В категории: Брой 5-6/2004, Градина

Фрезия

Ася Асенова

Родина на фрезията е Южна Африка, където расте сред храсти по влажни брегове. Пренесeна е в Европа през 1887 г., а названието ù е дадено на името на немския ботаник Фридрих Хайнрих Теодор Фриз (1795–1876). Но едва от 50-те години на миналия век започва активното ù култивиране, разпространяване и хибридизации. И днес цветовете на това нежно и красиво растение варират в доста богата гама от тонове. Радват се на голям интерес и привличат вниманието със своето неповторимо ароматно ухание.

Фрезията спада към луковичните растения. Това изящно цвете с изключително едри изходни видове в култивирани условия достига височина до 60-80 cm, а понякога дори до 100 cm. Листата ù са кълбовидни, с дължина 15–20 cm и широчина 1–1,5 cm. Тънки са, а жилките им са изпъкнали. Фрезията има голи стъбла. Цветовете ù са с големина околко 6 cm в диаметър, събрани в съцветия до 10–12 броя. Окраската им е много разнообразна – от чисто бяла до малиновочервена и виолетова. Сред цветарите с най-широка популярност се ползват следните сортове фрезии: с бели цветове – Аполо, Балерина, Миранда, Диана; с жълти и оранжеви – Кармен, Оранж Фаворит, Принцеса, Голден Мелоди, Голден Йелоу, Топаз, Маргрет; с гълъбовосиви – Атланта; със сини и лилави – Блау Вимпел, Моцарт, Зефир, Валенти, Ройал Блю, Романи; с тъмнорозови – Сен Мало, Роз Мари; с яркочервени –

Стокхолм, Пимпернел, Копенхаген; с виолетоворозови – Фламинго; с кремавожълти – Фантазия.

Цветовете на фрезията наподобяват тънка тръбичка. В основата си са много крехки и тесни, а след това рязко се разширяват. Околоцветникът в долната част е овален, а в горната заострен и много широк. Тичинките са три, прикрепени и свързани във вътрешната част на цвета. Семената са тъмнокафяви, събрани в малки шушулки с обратнояйцевидна форма. Размножава се както чрез семена, така и вегетативно. Най-широко използваният и разпространен метод за размножаване е чрез луковици. Изисква много рохка, лека и пропусклива почва, богата на органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от компост, торф и малко пясък. Засажда се обикновено през първата половина на май. Мястото трябва да е защитено от вятър и силно слънце.

За успешното ù отглеждане са необходими редовно, но не прекалено поливане, плевене, подхранване два-три пъти месечно с комплексни подобрители. Времето на цъфтеж зависи от времето на посаждане на луковиците. Април и май са подходящи за засаждане. Две седмици преди това температурата трябва да се понижи до 12–15 градуса. Има някои важни условия при отглеждането ù, тъй като при нарушаване на режима на подхранване на луковиците фрезията не цъфти. Много добре за развитието ще ù въздейства поливането на пръстта с минерален разтвор, благоприятстващ растежа. Възможно е и луковиците да се потопят в разтвора за 30–40 минути, след което се засаждат и до две-три седмици покарват. Трябва да се поливат всекидневно, по-добре през първата половина на деня. Един път седмично е нужно да се подхранват с минерални торове, които подпомагат цъфтежа.

Фрезията е известна най-вече като градински вид, но много често се отглежда и в оранжерии. В стайни условия отглеждането им също е възможно, но се срещат повече трудности и грижи.

Най-разпространени и популярни са три сорта фрезии. Това са F. refracta, F. armstrongii, които се срещат главно в Южна Африка и от чието кръстосване се получава култивираният вид F. hybrida.

F. refracta е с крехки стъбла, високи около 20–30 cm. От 3–5 цвята се състои съцветието, което по време на цъфтежа се огъва силно назад. Цветовете ù са тесни, фуниеобразни. Цветовата гама варира от зеленожълто до яркожълто. Цъфти през есента. F. refracta за първи път е описана през 1816 г. Днес съществуват още много нейни разновидности. Един от сортовете, наречен Алба, е с огромни бели цветове, които постепенно се стесняват. В горната си част на жълтеникав фон изпъкват виолетови щрихи. Друг сорт е фрезия Лейхглин, чиито големи, наподобяващи камбана цветове са около 3–7 броя. Бледожълти са с оранжевочервени ивици и петна. Една от подвидовете на F. refracta е и ароматната фрезия, която цъфти в жълто, а в долната част на цветовете има оранжево петно. Образува от три до седем цвята, които имат силно изразен много приятен мирис. И последната разновидност е жълтопетнистата фрезия. Цветовете ù са бели с жълти петна в долната част. За разлика от останалите фрезии, луковицата на жълтопетнистата има власинки.

Известна и доста разпространена е F. armstrongii. Носи името на английския ботаник Армстронг, който през 1897 г. е пренесъл луковиците на този вид от Южна Африка в Англия. Това е едро растение, което достига височина до 65 cm. Стъблата му са силно разклонени, а цветовете са с диаметър около 4–5 cm и приличат на камбанки. Имат силен аромат, цъфти в бяло, в основата има оранжевожълти петна, а долната част на околоцветника е розовопурпурна. Има и сортове с червени, лилави и сини цветове. Цъфти през късната есен.

Както вече споменахме, от кръстосването на F. refracta и F. armstrongii се е получил културният вид F. hybrida. Под това наименование се крият разнообразни градински хибриди. Отличават се от останалите с по-едри цветове, които достигат големина до 6 cm. Съцветието е образувано обикновено от 10–12 цвята. В сравнение с останалите са и доста по-високи – около 60–80 cm, а понякога достигат и до 100 cm.

Фрезията е растение, което много трудно се отглежда в саксия. Затова и толкова рядко се среща в стайни помещения. Но все пак експериментът си заслужава. Обича висока влажност на въздуха и вода за поливане със стайна температура. През зимата е добре да се предпазва от ярко слънце, а през лятото се нуждае от добре осветено място, без директно излагане на ярко слънце. Градината обаче е далеч по-подходящото място за нейното отглеждане. Предпочита полусенчести места, защитени от ветрове, рохка и пропусклива почва. Фрезията се сади в началото на май, но не по-рано, тъй като е чувствителна и предразположена към измръзвания. Луковиците се засаждат на дълбочина 3–6 cm, а през август от всяка луковица израстват 1–3 стръка с цвят. При топло време може да цъфти до октомври. Цъфтенето може да се удължи, ако се присадят в саксия или контейнер. С настъпването на зимата се внасят в стайно помещение.

След окончателното им прецъфтяване в течение на две-три седмици растението се държи при температура 15–20 °С през деня и 12 °С през нощта. Когато листата започнат да пожълтяват, фрезията трябва да се „пресуши“ при температура 25–28 °С в продължение на 5–7 дни. Луковиците се почистват и сортират и се подхранват 12–15 седмици при температура около 15 °С. Използва се специално температурно третиране на луковиците, което се изразява в спазването на определен режим. През първите 13 седмици след изваждането им те се държат при температура 25–30 °С (в никакъв случай по-висока). Относителната влажност на въздуха трябва да е 50–60%. След този продължителен период в следващите 4 седмици се поддържа температура около 13 °С. Много високата, както и много ниската температура предизвикват деформации на цветовете. Периодът на сушене и подхранване на луковиците е много важен и някои малки грешки могат да се отразят доста неблагоприятно за растежа на растението и да предизвикат дефекти при цъфтежа. Затова си струва да се положат малко повече грижи за тези изящни, нежни растения.

След като луковиците се изсушат, се поставят на сянка или в тъмно помещение за две седмици, след което се обезпаразитяват със специализирани разтвори. Отново се изсушават и се оставят на тъмно за 15 дни. След всички тези обработки и сушене луковиците се съхраняват най-добре в картонени кутии, задължително покрити. Оставят се на тъмно и прохладно място. С идването на зимните месеци към края на ноември трябва да се съхраняват в студено помещение или в хладилник.

Ако луковиците израстат по-рано, не е фатално. В случай че прораснат в началото на декември, се засаждат на дълбочина 3 cm. Добре е най-горният слой (около 2 cm) да бъде от пясък. При тези обстоятелства първите цветове ще се появят в средата на март.

В общия случай луковиците на фрезиите се засаждат в торфена смес през втората половина на април. Разстоянието между тях е 5–7 cm и същата дълбочина на засаждане. Почвата трябва да бъде лека и рохка. Фрезията обича хумусни почви. Необходимо е да се осигури много добър дренаж.

Подготвя се леха, разположена на леко сенчесто място. Горният слой на почвата се маха, след което се изсипват 2 кофи добре угнил тор и също толкова пясък. За добро развитие почвата трябва да се натори с минерални торове, докато растенията са още малки. Луковицата се образува за един вегетационен период и в края на втория умира. Вместо нея израства нова, която я замества.

За размножаване на фрезии успешно се използват семената ù, които се засяват в периода от средата на април до средата на юни. Може да се оставят и на тъмно, но температурата трябва да бъде 20–22 °С. Покарват след около 25 дни, след което трябва да се изнесат на светло място при температура 15 °С. При увеличаване на температурата над 24 °С се предизвиква забавяне на цъфтежа. При покарали 2–3 листа растението се пикира.

Доста успешно и разпространено е отглеждането на фрезията в оранжерии, където тя може да расте през цялата година. Времето, през което ще цъфти, зависи главно от времето на посаждането на луковиците. Садят се в сандъци, субстратът в които не бива да надвишава 15–20 cm. След 15–20 дни израстват. Полива се умерено, най-добре сутрин. Хранителният субстрат трябва да бъде рохкав и водопропусклив. Поддържа се температура на въздуха 20–22 °С. Температури, по-висока от 20 °С или по-ниска от 5 °С, предизвикват деформации на цветовете.

През годината е добре да се направят поне още три подхранвания с различни минерални разтвори и торове. Цветовете на фрезията се берат, когато първите 2–3 цвята са отворени. От едно растение могат да се получат до 3–4 цветоносни разклонения. Градинската фрезия обикновено цъфти от юли до септември. За да се продължи цъфтежът ù, увехналите цветове трябва периодично да се отстраняват. След цъфтенето заместващите луковици растат интензивно и натрупват хранителни вещества за бъдещия растеж и развитие. През този период протича и вегетацията, поради което поливането трябва да е умерено.

Добре известно е, че почти всички луковични растения са най-подходящи за градината. Условията за отглеждането, както и изискванията им са сходни, поради което могат да се комбинират според предпочитанията. Фрезията също може да се съчетава с други луковични растения, в резултат на което да се получат прекрасни цветни комбинации в градината или в контейнер. Да не забравяме, че поради ароматното ù ухание и прекрасни цветове фрезията е едно от предпочитаните цветя за подарък на близки, познати, семейство и приятели.