
Крайният вдясно е типична библиотека с дълбочина 30 cm, докато другият е комбиниран с дълбочина 60 cm, понеже такава е и дълбочината на нишата в стената. Всъщност това е типичен размер за гардероб, така че шкафът отлично би могъл да изпълнява и тази функция. Целта бе да се получат функционално добре обмислени шкафове, изпълващи до сантиметър широчината и дълбочината на нишите, а на външен вид да не се отличават от лъскавите образци в мебелните магазини. Към това трябва да добавим още две достойнства на описаната тук конструкция на комбинирания шкаф: той се изработва лесно и бързо, а по здравина далеч надхвърля сглобяемите конфекционни мебели от плочи ПДЧ.
Както е показано на чертежите, шкафът е сглобен от две предварително направени страници, свързани помежду си с четири царги. Всяка от страниците е направена от два вертикални фриза, свързани помежду си с три хоризонтални фриза. Здравината на страницата се осигурява от лист шперплат (3), залепен в специално издълбаните фалцове, като допълнително е фиксиран и с винтове за дърво. Съединението между хоризонталните и вертикалните фризове е направено само чрез плътно допиране и лепило – без използване на някоя от типичните за сглобяване на рамки дърводелски сглобки, което е твърде трудоемка и отнемаща време операция. Евентуално би могло всяка от сглобките да се усили с по-две дибли, но опитът показва, че в случая това не е необходимо, защото шкафът стана изключително здрав. Понеже той се намира изцяло в нишата, от външната страна страниците не са затворени с втори лист шперплат.
Следващата операция е издълбаването на фалцовете, в които лягат листовете шперплат. Това става много лесно и бързо, но най-важното – много качествено, с електрическото ренде (сн. 5). За тази цел към него се монтира металният водач и се регулира на желаната широчина на фалца – в нашия случай 30 mm. Дълбочината на рендосване се настройва на 1 mm и с няколко последователни минавания фалцът е готов. Необходимо е да се има предвид, че дълбочината на издълбания по този начин фалц е ограничена от разстоянието между металната основа на машината и тялото на електродвигателя. За рендето, което използвахме, максималната дълбочина е 8 mm – точно, колкото ни бе необходимо. След това с прободния трион се правят изрезите в краищата на фризовете за монтиране на напречно разположените царги (6, 8, 11 и 13).
След като се разкроят и напречните фризове, време е шлайфмашината да влезе в основната си роля и с нея повърхностите на всички детайли за страниците се шлифоват (сн. 8 и 9).
Прави се пробно сглобяване на листа шперплат към двата вертикални фриза. Краищата им се подравняват от едната страна и се проверява дали от другата лежат на една права. За всеки случай се проверяват и двата диагонала, които трябва да бъдат напълно равни (сн. 10). Ако се наложи, правят се корекции, но това може да доведе до скъсяване на вертикалните фризове, оттук на самите страници и на шкафа. Затова е добре детайлите да се разкрояват според реда им на монтиране, така че примерно вратите да се отрежат на края съвсем точно според крайните размери на готовия шкаф. Във фалцовете се поставя лепило (сн. 11), листът шперплат се поставя плътно да прилегне в двата фалца (сн. 12) и след като детайлите се подравнят, листът се притяга през около 30 cm с винтове за дърво (сн. 13). След подравняване (сн. 14), залепване и закрепване на опорните летви с дълги винтове страниците са готови. Щом лепилото се втвърди, те са готови за сглобяване на шкафа.
Следва разкрояване на четирите царги. Те имат еднаква дължина и тук шлайфмашината е инструментът, с който ще постигнете това (сн. 15).
В горните кантове на царгите 8 и 11 са издълбани фалцове с широчина 10 mm, в които ляга таванът 9. Фалцовете се издълбават с ръчна електрическа фреза и цилиндричен (нутов) фрезер (сн. 16). Ако не разполагате с фрезер Ø10, може да използвате и фрезер с по-малък диаметър, като тънката стеничка от външната страна на фалца се отстранява с остро длето (сн. 17).
Сега вече може да поставите страниците в легнало положение и да ги свържете с двете царги откъм лицевата страна на шкафа (сн. 18). Съединението е с лепило и по един дълъг винт. Понеже конструкцията е все още крайно нестабилна, ако в случая нямате помощник, закрепете с винтове временно по една летва, която да фиксира страниците, докато обръщате шкафа (сн. 19). След това временните летви се махат и се монтират двете царги откъм гърба. Без да се изчака лепилото да се втвърди, се измерват диагоналите на гърба на шкафа и при необходимост се изравняват, като конструкцията внимателно се деформира в необходимата посока. Щом се убедите, че гърбът на шкафа е правилен паралелепипед, поставяте отгоре шперплатовия лист и го фиксирайте с винтове за дърво (сн. 20).
Сега вече може да изправите шкафа и да монтирате с лепило и винтове за дърво дъното 12 и тавана 8 (сн. 21 и 25). С това тялото на шкафа е готово.
Практически всички съединения са направени с лепило и винтове, като само на четири места главите на винтовете ще се виждат и биха дразнили погледа на претенциозния майстора. Ето защо, след като лепилото се втвърди, последователно отвийте винтовете, притягащи царгите откъм лицевата страна на шкафа, и ги заменете с по една дървена дибла. Тя се набива с малко лепило в отвора, а стърчащата 2-3 mm част от нея се шлифова, докато повърхността напълно се изравни и заглади (сн. 22, 23 и 24).
Съвети за цвета на лака не може да се дават. На снимка 26 е показано лакиране с безцветен (яхтен) лак, но на пазара има изобилие от лако-бояджийски материали, които може да задоволят всякакви предпочитания.
Монтиране на вратите
От вградения в нишата шкаф се виждат само вратите, челните кантове на вертикалните фризове и царгите откъм лицевата страна. Основният акцент пада върху вратите и от техния вид почти изцяло зависи как ще изглежда шкафът. В домашни условия с ръчен циркуляр и електрическо ренде вероятността качествено да разкроите вратите е твърде минимална. Това не е и необходимо, защото отличното решение е това да се направи на специализирана машина, включително в магазина, който ги продава. Вашата задача е точно да определите размерите на вратите, така че у дома да не се налага доработка. Широчината на вратите се определя от широчината на отвора плюс широчината на ивиците, върху които всяка врата припокрива кантовете. При използване на обикновени изхвърлящи панти с право рамо, като тук използвания български модел, за широчина на ивицата може да се приеме 18-20 mm. Между самите врати трябва да остане минимален луфт – примерно 1-2 mm. За предпочитане е широчината на всяка врата да се намали с по 2 mm, защото след това чрез регулиране на пантата (в посока странично изместване на вратата) лесно може да се постигне точното разстояние помежду им. Заслужава си по-подробно да прочете и статията „Изхвърлящи панти” в НС 7-8/2002, за да сте предварително наясно с точните размери на вратите.
Щом приключи кантирането, вратите може да се окачат окончателно на пантите, да се пробият отворите и да се монтират дръжките.
В нашия шкаф са поставени три широки и още два по-тесни рафта. Това е направено с оглед по-ефективното използване на дълбокия шкаф за подреждане на списания и книги, което може да стане на два реда, като повдигнатият с 10 cm тесен рафт позволява добра видимост към гърбовете на поставените върху него книги.
В следващия брой четете: Шкафче с чекмеджета.