В категории: Брой 9-10/2003, Градина, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Полагане на настилки и облицовки от естествен камък

Об­ли­цовъч­ни­те пло­чи, вклю­чи­тел­но и при нас­тил­ка на пъ­те­ки и алеи, се за­леп­ват вър­ху пред­ва­ри­тел­но от­ля­та ар­ми­ра­на бе­тон­на ос­но­ва. Пло­чи­те се за­леп­ват с ци­мен­то-пясъ­чен разт­вор, при­гот­вен в съ­от­но­ше­ние 1:3 или по-доб­ре 1:2. На па­за­ра се про­да­ват и спе­ци­ал­ни ле­пи­ла за ка­мен­ни об­ли­цов­ки, ко­и­то съдър­жат и със­тав­ки, по­доб­ря­ва­щи ле­пил­ни­те ка­че­ст­ва на разт­во­ра. Те оба­че са и дос­та по-скъ­пи. Най-чес­ти­ят слу­чай е нас­тил­ка­та да се пра­ви вър­ху ве­че ос­та­ре­ли бе­тон­ни повъ­рхнос­ти, при ко­и­то свързва­не­то меж­ду прес­ния ци­мен­тов разт­вор и ста­рия бе­тон не е дос­татъч­но здра­во. За­то­ва пър­во­то, ко­е­то тряб­ва да се нап­ра­ви, е повъ­рхно­ст­та да се из­мие въз­мож­но най-доб­ре, за да се по­чис­ти и напъл­но обезп­ра­ши, а ес­те­ст­ве­ни­те по­ри на повъ­рхно­ст­та да се от­во­рят. Под “доб­ро” раз­би­ра­ме ста­ра­тел­но из­ми­ва­не с во­до­ст­руй­на ма­ши­на и на­ля­га­не над 100 ata. Из­ми­ва­не­то със струя от во­доп­ро­вод­на­та чеш­ма от­ми­ва са­мо по-гру­би­те замър­ся­ва­ния.

На кри­тич­ни мес­та, как­ви­то несъм­не­но са стъл­би­ща­та, мо­же да се пре­поръ­ча об­ра­бот­ка на ос­но­ва­та със спе­ци­ал­ни пре­па­ра­ти, чи­е­то пред­наз­на­че­ние е да пос­лу­жат ка­то ефек­тив­на връз­ка меж­ду но­вия пласт и ос­но­ва­та. Такъв пре­па­рат е Ceroc CC81 на Henkel, кой­то предс­тав­ля­ва бе­лез­ни­ка­ва теч­ност – емул­сия, съдър­жа­ща син­те­тич­ни смо­ли. Пре­па­ратът се разт­ва­ря във во­да­та, с ко­я­то се при­го­тов­ля­ва рядък ци­мен­то-пясъ­чен разт­вор (1:2). Съ­от­но­ше­ни­е­то Ceroc CC81:во­да е 1:2 обем­ни час­ти. По-ев­ти­ни­ят ва­ри­ант е, ко­га­то с та­ка при­гот­ве­ния разт­вор и с по­мощ­та на мет­лич­ка ос­но­ва­та се напръс­ка, до­ка­то се по­лу­чи гра­па­во пок­ри­тие. След ед­но де­но­но­щие то се е втвър­ди­ло дос­татъч­но и вър­ху не­го ве­че мо­же да се ле­пят пло­чи­те. Ос­вен по-здра­во­то свързва­не меж­ду два­та плас­та по то­зи на­чин се по­доб­ря­ва и елас­тич­но­ст­та на връз­ка­та по­меж­ду им. То­ва на­ма­ля­ва опас­но­ст­та от на­пук­ва­не и от­леп­ва­не на нас­тил­ка­та след вре­ме в ре­зул­тат на тер­мич­ни раз­ши­ре­ния. За от­бе­ляз­ва­не е и дос­та ви­со­ка­та це­на на пре­па­ра­та – 56 лв. за би­дон­че от 6 kg.

Осо­бе­ни тън­кос­ти при са­мо­то по­ла­га­не и за­леп­ва­не на пло­чи­те ня­ма. Те се по­ла­гат вър­ху пред­ва­ри­тел­но разстлан ци­мен­то-пясъ­чен разт­вор. Тън­ко­ст­та тук е в гъс­то­та­та на разт­во­ра. Ко­га­то е пре­ка­ле­но рядък, камъ­ни­те лес­но потъ­ват в не­го, по-труд­но се под­рав­ня­ват, а разт­ворът лес­но из­би­ва през фу­ги­те и за­цап­ва повъ­рхно­ст­та на пло­чи­те. При пре­ка­ле­но гъст разт­вор пло­чи­те по-труд­но се на­ме­ст­ват на же­ла­на­та дъл­бо­чи­на и мо­же да не за­леп­нат дос­татъч­но здра­во. Пло­чи­те се при­чук­ват с чук, до­ка­то потъ­нат до не­об­хо­ди­мо­то ни­во, а то се конт­ро­ли­ра чрез дълъг алу­ми­ни­ев мас­тар. Ни­во­то на нас­тил­ка­та се оп­ре­де­ля пред­ва­ри­тел­но по най-ви­со­ки­те точ­ки на ос­но­ва­та, ка­то вре­мен­но се за­леп­ват ре­пер­ни плоч­ки, по ко­и­то се оп­ре­де­ля ни­во­то на ос­та­на­ли­те. Раз­по­ла­га­не­то на от­дел­ни­те пло­чи се съ­об­ра­зя­ва с фор­ма­та и го­ле­ми­на­та им с ог­лед по­меж­ду им да не ос­та­ват пре­ко­мер­но ши­ро­ки фу­ги. За кра­и­ща­та на нас­тил­ка­та се под­би­рат пло­чи с рав­ни кан­то­ве. Те мо­же да се офор­мят чрез очук­ва­не (при пясъч­ни­ци­те) или чрез ря­за­не.

Най-труд­но се об­ли­цо­ват стъ­па­ла, за ко­и­то е не­об­хо­ди­мо да се под­бе­рат здра­ви и по въз­мож­ност с ед­нак­ва де­бе­ли­на пло­чи. Проб­лемът е в не­об­хо­ди­мо­ст­та от ря­за­не на вся­ка от пло­чи­те. Пясъч­ни­ци­те се ре­жат по-лес­но, но пък пло­чи­те са по-ме­ки. Пло­чи­те от гнайс са зна­чи­тел­но по-твър­ди, ка­то меж­ду от­дел­ни­те пар­ти­ди съ­що има го­ля­ма раз­ли­ка по от­но­ше­ние на твър­до­ст­та им. По на­ше мне­ние е по-доб­ре да се под­бе­рат по-твър­ди пло­чи, ко­е­то га­ран­ти­ра дъл­гот­рай­но­ст­та на об­ли­цов­ка­та.

В до­маш­ни ус­ло­вия пло­чи­те се ре­жат с мощ­на (2300-2500 W) ъг­лош­ли­фовъч­на ма­ши­на и диск за ря­за­не (Ø230) със сег­мен­ти с по­сип­ка от ди­а­ман­те­ни зър­на. На па­за­ра се про­да­ват и кар­боф­ле­кс­ни шай­би за ря­за­не на не­ме­тал­ни ма­те­ри­а­ли (ка­мен­ни и стро­и­тел­ни) с це­на 3–4 лв., ко­и­то мо­же да пос­лу­жат един­стве­но, ко­га­то се на­ло­жи ин­ци­де­нт­но сряз­ва­не на ня­коя и дру­га пло­ча.

Доб­ри­те ди­а­ман­те­ни дис­ко­ве по пра­ви­ло са скъ­пи. Це­ни­те на ди­а­ман­те­ни­те дис­ко­ве ва­ри­рат в мно­го ши­ро­ки гра­ни­ци – от око­ло 20 лв. при дис­ко­ве­те с да­ле­ко­из­то­чен про­из­ход и оп­ре­де­ле­но нис­ко ка­че­ст­во до око­ло 180 лв. за дис­ко­ве­те на един от све­тов­ни­те ли­де­ри – Rhodius. Дис­ко­ве­те на дру­га, съ­що ре­но­ми­ра­на мар­ка – Norton стру­ват око­ло 90–100 лв. При по­куп­ка­та на диск тряб­ва да се обър­не вни­ма­ние и на на­чи­на на ря­за­не, за ко­е­то е при­го­ден – за мок­ро, су­хо или ком­би­ни­ра­но ря­за­не. В до­маш­ни ус­ло­вия и с ръч­на ма­ши­на най-чес­то се ре­же по су­хия ме­тод. Най-го­ле­ми­ят не­дос­татък в слу­чая е, че въз­духът на­о­ко­ло се на­си­ща с го­ля­мо ко­ли­че­ст­во ка­мен­на прах, ко­я­то зас­ти­ла близ­ка­та окол­ност и про­ник­ва в дро­бо­ве­те. Пър­во­то не мо­же да се из­бег­не, но за опаз­ва­не на здра­ве­то задъл­жи­тел­но тряб­ва да се ра­бо­ти с пред­паз­на мас­ка. Мо­же да се проб­ва и мок­ро ря­за­не, ка­то по ли­ни­я­та на ря­за­не с тънък мар­куч се пус­ка струй­ка во­да. Та­ка се пре­до­тв­ра­тя­ва вди­га­не­то на об­ла­ци от прах, а и ус­ло­ви­я­та на ря­за­не се по­доб­ря­ват. На­ма­ля­ва се из­ха­бя­ва­не­то на ре­же­щия диск, кой­то се ох­лаж­да от во­да­та. При то­зи на­чин на ря­за­не дискът изхвър­ля сил­на струя вод­ни кап­ки и ма­ши­на­та тряб­ва да се опаз­ва от на­мок­ря­не.

От всич­ки дис­ко­ве, ко­и­то изп­роб­вах­ме, без как­ви­то и да би­ло пре­тен­ции за срав­ни­те­лен ана­лиз, мно­го доб­ро впе­чат­ле­ние ос­та­ви мал­ко из­ве­ст­на­та мар­ка MARINA, предс­та­ве­на ка­то немс­ка. По на­ше мне­ние те­зи дис­ко­ве с це­на от око­ло 40 лв. имат оп­ти­мал­но съ­от­но­ше­ние це­на-из­но­со­ус­той­чи­вост.

До­ка­то е още пре­сен, из­би­ли­ят над повъ­рхно­ст­та на нас­тил­ка­та ци­мен­тов разт­вор тряб­ва вни­ма­тел­но да се из­чегър­та, за да мо­же впос­ле­д­ствие фу­ги­те рав­но­мер­но да се запъл­нят. След ден-два нас­тил­ка­та се фу­ги­ра, ка­то фу­ги­те се запъл­ват с по-рядък ци­мен­то-пясъ­чен разт­вор (1:2), кой­то вни­ма­тел­но се на­ли­ва с кан­че с чов­ка. След още два дни, къ­де­то е не­об­хо­ди­мо, из­лиш­ни­ят разт­вор се из­чегъ­ртва, а фу­ги­те се заг­лаж­дат с те­ле­на чет­ка.

Майс­торлъкът при фу­ги­ра­не­то, а от­тук и край­ни­ят вид на нас­тил­ка­та сил­но за­ви­си от то­ва, до­кол­ко повъ­рхно­ст­та на пло­чи­те е опа­зе­на от за­цап­ва­не с ци­мен­тов разт­вор. За съ­жа­ле­ние, опаз­ва­не­то е труд­но, а осо­бе­но при нас­тил­ки от чер­вен пясъч­ник повъ­рхно­ст­та на пло­чи­те мно­го лес­но се замър­ся­ва. Нас­тил­ка­та от та­ки­ва пло­чи ста­ва кра­си­ва, са­мо ко­га­то пло­чи­те са чис­ти, без си­ви пет­на от ци­мент. Пло­чи­те от гнайс имат зна­чи­тел­но по-глад­ка повъ­рхност и дос­та по-труд­но задър­жат замър­ся­ва­ния от ци­мен­то­вия разт­вор. Ос­вен то­ва те по пра­ви­ло имат свет­ло оц­ве­тя­ва­не и евен­ту­ал­но­то замър­ся­ва­не вър­ху тях е сла­бо за­бе­ле­жи­мо.

Кол­ко­то и вни­ма­тел­но да се ра­бо­ти, пло­чи­те, по­ве­че или по-мал­ко, се замър­ся­ват. То­ва про­ли­ча­ва, след ка­то изсъх­нат, за­що­то до­ка­то, са влаж­ни, изг­леж­дат доб­ре. Бе­да­та не е не­поп­ра­ви­ма, за­що­то на па­за­ра се про­да­ват пре­па­ра­ти на ки­се­лин­на ос­но­ва за по­чи­ст­ва­не на замър­ся­ва­ния от ци­мен­то­ви и ва­ро­ви разт­во­ри вър­ху стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли – камък, тух­ли и др. Це­на­та на ре­но­ми­ра­ни­те внос­ни пре­па­ра­ти е око­ло 20 лв./l и за­то­ва изб­рах­ме пре­па­рат румъ­нско про­из­во­д­ство с це­на 21 лв. за ту­ба от 3 l. Опитът ни по­ка­за, че той мно­го доб­ре по­чи­ст­ва, вклю­чи­тел­но и кап­риз­ни­те чер­ве­ни пло­чи от пясъч­ник, осо­бе­но ко­га­то из­ми­ва­не­то след тре­ти­ра­не с пре­па­ра­та се извър­ши под ви­со­ко на­ля­га­не с во­до­ст­руй­на ма­ши­на.

Пло­чи­те от пясъч­ник имат и друг не­дос­татък – те прос­мук­ват за­бе­ле­жи­мо во­да. За­то­ва, след ка­то се по­чис­тят и изсъх­нат доб­ре, е же­ла­тел­но да се ла­ки­рат с под­хо­дящ лак. На па­за­ра се пред­ла­гат ня­кол­ко ви­да ла­ко­ве, пред­наз­на­че­ни спе­ци­ал­но за имп­рег­ни­ра­не на ка­мен­ни об­ли­цов­ки. Ед­ни от тях про­ник­ват в дъл­бо­чи­на на ма­те­ри­а­ла, пред­паз­ват го за го­ди­на-две сре­щу про­ник­ва­не на вла­га – с то­ва и от раз­ру­ша­ва­не всле­д­ствие на замръз­ва­не на во­да през зи­ма­та. Та­зи имп­рег­на­ция тряб­ва пе­ри­о­дич­но да се под­но­вя­ва след по­со­че­ния пе­ри­од. Дъл­бо­ко про­ник­ва­щи­те пре­па­ра­ти поч­ти не ос­та­вят блес­тя­щи сле­ди вър­ху повъ­рхно­ст­та на ка­мен­ни­те пло­чи, но оп­ре­де­ле­но под­чер­та­ват струк­ту­ра­та и пра­вят цве­то­ве­те по-яр­ки, а об­ли­цов­ка­та ка­то ця­ло по-кра­си­ва. Дру­ги ла­ко­ве при­да­ват на повъ­рхно­ст­та ви­дим блясък, ко­е­то до из­ве­ст­на сте­пен на­ру­ша­ва ес­те­ст­ве­ния вид на ка­мен­но­то пок­ри­тие.