В категории: Брой 9-10/2004, Дърводелство и обзавеждане

„Работилница“ за чекмеджета

Чекмеджетата са задължителен елемент при повечето мебели – писалища, шкафове, включително кухненски, гардероби и др. Те служат за съхраняване на множество малки предмети и в това са незаменими. Същевременно чекмеджетата са и най-трудните за изработване детайли, защото, ако направата на една страница или даже вратичка е въпрос на точно разкрояване на мебелни плочи, последвано от кантиране, сглобяване с дибли или по друг начин и евентуално – монтиране на панти, то всяко чекмедже по правило се състои от пет до шест детайла, които трябва да бъдат много точно изработени и здраво съединени помежду си. Точността е необходима, за да се получи чекмедже с предвидените размери. От това зависят монтирането му с метални плъзгачи и лекотата на движение, когато свободно се движи върху две летви-плъзгачи от твърда дървесина. Ако е по-широко, няма да може да влезе в предвиденото за него място, ако е по-тясно, лесно ще се завърта и заклинва при движение. Чекмеджето е подложено на значително натоварване, ако съдържа по-тежки предмети, към което се добавя и усилието, което се прилага за неговото издърпване или избутване. При възможност е добре размерите на чекмеджето да се проектират според вида и големината на съхраняваните в него предмети. Ако това са компактискове, например, размерите му трябва да позволяват подреждането им в изправено положение, така че, хем, лесно да се виждат надписите на гърбовете на кутиите, хем, да се поберат колкото е възможно повече от тях, без да остава неоползотворено „мъртво пространство“. Съответно широчината на чекмеджето трябва да бъде съобразена с широчината на кутийките, подредени в три или четири реда. В чекмеджетата за кухненски мебели най-често се поставят готови пластмасови табли с отделения за съхраняване на ножове, вилици, малки и големи лъжици и др. Затова е желателно първо да се купят таблите и размерите на чекмеджетата да се нагодят към големината на таблите.

Всяко чекмедже се състои от минимум пет части: предно и задно чело, две страници и дъно. Най-натоварени са предното чело и двете страници. Поради това за тяхното изработване се подбират здрави, добре изсушени и с прави жили (за да не се изметнат след време) дъски от твърда дървесина. Задното чело е най-слабо натоварено, затова за него може да се използва и дъска от по-мека иглолистна дървесина. Класическият материал за изработване на дъното е качествен шперплат с дебелина 6 mm. Наложилата се преди години практика в конфекционното производство да се използва фазерна плоча за дъно е от този вид „рационализации“, които не служат на потребителя. Такова дъно рано или по-късно ще провисне. То не може да крепи стабилно конструкцията на чекмеджето и то лесно се разкривява. По правило дъното влиза плътно в издълбани в страниците и предното чело нутове. Задното чело се прави малко по-тясно, така че дъното минава под него и се закрепва с винтове и лепило към долния кант. Подобно на гърбовете при корпусните мебели, така и здравината на чекмеджетата до голяма степен се дължи именно на дъното.

Съединението, което осигурява най-голяма здравина и стабилност на връзката между страниците и челата, е лепената сглобка с наклонени зъби тип „лястовича опашка“. Тя обаче се изработва доста трудно и бавно, изисква голямо внимание и прецизност, особено когато се прави по класическия способ на ръка с тънък трион пасвател, дърводелско длето и плоска пила. Професионалното решение в случая е зъбите да се оформят с гратов фрезер, ръчна електрическа фреза и специален шаблон за издълбаване на зъби (виж НС 12/2003). Задачата още повече се усложнява при изработване на сглобката между страниците и предното чело, която трябва да се изработи с полускрити зъби, така че да не личат откъм челото на чекмеджето, което освен конструктивни изпълнява и декоративни функции. Шаблонът за зъбни сглобки е специализиран инструмент, цената му е съпоставима с цената на самата фреза (говорим за маркова техника от най-висок клас) и вероятността да се намери в домашната работилница засега е твърде малка. Затова при изработване на чекмеджета често се прибягва до значително по-лесните за изработка сглобки с прави зъби или даже до сглобки с по две-три дибли в зависимост от широчината на страницата. Тук са показани няколко варианта на сглобки между страниците и челата на чекмеджето. Те значително улесняват работата, но трябва да се използва друга конструкция с добавяне и на шестия елемент – допълнително декоративно чело. То се закрепва с винтове и лепило към истинското чело, което, съединено със страниците и останалите детайли, образува носещата конструкция на чекмеджето. Така второто чело изпълнява основно декоративни функции. Дължината му се подбира равна на широчината на самото чекмедже, така и влиза плътно в отвора. Другият вариант е то да се направи малко по-дълго и така краищата му припокриват кантовете на страниците, които го ограждат. Същевременно така се прикриват пролуките от двете страни на чекмеджето.

Декоративното чело се изработва от същия материал, от който са вратичките на шкафа, или от подходящо оцветена масивна дървесина, като с помощта на ръчната фреза може да се оформи повърхност с нестандартен външен вид. Решението с две чела е оптимално, защото позволява използване на лесни за изпълнение и същевременно здрави сглобки, без да се прибягва към сложните за изпълнения сглобки с полускрити зъби.

Каквато и конструкция да се избере за изработване на чекмеджето, удобното му ползване в най-голяма степен зависи от механизма, чрез който то е окачено. Лекотата, с която се плъзга, колкото и натоварено да е, представлява не само удобство, но в немалка степен определя и дълготрайността на чекмеджето. Чекмедже, което се влачи с усилие, лесно се разкривява и разпада на съставните си части, а преди това е най-вероятно дръжката му да се откъсне или измъкне. Релсите за чекмеджета с по две пластмасови колелца, които само допреди няколко години възприемахме едва ли не като революционна новост в производството на шкафове, вече отстъпват позиции на значително по-съвършените носачи на Hettich, например, плъзгащи се върху редица от стоманени сачми.