В категории: Брой 9-10/2004, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Тънкослойни мазилки

За измазване на фасадни стени с топлоизолационна система се използват няколко вида тънкослойни мазилки, които изпълняват едновременно защитни и декоративни функции. Тези мазилки нямат нищо общо с класическите, доскоро и неизползваеми в случая варо-пясъчни разтвори. Тънкослойните мазилки представляват готови прахообразни хидравлично сухи смеси, които се разбъркват с вода преди употреба или се доставят във вид на пластични разтвори, напълно готови за полагане. Това са високотехнологични качествени материали, които се нанасят на съвсем тънък пласт, най-често с дебелина 2–3 mm, която се определя от едрината на включените в мазилката твърди зърна. Освен като крайно покритие върху топлоизолационни системи, тези мазилки може да се полагат и върху други основи при екстериорно или интериорно приложение – бетон, варо-цименто-пясъчни основи, плочи от гипсокартон и др.

На пазара се предлага голямо разнообразие от мазилки, като основните критерии при избора са следните:

 Вид на свързващото вещество:

» Естествени свързващи вещества – силикатни и минерални

» Изкуствени свързващи вещества – силиконови и полимерни

 Външна текстура:

» Гладки мазилки

» Грапави мазилки, делящи се още на: пердашени, влачени, пръскани и драскани

» Блестящи или с матова повърхност

 Цвят на мазилката:

» Светъл или тъмен

» Пастелен или наситен

Цветът в голяма степен определя външния вид на фасадата. Тук трябва да се има предвид, че първоначалният цвят на мазилката не е вечна даденост и с времето се променя под въздействие на атмосферните влияния и замърсяването. Когато цветът на мазилката се дължи на естественото оцветяване на камъчетата в нея, може да се каже, че той на практика не се променя с времето. Недостатък на тези мазилки е ограниченият избор от цветове, защото се използват около 10 различно оцветени минерални камъчета. Мазилките, които дължат цвета си на оцветени пълнители, имат много по-голямо цветово разнообразие, но след време първоначалният им цвят може да претърпи промяна, независимо че производителите по правило дават едва ли не „доживотна“ гаранция. Предлага се голямо разнообразие от цветови нюанси от палитри с 200 и повече цвята, всеки от които е обозначен с номер и може да се избира по каталог.

Поради различната структура на повърхността при мазилки с един и същ цвят (каталожен номер) може да се получат различаващи се един от друг нюанси. Освен това е препоръчително необходимото количество мазилка да се пресметне предварително, и то с известен резерв, така че да се закупи наведнъж. При покупка на допълнителни количества от друга производствена партида няма гаранция, че няма да се появят различия в цвета. Практиката е показала, че при пресмятане на необходимото количество мазилка е по-добре да се включи цялата площ на фасадите и архитектурните елементи (без да се изважда площта на прозорците и вратите) и тя да се умножи с горната препоръчителна граница, дадена от производителя, като разходна норма мазилка на квадратен метър. Известното правило, че, за да стигне, трябва да остане, с пълна сила важи и в този случай.

Ако се наложи използване на мазилки от различни производствени партиди, желателно е те да се смесят и разбъркат предварително – стига за това да има условия. Друга възможност, която прикрива разликите в цвета, е мазилки от отделни партиди да се използват за различни елементи от фасадата.

При наличието на фактори, водещи до развитие на гъбички, плесени или микроводорасли по фасадите, е желателно да се използват мазилки със специални антигъбични добавки. Това важи за всички видове мазилки, като в повечето случаи те се доставят по заявка на клиента срещу допълнително заплащане. Тези добавки със сигурност повече или по-малко забавят процеса на отлагане на органични образувания, но, според нас, няма гаранция за ефикасността им след по-продължителна експлоатация на сградата. Затова при всички положения трябва да се вземат мерки за отстраняване на факторите, водещи до такива отлагания, между които на първо място е овлажняването на мазилката.

Специално при мазилките, които се полагат като крайни покрития върху топлоизолационни системи, задължително трябва да се отчита способността им да поглъщат топлинната енергия от слънцето. Известно е, че колкото оцветяването е по-тъмно, с по-наситени цветове, толкова загряването на мазилката и на цялата топлоизолационна система ще бъде по-голямо. Появяват се термични напрежения, които са толкова по-големи, колкото е по-голяма разликата между температурата на нагрятата от слънцето през деня мазилка и охлаждането ù нощем. Тези напрежения водят до образуване на пукнатини в тънкия пласт мазилка, той престава да бъде сигурна преграда срещу проникване на влагата в топлоизолацията, а мазилката започва да се руши. Затова за топлоизолационни системи не се препоръчва използването на мазилки с тъмни, интензивно наситени цветове. Способността на повърхността на мазилката да отразява слънчевите лъчи се определя от коефициента им на отразяване (HBW, Hellbezugswert). Неговата стойност се намира между 0 за черния цвят, и 100 – за белия, и съответно показва къде в тези граници се намира даденият цвят. Колкото стойността му е по-малка, толкова по-тъмен и наситен е цветът, мазилката съответно отразява по-малка част от слънчевата светлина и по-силно се нагрява.

За мазилки върху топлоизолационни системи този коефициент не бива да бъде по-малък от 30 за минерални мазилки и 25 – за силикатни, силиконови и полимерни мазилки. По изключение се допуска полагането на по-тъмни мазилки, но само когато повърхността на съответния участък не надхвърля 10% от повърхността на цялата фасада. В случая става дума за отделни декоративни елементи.

Разнообразието от цветове и повърхностна структура е твърде голямо, за да може да се обхване в една статия, пък и изборът винаги е строго индивидуален. Затова фирмите, които предлагат такива мазилки, разполагат с мостри, които дават сравнително вярна представа за външния им вид. Правим тази уговорка, защото все пак по един начин изглежда мостра с размери, примерно 10х5 cm, и по друг, когато е реално изпълнена върху фасада на къща. С две думи, крайният избор всеки сам трябва да направи, а ние ще се постараем да дадем необходимата информация, за да ви улесним при избора.

Колкото и тънка да е декоративната мазилка, тя изпълнява важни защитни функции, като предпазва намиращата се под нея топлоизолационна система и зида преди всичко от проникване на атмосферна влага. Същевременно мазилката трябва да бъде силно устойчива на атмосферните въздействия, да запазва своята еластичност и да не се напуква в резултат на температурни промени, да има висока водоотблъскваща способност и същевременно да пропуска свободно водните пари и въглеродния диоксид, да бъде устойчива на съдържащи се във въздуха вредни вещества, да не способства отлагане и развитие на плесени и микроводорасли, да задържа по възможност най-малко прахта и замърсяванията от въздуха, а отложените замърсявания лесно да се отмиват от дъждовните капки и вятъра.

Всички разгледани тук четири групи мазилки в общи линии удовлетворяват тези изисквания, но в различна степен. От това зависи и крайният избор на мазилката. Всички декоративни мазилки съдържат няколко основни материала: пясък, фино раздробени късчета мрамор и кварц, варовик. Основното, което ги отличава една от друга, е свързващото вещество. В зависимост от него те се делят на четири основни групи, които се различават помежду си по своите свойства, приложение, цена и в по-малка степен по технологията на полагане на мазилката.

Минерални мазилки

Тези мазилки биват наричани още „леки“ или „благородни“. При тях свързващото вещество е цимент, вар или комбинация от двете. Нанасят се предимно като завършващ декоративен слой върху минерални основи – варо-циментови и циментови, термомазилки, шпакловки върху топлоизолационни системи. Доставят се във вид на сухи, фабрично приготвени смеси. Подходящи са за получаване на повърхности с влачена или драскана структура, както и за мазилки с едър и груб релеф. Подходящи са за външно и вътрешно приложение. Големината на включените в мазилката зърна може да бъде 1, 2, 3, 5 и 7 mm. Характерно за тези мазилки е лесното им нанасяне.

Те не могат да се полагат върху синтетични повърхности, лакови и маслени покрития, върху постни, минерални или дисперсни бои. В зависимост от попиващата способност основата трябва да се овлажни преди нанасянето на такъв вид мазилка.

Силикатни мазилки

При тях свързващото вещество е калиево водно стъкло, което се втвърдява под въздействие на въглеродния диоксид във въздуха. Доставят се във вид на готов за полагане гъст пастообразен разтвор. Използват се за получаване на влачена или драскана повърхностна стpуктуpа, за външно и вътрешно приложение. Този вид мазилки съхнат, без да образуват повърхностен филм, устойчиви са на атмосферни влияния, имат сравнително добри водоотблъскващи свойства, добра пропускливост на водните пари и въглеродния диоксид, редуцират възможността за задържане на замърсяване по повърхността, негорими са и лесно се полагат.

Произвеждат се с едрина на зърната: 0,5; 1,0; 1,5; 2; 3; 5 mm. Силикатните мазилки могат да се нанасят върху армирани шпакловъчни слоеве при топлоизолационни системи, варови, ваpо-циментови и циментови мазилки, бетон и дpуги минеpални основи или върху стари здрави покрития от силикатни бои и мазилки. В значително по-малка степен са подходящи за нанасяне върху гипсови шпакловки, като в случая е задължително преди това да се направи проба. Тези мазилки не са подходящи за нанасяне върху плочи от гипсокартон, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни, дисперсни и варови бои.

Силиконови мазилки

Както подсказва наименованието им, за свързващо вещество служат силиконови смоли. По всички показатели и особено по водоотблъскващите им свойства (при добра пропускливост на водните пари) и по способността им да се самоочистват от дъждовната вода (включително и да се мият) тези мазилки стоят най-високо в класацията спрямо останалите. Те представляват готови за използване гъсти пастообразни разтвори. Предлагат се с едрина на зърната 1,5; 2 и 3 mm.

Този вид мазилки са подходящи за полагане върху армирани шпакловки при всички топлоизолационни системи, върху варови, варо-циментови и циментови мазилки, бетон и други минерални основи (шпакловъчни маси), както и върху стари с добро сцепление минерални, силикатни и дисперсни бои и мазилки, органично свързани шпакловъчни маси, гипсови мазилки и плочи от гипсокартон. Не са подходящи за нанасяне върху пресни варови мазилки, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни бои.

Полимерни мазилки

При тях за свързващо вещество се използват различни изкуствени смоли (например акрилни), добити при преработката на нефт. Те са подходящи за нанасяне върху всякакви основи, доставят се в богата цветова гама и са подходящи за всички видове повърхностни обработки.

В таблицата са дадени основните експлоатационни характеристики на четирите групи мазилки. Най-добри водоотблъскващи свойства, най-добра защита срещу развитие на плесени и микроводорасли, както и най-добра паропропускливост имат силиконовите и след тях – полимерните мазилки. Много ценно качество на силиконовите мазилки е, че не са електростатични и поради това слабо задържат прахта от въздуха, поради което се определят като самоочистващи се. Съответно на качествата им силиконовите мазилки са и най-скъпи. Особено подходящи са за райони със силно замърсяване на въздуха, намиращи се в близост до море, до големи промишлени обекти, за фасади на сгради, подложени на силно навяване на дъжд и сняг. Характерни за полимерните мазилки са по-голямата цветова гама, възможността за получаване на най-разнообразни повърхностни структури и непретенциозността им към вида на основата. Колкото околната среда е по-агресивна, толкова по-високи защитни качества трябва да има мазилката и, обратно – едва ли има кой знае какъв смисъл от по-скъпата силиконова мазилка при къща, закътана сред природата, далеч от големия град и морето.

Малко по-назад в тази класация се намират мазилките на силикатна основа. Те отстъпват на силиконовите по водоотблъсващите си свойства и по устойчивостта си на развитие на плесени и микроводорасли. Съответно те са по-евтини.

За сгради, които не се намират в силно замърсени райони и не са подложени на силни ветрове и навяване на дъждовна вода, добро решение е изборът на лека (благородна) минерална мазилка, която почти не се отличава по качествата си от силикатната, но е по-евтина.

Освен по вида на свързващото вещество мазилките се различават и според повърхностната структура, която се получава след обработване (структуриране) на още пресния материал. За измазване на фасади най-често се използват два вида мазилки: „драскана“ и „влачена“. Повърхностната структура зависи от вида на мазилката – съотношението и големините на съдържащите се в нея твърди зърна, и от начина на структуриране. За целта се използват различни инструменти – пластмасови, стиропорни, с гумено покритие или коркови маламашки, дъски с набити в тях пирони или парчета лента от банциг, твърда четка. Структурата зависи и от начина на движение на инструмента – кръгообразно или чрез изтегляне в една или друга посока. Мазилките, подходящи за драскана структура, съдържат зърна, които малко се отличават по големината си, докато мазилките тип „влачена“ съдържат известно количество зърна, чиято големина значително надвишава големината на останалите. При триене с маламашка тези зърна се търкалят и влачат, като оставят дълбоки следи, чиято форма и направление зависи от начина на движение на инструмента. Дебелината на пласта мазилка на практика се определя от големината на зърната в нея. Колкото те са по-едри, пластът става по-дебел, а повърхността придобива по-релефна и грапава структура. Освен това трябва да се има предвид също, че разходните норми за двата вида мазилки малко се различават. Влачените мазилки имат и това предимство, че по-трудно се замърсяват.

Подготовка на основата и грундиране

Качеството на мазилката в голяма степен зависи от правилната подготовка на основата, която, освен да бъде здрава и да не се рони трябва да бъде чиста, обезпрашена, суха, без мазнини и пукнатини. Замърсените или нападнати от микроводорасли участъци се почистват с пясъкоструен апарат или водоструйна машина, а при органични замърсявания се прилагат и специални химични препарати или обгаряне с пламък. Минералните бои се отстраняват механично.

Преди нанасяне на мазилката всички повърхности задължително се грундират. Произвеждат се различни видове грундове, като при всички случаи той трябва да се подбере според вида на мазилката. Така например за силиконови мазилки грундът също трябва да бъде на силиконова основа, а при силикатни мазилки се използва силикатен грунд. Има и универсални грундове, подходящи и за двата вида мазилки.

Необходимо е да се има предвид също, че разнообразието от препарати за грундиране е доста голямо, като всеки от тях има определен набор от характеристики, например: заздравяване на основата, способност за проникване в дълбочина, уеднаквяване способността на основата да попива влага, подобряване на сцеплението между основата и положената отгоре мазилка, изолиране на основата срещу проникване на вредни вещества, хидрофобизиране и защита срещу проникване на влага, изравняване на оцветяването на основата.

По принцип грундът се нанася с бояджийско мече или четка равномерно върху цялата повърхност, като при полагане на повече от един слой се изчаква 24 часа, за да може да изсъхне. Същото време е необходимо да се изчака и преди да се пристъпи към полагане на мазилката.

Към групата на грундовете често се причисляват и материали, които в действителност представляват междинно, предварително, покритие, чиято основна задача е да създаде оптимална адхезия между мазилката и основата, както и да се изравни оцветяването и, така че да не прозира през тънкия пласт мазилка. Най-често тези материали съдържат и фин кварцов пясък, който придава по-голяма грапавост на основата. Същевременно няма гаранция, че такъв материал, макар и да носи наименованието „грунд“ (Putzgrund), може пълноценно да замести специализираните дълбоко проникващи грундове, когато се разчита те да заздравят основата или пък да я защитят срещу проникване на атмосферна влага.

Полагане на мазилката

Преди да разгледаме полагането на различните видове декоративни мазилки, трябва да подчертаем, че е необходима добра предварителна подготовка, обмислена организация и технологичен план, защото изискване за получаване на качествена мазилка е да се осигури непрекъснат процес на полагане. Повърхността на дадена фасада се измазва в рамките на един работен ден, като се спазва принципът „мокро върху мокро“, а разтворът се полага с еднаква дебелина. Ако се допусне засъхване на вече измазан участък, границите му отчетливо ще личат и това не може да бъде избегнато чрез навлажняване преди продължаване на измазването. Това означава, че цялата фасада трябва да бъде достъпна от скеле, а мазилката да се полага на разположени в съседство полета от няколко опитни работници.

Сполучливо решение на проблема, особено при големи фасади и недостатъчен брой работници, е площта да се раздели на архитектурно оформени полета, които се измазват поотделно. Освен това за изравняване на разликите в цветовите нюанси, които се наблюдават по-често при драсканите мазилки и дължащи се на повърхностната обработка, на недобре подготвена основа с нееднаква попиваща способност или в резултат на атмосферни влияния, се препоръчва боядисване на мазилката с подходяща фасадна боя – силикатна или силиконова. Тя се нанася най-малко 14 дни след полагане на мазилката.

Вече стана дума, че цялото количество мазилка трябва да бъде от една и съща производствена партида, за да няма различия в оцветяването.

Мазилките не бива да се полагат при горещо време и силно слънчево греене, както и при температури по-ниски от 5 ОС. За всички мазилки важи изискването да се работи с неръждаеми инструменти.

Минерални мазилки

Минералните или т.нар. благородни мазилки се доставят във вид на сухи прахообразни смеси, опаковани в хартиени торби. Преди употреба към тях се добавя вода и се разбъркват с електрическа бъркалка до получаване на хомогенна смес. Цялото съдържание на торбата се разбърква наведнъж в продължение на 3–5 min, като се добавя предписаното от производителя количество вода. При работа на по-големи участъци количеството мазилка, съдържащо се в една торба, не е достатъчно и затова се разбъркват наведнъж две и повече торби. За пълно изравняване на цветовите нюанси и уеднаквяване на консистенцията се препоръчва отделно разбърканите порции мазилка да се насипят в голямо корито и всичко да се разбърка още веднъж. Мазилката се нахвъpля на pъка с мистpия в желаната дебелина, като се изтегля и заравнява с маламашка. След това се заглажда и се създава желаната повърхностна стpуктуpа.

Влачена мазилка. След изтегляне на мазилката повърхността ù се стpуктуpиpа чрез хоpизонтално или кръгово движение на пердашката (изпердашване). При тази операция мазилката не бива да се навлажнява допълнително. При неравномерно структуриране може да се появят области с различно оцветяване.

Двуслойна влачена мазилка. В този случай мазилката се нанася на два пласта. Пъpвият слой се нанася с помощта на мистpия и се заравнява с решетъчна пердашка. След като се втвърди достатъчно (това зависи най-вече от попиващата способност на основата и от атмосфеpните условия), с мистpия се нахвърля или се шприцва втоpият слой мазилка, който се изпердашва с решетъчна пердашка до дебелина, определена от големината на зъpната. След като мазилката леко се втвъpди, повърхността се тъpка с пластмасова, гумена или стиропорна маламашка, като се упpажнява лек натиск, за да се търкалят и влачат по-едрите стpуктуpиращи зъpна, които оформят повърхността на влачената мазилка.

Драскана мазилка. След като леко се втвъpди (пpобата се прави чрез натискане с пpъст), повърхността на мазилката внимателно се надира с ренде за блокчета газобетон (дървена маламашка с диагонално закрепени парчета от лента за банциг), дъска с набити в нея пирони, чиито върхове лежат в една равнина, или твърда четка. Готовността на мазилката за структуриране се познава по това, че откъртените от нея парченца не полепват върху металните остриета. Работи се внимателно, така че да се открият зърната в повърхностния слой. Накрая повърхността на така надрасканата мазилка се измита с мека метла. Тази технология обяснява и по-високия разход на материал при драсканите минерални мазилки, което пък намалява конкурентоспособността им в ценово отношение спрямо останалите видове.

Вpемето за изчакване, преди да се пристъпи към надраскване на повърхността, е pазлично, като зависи от попиваемостта на основата и атмосфеpните условия. Моментът се смята за пpавилно избран тогава, когато въpху металните остриета престанат да се задъpжат влажни частици мазилка.

Силикатн и мазилки

Тези мазилки се доставят в готов за употреба вид, като на място само се разбъркват на бавни обороти с бъркалка за получаване на хомогенна смес. За постигане на оптимална работна консистенция може да се добави до 2 l вода на всеки 30 kg мазилка.

Мазилката се нахвъpля на pъка с мистpия, след което се изтегля и заравнява със стоманена маламашка до необходимата дебелина на пласта. Накрая повърхността се заглажда и обработва за получаване на желаната структура.

Влачена мазилка: След като леко засъхне, мазилката се стpуктуpиpа с пластмасова пеpдашка, която се движи кpъгообразно, в хоризонтална, вертикална посока или диагонално.

Дpаскана мазилка: Веднага след изтеглянето на мазилката повърхността ù се стpуктуpиpа чрез кръгообразно движение на пластмасова пеpдашка. Грапавата структура се получава вследствие свиване на свързващото вещество при неговото изсъхване и оголване на повърхностния слой камъчета.

Силиконови и полимерни мазилки

Този вид мазилки също се доставят в напълно готов за употреба вид, като единствено трябва да се разбъркат за пълно хомогенизиране на сместа. По принцип не се разреждат с вода и към тях не бива да се добавят каквито и да било други продукти. Работи се без прекъсване до измазване на цялата фасада.

Мазилките се нахвърлят, изтеглят и структурират по същия начин, както и силикатните.