В категории: Брой 3-4/2004, Градина

Създаване и поддържане на тревни площи

Представата за градини и паркове неизменно се свързва с тучни ливади или по-малки площи, покрити с плътен зелен тревен килим. Те са така привлекателни за орисания да ходи по асфалт и тротоарни плочки обитател на бетонните градове, че щом зърне зелена поляна, на човек му идва тутакси да се отъркаля на воля върху тревата. Затова у всеки, сдобил се със собствена градина, неминуемо се събужда желанието да отгледа зелена морава за отмора на зрението, да вдишва мириса на прясно окосената трева и най-вече да се излегне на воля на припек или на сянка.

Речено-сторено, още повече че старата рецепта за прочутите с тучната си трева английски паркове не е тайна: редовно поливане и косене, косене и поливане и така 100 години поред. В днешния забързан до полуда свят ние не разполагаме с толкова време, но за сметка на това имаме на разположение всичко необходимо за година-две да осъществим тази мечта.

За да обхванем по-цялостно темата, първо потърсихме съветите на специалиста – ст.н.с. Илия Проданов. След като си изяснихме теоретично най-съществените и общовалидни изисквания към засяването и поддържането на тревните площи, се поинтересувахме и за конкретни решения – тревни смески за посев, препарати за химическа обработка и подхранване, както и необходимата техника за създаване и поддържане на тревни площи.

Естествено бе да отидем в Mr. Bricolage, защото, както и друг път сме подчертавали, магазините от тази верига са единственото засега място в страната, където всичко необходимо за най-широк кръг от дейности може да бъде намерено „под един покрив” и при гарантирано високо качество. Това напълно се отнася и за поддържането на градината – един от най-силно развитите сектори в Mr. Bricolage. Освен всичко необходимо, тук може да се намерят и немалко неща, за чието съществуване мнозина дори и не предполагат. Затова обичайната практика на списанието ни е да издирваме и популяризираме нови и ефикасни решения. Наличието на отлично подготвени консултанти към всички групи от стоки е обичайна практика в Mr. Bricolage. Затова един начален съвет от нас: когато не знаете точно какво търсите, вместо да се мъчите с разчитане на написаните с дребен шрифт обяснителни текстове върху етикетите на продуктите, запитайте консултанта към съответния щанд.

Като се постарахме да не повтаряме вече написаното от г-н Проданов, във втората част на статията наблегнахме на практическата страна – най-подходящите материали, инструменти и машини за създаване и поддръжка на тревни площи.

Съветите на специалиста

Засяване

Архитектурата поставя немалко хигиенни изисквания към жилището. Едно от тях е по възможност то да се намира сред зелени насаждения и тревиста растителност. Отделянето на кислород във въздуха вследствие на фотосинтезата и отделянето на влага чрез листата (транспирация) спомагат за създаване на здравословен микроклимат около жилището. Желаната от всеки английска ливада отморява очите, успокоява нервната система, създава добро настроение, повишава работоспособността и краси околната среда.

Подготовката за сеитба е много съществен момент в технологията за създаване на тревната площ. Дори най-добрият посевен материал не дава добър резултат, ако почвата не е подходящо обработена. Подготовката ù се състои в почистване от камъни, парчета от строителни материали, ненужни дървета, храсти, корени и т.н. При наклонен терен дърветата и храстите се отстраняват много внимателно, за да се избегне развитието на почвена ерозия, докато се създаде здрав тревен чим. Теренът се подравнява, за да се получат оптимални наклони, пригодени за механизирано поддържане. Тревните видове най-успешно се развиват върху леко до средно песъчливо-глинести почви. Тяхната коренова система основно се разполага на дълбочина до 20 cm. Обикновено преди оранта се внасят фосфорни и калиеви торове, а при възможност и добре угнил оборски тор. Почвата се изорава на дълбочина 25–28 cm, при което се събират всички появили се камъни, корени и т.н. Ако почвата е тежка, в нея се внася пясък за подобряване на механичния ù състав. Дълбоката оран се препоръчва да се извърши през есента. Замръзването на буците пръст през зимата спомага за бързото им разсипване, както и за разлагане на растителните остатъци. Напролет се бранува и 1–2 пъти се култивира според необходимостта.

След тези обработки е полезно почвата да отлежи 10–15 дни. Ако през този период се появят плевели, те задължително се третират с хербициди. Подготвената ситнозърнеста структура на почвата е предпоставка за добро покълване, поникване и развитие на младите растения.

Сеитбата се извършва през март-април със сеялки за дребносеменни култури. Дълбочината на засяване е 0,5–1 cm, а по-дребните семена се засяват още по-плитко. В по-леките почви семената се засяват по-дълбоко. През пролетта има достатъчно валежи и подходяща температура за едновременното и бързо поникване на семената. При благоприятни условия многогодишните житни треви поникват за 10–20 дни.

За оформяне на зелени площи се използват основно няколко вида треви:

» Пасищен (английски) райграс – непридирчив към почвените условия, бързо пониква, издръжлив е на утъпкване, агресивен е по отношение на другите треви. Не е дълготраен и е подходящ за смески с треви, които имат забавен темп на развитие първите една-две години.

» Ливадна метлица – бавно пониква и едва на втората година се получава приятен нежен чим. Устойчива е на засушаване и на студ. Понася интензивно утъпкване. Притежава добра способност за възстановяване. Не е агресивен вид, дълготраен е – издържа над 10 години.

» Червена власатка – растежът през първата година е много бавен. Развива приятен и фин чим на втората година. Дългогодишен вид – над 10 години. Расте и се развива много добре на по-леки почви. Издържа на сянка и студ.

» Бяла полевица – развива се бавно, но на едно място издържа повече от 10 години. Вирее най-добре във влажни хумусни и тежки почви. Бързо се възстановява след утъпкване, образува отличен чим по гъстота и цвят. Подходяща и за спортни терени. Понася добре студовете, но на суша не издържа.

» Тръстиковидна власатка – успешно се развива на влажни и сенчести места. Много добре издържа на утъпкване. Добре се адаптира към студени зими, към сухи периоди през вегетацията и вирее на солени почви. Чимът има средна гъстота и трудно понася коситба под 3 cm.

» Овча власатка – успешно се развива на сухи, бедни и песъчливи почви. Тя е ниска гъстотуфеста трева. Настанява се върху площите бавно и трудно, но има нежен чим, издръжлива е на болести, може да бъде потисната от други тревни видове. Не е подходяща за тежки почви.

Тревните смески имат значителни предимства пред посев на само един вид, защото различните тревни видове, включени в нея, са подбрани така, че взаимно се допълват. Бързорастящите треви осъществяват първоначалния ефект, а по-бавно растящите и трайни видове осигуряват дълготрайността на тревния чим. Постига се по-голяма екологична пластичност, жизненост, и устойчивост. Правилното определяне на състава на тревната смеска изисква да се знае как ще се използва теренът: декоративна насоченост, за спортни терени или за отдих и забавления. Изискванията към тревата най-често са: издръжливост на утъпкване, на сянка, почви с по-тежък механичен състав, добро развитие при сухи и бедни почви, максимално запазване на зеления цвят през зимата и не на последно място плътност, финес и гъстота на създадения тревен чим, което именно придава естетическата наслада от зелената морава.

Поддържане

Косенето на тревните площи е най-важната операция при поддържане на изкуствено създадените тревни площи. Редовното косене стимулира процеса на братене, тъй като осигурява повече светлина и въздух за растенията. То сгъстява тревния чим и в голяма степен определя вида, стабилността и доброто развитие на тревната покривка.

При определяне на височината на косене трябва да се има предвид, че при високо рязане пожълтяват ниско разположените листни и стеблени части, с което се намалява асимилационната повърхност на тревната покривка. Това пречи на образуването на нови издънки, тревата става податлива на болести, а по тревната площ постепенно се появяват петна. Прекалено ниското косене може да доведе до отслабване на корените и до намаляване на устойчивостта срещу засушаване и утъпкване, което пък зависи от стеблата на растенията. Нараства и опасността от прегаряне при силно слънце. При поддържането на представителни тревни площи, при които се изисква високо качество, е възприет следният принцип: да се коси по-често и не много ниско. Честото косене насочва посоката на стъблата и листата в хоризонтално направление, при което се получава гладка, мека и красива повърхност. Препоръчва се тревните площи да се косят два пъти седмично през периода на усилената вегетация – от май до края на юни, а през останалото време веднъж седмично. През годината се извършват около 30 коситби. Площта се валира два дни преди първата коситба, а след това веднъж месечно. Първата коситба се извършва, когато тревата израсне до 5–6 cm. Следващите коситби се извършват на височина 4–5 cm. Не бива да се реже повече от 1/3 от височината на тревата. Желателно е да се коси в сухо време. Коситбата се извършва в определена посока, за да не се деформира и измачква тревата при повторно преминаване на машината.

Торенето на тревните площи има решаващо значение за тяхното нормално развитие. Известно е, че неблагоприятните почвени условия са изразени най-силно в повърхностните пластове, където е разположена плитката коренова система на парковите треви. Торенето има особено голямо значение за подложените на интензивно движение на хора и животни тревни площи, тъй като тяхното системно утъпкване затруднява дълбокото проникване на корените в почвата, а косенето, поливането и механичните повреди увеличават потребността от хранителни вещества и налагат често подхранване.

Първото подхранване с азот се прави в началото на вегетацията, непосредствено след стопяването на снега. Нормата е около 3 g/m² активно вещество. Второто подхранване е след средата на април, обикновено след първата коситба. Извършва се с азот 3 g/m², фосфор 2 g/m² и калий – 2 g/m². Третото подхранване се прави в периода на усилена вегетация. Отново се внасят всички елементи: азот, фосфор и калий. В средата на октомври се извършва последното есенно подхранване само с фосфор и калий – в същите дози. То се прави с цел да се повиши студоустойчивостта на тревата.

Поливането при нашите условия е крайно необходимо от май до септември, за да се запазят естетическите качества на тревата. Най-подходящото време за поливане е сутрин рано, късно вечер или през нощта. За да се избегне преовлажняване, то трябва да се прави през равни интервали от време.