В категории: Брой 12/2004, Градина, Хоби

Коледен кактус

Кактусите са огромно разнообразно семейство, включващо доста разнообразни видове. В цветарството най-общо са класифицирани и обособени в две основни групи – пустинни и горски. Разделени са, тъй като съществуват известни различия между тях по отношение на произходa, изискванията и някои предпочитания при отглеждането им.

Родина на пустинните кактуси са топлите полупустинни области на Америка. По-голямата част от познатите ни и най-разпространени кактуси принадлежат именно към тази група. Пустинните кактуси обичат много добре осветени помещения и директно излагане на ярко слънце. През лятото се поливат обилно, през есента постепенно поливането се намалява, а през зимата се прекратява напълно. Задължително се пресаждат през пролетта в саксия, която е малко по-голяма от предишната.

Втората голяма група включва горските кактуси. Това са представители главно на епифитните растения, които не са чак толкова известни и познати у нас. Те растат по дърветата, без обаче да паразитират. Произхождат от тропическите гори на Южна Америка. Отделят се в самостоятелна, отделна група, тъй като имат доста по-различни изисквания в сравнение с пустинните. Първата и много съществена разлика от пустинните кактуси се явява непряката, но силна слънчева светлина, от която имат нужда. През зимата е необходимо да се поливат и подхранват, тъй като по-голямата част от епифитните кактуси точно тогава цъфтят. Добре им се отразява оросяването с хладка вода, а в някои периоди то се явява задължителен фактор за успешно отглеждане. Пресаждат се, след като прецъфтят. Представители на втората група горски кактуси са видове като Zygocactus, Hatiora и др. Zygocactus е коледният кактус, познат у нас като коледниче, а Hatiora е великденският кактус, известен като великденче.

Латинското наименование на коледния кактус е Zygocactus, или Schlumbergera. В англоезичните страни е по-известен под името Schlumbergera, носещо фамилията на известен френски селекционер на кактуси.

Коледният кактус спада към семейство Cactaceae и подсемейство Cactoideae. Негова родина е Бразилия. Този вид е представител на епифитните кактуси – растения, които развиват по стъблата си въздушни корени, чиито функции са да улавят влагата от въздуха и да прикрепят растението към ствола на дървото. В естествени условия коледничето се среща в Централна и Южна Америка, закрепено към гнили дънери и дървесни стволове. Вирее също и във влажните гори на източна Бразилия. Там цъфти в разгара на южно тропическото лято.

В рода Schlumbergera се обединяват невисоки епифитни кактуси със силно разчленени, леко наклонени и къси стъбла, назъбени при повечето видове. В повечето случаи те висят надолу, но има и разновидности с изправени стъбла. Затова са много подходящи за отглеждане в зимни градини или аранжирани във висящи кошници.

Zigocactus е епифит с плоски разклонени стъбла, състоящи се от многобройни сегменти с 2–3 зъбчета накрая. Стъблата му имат тъмнозелена окраска и достигат дължина около 30 cm. Във връхната част на всяко разклонение се образуват цветове, обикновено несиметрични и с яркочервен или розов цвят. Имат тръбовидна форма, с цилиндрична основа и достигат дължина приблизително 6–8 cm. Въпреки че е известно като коледен кактус, растението не цъфти само около Коледа, както предполага името му. При подходящи грижи то цъфти три пъти годишно и е възможно да изкара до 60 цвята едновременно. От декември до януари обаче при всички случаи е обсипано с красиви цветове. Периодът на цъфтеж започва от ноември, когато се празнува денят на благодарността, поради което в Америка коледният кактус е на особена почит. С настъпването на празника всички прозорци и витрини са отрупани с красиво цъфтящи кактуси.

В Европа коледничето е един от многобройните видове, получени при селекция на S. russeliana и S. truncata, известна и под името Zygocactus truncata. Това е видът, наречен Schlumbergera x buckleyi.

Привикнали да растат в тропическите гори, епифитните кактуси и техните хибриди се отличават от останалите по някои белези при отглеждане. Идеалното местоположение за тях е на леко разсеяна слънчева светлина, а за някои видове е подходяща и полусянка. През топлите месеци е добре саксията да се изнася на открито. През зимата се прибира в топло помещение, при което обаче температурата не трябва да надвишава 15 °С. Затова е много подходящ за отглеждане в хладни и светли помещения. Дори и през лятотото, за разлика от другите кактуси, не обича директно излагане на слънце. А в големите горещини, което е нетипично за останалите видове, коледният кактус се нуждае от периодично пулверизиране с вода. През пролетта задължително се пресажда в песъчлива почва. Размножава се лесно, както и повечето представители на това семейство. Откъсва се част от стъблото и се оставя за няколко дни, за да образува коричка по отреза. След като изсъхне, се засажда на дълбоко в пясък или торфена смес.

През лятото и в периодите на цъфтеж растението се полива редовно. Препочита мека и престояла (24 часа) вода. Но в момента, в който се появят първите цветове, поливането постепенно се намалява. По време на образуването на пъпките, което обикновено започва в края на октомври, растението трябва да се полива обилно, редовно да се пръска и подхранва. След като прецъфти, поливането се намалява и растението навлиза в период на покой. След като този период приключи, поливането постепенно се увеличава още с образуването на цветовете. По време на цъфтежа и периода на растеж режимът на поливане е обичаен, както за повечето стайни растения, а именно обилно поливане след засъхване на почвата.

Тори се със специална тор, предназначена за кактуси, почти през цялата година на големи интервали. След повяхването и опадането на цветовете на растението подхранването се преустановява за месец.

Пресажда се в началото на периода на растеж, а по-добре е даже и преди образуването на цветовете. Подходяща температура за неговото развитие е 17–20 ОС, като в периода на покой не трябва да надвишава 15–17 ОС.

Днес съществува разнообразно „богатство“ от видове, получени при хибридизация и селекция. Създаването на хибриди започва няколко години след откриването на Schlumbergera truncata, когато започва и култивирането и изнасянето ù в Европа. С течение на времето са получени и множество сортове в различна цветова гама и големина.

Zygocactus truncata (Schlumbergera truncata) е култивирано много отдавна. Това е най-широко разпространеният и познат на всички вид. Стъблата му достигат дължина около 5 cm и са широки от 1,5 до 3,5 cm. По краищата им има по 2–3 зъбчета. Обикновено Zygocactus truncata достига до 10–20 cm височина, цветовете са дълги около 4–5 cm и широки между 2,5 и 4 cm. Образуват се в края на всяко разклонение, както е при всички представители на семейството. Обикновено са по един цвят на разклонение, но има случаи, когато се образуват и по 2–3. Могат да имат изключително разнообразна окраска – обикновено са червени, розови или бели. Листата са плоски, наситено зелени и дълги около 4–5 cm.

Zygocactus truncata изисква умерена влажност, дори проявява предпочитания към по-висока. Поливането трябва да е умерено през ноември, а в периода на покой да е ограничено. Подхранва се през есента и лятото веднъж на 3–4 седмици с минерални подобрители. Размножава се чрез резници, които се вкореняват много лесно.

Schlumbergera microsphiaerica е друг вид епифитен кактус, също доста разпространен. В естествена среда се среща в Бразилия. Стъблата му са доста различни от тези на Zygocactus truncata. Дълги са от 1,5 до 6 cm и са широки 2–5 cm.

Schlumbergera microsphiaerica f. candida е подвид с бели цветове и по-закръглени разклонения. Формата на цветовете също е малко по-различна, тъй като са симетрични.

Schlumbergera opuntioides са епифитни, или литофитни кактуси. Епифитните имат повече бодли за разлика от литофитните растения. Разклоненията им достигат от 1,5 до 7 cm дължина и 1,5–3 cm широчина. Цветовете са дълги около 6 cm и широки около 4,4 cm. Имат пурпурнорозова окраска, която е типична за целия род Schlumbergera. Обича светлина и дори излагане на директно слънце. През зимата се пулверизира рядко, а през лятото това не е необходимо.

Schlumbergera kantskyi е литофитен вид с много вариации. Стъблата му са с дължина 2,2–4 cm и широчина 1,4–2,5 cm. В сравнение с останалите сортове цветовете на този вид са много дребни. На дължина достигат до 5 cm, а диаметърът им е до 2,7 cm. Обича светлина, но не и директното слънчево греене.

Schlumbergera orssichiana е открита в бразилските гори през 1978 г. – повече от 150 години след Schlumbergera truncata и приблизително 140 години след Schlumbergera russeliana. Тя e с доста по-големи стъбла в сравнение с описаните дотук видове – на дължина достигат 5–7,5 cm, а на широчина около 3,2–4,5 cm. Цветовете ù също са по-едри и могат да достигнат дължина до 9 cm. Този вид предпочита по-сенчесто местоположение. Отглеждането ù при силна и ярка светлина е неправилно, което силно я разграничва от останалите. Минималната температура на помещението, в което вирее, трябва да бъде 10 °С.

Откриването на Schlumbergera russeliana определя нова перспектива в хибридизацията на коледния кактус. За съжаление този вид се предлага на пазара доста рядко, въпреки че се отглежда лесно и не е капризен. Единственото му предпочитание е малко по-сенчесто местоположение в сравнение с другите видове коледничета. Всички новополучени хибриди цъфтят обилно от началото на септември.

Schlumbergera russeliana е силно разклонен вид, който също е епифит по своята природа. Сегментите й са много малки в сравнение с другите представители на рода. Те са с дължина от 1 до 3,8 cm и широчина 0,8–2 cm. Зъбчетата по стъблата, типични за всички сортове Schlumbergerа, тук отсъстват. Schlumbergera x buckleyi е също епифитен кактус, отглеждан като стайно растение. Това е истинското латинско наименование на добре познатия ни коледен кактус. Растението е описано за първи път през 1852 г. Този вид е специфичен хибрид между Schlumbergera russeliana и Schlumbergera truncata. Буквата х в названието е индикатор за хибридния му произход. Стъблата му са листоподобни. Цъфти през зимата от декември до януари, а понякога и през февруари. Цветовете обикновено са в розови нюанси и се отглежда много лесно. Обича силна светлина, но не и пряко слънчево греене. Най-подходящо място за отглеждането му е на шарена сянка. Минималната температура, при която може да се отглежда, е 10 °С. Стъблото е съставено от плоски прешлени, които много лесно се отчупват. С оглед помещението, в което се отглежда, трябва да се има предвид, че при температура над 22 °С растението няма да образува цветни пъпки. Затова е добре през зимата да се държи при температура между 10–15 °С. През лятото е необходимо редовно поливане с мека вода със стайна температура. В периода на цъфтеж поливането трябва да се намали. След като прецъфти, растението не бива да се полива приблизително около месец. Когато се появят първите пъпки, то се възстановява постепенно. През този период се полива обилно, но след като почвата поизсъхне. Много е важно, ако вече са се появили цветни пъпки, саксията да не се мести.

Най-подходящото време за пресаждането на Schlumbergera x buckleyi е началото на пролетта. Размножава се чрез листни резници. Мястото на разреза трябва да се остави да изсъхне в продължение на 8 дни, след което се засажда в субстрат с високо съдържание на торф.

Много важна крачка в развитието на новите хибриди е попълнението на семейството с вида Schlumbergera x Gold Charm, който е първият хибрид с жълти цветове.

Schlumbergera x exotica е хибрид между Schlumber-gera oputioides и Schlumbergera truncata. Обича светлите помещения. Цъфти през зимата в пурпурнорозови тонове.

Schlumbergera x reginal е хибрид между Schlumber-gera orssichaina и Schlumbergera truncata. Сегментите ù са силно увиснали, както са при Schlumbergera orssichaina, но са събрани, както са при Schlumbergera truncata. Цветовете могат да достигнат 10 cm в диаметър, та дори и повече. Отглежда се много лесно и обича по-скоро сенчесто местоположение.

Всички представители на Schlumbergera, с много редки изключения, цъфтят от средата на есента до зимата. Поради това са много разпространени и предпочитани, тъй като цъфтят през период, в който другите растения обикновено са в покой. При всички видове цветовете се образуват на върха на всяко стъбло. Понякога са групирани, а друг път са единични. Стъблата им падат свободно надолу, а най-често срещаните нюанси на цветовете им са розовочервено, оранжево и бяло.

Днес коледничето е много разпространено и често отглеждано в стайни условия. За обилен и ефектен цъфтеж е неободимо да се осигури добре осветено място. Младите растения са в състояние да дадат много цветове, но недостатъчната светлина и сухият въздух водят до опадане на пъпките. Както и всички епифитни кактуси, коледничето се нуждае от период на покой, който започва от средата на октомври и продължава до средата на ноември. С възрастта растенията могат да се пресаждат през 2–3 години, а по-старите – през 4–5. Големината на саксията трябва да се съобрази с кореновата система на растението.

Въпреки неговата непретенциозност, понякога се появяват проблеми при отглеждането на коледния кактус. Един от често срещаните проблеми е загниването на корените и стъблата. За да се предотврати това, поливането трябва да е регулярно и най-вече съобразено с различните периоди на развитие, цъфтеж и покой.

Ако стъблата му започнат леко да пожълтяват и да увисват повече от нормалното, трябва веднага да се предприемат необходимите мерки. Обикновено причината е или прекомерно поливане, или пък тотално изсушаване.

Ако току-що образувалите се цветни пъпки започнат да опадат още преди да са разцъфтели, причините може да са липса на достатъчна топлина, преместване на растението по време на цъфтеж или липсата на вода.

АСЯ АСЕНОВА