керамични или фаянсови плочки, плочките от гранитогрес имат еднородна структура по цялата си дебелина. Това позволява те да бъдат обработвани чрез шлифоване, подобно на плочите от естествен камък, например мрамор или гранит. По правило това се прави още при производството на плочите, но може да се направи и след тяхното полагане. При втория вариант плочите трябва да са залепени със специално запазващо еластичността си лепило, а за фугиране се използват материали на епоксидна основа. Шлифоването и полирането на покритието са по възможностите само на специалисти, защото може да се нанесат трудно поправими увреждания – отчупване на стърчащи ръбове или груби драскотини. Все пак това е рядко прилагана технология, докато на практика най-често се лепят фабрично шлифовани и полирани плочи.
При избора на вида на повърхността трябва да се има предвид, че плочките с полирана повърхност са малко по-тънки в сравнение с неполираните, защото при шлифоването се отнема част от материала. Повърхностната твърдост на полираните плочки е по-ниска – около 5 Mohs спрямо 7 Mohs при неполираните. Това означава, че повърхността им по-лесно може да се надраска, особено от песъчинки по подметките. Противно на очакванията, плочките с полирана повърхност са и по-капризни по отношение на замърсяването, поради което се препоръчва използване на предписаните от производителя почистващи препарати за различни видове замърсявания.
При избора на вида на плочките и по-точно на тяхната лицева повърхностна структура трябва да се съобрази още един показател – коефициентът на триене при стъпване върху тях, показател, свързан с вероятността от подхлъзване. Това е важен фактор, особено в мокри или влажни помещения, при тераси на открито, при облицоване на стъпала и т.н.
Този въпрос трябва да се обсъди със специалистите на фирмата, от която купувате плочките, но понеже не винаги се чете специализираната техническа литература, е добре да се знае, че при плочките с рустикална повърхност се препоръчва коефициент на триене над 0,6 – при суха и мокра повърхност. За покрития с повишена устойчивост срещу подхлъзване този коефициент вече става 0,9 при суха и 0,5 при мокра повърхност.
Залепването на плочките от гранитогрес има някои специфични особености, за които стана дума в статията от предишния брой. Винаги е за предпочитане плочите да се полагат върху предварително добре подравнена и шпаклована основа с тънък пласт лепило, отколкото върху дебел пласт подложен циментов разтвор. В първия случай майсторлъкът се усвоява много лесно и бързо и от непрофесионални майстори, докато нивелирането на плочките върху дебел пластичен пласт си е доста трудна и рискована дейност.
Независимо, че коефициентът на термично разширение при плочките от серията TOP е по-нисък от съответните европейски норми, се препоръчва оставяне на деформационни фуги в настилката, които се запълват със специален еластичен уплътнителен материал. Фугите се оставят на всеки 4-5 m дължина на настилката в закрити помещения и на всеки 3 m – при настилки на открито.
Специално при плочките с полирана повърхност се препоръчва след втвърдяване на лепилото цялата облицовка да се почисти със специален, доставян от производителя, киселинен препарат (DECALTOP), който отстранява неминуемите следи върху плочките, останали от досега им с лепилото и фугиращата маса. Ако това не се направи, има опасност и след най-старателното измиване с вода да останат белезникави следи от варовик. Преди третиране с препарата всички разширителни фуги се намокрят обилно с чиста вода, за да се отслаби въздействието на препарата върху тях. Почистващият препарат се нанася равномерно и се оставя за няколко минути да действа, след което се измива с чиста вода и покритието се подсушава. При силно замърсени участъци може да се наложи и механично триене с кърпа или дунапренова гъба.
След като настилката бъде напълно почистена и подсушена се препоръчва да бъде импрегнирана със специален препарат – в случая IMPRETOP, който осигурява дълготрайна защита срещу образуване на петна. Препаратът се нанася с чиста мека кърпа, подобно на някогашния „Паркетин“. След това се излъсква със суха кърпа или със специална полираща машина. Така импрегнираното покритие се оставя за 24 часа, без да се ходи върху него.
След запознаването с тази втора по темата статия читателят, очевидно, е стигнал до вярното заключение, че именно плочките от гранитогрес са най-подходящият материал за подови настилки, особено на открито и при интензивно движение.
Оттук нататък изборът ще зависи от конкретните условия – големина и форма на плочките, цвят, повърхностна структура и т.н., това е въпрос на личен избор, а ние тук със снимки само ще подскажем някои от възможните решения.
НС