В категории: Брой 7-8/2004, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Полагане на паркетни подови настилки

Целта на тази статия е преди всичко да представим материалите, необходими за полагане на различни подови настилки от ламинатни или от естествена дървесина паркетни дъски. Все пак не може да устоим на изкушението да не навлезем малко по-навътре в темата, защото, от една страна, няма дом, пред който този проблем да не стои, а съвременните материали правят задачата лесно изпълнима от всеки домашен майстор. В съвременния забързан живот все повече се търсят бързи, лесни, ефикасни и същевременно евтини решения. За това масивните паркетни настилки безвъзвратно отстъпиха пред съвременните материали за паркетни покрития – ламинатни или дъски от естествена дървесина. Общото и за двата вида е, че бързо и лесно се монтират, защото отделните дъски имат напълно еднакви размери и отлично прилягат една към друга. Съединяването помежду им става с оформените по краищата нут и перо. Има и ламинатни паркетни дъски, които се монтират още по-лесно – без лепене, като се скопчват една за друга подобно на ципа за дрехи. И при двата вида лицевата повърхност на паркетните дъски е фабрично обработена с нанесено защитно декоративно покритие. Поради това след монтирането на пода той е напълно готов за използване без циклене, полиране, лакиране и т.н. Тези покрития са силно устойчиви на износване, на замърсяване, значително по-лесно се почистват и поддържат от познатите ни паркети, съставени от малки дървени паркетини. Не на последно място тези дъски са многослойни, като отделните пластове са разположени кръстосано за предпазване от измятане при навлажняване. Независимо от това по правило те са фабрично защитени срещу проникване на влагата в дълбочина на материала. Съвременните паркетни дъски се поставят много по-бързо и поради своите несравнимо по-големи размери (2250×210 mm) в сравнение с обикновените паркетини (350х50 mm). В някои случаи малката дебелина на ламинатните паркетни дъски (7–9 mm) също може да се окаже решаващо предимство, защото позволява полагането им върху старо подово покритие.

Условието за получаване на качествено подово покритие е добре подготвената основа. Тя трябва да бъде напълно равна, гладка, без грапавини от бучки втвърдена циментова замазка или други строителни разтвори, да бъде обезпрашена и суха. При ново строителство стоманобетонната междуетажна подова плоча никога не може да се получи достатъчно добре нивелирана, с равна и гладка повърхност. Това се постига с помощта на съвременните саморазливни замазки. Те представляват готови сухи смеси, които се продават в книжни чували. Разбъркват се преди употреба с вода, като най-подходящият инструмент за това са специализираните електрически бъркалки (виж НС 5-6/2004). При покупка на материала е необходимо да се гледа не само марката върху чувалчето, но и да се знае, че се предлагат няколко вида, предназначени съответно за получаване на различно дебели замазки. Отделно едни замазки са подходящи само за вътрешно приложение, а други могат да се използват и за подравняване на разположени на открито повърхности. Дебелината на изравняващия пласт се измерва, като върху пода се постави дълъг около 3 m алуминиев мастар, а наклонът се проверява с помощта на добър воден нивелир. Предимството на саморазливните замазки е, че те на практика се самонивелират. След като разтворът се изсипе върху пода, той се разнася грубо с помощта на широка четка или дълга стоманена маламашка, а останалото довършва земната гравитация. Друго съществено предимство на тези разтвори е, че с тях може да се получат замазки с минимална дебелина 2 mm, което е абсолютно непостижимо с обикновен цименто-пясъчен разтвор. В зависимост от дебелината на замазката времето за нейното втвърдяване може да достигне до 72 часа.

Последователността при монтиране и залепване на настилката е показана на снимките. Паркетните дъски не се полагат директно върху циментовата замазка, а върху нея предварително се разстила специален, най-често препоръчан от самия производител на паркетните дъски, еластичен листов материал с дебелина около 3 mm. Той може да бъде от разпенен полистирол, корк или на хартиена основа. Подложният материал се продава на рула с широчина 100–120 cm и се разстила ивица след ивица, непосредствено преди полагане и залепване на поредния блок паркетни дъски. За предпочитане са листовете, едностранно каширани с тънко алуминиево фолио, което е отлична преграда срещу преминаване на водни пари и затова се поставя откъм страната на пода. Отделните листове се полагат плътно долепени един до друг, а снадките помежду им се покриват с лепяща лента. Еластичният подложен пласт позволява, макар и в минимални граници, компенсиране на малки неравности по пода. Същевременно подобрява звукоизолацията срещу преминаване на ударен шум през подовата конструкция, породен от ходене или преместване на предмети.

Съзнателно не уточняваме дали паркетните дъски са ламинатни или от многослойна дървесина. По-важното в случая е, че технологията на полагане, на залепване и използваните лепила са еднакви. Тук ще опишем накратко направата на т. нар. плаващо подово покритие, при което дъските се слепват само помежду си, като на практика образуват плътна плоча, лежаща свободно върху пода.

Полагането на дъските ред по ред започва успоредно на една от стените и на разстояние около 1 cm от нея. Посоката на полагане на дъските се определя според формата и големината на помещението, като стремежът е броят на челните снадки между дъските да бъде по-малък, количеството на бракуваните при рязането парчета – също, а светлината от прозореца да пада по възможност успоредно на дължината им. При помещение със силно продълговата форма дъските се редят по-лесно, когато са успоредни на по-късата стена. Препоръчително е също така дължината на пода да се раздели на широчината на напречно положените паркетни дъски, за да се получат приблизително еднакви широчини на дъските в първия и последния редове. Целта на това е да не се получи последен ред с прекалено тесни, примерно 3–4 cm, дъски.

Първата дъска се поставя върху пода, обърната с нута към стената, а разстоянието помежду им се фиксира с помощта на дървени или от твърд каучук специални клинове. Последната дъска в реда се прерязва напречно, като между нея и стената също се оставя пролука с широчина 10 mm. Останалото от дъската парче обикновено се използва за започване на следващия ред, така че напречните снадки между дъските в два съседни реда да се разминават на разстояние поне 50 cm. Най-същественото при полагане на покритието е правилното залепване на дъските и тяхното плътно притискане една към друга, така че да не останат никакви фуги между тях. Лепилото Moment Parket&Laminates се нанася равномерно и непрекъснато по продължение на надлъжния и напречния нут на дъската, като стремежът е да попадне върху горната страна на нута – откъм лицевата страна на дъската. След това дъската се намества и причуква към предната, докато прилепне плътно към нея, а лепилото избие равномерно по цялата дължина на фугата. За целта се използва чук и специална подложка – може и дървено трупче, чийто кант е оформен с нут, за да не се повреди перото на дъската при чукането. След монтиране на три-четири реда се образува блок от дъски, в който те трябва да бъдат допълнително пристегнати със специални колани – най-евтиният и същевременно достатъчно ефикасен инструмент за тази цел. Те са направени от здрава, устойчива на разтягане материя. В единия си край имат куки за захващане към дъските, а в другия – специален пристягащ механизъм със зъбно колело и блокиращ палец (показаният на снимката е на „Евромастер“ ООД). Коланите се поставят и притягат през около метър разстояние един от друг. За да не се огъне пристегнатият с коланите блок от слепени дъски, отгоре му се поставят тежести. След пристягане на коланите по продължение на фугите излишното лепило избива. Ако това не се случи или лепилото избие само на места, това означава, че не е било нанесено правилно и в достатъчно количество. На тези места има вероятност да останат неплътности, през които впоследствие да проникне влага при почистване на пода. Избилото лепило се почиства веднага с влажна дунапренова гъба. Тя трябва често да се изплаква в съд с чиста вода. Който е наблюдавал работата на майстори при полагане на такъв паркет, неминуемо е установил, че колкото често работят с чука, толкова често посягат и към гъбата. Ако това не се прави старателно, върху лицевата повърхност на пода ще останат следи от лепилото. Напомняме, че желирането започва около 17 min след неговото нанасяне и дотогава всички замърсявания трябва да бъдат почистени.

Така дъските се залепват една към друга и ред по ред, докато се стигне до отсрещната стена. Тук най-вероятно ще се наложи надлъжно рязане на дъските в последния ред. Широчината им се определя чрез измерване или пък чрез майсторски „трик“. Върху предпоследната дъска се поставя друга, а върху нея се поставя трета дъска, обърната с лицевата страна надолу. Тя се намества, като се оставя задължителната пролука между настилката и стените. Тази дъска служи за линеал, по който върху долната дъска се очертава линията на рязане. Все пак препоръчваме, докато тази майсторска практика се усвои достатъчно добре, да се направят няколко тренировки, като с метър се проверява дали определената по този начин широчина е вярната.

Поради липса на място за движение на чука дъските от последния ред се причукват към предпоследния с помощта на специална стоманена скоба.

Последната операция е залепване на первазните летви. Подчертаваме „залепване”, защото те се лепят върху стените, а технологията за закрепване с винтове и дюбели е остаряла и вече не се прилага. Первазните летви покриват пролуката между покритието и стените и придават завършен естетически вид на пода. Подходящото за целта лепило е Henkel Moment Super Fix. То се шприцова върху гърба на первазната летва на ивица по цялата ù дължина, след което летвата се притиска към стената. При стени с кривини, което е по-често срещаният случай, летвата се огъва по стената, поради което тя трябва да бъде притисната, докато лепилото стегне. За целта майсторите често използват стоманени игли или тънки дълги стоманени пирончета с прерязани глави, за да не личат.