Вътрешна топлоизолация и звукоизолация по метода „суха мазилка“ и с предстенна обшивка върху метални профили
Дискусия за това коя топлоизолация – вътрешната или външната, е за предпочитане, няма. Поставянето на топлоизолацията откъм външната страна на сградата, т.е. нейното обличане в „топла дреха“, е безспорно по-доброто решение. Но при едно условие – стига това да е възможно. Този въпрос се поставя най-често при старите панелни мастодонти, при които цялостното топлоизолиране е трудно решима задача, и то не поради технически причини, а защото финансирането на такова мащабно начинание солидарно от всички собственици нерядко е непостижима задача. Затова често срещана гледка из комплексите и по улици в централните градски части са сгради, върху чиито фасади тук-там са лепнати кръпки топлоизолация. Подминаваме въпроса доколко това е естетически издържано решение, както и колко сигурно изолацията е защитена срещу проникване на влага. Със сигурност обаче това е палиативно решение, защото топлината от иначе изолираните помещения продължава да изтича навън през непокритите от топлоизолацията съседни елементи на външните стени – тухлен зид, стоматобетонни пояси и колони.
Ето защо в редица случаи решението на проблема с намаляване на разходите за отопление, за предотвратяване на повърхностното овлажняване на външните стени и образуването на мухъл, за поддържане на здравословен микроклимат в помещенията е чрез поставяне на вътрешна топлоизолация. Това може да се направи по всяко време на годината, докато студените, както и най-горещите месеци не са подходящи за изпълнение на външна топлоизолация с нейните лепила, шпакловки и тънкослойни декоративни мазилки.
Доколкото всички добри топлоизолационни материали имат много близки изолационни свойства, ефективността на изолацията зависи основно от нейната дебелина. Тя се определя според строителния материал и дебелината на външните стени. Така например, за да се получи сравнително добра изолация (k=0,38 W/m²K), тухлен зид с дебелина 250 mm от плътни решетъчни тухли се нуждае от допълнителна вътрешна топлоизолация с дебелина 80 mm. За външни стени от обикновен бетон (150 mm) минималната дебелина на топлоизолацията е 80 mm. Тя удовлетворява изискванията на действащите към момента в България норми, но по ефективност изостава от европейските изисквания. Когато става дума за панелно строителство, трябва да се вземе предвид, че те би трябвало да имат някаква вложена при производството им изолация. Във всеки случай при изолациите принципът „колкото повече, толкова по-добре“ винаги е верен, стига конструкцията и мястото да позволяват. Именно ограниченията откъм място е единият от недостатъците на вътрешната топлоизолация – намалява се обитаемият обем на помещенията.
При тези дебелини на изолацията очевидно се стига до извода, че изпълнението на вътрешната топлоизолация е неизбежно свързано със сухото строителство и по-точно с един от двата варианта за облицоване на стените с плочи от гипсокартон или гипсофазер. Методът за директно залепване е познат още под наименованието „суха мазилка“. Вторият начин е класическото решение – изграждане на предстенна носеща конструкция с метални профили Knauf, запълване на кухината с подходящ топлоизолиращ материал и монтиране с винтове на обшивката от плочи.
Направата на вътрешна топлоизолация с обшивка от плочи на Knauf може едновременно да реши и други строителни проблеми. Така например при ремонт на стари или немарливо строени сгради със силно неравни стени, с ронеща се мазилка, която не подлежи на частично изкърпване, а трябва да се свали до тухла, проблемът се преодолява лесно, бързо, качествено и най-вече без замърсяване и внасяне на влага в помещенията чрез облицовка с плочи. Това решение позволява лесно скриване зад облицовката на вертикални, открито прокарани тръбни щрангове и свързващите радиаторите тръби. И не на последно място с избора на подходящ топлоизолационен материал се подобрява и звукоизолацията на сградата откъм разпространяван по въздуха шум. Подходящият материал, който еднакво добре изпълнява и двете задачи – топло- и звукоизолация, е минералната вата, при това колкото обемната плътност на материала е по-ниска, толкова изолационният ефект е по-добър. Минималната дебелина на пласта минерална вата за постигане на приемлива звукоизолация е 50 mm. За да се получи обаче забележим ефект и да се намали наполовина шумът, който прониква отвън, дебелината на пласта трябва да се увеличи поне до 75–80 mm или на практика се достига долната граница според изискванията за ефективна топлоизолация. Ще допълним още, че за да има ефект, изолационният материал трябва да изпълва плътно и без кухини пространството между стената и обшивката. Положително въздействие върху звукоизолиращата способност на обшивката има и нейната дебелина. Изпълнението на двуслойна обшивка с плочи прави конструкцията не само по-устойчива на натиск и удар, но и подобрява индекса на изолация срещу преминаване на въздушен шум (RW). С две думи, правилото „колкото повече, толкова по-добре“ отново е валидно и отново единственото ограничение идва откъм „изяждането“ на част от вътрешното пространство от удебелената външна стена.
Стиропорът (полистирен, EPS), иначе добър топлоизолационен материал, не допринася за подобряване на звукоизолиращите свойства на стената. Също така докато минералната вата е негорящ материал, същото не важи за стиропора.
При направата на вътрешна топлоизолация трябва да се вземат мерки за нейната защита срещу проникване на водни пари откъм помещенията. Поради по-високата температура на въздуха в тях парциалното налягане на съдържащите се в него водни пари е по-високо и съответно те се стремят да проникнат към външните стени, а през тях – в околното пространство. При положение, че сградата няма външна топлоизолация, през зимата температурата във външните стени, вероятно и в пространството между тях и облицовката, ще падне под точката на оросяване, поради което част от водните пари ще кондензират. Влажната топлоизолация е с рязко влошени изолационни свойства. Ето защо обшивката с плочи гипсокартон или гипсофазер трябва да бъде не само въздухоплътна (за да няма конвективни топлинни загуби поради преминаване на въздух), но и паронепроницаема. При помещения с нормална влажност проблемът се решава чрез старателно запълване на всички фуги между плочите, между плочите и ограждащата строителна конструкция, на отворите над главите на винтовете. При двуслойни обшивки се запълват фугите и между плочите от долния пласт. По дължина на фугите се полага и покрива с шпакловка специална армираща хартиена лента. При помещения с висока влажност на въздуха може да се наложи използване на минерална вата, каширана с алуминиево фолио и самозалепващи ленти за уплътняване на пролуките между ватата и металните профили. Във всеки случай е най-добре да се потърси консултация със специалист по сухо строителство.
При метода „суха мазилка“ за изолация се използват полутвърди фасадни плочи от минерална вата или стиропор, които предварително се залепват върху облицовъчните плочи, така че да покриват изцяло повърхността им. Изборът на лепила за залепване на плочи от стиропор и минерална вата е доста голям, като трябва да се има предвид, че между тях има специализация според залепвания материал. За лепене на плочи от стиропор отскоро има и специално лепило, което се използва досущ като познатата монтажна пяна – от метален флакон то се шприцова върху едната страна на плочата на равномерно широка ивица успоредно на краищата на плочата и друга – по надлъжната ù ос. При работа с такова лепило трябва да се има предвид, че то експадира като пяна, която увеличава обема си. Това налага двете плочи – топлоизолационната и облицовъчната, да бъдат притиснати една към друга, докато лепилото се втвърди така, че всички двуслойни панели да станат еднакво и равномерно дебели.
Така подготвените двуслойни панели се изправят и лепят един до друг директно към стената. Тук са възможни три решения, като изборът зависи от неравностите на стената.
При равна основа се прилага т.нар. тънкослоен метод на лепене. За лепило се използва пълнител за фуги „Фугопълнител лек“, който с назъбен шпахтел се нанася върху гърба на плочата на ивици, успоредни на кантовете и в близост до тях. Такава ивица се изтегля и по надлъжната осева линия на плочата. Лепилото се нанася, като плочата е поставена в хоризонтално положение. След това тя се изправя и притиска към стената, докато прилепне добре.
При неравности, по-големи от 20 mm (измерено между стената и поставен върху нея мастар), залепването става с „Перлфикс“, което вместо на ивици се полага на купчинки върху гърба на панела. Те се разполагат на редици по продължение и на около 5 cm от краищата на плочата и на разстояние около 25 cm една от друга. Един ред купчинки се поставят и по надлъжната осева линия на плочата. Дебелината на купчинките се подбира в зависимост от големината на неравностите. Залепването и нивелирането на плочите става с внимателно притискане към стената и почукване с гумен чук, докато кантовете им се изравнят, а самите те легнат в една равнина. Наместването на всяка от плочите се контролира с отвес и метален мастар. Малки корекции са възможни, докато лепилото е още прясно.
Третият случай на монтиране на панелите се прилага, когато неравностите на основата надхвърлят 20 mm. При него върху стената предварително се залепва скара, направена от ивици гипсокартон с широчина 100 mm. Всяка от тези ивици се залепва с „Перлфикс“ към стената и се нивелира във вертикална и хоризонтална посока така, че всички да лежат в една равнина. За всеки панел се прави скара от три ивици. След като скарата е подготвена и лепилото се е втвърдило, облицовъчните панели се залепват върху ивиците чрез тънкослойно залепване – ивици лепило, нанесени с назъбен шпахтел.
За да хване добре лепилото, задължително условие е основата да бъде здрава, почистена от прах и нездраво свързани частици, без маслени и други замърсявания, и да се грундира. В зависимост от способността ù да попива вода се използват различни грундове. Ако тя попива водата нормално, се използва дълбокопроникващият грунд на Knauf (Tiefgrund), за порьозни основи като газобетон, дървесни плочи, стари варо-циментови мазилки или повърхности, които не попиват вода (облицовка от плочки) се прилага грунд, който подобрява сцеплението към основата (Spezialhaftgrund). За обработване на основи от бетон с гладка повърхност, който слабо или изобщо не попива вода, се използва грунд „Бетонконтакт“ (Betonkontakt). Той се нанася равномерно с широка четка или валяк, докато покрие цялата повърхност.
Лепилото „Перлфикс“ се доставя в сухо състояние в торби и се приготвя чрез разбъркване с вода в съотношение 25 kg лепило на 12,5 l вода. Посипва се равномерно върху повърхността на водата на малки порции, след което се разбърква с миксер до получаване на гъста хомогенна маса.
Макар и да не се забелязва видимо, отделните елементи на строителната конструкция в известни граници променят своите размери. В зависимост от вида материалите повече или по-малко се свиват и разширяват при промяна на температурата, влажността, поради различни механични фактори, включително улягане на почвата и строителната конструкция. Това поражда напрежения по границите на съприкосновение между различни материали и наглед добре запълнените фуги след време се отварят. Ето защо на критичните места – в ъглите между облицовката на две съседни стени, между облицовката и тавана фугите се шпакловат с поставяне на хартиена армираща лента.
За допълнителна информация вижте тук.
Следва: Вътрешна топлоизолация при конструкция с метални профили
