В категории: Бани и кухни, Брой 7-8/2009, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Ремонт и обновяване на банята IV. Подготовка на стените и пода за облицоване с плочки

Облепването на стените и пода с облицовъчни плочки е най-туткавата, но и най-приятната част от ремонтната епопея, защото вече се излиза от мръсотията на изкъртена мазилка, тухли и всепроникващ прахоляк, а банята постепенно започва да придобива така дългоочаквания и доста изстрадан до момента облик. Същевременно всяка допусната грешка или недостатъчно изпипана работа вече трудно или изобщо не могат да бъдат прикрити и ще останат години наред да дразнят погледа на майстора, щом влезе в банята. Защо именно майсторът? Ами защото голяма част от грешките и дефектите ги вижда само той, докато останалите хора възприемат общата представа и рядко забелязват детайлите.

И така, канализационната и водопроводната инсталация са напълно завършени. Направена е водна проба под налягане за установяване на евентуални неплътности. За тази цел всички отвори се запушват, като в тях на ръка се навиват пластмасови тапи с гумен уплътнител. Въпреки че при полипропиленовите тръби и фасонни части, които се свързват чрез полифузионно заваряване, неплътно съединение е голяма рядкост, проверката е задължителна. Неплътност може да се получи най-вече поради прегряване на заваръчния инструмент, замърсяване по повърхността на втулката или дорника, завъртане на тръбата при вкарването ù във фитинга и др. Доброто съединение се познава и по равномерното пръстенче от стопен материал, което се образува около тръбата при нейното напъхване в отвора на фитинга. Ако случайно е възникнал пробив в тръба поради невнимателна работа с бормашина, това не е непоправима беда, защото той може да бъде лесно и сигурно запушен със специален щифт от полипропилен, който с помощта на специални наставки, закрепени към нагревателната плоча на устройството, се заварява в отвора (виж НС 9-10/2009).

Както повечето майсторски работи, крайният резултат при облицовката с плочки зависи в много голяма степен от добрата предварителна подготовка на основата, т.е. на стените и пода. Стените трябва да бъдат вертикални и да сключват помежду си прав ъгъл, което е абсолютно задължително, когато в ъгъла ще бъде монтирана душ-кабина. На пода трябва да се придаде наклон, който от всяка точка на банята да осигурява сигурно стичане на водата към разположения в най-ниската точка подов сифон. Повърхността на стените и пода трябва да бъде възможно най-равна, така че по метода на тънкослойното лепене възможността за грешки при наместване на плочите една спрямо друга в една равнина да бъде сведена до минимум, а работата да върви с лекота, едва ли не от само себе си. Изкушението, че с по-дебел пласт лепило впоследствие ще бъдат коригирани неравностите или различният от вертикалата наклон на стените, впоследствие ще усложни работата и със сигурност спестеното на този етап усилие по-късно ще „излезе през носа“.

Другото изкушение е да се съхрани колкото е възможно повече от старата мазилка, дори и пластът лепило или циментов разтвор под старите плочки, който по правило остава захванат към мазилката, а не към изкъртените плочки. Това е възможно само ако майсторът на старата баня преди години си е свършил добре работата, стените са вертикални и равни, а мазилката не се рони и е здраво свързана към тухления зид. В този случай остава да бъдат запълнени с цименто-варов разтвор само издълбаните за полагане на тръбите канали и общата повърхност да се подравни окончателно с тънка шпакловка. Ако основата не отговаря на тези изисквания, най-добре е всичко да се изкърти до здрав тухлен зид и стените да се измажат наново. За запълване на каналите и останалите изкъртени места в стените, останали след прокарване на тръбите, както и за цялостно измазване най-достъпен и евтин е класическият цименто-варов разтвор, приготвен при съотношение примерно 1:1:6, 1:2:10. При повишени изисквания за влагоустойчивост разтворът може да се приготви в съотношение 1:0,6:5.

Според техническите предписания за изграждане на вътрешни водопроводни инсталации с оглед предпазване от замръзване през зимата не се препоръчва прокарване на тръби във външни стени. При малки едно-, двуетажни къщи това изискване често не може да се спази. За разлика от стоманените тръбите от полипропилен са по-еластични и съответно вероятността да се спукат при замръзване на водата е значително по-малка. Сега има допълнителна възможност за намаляване на този риск, като между тръбите и стените на каналите в стената, в който са поставени, се шприцова монтажна пяна, която е много добър топлоизолатор. По този начин също така тръбата се фиксира преди запълване на канала с цименто-варов разтвор.

За да се измаже лесно и качествено една стена, предварително в двата ù края се прави по една водеща ивица мазилка (майка) с широчина 15–20 cm. Те се подравняват старателно по височина с мастар и с точен нивелир се контролира да бъдат вертикални. За инструментите ще говорим по-късно, като тук ще споменем само, че колкото измервателните прибори са по-прецизни, толкова по-добър ще бъде и крайният резултат. Освен двете крайни ивици в зависимост от дължината на стената и дължината на наличните мастари между тях се правят още една или две водещи ивици. Те също трябва да бъдат вертикални и добре подравнени, а дебелината им се подбира така, че да лежат в една равнина с крайните. Това се контролира с хоризонтално поставен опрян върху крайните ивици мастар. Така оформените ивици се оставят денонощие, докато разтворът се втвърди и спре да се рони при движение на мастара. Те служат за опора, по която се води мастарът, за да се получи добре нивелирана вертикално равна повърхност на стената.

Ако мазилката е направена добре, може и да не се наложи допълнителна завършваща шпакловка. За тънки шпакловки, до около 5 mm дебели, е най-добре да се използва лепило за плочки, като може да се избере и по-евтино (Ceresit CM 11), защото в случая не са необходими характеристики като висока остатъчна еластичност например, които оскъпяват продукта.

Нахвърлянето на разтвора за мазилката се прави с мистрия, като тънкостта е в движението на китката. В края на движението ù към стената ръката се изтегля рязко нагоре, така че загребаното количество да се изхвърли със сила, което гарантира доброто прилепване на разтвора към основата. Ако е необходимо при гладка основа за подобряване на сцеплението, тя се напръсква предварително чрез къса метличка с рядък циментов разтвор, приготвен в съотношение 1:2, и се изчаква денонощие циментът да стегне.

Майсторството при нахвърляне на мазилката е отделните купчинки да бъдат разположени равномерно и плътно една до друга, без натрупване или недостиг на материал. След това прясната мазилка се подравнява чрез кръгообразни движения със стоманена маламашка и се подравнява с мастар, плътно опрян върху предварително направените водещи ивици. Той се движи възвратно-постъпателно встрани и същевременно се изтегля отдолу-нагоре, при което повърхността се подравнява, а излишното количество мазилка бива отрязано от ръба на мастара и постепенно се натрупва върху него. Насъбралият се върху мастара разтвор периодично се изсипва в кофата за последващо използване. На местата, където разтворът не достига, с маламашката се добавя пресен, разнася се и отново се подравнява с мастара.

Докато мазилката е все още прясна, лесно се добавя нов пласт, чиито по-едри зърна потъват в меката основа и той здраво се свързва към намиращия се под него. Когато пластът мазилка е втвърден, върху него вече не може да се полага тънък слой мазилка, а коригирането се прави с шпакловка – в случая най-добре с разтвор на лепило за плочки.

Нанасянето и подравняването на шпакловката се прави със стоманената маламашка, която поради сравнително малките си размери има свойството да копира неравностите. Поради това гладката наглед повърхност няма да има необходимата равнинност, което ще наложи коригиране впоследствие с по-дебел пласт лепило под плочките в отделни участъци. Ако това не се направи, облицовката ще следва кривините на стената. За изглаждане и по-добро подравняване на шпакловката подходящ инструмент са дългите стоманени шпахтели (с дължина около 60 cm), които са предпочитани за правене на армираната шпакловка, покриваща топлоизолационните плочи при облицоване на фасадите.

За да се гарантира, че след полагане на шпакловката ще се получи напълно равна повърхност, металният мастар е отново незаменим и не бива да се разчита само на маламашката.

Малко по-сложна е подготовката на пода за залепване на подовите плочки. Предполага се, че мястото на подовия сифон е било вече определено и до него е прокарана свързващата го с канализацията тръба с наклон 2–2,5% към вертикалния щранг. Тръбата е вкопана в стоманобетонната плоча, доколкото това е възможно, за да не се повреди армировката. Сега остава да се издълбае гнездото за поставяне на самия сифон. Неговата височина на практика определя и нивото на подовата замазка в тази най-ниска точка на пода. След като то бъде определено, следва да се уточни и нивото на пода покрай стените, така че да се осигури наклон към подовия сифон от 2%. Тук отново ще посочим голямото предимство на нивелира с електронно отчитане, защото е по-точен, отчита не само хоризонталното и вертикално положение, но измерва и наклона. Има и звукова сигнализация, която оповестява постигането на предварително зададена стойност на наклона. Това силно улеснява работата, защото човек не трябва постоянно да се взира в дисплея. След като се определи нивото на най-отдалечената от сифона точка от пода, по нея околовръст на стените се очертават пресечните линии между тях и хоризонталната равнина на пода на ниво завършена циментова замазка.

Правенето на тази циментова замазка (1:2 съотношение цимент пясък в разтвора) е неизбежно, защото именно чрез нея се получава необходимият наклон за оттичане на водата. Така плочките се лепят върху тънък слой лепило, без на него да се разчита за получаване на наклона.

Тук обаче възниква едно противоречие. От една страна, най-често тази замазка трябва да бъде възможно по-тънка, за да не се повдига излишно нивото на пода, а от друга, е известно, че замазки от обикновен циментов разтвор, по-тънки от 20 mm и положени върху стара бетонна плоча, лесно се напукват и може да се отделят от основата. Решението за пореден път се дава от строителната химия и по-конкретно – това е препаратът Ceresit CC 81. Той представлява гъста бяла течност, която се разтваря във водата за приготвяне на циментовия разтвор. Тази добавка осигурява силно сцепление и съответно голяма здравина на свързване на замазката към добре почистената, здрава и обезпрашена основа, предотвратява бързото изсъхване на пресния разтвор и напукването на пласта. В крайна сметка Ceresit CC 81 позволява полагане на циментови замазки с дебелина от 0–5 mm до 31–50 mm. В нашия случай добавката може да се използва по два начина. Първият е да се направи междинен слой (свързващ мост) между старата бетонна плоча и новата замазка. За целта се разбърква рядък циментов разтвор при съотношение 1:2, като едрината на пясъка (зърнометричния състав) се подбира според дебелината на последващата замазка. Разтворът се подготвя с вода, в която е разтворен CC 81 в съотношение 2:1. Така приготвеният разтвор се напръсква с метличка върху почистения под и се изчакват 24 часа за втвърдяване на циментовия „шприц“ . Тъй като площта на пода на банята не е голяма и съответно разходът на материал за замазката също, по-доброто решение в случая е разтворът за циментовата замазка да се изготви с добавяне на Ceresit CC 81 (вода:добавка 2:1 при дебелина на пласта 0–5 mm, 3:1 при дебелина 6–15 mm и 4:1 при замазка с дебелина 16–30 mm, а при замазки с дебелина до 50 mm съотношението на добавката се намалява до 6:1). При 2% наклон на пода дебелината на замазката на разстояние 2 m ще бъде 40 mm. Съотношението цимент:пясък в разтвора при всички дебелини на пласта е 1:2. Ще добавим още, че подготвеният с добавка Ceresit CC 81 разтвор е по-пластичен, по-лесно се полага и подравнява, получава се гладка лъскава и твърда повърхност.

Ако със замазката за наклон не се получи достатъчно равна повърхност, това може да се коригира чрез последваща шпакловка с лепило за плочки. Това отлага с още 24 часа следващата операция.

След като повърхността на стените и пода бъде подготвена по описания дотук начин, следва да се извърши и последната от подготвителните операции – полагането на т.нар. течна хидроизолация. За целта се използват едно- или двукомпонентни материали, като при вътрешна употреба достатъчно добра работи върши изпитаният от нас Ceresit CL 51. Той представлява гъст разтвор със сив цвят, който се нанася двукратно чрез намазване с широка четка или чрез шпакловане със стоманена маламашка. Материалът има много добро сцепление към чисти, сухи и здрави основи, какъвто е нашият случай. Въпреки това, според принципа, че от повече глава не боли, бихме препоръчали предварително грундиране с дълбоко проникващ грунд Ceresit CT 17.

Всеки от двата слоя Ceresit CL 51 се нанася плътно и равномерно върху цялата защитавана повърхност при дебелина на пласта 1–1,5 mm. По продължение на ъглите между стените, стените и пода, се опъва и полага симетрично специалната уплътняваща лента Ceresit CL 152. Нейната централна част е от гумирана и абсолютно водоплътна материя, а периферията е от порьозна тъкан, през която течният хидроизолационен материал пропива, и така лентата се свърза здраво с него. За подсигуряване на хидроизолацията около подовия сифон и отворите за преминаване на тръби в стената по същия начин се използват хидроизолационните маншети Ceresit CL 54 и CL 53. След около два часа се намазва (или шпаклова) вторият пласт със същата дебелина, като покрива плътно и вече положените хидроизолационни ленти и маншети.

Така нанесеният материал образува дебел 2–3 mm много здрав и същевременно еластичен, здраво захванат към основана пласт, който гарантира, че дори влагата да успее да проникне през неплътности във фугите между плочите, по-нататъшният ù път ще бъде сигурно прекъснат. Тази хидроизолация, която, общо взето, все още е новост в строителната практика, би трябвало задължително да се прави в участъците от стените и пода, които интензивно се обливат с вода и водни пръски. Такова типично място е оформената в нишата на по-раншна вана душ-кабина, оградена от три страни с облицовани с плочки стени и без специално корито.

По наше мнение обаче такава хидроизолация трябва да се направи под всички облицовки с плочки, защото презастраховката в случая е напълно оправдана.

След изтичане на 16 часа така подготвените стени и под са напълно готови и настъпва решителният момент за залепване на първата стенна плочка

У нас се предлагат материали за течна хидроизолация и на други производители, например weber.dry SS-7 на Weber, с който се работи по същия начин. Важно е обаче да се подчертае, че всички използвани за залепване на плочките материали: „грунд-течна хидроизолация-хидроизолационни ленти и маншони-лепило за плочки- пълнител за фуги“ трябва да бъдат от един производител и да са пригодени да „работят“ заедно, в система. Всякакви импровизации по нечий съвет или поради стремеж към икономия на всяка цена може да компрометира добрия резултат и да провали многото вложен труд.

Завършването на течната хидроизолация бележи и момента, когато човек може да си отдъхне с облекчение, че от строителната площадка повече няма да се разнася из останалите помещения кошмарният строителен прах.

Това би било вярно, ако в банята не се предвижда монтиране на санитарни прибори към стойки, вградени в стена или в предстенна конструкция. Тяхната облицовка с плочи на гипсова основа трябва да бъде напълно завършена, включително с хидроизолация, преди да се пристъпи към залепване на плочките.

Георги Балански