В категории: Брой 11/2002, Дърводелство и обзавеждане, Хоби

Шкафче с чекмеджета – проект „Как да направим“

Чекмеджетата са задължителен елемент при направата на мебели, защото те са най-удобни за прегледно подреждане на множество дребни предмети. Дали ще правите кухненски мебели, гардероб, писалище, нощно шкафче или маса за шиене, без чекмеджета няма да мине. Има и цели шкафове (скринове, комоди), запълнени изцяло с чекмеджета, предназначени предимно за бельо, чаршафи и какво ли още не.

След като направихме нашия вграден шкаф-библиотека (виж НС 9/2002), веднага си пролича липсата на чекмеджета в него, защото откритите рафтове са подходящи за съхраняване на книги, списания и каталози, но не и на дребни предмети. Затова се наложи допълнително да направим и контейнер с четири чекмеджета. Той е обособен като самостоятелно, подвижно шкафче, което при нужда може да се извади и премести на друго място, от една страна, и от друга, изработването му като отделно, независимо от големия шкаф тяло става по-лесно и точно.

Класическият способ за изработване на чекмеджета е с използване на сглобки с полускрити зъби, тип „лястовича опашка”, между челото и страниците. Зъбите са видими само отстрани на чекмеджето, но не и откъм челото. Страниците се съединяват със задното чело чрез прави или наклонени открити зъби. Оформянето на тези сглобки изисква продължителна и много точна работа. Задачата може да се улесни с използване на специални фрезери и шаблони, чиято употреба обаче има смисъл само в занаятчийски условия.

Нашенските „баш майстори”, производители на конфекционна мебел, се бяха изхитрили да „рационализират” работата си, замествайки здравата зъбна сглобка с челни съединения между челото и страниците, подсилени с по две дибли. Съчетана с използване на лесно ронливите ПДЧ, облечени отвън с придаващо им измамно приличен вид меламиново покритие, тази практика често водеше до лесно отскубване на челото, даже и при неособено силно издърпване на чекмеджето. Причина за това неприятно явление е и силното съпротивление на триене при издърпване на чекмеджето, особено когато е натоварено. За съжаление, металните шини за монтиране на чекмеджета добиха популярност у нас едва отпреди няколко години.

Ето защо тук се отказахме от класическите зъбни сглобки, отхвърлихме и варианта с дибли. Стремежът ни бе да подберем такава конструкция, която да позволява лесно, бързо и същевременно качествено изработване на чекмеджетата. Използвани бяха същите инструменти, както и при направата на шкафа, като специалните сглобки бяха заменени с челни съединения с лепило и дълги винтове. Освен лекотата при изработката, характерна за описаната по-долу конструкция е изключителната здравина на чекмеджетата, които са изработени от масивна дървесина, а дъното е от шперплат вместо от фазерна плоча. Тялото на шкафчето също е направено от здрав материал – шпервана мебелна плоча, която се състои от плътно допрени и залепени една до друга летви. Плочата е двустранно облепена с тънък шперплат, което позволява да се шлифова и лакира с безцветен или слабо оцветен лак. При повърхностни дефекти детайлите се китват, шлифоват и накрая боядисват. Товароносимостта на всяко от чекмеджетата се ограничава единствено от максималното натоварване, за което са предназначени носещите шини – в случая 25 kg.

Към споменатите вече изисквания към шкаф с чекмеджета несъмнено се добавя и факторът добър външен вид, защото той трябва не само да бъде функционален, но и да радва окото като майсторски свършена работа.

Удобството при използване на чекмеджето в най-голяма степен зависи от лекотата, с която то се плъзга върху носачите си. За тази цел всяко от чекмеджетата се монтира в шкафа посредством двойка специални носещи шини, като показаните тук на снимките. Те се различават по два показателя:

♦ Дължина, която се подбира според дължината на чекмеджето, измерена от задния му край до декоративното чело, или 4-5 cm по-малка от нея.

♦ Начин за закрепване на шините към страниците на чекмеджето – показаната на схема IV шина има Г-образно огънат долен кант, върху който ляга страницата на чекмеджето. Тя се монтира с винтове, завити откъм долната страна или отстрани. Има и друг модел, при който шината е права и може да се монтира на произволно място по височина на страницата на чекмеджето. За нашия случай първият вид шини са по-подходящи и затова трябва да внимавате какво купувате, за да не вземете и от двата вида едновременно. Това все пак не би било непоправима беда, но малко ще усложни монтажа на чекмеджетата.

Изискването за добър външен вид на шкафа практически изцяло зависи от вида на декоративните чела на чекмеджетата. В домашни условия трудно бихте изработили качествено чело, пък и това не е необходимо. За сметка на това в специализираните магазини ще намерите достатъчно голям избор от готови чела за чекмеджета, изработени от иглолистна дървесина, ПДЧ или плочи MDF. За външния вид на челата и техните размери може да се ориентирате от статията в НС 7-8/2002. В същия магазин ще намерите и гладко рендосани с калибрирани размери дъски, необходими за страниците и челата на чекмеджетата. Това е голямо удобство, което ви спестява рендосването на разбичени дъски, половината от които ще се окажат силно изметнати или с непоправими в домашни условия дефекти – чепове, загнили места и др.

След като съберете всички необходими материали, може да извадите върху тезгяха необходимите ви машини и инструменти. За изработване на показания тук шкаф с чекмеджета е необходим около един ден, но спокойно може да разделите работата и така – съботата да се направят чекмеджетата, а след като лепилото се втвърди, неделята посвещавате на шкафа и монтирането на чекмеджетата в него.

В таблицата и на схемите са дадени материалите и съответно размерите за изработване на детайлите. Те, естествено, трябва да се възприемат като примерни, защото се отнасят до конкретната конструкция. Когато адаптирате описаната тук конструкция към собствените си изисквания, трябва да прецените най-вече дали декоративните чела ще влизат между страниците (в отвора) на шкафа, или ще ги покриват и на каква широчина – изцяло или частично. Същото важи и за покриването на канта на тавана на шкафа. Колкото до неговото дъно, при всяко положение, е уместно долният кант на декоративното чело на чекмеджето да отстои поне на 5 mm височина, за да не задира при движение.

Основното изискване за сполучливата изработка и добро функциониране на чекмеджетата е точно да се спази предписаното от производителя на шините разстояние – 12 mm, между страниците на шкафа и всяко от чекмеджетата (сх. IV). Ако на успеете да сторите това, едни чекмеджета ще задират и ще се движат трудно, със запъване, а други ще хлопат странично, включително могат и да изпаднат от шините.

Чекмеджета

За изпълнение на поставените в началото изисквания към конструкцията бе избран вариант на чекмедже с две чела. При него може да се използват съвсем лесните за изпълнение и същевременно здрави челни ъглови сглобки с лепило и винтове за дърво. В затворено положение на чекмеджето главите на винтовете изобщо не се виждат, а за да не се набиват на очи при отворено положение, главите им се вкопават под повърхността и прикриват с подходящо оцветен кит. Устойчивостта на чекмеджето допълнително се подсилва от здравото съединение между дъното от дебел шперплат, двете страници и челото – дъното влиза в издълбан нут с дълбочина 10 mm и е залепено с лепило. Много стабилна е връзката между дъното и задното чело – с 3-4 винта, завити през дъното в долния кант на челото. Понеже всички останали съединения са лепени, и тук не пречи да се постави по малко лепило.

Така се получава изключително здраво чекмедже, а представителният външен вид му придава декоративното чело, което се закрепва към истинското чело с два винта. Този начин на изработка има и друго голямо предимство. Декоративните чела се монтират едва след като шините бъдат закрепени към страниците на шкафа и чекмеджетата са поставени на местата им. Едва сега съвсем точно, на място, може да се определи местоположението на всяко от декоративните чела, така че помежду им да се получат напълно еднакви фуги.

Първата задача е да огледате внимателно купените от магазина чела и да проверите дали големините им са напълно еднакви или има разлики, които не сте забелязали. Ако забележите и най-малката разлика, те трябва да се поставят и подредят едно до друго и пристегнат с две стеги в блок. След това с помощта на лентова шлайфмашина размерите им се уеднаквяват (сн. 1). Добре е също така още на този етап да се извърши и финото шлифоване на лицевата им повърхност. Поради сложната форма, на избраните от нас чела идеалният инструмент за това е делташлайфмашината (сн. 2), с която може да се обработват недостъпни за другите шлайфмашини места. Тук е мястото и за едно предупреждение: лентовата шлайфмашина се оказа отличният инструмент не само за повърхностна обработка на детайлите, но и за окончателното, съвсем точно напасване на техните крайни размери след разкрояване. Всъщност това е единственият начин в домашни условия да постигнете прецизността на управляваните с компютри дървообработващи центрове. Бързината, с която машината отнема материала, обаче, изкушава тя да бъде предпочетена едва ли не като универсална машина. Затова при повърхностна обработка на лицеви повърхности трябва да се работи само с дребнозърнести ленти и да не се шлифова напречно на дървесните влакна. Ако това не се спази, се получават трудно изличими драскотини, които силно проличават едва след лакиране. Освен това завършващото (крайно) шлифоване трябва да се извърши с вибрационна плоскошлифовъчна или с ексцентър-шлайфмашина.

Страниците и челата се разкрояват с ръчен прободен трион. Много удобно се работи и с малък настолен банциг (сн. 3), който позволява много точно рязане. При всички случаи е желателно винаги да се реже покрай очертаната линия, т.е. тя да остане видима откъм детайла, а окончателната големина се постига чрез шлифоване с лентовата шлайфмашина. Така се гарантира постигането на точните размери на всеки детайл.

Нутовете в страниците за монтиране на дъното се издълбават с електрическа фреза с цилиндричен фрезер (сн. 4 и 5) с диаметър, съответстващ на дебелината на дъното – в случая Ø8. Работи се с монтиран към фрезата метален водач, като особено трябва да се внимава при започване и при завършване на нута, когато водачът вече не дава достатъчно стабилна опора и фрезата трябва да се води на ръка. Затова е добре нутът да се започне на разстояние, примерно около 10 cm от ръба на дъската. След като се изкара до края, машината се повдига, внимателно се премества в началото на нута и издълбаването му се довършва, като се внимава да не се изкриви. След като двете чела, страниците и дъното бъдат точно разкроени, те се съединяват с помощта на лепило и винтове за дърво (сн. 6 и 7). Използвали сме специално бързо втвърдяващо се поливинилацетатно лепило. Накрая чекмеджето се обръща и дъното се закрепва към задното чело с три-четири винта (сн. 8). Този начин за изработка на чекмеджето има и още едно предимство – благодарение на винтовете конструкцията му става достатъчно здрава и стабилна и няма нужда от пристягане със стеги, докато лепилото се втвърди.

Тяло на шкафчето

Тялото на шкафчето е изработено от шпервана мебелна плоча. След рендосване на кантовете, ако случайно не попаднете на скрита кухина, те имат достатъчно добрия външен вид на гладки летви и затова не се нуждаят от допълнително кантиране. Страниците се сглобяват към пода и тавана на шкафчето посредством дървени дибли и лепило. Сглобките с дибли и някои от специалните шаблони за тяхното монтиране бяха разгледани обстойно в предишния брой на списанието. Тук сме използвали един доста по-стар модел шаблон за дибли (сн. 9), защото все пак техническата ни база не може да се мери с необятния асортимент в магазина. Вместо специалния метален ограничителен пръстен, който се закрепва с винт към свредлото, върху него с обикновен изолирбанд е маркирана максималната дълбочина на пробиване. Този, макар и по-примитивен метод върши същата работа, само че трябва да се работи по-внимателно.

Върху всеки от кантовете на двете страници се пробиват по три отвора за дибли, като благодарение на шаблона (сн. 10) центровете им лежат точно по осевата линия на канта. Следващата операция е пробиването на срещуположните отвори за диблите в пода и тавана на шкафчето. Това също може да стане лесно и най-важното съвсем точно, ако се работи с шаблон. Най-напред диблите се набиват и залепват в отворите, пробити в страниците. Не би било излишно да се измери частта от всяка дибла, която остава да стърчи. Ако отворът е бил плитък и от диблата стърчи парче, по-дълго от 15-16 mm, излишната част трябва да се пререже със ситнозъбест трион, защото впоследствие ще пречи при сглобяване на шкафчето – или двата детайла няма да прилегнат плътно един към друг, или вследствие на силния натиск тънкият повърхностен слой, отделящ дъното на отвора за диблата от лицевата повърхност, ще се повдигне и пропука.

След това двете страници, таванът и подът още веднъж се поставят на местата им и допирните кантове се маркират с цифри, за да не се допуснат грешки.

Страницата с диблите се поставя в легнало положение, а върху нея подът или съответно таванът на шкафчето. Те се напасват точно помежду им – съседните кантове да лежат в една равнина, а челните кантове да съвпадат. След това се пристягат със стеги.

Пробиването на отворите в пода и тавана става, като към шаблона се закрепи неговата ъглова приставка с прорези, съответстващи на трите основни големини дибли – Ø6, Ø8 и Ø10. Шаблонът се поставя така, че диблата да влезе в прореза за 8 и той се притиска до упор (сн. 11). След това отворът се пробива, като се внимава за дълбочината, защото само два-три милиметра делят върха на свредела от лицевата повърхност на плочата.

След като всички срещулежащи двойки отвори са пробити и диблите са частично набити в страниците, шкафчето се сглобява с помощта на гумен или пластмасов чук (сн. 12). Преди да се пристъпи към монтиране на гърба от шперплат, който придава и устойчивостта на конструкцията, старателно се проверяват с шлосерски винкел (сн. 13) правите ъгли между детайлите на шкафа. За по-голяма сигурност добре е да се застраховате още веднъж и като измерите диагоналите на отвора, които трябва да са напълно равни.

Понеже нашият шкаф е предвиден за монтиране в друг, по-голям шкаф, гърбът е закрепен с винтове направо върху кантовете на страниците, пода и тавана. Технически по-издържаното решение би било, ако той се постави в специално издълбани за него фалцови улеи (сх. V), така че да не стърчи отзад. В случая обаче това технологично усложнение е излишно, а здравината на конструкцията и така е предостатъчна.

Правилно е, докато лепилото стегне, дъното и плотът на шкафа да се притиснат към страниците с по две стеги. Ако не разполагате със стеги с дълго рамо, може да прибегнете временно към дълги винтове – по два от всяка страна. След като лепилото се втвърди, винтовете се отвиват, а на мястото им се пробиват отвори Ø8 и в тях (с лепило) се набива по една дибла, като последните 2-3 mm от нея се оставят да стърчат. Целта е скосената част в края на диблата да се отреже, за да не остане пръстеновидна пролука между нея и отвора. Тази част от диблата се изпилява чрез шлифоване с шлайфмашина. Даже и да се забелязва леко, когато се лакира с безцветен лак, повърхността на диблата се слива или хармонира с фурнира на плочата и не дразни окото.

Монтиране на чекмеджетата

Чекмеджетата се монтират с помощта на шини, всяка от които се състои от две части – едната се монтира към страницата на шкафа, а другата към страницата на чекмеджето (сн. 15 и 16). Първо се монтират шините за най-долното и най-горното чекмеджета. Най-долната се поставя успоредно на дъното, така че по-широката (плоска) част в началото да опира до него (сн. 14). Най-горната шина се монтира на разстояние 10 cm, измерено от тавана до долния ръб на плоската част. Останалите две шини се монтират, както е показано на сн. 15. Всяка двойка шини се монтират успоредно една на друга, като целта е да лежат в една равнина. За всеки случай всяко чекмедже се изпробва на мястото си и ако се установи, че леко задира (поради стърчаща глава на винт), винтът се дозавива или подменя с друг – с по-малка глава. Ако чекмеджето не лежи плътно на четирите колелца, а един от краищата му се намира във въздуха, противоположният край на шината съответно трябва се повдигне или снижи. Производителят очевидно е предвидил, че за оптималното монтиране на шините може да се наложат неколкократни корекции и затова всяко от раменете има множество отвори.

След като всички шини са монтирани и чекмеджетата се движат свободно и без усилие, може да се пристъпи към монтиране на декоративните чела. Първо се монтират челата на двете крайни чекмеджета. Те се напасват точно според избрания начин на припокриване на кантовете на шкафа и в това положение се фиксират със стега. Следва завиване на два винта откъм вътрешното чело на чекмеджето.

Колкото и точно да сте работили, най-добре е мястото на останалите две декоративни чела да се определи опитно на място (сн. 17), така че да се получат напълно еднакви фуги помежду им. За целта са използвани пластмасови пластини с точна дебелина, които се поставят между челата (сн. 18). Накрая останалите две чела се притягат със стеги (сн. 19) и вече може да са завият винтовете.

С това шкафът е готов. Остава да довършите шлифоването на откритите му повърхности и да го боядисате с подходящи по вид и цвят лак.