В категории: Брой 7-8/2003, Градина

Палмите – принцеси на растителния свят

Принцеси на растителния свят – това определение за палмите е дадено от шведския естествоизпитател Линей още през 18 в. Наистина те са най-величествените представители на растителния свят, които открай време са очаровали хората. Твърди се, че палмовата растителност съществува от 150 млн. години, когато от една обща земна маса е започнало образуването на днешните континенти. Като последица от разделянето на континентите отделните родове и видове палми са претърпели различно развитие и са се приспособили към специфичните условия на средата. Така например има видове, които виреят в дълбоката сянка на джунглите, а други – в блатисти местности. Трети предпочитат бедни почви и слънчеви места, но на краткотраен студ издържат ограничен брой.

Още преди хилядолетия хората са се възхищавали на красотата на палмите и не на последно място са ги почитали поради разнообразните възможности за използването им. Много преди нашето летоброене асирийците са се научили да опрашват женските финикови палми, за да дават повече плод. В древна Гърция пък палмата била символ на славата и победата, а палмовата клонка и до днес е символ на мира.

Спектърът на приложение на палмите е изключително широк. За строителен материал се използват още от времето на Аристотел, та до днес – от палмовата дървесина и листата се строят къщи и колиби, листата се използват и като покривен материал. От някои видове палмова дървесина е възможно и производството на обикновени мебели и плетени изделия, известни на пазара като „ратанови мебели”. От дървесината на стъблото, плодовете и ликото на подходящи видове се изработват и домакински съдове, като купи, кани, инструменти, постелки и т.н. Небезизвестна е и палмовата мазнина, която се добива основно от африканската маслена палма (Elaeis guineesis), чието масло се изцежда от месестата част на плодовете и семената (масло от ядките). Добитото масло се използва при производството на сапуни и козметика, а мазнината – за маргарин, хранителни продукти и др.

Не бива да отминаваме и захарната, винената и парливата палма, които отделят захарен сок, от който се добива сурова захар, а след ферментация се получава палмово вино (тоди).

Основно палмите се различават от всички останали растения по характерната форма на листата и по строежа на стъблото. Палмите спадат към растенията от семейство Arecaceae, което се състои от около 210 рода и 3000 вида. Развитието и строежът на палмовото стъбло се различава основно от стъблото на широколистните дървета. Поникът на палмата развива най-напред множество листа, чиято основа обгръща т.нар. вегетационен конус и увеличава диаметъра на филиза. Всеки следващ лист подсилва основата на нивото на земята, а в надлъжен разрез наподобява формата на разрязана глава лук. Стъблото заедно със снопчето листа израства от тази основа нагоре или на дължина, но не и на широчина (първично удебеляване). Тази особеност на растежа на стъблото е характерна за всички видове палми.

Известни са следните основни типове стъбла:

◊ Единични (солитерни) стъбла – към тях спадат всички единични стълбовидни стъбла, независимо от техния диаметър. При различните видове имат доста различна форма и големина. Дребните видове достигат височина около 30 cm, а най-големите – над 60 m. Стъблата на някои са много дебели, а на други – много тънки, тръбовидни. Някои се закръглят бъчвообразно, а други могат да останат със старите основи на листата, прикрепени към него. По отношение на повърхността разновидностите на стъблото също са много – грапаво, набраздено, гладко, с очертани пръстени, мъхесто, с бодли или увито с ликови влакна. Някои от тях се одървесиняват с напредване на възрастта, а други остават зелени и сравнително гъвкави.

Разклонените стъбла са нетипични за палмите. Единствено родът Hyphaene образува стъбло, което е еднократно или многократно разклонено. Разбира се, съществуват и уникални единични екземпляри, които са се разклонили поради увреждане на вегетационния конус. Такава например е небезизвестната Washingtonia с 9 разклонения, растяща на най-големия от Канарските острови – Тенерифа.

◊ Сложни стъбла (храстовидни видове) – палми, образуващи нови леторасти чрез издънки при основата, се срещат сравнително рядко. От отделните леторасти се развиват нови растения с нормална големина, които от своя страна могат да образуват други издънки. Стъблата на храстовидните видове не стават много високи и понякога образуват непроходими гъсталаци. Растат най-често на туфи и приличат на „палмови острови”.

◊ Пълзящи и подземни стъбла – поради това, че са тънки и лесно се огъват, стъблата на пълзящите палми нарастват в хоризонтална посока. Освен това има и палми, чиито стъбла се развиват изцяло или частично под земята. От тях се виждат само листната корона или част от стъблото. Понякога лежащите стъбла развиват при основата филизи, които се отдалечават от стъблото и образуват в края си нова корона от листа.

◊ Катерливи стъбла – те са много тънки и се захващат чрез бодли, разположени по стъблото и листата. Обикновено израстват от подземна ризома.

По основен тип листата на палмите могат да бъдат ветрилообразни (лъчевидни) и перести. Те израстват на върха на стъблото в т.нар. вегетационен конус, подредени конусовидно. Плътно сгънатите листа се разтварят едва след като се види листната дръжка.

Съвсем нормално е най-старите листа на палмите постепенно да изсъхват. Когато растенията са здрави и са гледани добре, на мястото на старото листо се появяват достатъчно на брой нови листа. При някои видове палми мъртвите листа падат, като на мястото на листната основа по стъблото остават ясни белези. В други случаи умрелите листа остават свързани със стъблото, докато изсъхналите листни дръжки се пречупят. Когато това пречупване е в непосредствена близост до стъблото, листните основи, които вече са одървесинени визуално увеличават диаметъра на стъблото.

Едва ли има нужда да ви убеждаваме, че палмите са очарователни като декоративни растения. Независимо къде се отглеждат – в дома, оранжерията или през лятото на открито, за растенията трябва да се осигурят оптимални условия на живот. Решението да се отглежда палма не е лесно, защото обикновено растенията стават големи и растат много бързо, когато се чувстват добре.

При покупката на палми трябва да избирате млади, силни и стройни екземпляри с равномерно разположени листа. Растенията трябва да стоят отвесно изправени в съда и да имат няколко млади, още неразгърнали се листа. Здравите палми се познават по стабилните листа без петна. Трябва добре да огледате всички листа и от долната страна за наличието на вредители, които биха могли да засегнат и други растения в дома ви.

А сега няколко думи за условията на отглеждане. Съвсем нормално е след закупуването на палмата тя да изживее кратковременен „стрес”, породен от смяната на характерната й околна среда. Видими признаци за това са ограниченото или изцяло прекратено израстване на дължината на все още неразвитите листа и преждевременно пожълтяване на по-старите. След фазата на аклиматизацията обаче растенията успяват да наваксат тези загуби. За по-бързата аклиматизация на палмата е необходимо да се уравновесят основните фактори на влияние – светлина, топлина и вода. Неписано правило при отглеждането на палми е избраното място по възможност да не се променя или ако все пак се наложи местене, да не е често. При благоприятни условия растението преодолява стреса от преместването след около 4–6 седмици, когато продължава прекъсналия си растеж.

Има няколко правила, които трябва да се спазват по време на аклиматизацията на палмите:

◊ Не ги пресаждайте! Старата саксия може да се „замаскира”, като се постави в по-голяма красива кашпа или друг атрактивен съд.

◊ Никога не допускайте корените да изсъхнат.

◊ наторявайте, преди да се установи видимо израстване.

◊ Не бива да ги поставяте близо до отоплителни тела.

◊ не бива да ги огрява постоянно. Палмите могат да получат слънчево изгаряне, което ще повреди здравите листа.

Всички тези условия имат и най-голям принос за избора на подходящото място. В случай че палмата е закупена през лятото и е от видовете, които обичат да бъдат на открито, тя може да бъде оставена на балкона или в градината на сенчесто място, защитено от вятър. След периода на приспособяване може да се премести и на по-слънчево.

Растенията, виреещи в затворени помещения, общо взето, са по-ощетени откъм светлина. Затова мястото, на което ще се разположат трябва да е добре осветено, но не и с пряка слънчева светлина. Недостатъчното осветление може да предизвика ускорено израстване на палмите на височина, което се изразява в неестествено дълги и меки листни дръжки, голямо разстояние между листните пера или меки, нестабилни ветрилообразни листа. Хлорофилът избледнява, като в тежки случаи листата изглеждат по-скоро жълти, отколкото зелени.

Растенията винаги губят от своята енергия, за да ориентират листата си към светлината и именно, за да бъде намален този разход на енергия, те трябва да се завъртат често и под малък ъгъл. Така се гарантира равномерно осветяване от всички страни и се предотвратява израстването в една посока. Оптималният вариант за въртене на саксията е един път на ден с не повече от около 20°, т.е. въртенето на 360° ще се извърши за 18 дни. Това не е препоръчително само ако са израснали нови листа. Те трябва да бъдат напълно развити и чак тогава въртенето може да продължи.

За избягването на този проблем има само едно решение – подобряване на светлинните условия. Ако поставянето на палмата на по-светло място е невъзможно, трябва да се прибегне до изкуствено осветяване. Спектърът на изкуствената светлина обаче трябва да бъде близък до този на дневната. Обикновените крушки с нажежаема жичка не са подходящи поради това, че в излъчената светлина има много високо съдържание на червени и инфрачервени компоненти.

Както вече споменахме, силното слънце, застоялият въздух и ниската влажност причиняват бързо засъхване на краищата на листата, последвано от тяхното загиване. Слънчевото изгаряне се получава обикновено, когато след зимните месеци с ниска слънчева активност и по-продължителен тъмен период палмата се изложи изведнъж на слънце. Тогава настъпва внезапна промяна на най-важните фактори, определящи растежа – силата на осветяването се повишава многократно, съответно на това се повишава и стайната температура, а относителната влажност на въздуха намалява. Листата се загряват по-силно от заобикалящия ги въздух и се нарушава водният баланс на растението. Пряко облъчените листа се увреждат, като стават матови до жълтеникави, а в тежки случаи – кафяви. За съжаление, слънчевото изгаряне е необратимо. Дори и последвалото го засенчване не може да помогне. Вследствие на загиването на листата растението отслабва и само много добри грижи могат да го спасят.

Въпреки всички положени грижи в домашни условия засъхването на краищата на листата в повечето случаи не може да се избегне. То се дължи и на ниската влажност на въздуха. Тя е от особено значение за правилния растеж и развитие на палмите. Влажността на въздуха в помещението трябва да бъде над 60%. Тя прави палмите по-устойчиви на болести, понасят повече слънце, чувстват се по-добре, а оттам и растат по-бързо.

По природа палмите са „жадни” растения, поради което никога не бива да се оставят да изсъхнат напълно. При внимателно наблюдаване палмата сама може да ни „подскаже” от какво има нужда. Недостатъчното напояване се изразява в загуба на нормалния блясък на листата, които изглеждат матови, като покрити с прах. При суха почва ветрилообразните палми свеждат листата си и при липса на вода затварят лъчите на ветрилата, за да намалят изложената на слънцето листна повърхност. Перестите палми имат подобно поведение – свиват повече или по-малко перата си, като напречното им сечение става като заострено V. Палмите в такова състояние трябва веднага да се полеят, като втвърдената по повърхността й пръст се разрохква, за да не изтече водата надолу между кореновата туфа и стената на саксията. Силно изсъхналата пръст не поема водата веднага, поради което трябва да се полива бавно и търпеливо. Събралата се в подложката на саксията вода може да остане, защото растението ще я поеме само. Трябва да се знае обаче, че при нормални условия тази вода е задължително да се излива, защото така могат да настинат „краката” на палмата, следствието от което е появата на различни заболявания.

Правилото за поливане в нормални условия е да се полива, докато в подложката се събере малко вода. Често наблюдавана грешка е недостатъчното поливане, при което повърхността на пръста е влажна, но корените остават сухи. Полива се само когато е нужно – когато при хващане с пръсти пръста не може да се оформя или се рони, това означава, че е нужна вода. Дали да се полива сутрин или вечер, изградено правило няма. Дори някои видове, които са в качета на открито, през горещите, летни дни могат да се поливат и по обед, защото палмите не издържат дълго време, когато са жадни. Единственото задължително условие е, че температурата на престоялата вода, с която ще се полива, трябва да бъде същата, както на кореновата туфа.

И още нещо – за разлика от повечето стайни саксийни растения, палмите се поливат винаги отгоре, защото това е естественият им начин на оросяване. В природата липсващата от корените вода се набавя от дъждовете отгоре. По пътя си към почвата тя поема разтворени вещества и соли, които достигат и до най-дълбоките корени. Ако водата се подава отдолу, при изкачването си тя постепенно пренася хранителните соли в обратен ред нагоре, така че концентрацията на сол в горния почвен слой е най-висока, а в дълбочина намалява. При изпаряването на водата от повърхността разтворените преди това соли кристализират и предизвикват втвърдяване на горния почвен слой и на съда.

Ако държите на добрия вид на палмите, желателно е да ги пръскате с неваровита вода, колкото е възможно по-често. За растенията това е като топъл дъжд, който измива прахта от листата, увеличава влагата на въздуха и стимулира растежа. Най-добре би било по възможност през лятото палмата да се изнася няколко пъти през годината на открито под топлия летен дъжд. Ако всичко това е невъзможно, добре е листата й да се избърсват от време на време с мека, влажна гъба.

Подобно на всички стайни растения, и палмите имат нужда от торене. Тогава интензивността на светлината е намалена и растежът се забавя, а понякога дори и спира. В края на зимата с увеличаването на деня растежът започва отново. Вследствие на образуването на нови листа, корени и цветове нарастват и потребностите от хранителни вещества, които се набавят чрез наторяване. В стремежа си да ускорят растежа на палмите основната грешка, която любителите допускат, е прекалено многото и твърде честото наторяване. Така предозираният тор се превръща в отрова за растението и може да доведе до загиването му. Ето защо торовете трябва да бъдат с ниска концентрация и с разумна честота.

Най-подходящи за торенето на палми са пълноценните минерални торове в течна или прахообразна форма или като гранулат. Най-добре е да се използва торна течност, за да може хранителните вещества да достигат до корените. Ето и основните правила при торенето, за да се избегне допускането на грешки, които могат да се окажат фатални за растението:

◊ Преди подаването на тор кореновата туфа трябва да бъде напоена, за да се предотврати увреждането на корените.

◊ се само когато палмата видимо расте. Макар че тропическите палми растат и през зимата, ако са на топло и светло място, торенето през този период трябва да е много предпазливо и умерено. За всички останали палми основното правило е торенето да започне към февруари-март, когато с нарастването на деня започне и растежът.

◊ По-добре е да се тори със слабо концентрирани разтвори на по-кратки периоди.

◊ Торенето на палмите започва едва след като растението преодолее стреса от преместването и се аклиматизира.

◊ Торният разтвор не бива да се излива върху листата или в листната основа, за да не ги разяжда.

◊ Когато вследствие на мрачните и хладни периоди през лятото палмата задържи растежа си, по-добре е за кратко да се спре и с торенето.

◊ Палмите, които са на открито, не бива да се торят в дъждовно време.

◊ Честотата на наторяване зависи от индивидуалните потребности на растението. Ако палмата расте бавно, съответно и торенето трябва да се извършва за по-дълъг период.

◊ При преместването им в зимната квартира субтропичните палми не бива да се наторяват.

Органичните торове, които се предлагат в цветарските магазини, са подходящи добавки към приготвяната за палми пръст. Органичните субстанции се разграждат много бавно, поради което хранителните вещества не могат да достигнат веднага до растенията. Ето защо в периода на основното израстване е добре да се тори с течен тор. Оборският тор не е подходящ за палмите, тъй като е много силен и може да причини големи вреди.

Корените на младите палми са много чувствителни, поради което е желателно пресаждането да се извърши колкото се може по-късно. Заблуда е твърдението, че поставянето на младите поници в по-голяма саксия или кашпа им осигурява по-спокоен растеж. Корените ще достигнат дъното на саксията и ще се притискат един в друг еднакво бързо, независимо дали тя е малка или голяма. Предимството на засаждането на младите поници в саксии с диаметър 5–7 cm е в това, че малкият обем се затопля по-бързо и след вкореняване се затопля по-лесно. Пресаждането на палмите се налага, когато:

◊ Кореновата туфа на растението започне да се изтласква нагоре или когато на дъното на саксията се образува спирала от корени. Тя се появява, когато корените обхванат цялата почва и растежът им надолу е възпрепятстван. Водата изтича към подложката на саксията през образувания между коренището и саксията въздух, без да навлажни корените.

◊ При силни растения е възможно поради повишения натиск на корените да се спука саксията, което създава опасност от ускорено изсъхване на туфата.

◊ След време някой от корените може да се подаде през отвора за изтичане на вода. След известно време този корен би могъл да запуши отвора напълно, вследствие на което водата не може да изтича и ще се задържа в саксията.

◊ Видимо почвата е с нарушени характеристики: например изглежда пенеста или гнила, замирисва на мухъл и кисело и т.н. Това може да се дължи на прекалено поливане, запушване на отворите за оттичане на водата от дъното на саксията, неподходяща пръст, силна концентрация на тор и др.

Най-подходящото време за пресаждане на палмите е, когато започнат да пускат нови издънки. Това е времето, когато растението ще преодолее по-лесно евентуалния стрес от пресаждането. Разбира се, всеки вид палма има своите изисквания за точното време, но това ще разгледаме по-натам при представянето на всеки вид поотделно. Тук ориентировъчно може да се каже, че се прави през месеците март–май.

След пресаждането палмата трябва да остане на същото място и ориентирана към светлината както преди. Полива се само с престояла вода, без тор, дори ако продължава да расте. Свежата пръст, в която е поставена кореновата туфа, осигурява всички нужни хранителни вещества до края на лятото.

Повечето палми нямат особени претенции към почвата. В цветарските магазини и у нас вече се продава готова пръст за палми, която съдържа всички необходими за правилния растеж вещества. В повечето случаи тя съдържа около 60% бял торф със стиропорни гранули, а останалото е глина и пясък. Колкото по-стари са растенията, толкова повече глина трябва да съдържа субстратът. Препоръчителната стандартна смес е със следния състав: 1 част глина, 1 част торф и 1 част едър речен пясък (чакъл). Допълнителното прибавяне на 2 с. л. торно брашно, рогови стърготини или костно брашно към 5 kg от тази смес гарантира отличното развитие на палмите. Това се препоръчва особено за стари палми, които растат в големи контейнери години наред.

При различните видове палми темпът на растеж е различен. Той зависи най-вече от мястото и грижите, като не на последно място значение има и възрастта на растението. Колкото повече остарява, толкова листната му корона става по-голяма. А какво да правим, когато палмите станат твърде големи? За разлика от другите дървета, те не може да се подпират или „подкастрят”. Единствената възможност за ограничаване на растежа им е по-слабото торене, слабо понижаване на околната температура и, донякъде, ограниченият обем на саксията. Когато под влияние на нарасналите корени туфата започне да се издига над съда, растението трябва да се пресади. При силни палми кореновата туфа се подрязва леко от всички страни, засажда се обратно в същия съд и свободното пространство се запълва с хранителна пръст. От този момент нататък палмата расте изключително бавно.

Най-добре за палмите е да се отглеждат в пластмасови или дървени съдове със съответна на растението големина. Традиционните глинени саксии не се препоръчват, защото пропускат вода, кореновата туфа изсъхва бързо, а при пресаждането корените трудно се отлепват от стените. За разлика от тях пластмасовите съдове са леки, стабилни, не пропускат вода, а и са с различни цветове. Така например белият цвят е особено подходящ, защото не съществува проблем с прегряването на топло място. Това важи и когато палмите са на открито.

За палми с височина над 1,8 m най-подходящи са дървените качета с кръгла или квадратна форма, чиято дълготрайност може да се увеличи чрез нанасянето на безир от вътрешната страна и облепването с фолио.

Преди да започнем описанието на различни видове палми, да кажем няколко думи и за болестите и вредителите. За палмите важи следното правило: силните, добре поддържани растения са доста устойчиви на болести и вредители. Основна причина за физиологичното им смущение и свързаното с тях отслабване на растителния организъм се дължи обикновено на грешки при отглеждането.

Външно болестите се проявяват чрез промени в растежа, цвета и повърхностната структура на листата, както и във вида на корените. Увредените корени водят до спиране на растежа, постепенно пожълтяване на листата и загиване. Здравите корени са със светъл цвят, а болните са тъмни и меки. Повредените или гнили части трябва веднага да се изрежат и растението да се засади отново. Трябва да се има предвид, че при силно увредени корени палмата не може да се възстанови. В табл. 1 са посочени някои от по-често срещаните заболявания на палмите, предизвикани от грешки при отглеждането.

Паразитните болести се получават под действието на паразити – хапещи, смучещи или миниращи насекоми и техните ларви. Те изсмукват соковете на листата, като по този начин извличат енергията на растителния организъм и той отслабва. По местата на убождането се появяват най-напред малки, светли до жълти точици, които постепенно обхващат целия лист. В случай че не се вземат навременни мерки, листата умират и е възможно загиването на цялото растение. Освен всичко това по екскрементите на въшките се заселват саждиви гъбички, които плътно покриват листата с черен слой, ограничават преминаването на въздух и за кратко време заразяват останалите здрави листа, както и съседните растения.

За палмите измиването под душ или с мека гъба е подходящ метод за отстраняването на паразитите. Когато се обработват повече или големи декоративни растения, за предпочитане е използването на химични средства, като се има предвид, че третирането трябва да се извърши едновременно. Признаците за по-често срещаните паразитни заболявания са обобщени в табл. 2.

Гъбичните заболявания (микозите) са трудно лечими, тъй като инфекцията не може да се открие достатъчно рано. Причинителите проникват дълбоко навътре в клетъчната тъкан, откъдето се разпространяват. Появата по листата на петна или покривка от плесен, или пък гнойни пъпки може да означава, че инфекцията е проникнала преди няколко седмици. Ако заболяването наистина е силно разпространено, по-добре е палмата да се унищожи, за да не зарази останалите растения. Накратко признаците и борбата с гъбичните заболявания са представени в табл. 3.

Полезно е да се знаят и старите, изпитани домашни методи за борба с подобни вредители. За премахване на листни въшки към 1 l течност за пръскане се прибавя 1 с. л. течен сапун или сапунена каша. В миналото за пръскане на декоративните растения срещу щитоносните въшки са използвали сапунено-спиртни разтвори (1 l вода, 1 с. л. сапун и 1 с. л. спирт за горене). И едно добро, старо домашно средство за профилактика срещу гъбични заболявания: 1 настъргана скилидка чесън се попарва в 1 l вряла вода, оставя се да изстине, прецеждат се неразтворимите частици и се прибавя 1 с. л. течен сапун. С този разтвор листата на заразените растения се пръскат отгоре и отдолу 3 пъти през 1 седмица. Разтворът е алтернатива на търговските фунгициди.

Палми, подходящи за отглеждане в топли жилищни помещения

Archontophoenix (кралска палма) – произхожда от субтропичните и тропичните райони на Австралия. Родът обхваща 4 вида. Стъблата са стройни, солитерни, със зелен до сив цвят и височина до 22 m. Стъблото завършва с корона от перести, заострени листа с къси дръжки. В стайни условия се отглеждат Archontophoenix alexandrae и Archontophoenix cunninghamiana. Основната разлика между тях е в оцветяването на перата – А. alexandrae има характерно сиво оцветяване по долната страна на перата, а при А. cunninghamiana перата са зелени в горната и долната част. Освен това стъблото на А. cunninghamiana е с неудебелена основа, с по-голямо разстояние между пръстеновидните белези. Централният нерв на листата отдолу е покрит от двете страни с кафяви, мъхести люспички. А. alexandrae пък има стъбло с издута основа, с перести, гъсто подредени листа, които в напречен разрез са подредени V-образно.

И двата вида могат понасят и сянка, но предпочитат силната светлина – отглеждат се в помещение с висока влажност на въздуха, за да се предотврати изсъхването на връхчетата на листата, а температурата не бива да пада под 10 °С. Поливането е обилно – коренищата винаги трябва да се поддържат влажни. Листата трябва да се пулверизират често. В стайни условия и двата вида Archontophoenix достигат височина до 3 m.

Areca (арека) – едни от най-атрактивните палми, наброяват над 50 вида. Произхождат от тропиците, като повечето видове виреят в джунглата, в приглушена светлина. Короната е с дъговидно висящи перести листа, със затъпени или назъбени върхове. Двете пера на върха на листа често срастват във формата на рибена опашка.

В стайни условия се отглежда Areca catechu (сакъзова палма) – има зелено стъбло, което с годините посивява, като на местата на падналите листа остават светли, пръстеновидни белези. Короната е образувана от малко на брой, плътно разположени едно до друго пера, насочени напред. Върхът им е назъбен. Сакъзовата палма обича много топлина. През нощта температурата не бива да пада под 18 °С, влажността на въздуха трябва да е висока, а мястото, на което е поставена, да е сенчесто. Много е важно листата й да се пулверизират често, а корените винаги да са влажни.

Caryota (рибена опашка) – наименованието „Рибена опашка” идва от специфичната форма на перестите й листа. В зависимост от вида (известни са 27 вида) листата са средно големи до големи, като всяко странично перо е допълнително пересто разчленено. Caryota произхождат от тропичните и субтропичните области, като повечето виреят в джунглите, други – по планинските склонове. Широкото им разпространение в райони с различни климатични условия правят палмите Caryota относително устойчиви и лесно приспособими. За разлика от повечето си „посестрими”, могат да виреят в условията на прохладна къща, а дори и в градина, стига нощните температури да не падат под 16 °С. Предпочитат влажен въздух и много светлина. Корените им винаги трябва да са влажни, а листата да се пулверизират често.

Chamaedorea (хамедорея) – най-богатият на видове род сред палмите. Обхваща повече от 130 вида, които произхождат от хладните райони на джунглите в Мексико, Централна и Южна Америка. Тъй като естествената й среда е плътна сянка, да се открие място за отглеждане на Хамедореята никак не е трудно. В цветарските магазини се продава в малки саксии, но при правилно отглеждане достига височина до 1,20 m.

Всички видове растат бързо и имат гладки, зелени стъбла със светли пръстени на мястото на старите листа. Някои видове образуват корона. Листата са елегантно оформени, с меки пера. За разлика от другите палми, които в стайни условия цъфтят изключително рядко, след третата година Хемедореята цъфти в бледожълто. Препоръчително цветовете да се отстранят, тъй като, за да развива цветовете си, палмата губи повече енергия и растението бързо отслабва.

Най-широко разпространени стайни култивирани хамедореи са Chamaedorea elegans и Chamaedorea cataractarum.

Chamaedorea cataractarum е миниатюрна и достига на височина до 50 cm. Има аленочервени плодове и се размножава от семена или издънки. През зимата температурата на помещението, в което се отглежда, не бива да пада под 13 °С.

Chamaedorea elegans е известна и под името „Мексиканска планинска палма”. Тъй като има ниски изисквания към светлината, е една от най-разпространените палми, които се отглеждат в домашни условия. На височина достига до 2 m, а тънкото стъбло остава обвито в сухи листни основи. Развива до 8–10 пера с матова повърхносст. Цъфтежът започва, когато палмата достигне височина 30 cm.

Chamaerops (миниатюрна палма) – родът има само един вид – Chamaerops humilis (лат. humilis – нисък), който съществува в различни варианти. Те се различават главно по цвета, твърдостта и големината на листата. На цвят са тъмнозелени, синьозелени, светлозелени, сивозелени или сиви. В естествената си среда вирее в най-различни почви, дори и в скални цепнатини или песъчливи почви. Топлата стая не е подходяща. През лятото е желателно изнасянето ґ навън. Зимува на светло и хладно. Когато е по-студено, поливането трябва да се извършва много внимателно, защото има опасност от загниване на корените.

Chrysalidocarpus (хризалидокарпус) – произхожда от районите на Мадагаскар и Коморските острови. Родът обхваща над 20 едностъблени или многостъблени перести палми с характерни извити листа, с гъсто разположени от двете страни на централния нерв пера. Заострените и източени перести листа са увиснали надолу в дъга.

В домашни условия най-често се отглежда Chrysalidocarpus lutescens, която изисква висока влажност на въздуха и температура 18–22 °С. През зимата издържа нощна температура 13 OС. За повишаване на влажността на въздуха е добре да се включи в зелени острови, да се постави над водна площ или да се пулверизира често. Расте бавно и достига височина до 2 m. За по-доброто си развитие се нуждае от хранителна почва, достатъчно почвена и въздушна влага, а в периода на растеж и редовно наторяване.

Howea (ховея) – идеални стайни растения, които са „завладели” домовете ни още в началото на миналия век. Известни са само два вида, открити през 1870 г. на островите Лорд Хауи. Първоначално са били погрешно класифицирани към рода Kentia, но по-късно, през 1877 г., специалистите по палми определят родовото им име Ховея.

Тези палми се отличават с дълготрайност до 80 години. При добри условия дават гроздове жълтеникавозелени плодове. По-старите имат гладки, зелени стъбла със светли пръстени, без корона. Целият лист и перата са разположени на леко провиснали надолу двойки. Най-долните листа трябва да се отрежат след естественото им загиване. Ховеите не са претенциозни като другите палми. Те понасят влажност на въздуха, температура и светлина в големи граници. Обичат плътна сянка, но виреят добре и в топли помещения с влажност на въздуха 40%. Младите растения трябва се държат на топло при температура около 20 °С. Растенията могат да останат няколко години в един и същ съд.

Livistona (ливистона) – наименованието на растението идва от основоположника на Кралската ботаническа градина в Единбург – барон Ливингстоун. Произхождат от Австралия, Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Известни са повече от 30 вида, познати още под името „Чадърести палми”. Повечето видове са със солитерни стъбла, чията корона се състои от множество листа, нарязани до половината или повече на отделни лъчи. На върха са разцепени на две и често завършват с дълги белезникави влакна, които покриват и основата на стъблото. Дръжките на листата са осеяни с бодли.

Ливистоните образуват силни корени и виреят по-добре на топло. Младите растения се култивират при условията на прохладен климат, а през лятото е добре да се изнасят на открито. Може да се размножава от издънки, а когато височината ґ достигне 1,5 m, е добре да се пресади в по-голям съд. Оттук нататък се сменя само горният слой на пръстта, като пресаждането е нежелателно. През зимния период температурата на помещението, в което се отглежда палмата не трябва да пада под 16 °С.

Phoenix (финикова палма) – родът се състои от 17 вида, които, ако се култивират заедно, образуват хибриди помежду си. Произхожда от областта между Канарските острови, през Северна Африка, Западна Индия до Тайван. Финиковата палма е една от най-устойчивите перести палми. Образува единични и сложни стъбла, към които са прикрепени старите листни основи. Листните корони са съставени от дълги листа, от двете страни на чиито дръжки са разположени остри, твърди бодли.

Най-често култивираното стайно растение е Phoenix canariensis, произхождаща от Канарските острови. Тази палма нараства доста бавно и макар че в естествена среда е с височина до 15 m, в стайни условия след много години достига едва

3 m. През лятото много добре й се отразява изнасянето на открито. Листата й често трябва да се избърсват с влажна кърпа. До 3-годишна възраст трябва да се държи на индиректна светлина, а след това е възможно излагането й за кратко на умерена слънчева светлина.Обича високите температури, а през зимата температурата на помещението не бива да пада под 10 OС.

Rhapis (рапис) – повечето видове (известни са 17 вида) произхождат от Китай и Япония, като растат в райони с обилни валежи. Характерни са тръбовидните, бамбукоподобни стъбла, които в домашни условия достигат височина до 1 m. В естествени условия може да има няколкостотин стъбла на едно място, които образуват храсти. Всяко стъбло има диаметър до 40 mm и израства на височина до 5 m. Стъблата пускат издънки, покрити с кафяво лико, което постепенно посивява. Малките ветрилообразни листа са насечени почти до началото на дръжките на еднакво широки сегменти, а по ръба са леко назъбени.

Раписът е подходящ за отглеждане в хладни помещения, а през лятото се изнася на открито. Подобно на повечето видове палми, и тази не обича пряката слънчева светлина и липсата на вода.

Trachycarpus (трахикарпус) – произхожда от Западните Хималаи, Китай и Япония. Познати са 6 вида, които се отличават с ветрилообразни лъскави листа с нарязани почти до началото на дръжката сегменти и леко разцепени на две върхове. Стъблата им години наред могат да останат обвити със стари листни основи с лико.

Младите растения са подходящи за декорация на помещения. Имайки предвид естествените условия, в които вирее трахикарпусът – високите планини, през зимата трябва да се оставя на студено, но температурата не бива да е под 5 OС. През лятото е желателно да се изнася на открито.

Washingtonia (вашингтония) – една от любимите декоративни палми, подходящи за отглеждане в саксии и контейнери. Често се бърка с ливистоната поради нишките, които се спускат от края на листата. Както подсказва името й, вашингтонията произхожда от югозападната част на САЩ и Северозападно Мексико. Стъблата й са високи, солитерни, със здрава, издута основа. Изсъхналите листа обвиват стъблото като дълга пола. Без листните основи стъблото е грапаво, на концентрични кръгове, със сив цвят. Листата са нарязани наполовина от лъчите, а от краищата им висят бели нишки. И тук трябва да споменем как най-лесно ще различите ливистоната от вашингтонията – нишките на ливистоната са зелени, а на вашингтонията – белезникави, сухи и влакнести.

Като типично растение за студени къщи през зимата вашингтонията не бива да се отглежда в много топло и тъмно помещение. Тя е лесна за отглеждане, но след време става прекалено голяма за стайни условия. Образува мощна коренова маса, поради което се налага пресаждането й в по-големи съдове по-рано от другите родове.