В категории: Брой 9-10/2002, Дърводелство и обзавеждане, Ремонти, Хоби

Мебели за малката стая – вграден шкаф за един уикенд. Проект „Как да направим“

Може ли в стая 3х3 m да се подреди функционален кабинет, удобна спалня или детска стая? И допълнително усложнение на задачата – едната стена е трудно използваема, защото поради блок от комини има показаният тук релеф? Отговорът е положителен, ако използвате най-рационално всеки квадратен сантиметър за вграждане на шкафове, каквито най-добре човек може да си направи сам. За такива маломерни стаи с много чупки конфекционните мебели не са подходящи. За направата на по-големия от трите шкафа са необходими два дни – колкото да си уплътните творчески съботата и неделята. За още два-три дни ще направите и другите два.

В двете ниши са вградени общо три шкафа, като с най-тесния от тях, широк само 25 cm, се оползотворява чупката, причинена от единичния комин за стаята. Същевременно шкафът е в състояние да побере изненадващо много дребни предмети, кутии с компактдискове и др. Пространството между шкафовете също е използвано по най-рационалния начин чрез монтиране на падаща масичка. Когато в стаята, предназначена за работен кабинет, е необходима допълнителна площ за поставяне на повече разтворени книги или списания, например, масичката се повдига и върши чудесна работа. През останалото време тя е спусната плътно до стената и заема минимално място.

От тези уводни слова вече става ясно предназначението на стаята и съответно другите два шкафа са конструирани за библиотеки и за съхраняване на различни документи, проспекти и т.н.

Крайният вдясно е типична библиотека с дълбочина 30 cm, докато другият е комбиниран с дълбочина 60 cm, понеже такава е и дълбочината на нишата в стената. Всъщност това е типичен размер за гардероб, така че шкафът отлично би могъл да изпълнява и тази функция. Целта бе да се получат функционално добре обмислени шкафове, изпълващи до сантиметър широчината и дълбочината на нишите, а на външен вид да не се отличават от лъскавите образци в мебелните магазини. Към това трябва да добавим още две достойнства на описаната тук конструкция на комбинирания шкаф: той се изработва лесно и бързо, а по здравина далеч надхвърля сглобяемите конфекционни мебели от плочи ПДЧ.

Тялото на шкафа е направено от естествени материали – бичмета и дъски от иглолистна дървесина и шперплат, а рафтовете са направени от шпервана плоча. Това позволява натоварването им с тежки книги без опасност да се огънат и провиснат. Единствено вратите са направени от плочи ПДЧ с меламиново покритие, имитиращо буков фурнир. Съзнателно са използвани предимно челни лепени сглобки, усилени с винтове. Този начин на работа става изключително лесен за изпълнение благодарение на акумулаторната електрическа отвертка – един изключително полезен инструмент. Колкото до винтовете за дърво, на тях сме посветили специална статия, в НС 5-6/2002.

Конструкцията на шкафа е пояснена на чертежите, в таблицата са дадени размерите на детайлите. Използвани са фасонирани, гладко рендосани летви с напречно сечение 60х40 mm и 80х20 mm. От тях детайлите се разкрояват, като остава само окончателното им шлифоване. Другият основен конструктивен материал е шперплат с дебелина 8 mm.

Както е показано на чертежите, шкафът е сглобен от две предварително направени страници, свързани помежду си с четири царги. Всяка от страниците е направена от два вертикални фриза, свързани помежду си с три хоризонтални фриза. Здравината на страницата се осигурява от лист шперплат (3), залепен в специално издълбаните фалцове, като допълнително е фиксиран и с винтове за дърво. Съединението между хоризонталните и вертикалните фризове е направено само чрез плътно допиране и лепило – без използване на някоя от типичните за сглобяване на рамки дърводелски сглобки, което е твърде трудоемка и отнемаща време операция. Евентуално би могло всяка от сглобките да се усили с по-две дибли, но опитът показва, че в случая това не е необходимо, защото шкафът стана изключително здрав. Понеже той се намира изцяло в нишата, от външната страна страниците не са затворени с втори лист шперплат.

Всички операции по изработването на шкафа са илюстрирани със снимки, поради което ще бъдем максимално лаконични в обясненията. Най-напред се разкрояват вертикалните фризове 1 и 4 (двете страници са напълно еднакви). Използва се прободен трион (сн. 1), като най-подходящо за целта е триончето Progressor на Bosch (сн. 2) с променлива геометрия на зъбите, осигуряваща значително по-голяма бързина при рязане. Това трионче е подходящо за рязане на различни видове дървесина, на пластмаси, даже и на цветни метали. След като отрежете четирите фриза, сложете ги един върху друг и подравнете краищата им от едната страна. Ще установите, че колкото и внимателно да сте рязали, неминуемо има различия, макар с милиметри, в дължините (сн. 3). Стегнете летвите в пакет и изравнете дължините им с лентова шлайфмашина (сн. 4). Тя е изключително полезен инструмент не само за шлифоване на повърхности, но преди всичко за изработване на детайли с точност до милиметър. В домашни условия това може да стане единствено чрез внимателно изпиляване на последните един-два милиметра, а лентовата шлайфмашина е най-подходящият инструмент за това.

Следващата операция е издълбаването на фалцовете, в които лягат листовете шперплат. Това става много лесно и бързо, но най-важното – много качествено, с електрическото ренде (сн. 5). За тази цел към него се монтира металният водач и се регулира на желаната широчина на фалца – в нашия случай 30 mm. Дълбочината на рендосване се настройва на 1 mm и с няколко последователни минавания фалцът е готов. Необходимо е да се има предвид, че дълбочината на издълбания по този начин фалц е ограничена от разстоянието между металната основа на машината и тялото на електродвигателя. За рендето, което използвахме, максималната дълбочина е 8 mm – точно, колкото ни бе необходимо. След това с прободния трион се правят изрезите в краищата на фризовете за монтиране на напречно разположените царги (6, 8, 11 и 13).

Разкрояването на листовете шперплат за страниците, тавана и гърба на шкафа става с ръчен циркулярен трион (сн. 6). Може много да си улесните работата и да постигнете напълно права линия на рязане, ако водите машината плътно притисната до метален мастар – кух алуминиев профил, каквито се продават за строителни нужди. Понеже повечето циркулярни триони не са фабрично предвидени да ползват метална водеща шина, в нашия случай страничният кант на основата на машината се опира и плъзга по мастара. За да режете точно по очертаната линия, предварително трябва да измерите разстоянието между циркулярния диск и канта на металната основа. На същото разстояние с помощта на две стеги се закрепва и мастарът. И още нещо – ръчните циркулярни триони имат дълбочина на рязане около 60-65 mm. При рязане на тънки материали, машината съответно се повдига спрямо основата си така, че зъбите на циркулярния диск да стърчат отдолу не повече от 5-10 mm (сн. 7). Понеже кантът по линията на рязане неминуемо се нащърбва, той се заглажда с лентовата шлайфмашина.

След като се разкроят и напречните фризове, време е шлайфмашината да влезе в основната си роля и с нея повърхностите на всички детайли за страниците се шлифоват (сн. 8 и 9).

Прави се пробно сглобяване на листа шперплат към двата вертикални фриза. Краищата им се подравняват от едната страна и се проверява дали от другата лежат на една права. За всеки случай се проверяват и двата диагонала, които трябва да бъдат напълно равни (сн. 10). Ако се наложи, правят се корекции, но това може да доведе до скъсяване на вертикалните фризове, оттук на самите страници и на шкафа. Затова е добре детайлите да се разкрояват според реда им на монтиране, така че примерно вратите да се отрежат на края съвсем точно според крайните размери на готовия шкаф. Във фалцовете се поставя лепило (сн. 11), листът шперплат се поставя плътно да прилегне в двата фалца (сн. 12) и след като детайлите се подравнят, листът се притяга през около 30 cm с винтове за дърво (сн. 13). След подравняване (сн. 14), залепване и закрепване на опорните летви с дълги винтове страниците са готови. Щом лепилото се втвърди, те са готови за сглобяване на шкафа.

Следва разкрояване на четирите царги. Те имат еднаква дължина и тук шлайфмашината е инструментът, с който ще постигнете това (сн. 15).

В горните кантове на царгите 8 и 11 са издълбани фалцове с широчина 10 mm, в които ляга таванът 9. Фалцовете се издълбават с ръчна електрическа фреза и цилиндричен (нутов) фрезер (сн. 16). Ако не разполагате с фрезер Ø10, може да използвате и фрезер с по-малък диаметър, като тънката стеничка от външната страна на фалца се отстранява с остро длето (сн. 17).

Сега вече може да поставите страниците в легнало положение и да ги свържете с двете царги откъм лицевата страна на шкафа (сн. 18). Съединението е с лепило и по един дълъг винт. Понеже конструкцията е все още крайно нестабилна, ако в случая нямате помощник, закрепете с винтове временно по една летва, която да фиксира страниците, докато обръщате шкафа (сн. 19). След това временните летви се махат и се монтират двете царги откъм гърба. Без да се изчака лепилото да се втвърди, се измерват диагоналите на гърба на шкафа и при необходимост се изравняват, като конструкцията внимателно се деформира в необходимата посока. Щом се убедите, че гърбът на шкафа е правилен паралелепипед, поставяте отгоре шперплатовия лист и го фиксирайте с винтове за дърво (сн. 20).

Сега вече може да изправите шкафа и да монтирате с лепило и винтове за дърво дъното 12 и тавана 8 (сн. 21 и 25). С това тялото на шкафа е готово.

Практически всички съединения са направени с лепило и винтове, като само на четири места главите на винтовете ще се виждат и биха дразнили погледа на претенциозния майстора. Ето защо, след като лепилото се втвърди, последователно отвийте винтовете, притягащи царгите откъм лицевата страна на шкафа, и ги заменете с по една дървена дибла. Тя се набива с малко лепило в отвора, а стърчащата 2-3 mm част от нея се шлифова, докато повърхността напълно се изравни и заглади (сн. 22, 23 и 24).

Съвети за цвета на лака не може да се дават. На снимка 26 е показано лакиране с безцветен (яхтен) лак, но на пазара има изобилие от лако-бояджийски материали, които може да задоволят всякакви предпочитания.

Монтиране на вратите

От вградения в нишата шкаф се виждат само вратите, челните кантове на вертикалните фризове и царгите откъм лицевата страна. Основният акцент пада върху вратите и от техния вид почти изцяло зависи как ще изглежда шкафът. В домашни условия с ръчен циркуляр и електрическо ренде вероятността качествено да разкроите вратите е твърде минимална. Това не е и необходимо, защото отличното решение е това да се направи на специализирана машина, включително в магазина, който ги продава. Вашата задача е точно да определите размерите на вратите, така че у дома да не се налага доработка. Широчината на вратите се определя от широчината на отвора плюс широчината на ивиците, върху които всяка врата припокрива кантовете. При използване на обикновени изхвърлящи панти с право рамо, като тук използвания български модел, за широчина на ивицата може да се приеме 18-20 mm. Между самите врати трябва да остане минимален луфт – примерно 1-2 mm. За предпочитане е широчината на всяка врата да се намали с по 2 mm, защото след това чрез регулиране на пантата (в посока странично изместване на вратата) лесно може да се постигне точното разстояние помежду им. Заслужава си по-подробно да прочете и статията „Изхвърлящи панти” в НС 7-8/2002, за да сте предварително наясно с точните размери на вратите.

След като вземете разкроените врати, остава да монтирате пантите, за което са ви необходими показаните на сн. 28 инструменти, да ги кантирате и окачите на място им. Понеже в този брой на списанието е поместена статия на тази тема (виж стр. 30), тук само показваме как става издълбаване на отвора за пантата с помощта на специален шаблон (сн. 29) и как главата на пантата се монтира към вратата с два винта (сн. 30 и 31). Вратите се окачват на мястото им (сн. 32), като предварително под тях се подлага летва с необходимата дебелина, така че те да лежат в една равнина (сн. 33). При необходимост височината на раменете на пантите се променя (сн. 34 и 35) и така всяка врата се измества странично, докато процепът помежду им стане минимален. Ако се окаже че вратичките са по-големи и чрез регулировка на пантите не може да се избегне тяхното застъпване, съседните им кантове внимателно се рендосват. Колкото електрическото ренде е по-високооборотно, толкова по-гладък ще стане кантът. Ако установите минимални нащърбвания по ръба на меламиновото покритие (сн. 36), кантът може да се шлифова (сн. 37). Така повърхността му ще стане по-гладка и лепилото ще държи по-добре върху нея. Условието за това обаче е повърхността да бъде старателно обезпрашена, което ефективно може да се извърши с компресор и силна въздушна струя (сн. 38). Операцията не е задължителна, но у нас вече се продават малки и евтини компресори, напълно подходящи за домашната работилница.

Облепването на кантовете се извършва с готови ленти, с намазано върху тях термично лепило (виж НС 7-8/2002). Краят на лентата се поставя върху началото на канта и с притискане с гореща ютия (при температура за гладене на памук) се залепва. След това с едната ръка ролката се развива върху канта на вратата и с два пръста се направлява така, че от двете страни да остава по тясна ивичка, и с приглаждане с ютията се залепва (сн. 39). След като се залепят около 50 cm лента, в продължение на 10-15 s, тя се притиска чрез триене с корково или дървено трупче (сн. 41), докато лепилото застине и се втвърди. При достигане на ъгъл лентата може да не се отрязва, а се огъва по ъгъла и залепването й продължава върху съседния кант (сн. 40).

Стърчащите извън плочата ивички от лентата се отрязват с остро дърводелскто длето (сн. 42). То се движи леко напред и същевременно надолу, като се наподобява рязане с ножица. Накрая останалите тук-там остри ръбчета се притриват с фина (водна) шлифовъчна хартия (сн. 43). Работи се внимателно, защото меламиновото покритие върху плочата е тънко и лесно може да се повреди по ръба.

Щом приключи кантирането, вратите може да се окачат окончателно на пантите, да се пробият отворите и да се монтират дръжките.

В нашия шкаф са поставени три широки и още два по-тесни рафта. Това е направено с оглед по-ефективното използване на дълбокия шкаф за подреждане на списания и книги, което може да стане на два реда, като повдигнатият с 10 cm тесен рафт позволява добра видимост към гърбовете на поставените върху него книги.

В следващия брой четете: Шкафче с чекмеджета.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото