В категории: Брой 7-8/2010, Звукоизолация, Ремонти, Строителство, Сухо строителство, Топлоизолация

Ефективно оползотворяване на подпокривното пространство

В повечето къщи подпокривното пространство крие съществени резерви за разширяване на полезно използваемата площ и същевременно е територия за творческа изява на домашния майстор, независимо дали ще участва с идеи и планиране, с частично или цялостно изпълнение. При ново строителство, когато всичко е обмислено и проектирано от основите до комина на сградата, за икономия на средства довършването на подпокривното пространство понякога се оставя за домашна работа „когато му дойде времето” с мотива, че тази част на къщата и може да почака. Нали е покрита, дъжд не я вали, а жилищните помещения са годни за обитаване. При по-отдавна строените при това в немотия къщи таванът най-често оставаше като последно за довършване място, когато има време, средства и най-вече потребност тази неизползваема или неефективно използвана площ да бъде превърната в обитаема.

Такъв момент неминуемо настъпва, а подпокривното пространство крие особена притегателна магия, най-вече за младите хора. Тук под покрива, по-близо до звездите и по-далеч от домашната глъч, може да се спретне уютна детска стая или ергенска бърлога. Това е подходящо място и за малък кабинет, където човек необезпокояван в творческо усамотение да може да се отдаде на интелектуалните си занимания.

Пригаждането на подпокривното пространство за обитаване има и несъмнена романтика, защото помещенията често са по-ниски от нормалната междуетажна височина, таванът е начупен с наклонени части, често имат покривни прозорци и капандури. Затова проектирането, изграждането и обзавеждането на тези помещения изисква по-богато въображение и предоставя възможности за нестандартни решения, чийто индивидуален почерк години наред ще радва окото на техния творец и ще бъде повод за заслужена гордост.

Изграждането на подпокривното пространство, освен за създаване на практични и удобни за обитаване допълнителни жилищни площи, решава и някои технически проблеми на сградата. На първо място това е топлоизолацията на покрива, която при старите сгради и особено при едно-двуетажните къщи е почти сигурно, че липсва. Същото се отнася и за звукоизолацията, което при шумна градска среда е фактор от съществено значение за комфорта на обитаване. Когато става дума за стари къщи, много вероятно е време и за цялостен ремонт на покрива, за подмяна на старите керемиди с нови, да не говорим, че старата покривна мушама под керемидите отдавна се е разпаднала от летните горещини, а и когато е била съвсем нова, пак е нямала нищо общо със съвременните рулонни материали, които се поставят под керемидите. Те са сигурна преграда срещу проникване на вятъра и дъждовните капки без обаче да спират преминаващите от тавана през покрива към околното пространство водни пари.

С две думи приспособяването на подпокривното пространство за обитаване, за складиране на покъщнина или най-често и за двете заедно, често започва именно с основен ремонт на покрива. Той включва поставяне и с изпълнение на необходимата ефективна от топлотехническа гледна точка изолация. Понеже тя по правило се прави с минерална вата, добрата топлоизолация е едновременно и добра звукоизолация.

Всички строителни конструкции по обшиване на тавана, изграждане на преградните стени, офомрмящи отделните помещения, както и пода, се изпълняват по метода сухо строителство с облицовъчните плочи и конструкции на Knauf. Няма да е пресилено твърдението, че при малките жилищни сгради именно таванското помещение е най-благодатната територия за този вид строителство. Освен бързината при работа, отсъствието на строителни разтвори, съдържащи вода и ред други предимства, по този начин строителната конструкция се натоварва най-малко с допълнително тегло, което е особено важно при стари къщи с гредоред над последния етаж.

Подовата конструкция на помещенията също най-бързо и лесно се прави с настилка от специалните подови плочи на Knauf. Тук възможностите за избор са две. По-класическото и по-отдавна прилагано решение са сухите подови настилки, изпълнени с плочи Knauf Vidifloor. Това са плочи от гипсофазер с по-висока плътност (>1250 kg/m³), повишена влагоустойчивост, по-висока твърдост и якост. Изпълнената с тях подова настилка е здрава, с добра товароносимост и повърхностна твърдост, така че не се поврежда при точково натоварване от краката или колелцата на мебелите. Върху тази настилка може директно да се поставят паркетни дъски, керамични плочки, да се полагат килимени или меки PVC подови покрития. Подовата настилка се прави от два пласта плочи Knauf Vidifloor с размери 500х1500 mm или 1000х1500 mm при което общата й дебелина възлиза на 25 mm. Тъй като този вид подова настилка е разгледана подробно в НС 3-4/2009 ще добавим само още, че при нейното проектиране трябва да се реши и въпросът с топло- и звукоизолацията на пода. Това зависи от редица фактори, включително от това дали таванските помещения ще бъдат отоплявани през зимата и дали се налага изпълнение на подова звукоизолация. Височината на готовия под може да бъде ограничена и от необходимата височина между него и обшивката на тавана. Ако изхождаме от логиката, че такъв ремонт и преустройство се правят веднъж и едва ли не завинаги, както и че разходите за отопление със сигурност ще растат в бъдеще, стига мястото да позволява, добре е под подовите плочи да се постави пласт твърди плочи от минерална вата с дебелина 50 mm и повече. Така едновременно се решава проблемът с топло- и звукоизолацията на пода, а не е без значение и фактът, че както минералната вата, така и плочите Knauf са негорими.

Другият вариант за изпълнение на подовата конструкция е да се използват още съвсем новите плочи Knauf Vidifloor Solo (виж НС 1-2/2009). Те са еднослойни с размери 900х600х18 mm. По периферията им има фабрично фрезован фалц, посредством който плътно и здраво (чрез залепване и закрепване с винтове) се монтират една към друга.

Пространството под покрива най-често е оградено с нисък зид, върху който лежат ребрата на покривната конструкция. Тази част от тавана е достъпно чрез лазене на колена и поради това крайните части на тавана са използваеми за складови цели. Обитаемите стаи се разполагат в частта от общото таванско помещение, която позволява достатъчна височина на тавана. Затова те се ограждат с леки преградни стени, изпълнени с конструкция от метални профили Knauf, двустранно обшита с плочи гипсокартон или гипсофазер (НС 9-10/2006). Кухината на стените се запълва плътно с минерална вата за топло- и звукоизолация. По същия начин може да се подходи и с облицовката на външните стени, като тук се спестява обшивката с плочи откъм задната страна. Така се решава проблемът с тяхната изолация, а може да се спести и измазването на тухления зид, ако това не е било направено при строителството или пък да се коригират по-лесно неравностите. Това решение се нарича предстенна обшивка с облицовъчни плочи и технологията е описана подробно в НС 7-8/2006.

Тъй като обшивката на тавана в помещенията затваря напълно достъпа до покривната конструкция, трябва предварително да се направи неговата топлоизолация, в случай че тя липсва. Това е задължително изискване, защото при едно- или двуфамилните къщи около 30% от топлинните загуби са именно през покрива. У нас тази цифра навярно е по-голяма, защото повечето покриви имат покритие от керемиди, които не прилягат плътно една към друга и рехава дъсчена обшивка с отдавна повече или по-малко разпаднала се и прокъсана битумна покривна мушама. С две думи такъв покрив в най-добрия случай предпазва само от проникване на дъждовна вода, а вятърът безпрепятствено прониква под керемидите и навлиза в таванското помещение. Такъв покрив не осигурява практически никаква защита и срещу проникване на външния шум.

Класическото решение за изпълнение на покривната топлоизолация, която едновременно да бъде и добра звукоизолация са материалите от минерална вата на рулони или дюшеци. Тези материали имат коефициент на топлопроводност (λ) 0,033–0,043 W/mK и отлични звукоизолиращи свойства. Минералната вата не гори, тя е химически неутрален материал, не гние, не поддържа развитието на плесени, гъбички и други микроорганизми. Тя не поема вода, но е паропропусклива. Произведените от нея материали имат стабилна форма и добра устойчивост на опън. Съществено предимство на материалите от стъклена вата е, че позволяват силно компресиране при опаковане, с което се пести до 85% от мястото, което заемат при транспортиране и складиране. Не на последно място при топлоизолацията на покриви минералната вата е най-подходяща и от ценова гледна точка в сравнение с всички останали топлоизолационни материали.

Покривната топлоизолация най-често се изпълнява при следната схема от керемидите към вътрешността:

* Керемидите се редят върху двойна скара от напречно поставени върху дъсчената обшивка летви, което позволява вентилиране на покривната конструкция в посока от улука към билото.

* Върху дъсчената обшивка се полага чрез застъпващи се ивици специална водонепропусклива покривна мушама, която обаче свободно пропуска водните пари в посока от вътрешността на сградата към околното пространство.

* Пространството между ребрата на покривната конструкция до дъсчената обшивка се запълва плътно с топлоизолационния материал. Той се подбира според необходимата дебелина, която съответства на дебелината на ребрата. Рулонът минерална вата се развива и се нарязва на ивици с широчина около 1 cm по-голяма от разстоянието между всяка двойка ребра. Така се осигурява самозадържането на ивицата след напъхването й между ребрата.

Според вече застаряващите български норми за проектиране коефициентът на топлопреминаване през покривната конструкция трябва да бъде k≤0,30 W/m²K. Това се постига при дебелина от 15–16 cm на слоя минерална вата (при среден коефициент на топлопроводност λ=0,04 W/mK). Според европейското разбиране за икономия на енергия и параметрите на т.нар. енергоспестяваща къща (k≤0,20 W/m²K), необходимата дебелина на топлоизолацията вече възлиза на 24 cm, а за още по-доброто решение, за „ниско енергийната къща“ (k≤0,15 W/m²K), вече е необходима топлоизолация на покрива с дебелина 30 cm.

* Тъй като дебелината на ребрата най-често е недостатъчна за поставяне на достатъчно дебел пласт топлоизолационен материал между тях, се налага поставяне и на втори пласт, напречно на първия. За закрепването му се използва скара от дървени летви или метални профили Knauf, монтирани напречно на ребрата.

* Така изпълнената топлоизолация се затваря плътно откъм помещението със специално паронепропускливо фолио, което поради специфичните си свойства се нарича още „климатична мембрана”. Неговата задача е да предпазва топлоизолацията от проникване на водни пари, които кондензирайки я овлажняват, и така се влошават рязко нейните топлоизолационни свойства. Същевременно в обратната посока, от топлоизолацията към помещението, мембраната трябва да може да пропуска водните пари, което способства за изпаряване на евентуално проникнала в топлоизолацията влага.

Правенето на тази обшивка отпада, ако вторият допълнителен пласт топлоизолация се изпълни с материал, който е едностранно каширан с алуминиево фолио. Това фолио е абсолютно паронепроницаемо.

Едва след като топлоизолацията бъде изцяло завършена по описания начин, може да се пристъпи към облицовката на готовия таван. Конкретното изпълнение е пояснено подробно на чертежите и обясненията към тях. Обшивката се прави от плочи гипсокартон, на която освен декоративни, се възлагат и пожарозащитни функции. Затова се препоръчва използването на специалните пожарозащитни плочи (GKF). В зависимост от конкретните изисквания за класа на пожаробезопасност на помещенията обшивката може да се направи и двупластова. Също така успешно обшивката може да се направи и с плочи гипсофазер.

За допълнителна информация вижте тук.