Из архива на сп. „Направи сам“, бр. 9-10/2000 г.
Отличен материал за направа на изравняваща подова замазка са готовите смеси за саморазливни замазки. С тях могат да се правят замазки с минимална дебелина до около 30 mm, а правенето на замазката се свежда до разбъркване на разтвора, изливането му върху пода и грубо разнасяне с маламашка или твърда четка. (БР към юни 2023 г.
Крайният резултат е отличен, а разходът на труд минимален. Не са необходими тренирани умения и „майсторска ръка и око“.
Същевременно тези материали, естествено, са доста по-скъпи от обикновения цименто-пясъчен разтвор (задължително примесен с полипропиленови фибри Fibermesh).
Затова може да се приеме компромисно решение. При по-дебели замазки за изравняване на неравни и недобре нивелирани плочи да се използва цименто-пясъчен разтвор, а при тънки замазки, включително и за окончателно заглаждане на цименто-пясъчната замазка, да се направи саморазливна връхна замазка.
В предния брой показахме и схемата на подова топлоизолация с плаваща циментова замазка над нея, тема, която заслужава малко по-подробно разяснение. По правило подовите плочи, когато под тях има не отопляемо помещение, трябва задължително да се топлоизолират с твърди изолационни плочи от екструдиран полистирол, например Roofmate на Dow Chemical. Материалът има много добър коефициент на топлопроводимост – 0,027 W/mK, и практически не поема вода (под 0,2% от обема).
На пазара се предлагат и сходни материали от други производители, като разликите в цените са минимални, но винаги трябва да се предпочита реномираният производител. Плочите за подови изолации са твърди, т.е. имат сравнително висока устойчивост на натиск. Размерите на плочите Roofmate са 1250 х 600 mm, а кантовете им са оформени с фалц, така че плътно да прилягат една до друга.
Минималната дебелина на подовата изолация е 30 mm, когато в пода няма вградено отопление. При система за подово отопление изолационните плочи се поставят под отоплителните елементи (тръби или електрически проводници), за да редуцират топлинните загуби през плочата. В този случай дебелината на топлоизолацията е добре да се увеличи на 50 mm.
Околовръст, покрай стените, се поставят ивици, изрязани от топлоизолационните плочи (може и от стиропор). Това се прави, за да се прекъсне контактът между прясно излятата армирана циментова замазка и стените. Влагата от циментовия разтвор няма да се просмуче в стените, а запълнената с еластичен топлоизолационен материал пролука между тънката защитна бетонна плоча (каквато всъщност представлява армираната плаваща замазка) и стените в бъдеще ще ограничава преминаването на ударния шум към съседните помещения и ще поема термичните разширения на замазката.
Следващата операция е направата на армировката. Класическият способ е използване на готови армировъчни мрежи с големина 400х200 cm (с дебелина на тела 4 или 5 mm), които се полагат на пода и според неговата големина леко се застъпват или съответно изрязват по краищата.
Дебелината на плаващата плоча е 40 mm. Армиращата мрежа трябва да се повдигне, така че да лежи на около 6-8 mm от долната повърхност на плочата. В домашни условия това лесно може да стане, като се нарежат на ивички по около сантиметър широки един-два от доскоро продаваните в складовете на топливо пластмасови первази за врати и прозорци, заместители на дървените летви. Те имат показания на фигурата профил, благодарение на което няма опасност армировъчната пръчка да се изплъзне встрани.
Качествената направа на плаващата армирана замазка, така че след това да не се налагат корекции с последваща финишна замазка, зависи от три основни фактора.