В категории: Брой 3-4/2003, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Полагане на подови настилки от корк

Макар и по-бавно, корковите плочки постепенно навлизат в бита и като подови настилки. Произвеждат се от пресовани с естествени смоли частици смлени коркови кори, поради което са естествен, екологичен материал. За настилки се предлагат плочки с големина 30 х 30 cm и дебелина 4-6 mm, като лицевата им повърхност е фино шлифована. Те са специално пригодени за тази цел и имат необходимата за това износоустойчивост. Характерно за този вид настилки е, че притежават известна еластичност, звуко- и топлоизолационни свойства. Коркът сам по себе си е много добър топлоизолационен материал, но поради малката си дебелина подовата настилка не може да се разглежда като сериозна топлоизолация. Характерно за корковите подови настилки е доброто сцепление, поради което вероятността от неволно подхлъзване при тях е по-малка. Коркът е материал с добри антистатични свойства и на практика не се наелектризира, за разлика от повечето меки подови настилки. Това, от една страна, се отразява положително върху здравословния климат в помещенията и води до намаляване на прословутия „електросмог”, а от друга – до по-трудно замърсяване, защото не привлича праха, както наелектризираните предмети (за справка, вижте екрана на телевизора). След правилна обработка – импрегниране и нанасяне на твърда вакса, подовото покритие става нечувствително на влага и разливане на течности. То е устойчиво и на редица химични агенти, използвани в домакинството, като сигурно се поврежда от ацетона. Поради тези причини корковите настилки се препоръчват не само за детски стаи, но и за останалите помещения в жилището. Някои фирми препоръчват полагане на коркови плочки и в баните. Тук проличава друго ценно свойство на корка – малкото топлоотнемане на материала, което създава усещането за топлина при стъпване с бос крак върху пода. Според нас обаче, в този случай трябва да се използва специално водоустойчиво лепило, защото проникналата в неплътни фуги между плочките вода ще достигне до лепилния пласт, а обикновените воднодисперсни лепила не са водоустойчиви. За възможното приложение на корковата настилка в мокри помещения задължително трябва да се консултирате с търговеца и, за по-сигурно, да проучите техническите предписания на самия производител.

Освен коркови плочи, се произвеждат и паркетни дъски от MDF с покритие от корк, които не са тема на тази статия.

Корковите плочки са много подходящи и за самостоятелна направа на подовото покритие чрез залепване. Поради малката дебелина на плочките те копират всички неравности върху основата, поради което успехът на работата в много голяма степен зависи от старателната предварителна подготовка на основата. На изпъкналите места настилката много бързо ще се износи и трябва да се подменя далеч преди изтичане на нормалния експлоатационен срок. По нея не бива да има никакви грапавини, например зрънца втвърден циментов или друг строителен разтвор. Тя трябва да бъде напълно почистена, евентуалните пукнатини или по-големи неравности – старателно запълнени, подравнени и гладко шпакловани. Освен това основата трябва да бъде суха, с добра попивна способност, без остатъци от бои, различни паркетни и други смазки и накрая – почистена от прах.

При по-неравни и грапави циментови основи е желателно да се направи тънка саморазливна замазка. Така без голям опит и майсторски умения лесно се получава напълно равна и гладка повърхност. В този случай трябва да се изчака достатъчно дълго време, докато настилката изсъхне напълно. Производителите на коркови паркети препоръчват максимална остатъчна влажност 0,5 %, макар че в домашни условия не е много ясно как тя може да бъде измерена.

За осигуряване на оптимално сцепление на лепилото с основата подът предварително се грундира според предписанието на производителя на лепилото. Използват се лепила на водно-дисперсна основа, препоръчани за лепене на коркови паркети.

Плочките се доставят опаковани в полиетиленово фолио. За да се аклиматизират (температурата и влажността им да се изравнят с въздуха в помещението), те се оставят да престоят в него две денонощия. Желателно е плочките внимателно да се огледат за дефекти. Напълно допустими за този материал са минималните разлики в структурата и нюанса на оцветяването, което не се приема като недостатък. С оглед по-сполучливото съчетаване на цветовите нюанси е желателно всички пакети да се отворят, плочките да се разстелят и така по-лесно и вярно да се подбират една спрямо друга.

Решаващо за крайния резултат от работата е полагането на първия ред, водещ останалите плочки, и по-точно на първата плочка в него. Правилното решение е тази плочка да се постави точно в центъра на пода, а първият ред да се центрира точно по осевата линия. Нейното точно местоположение се определя, като през центъра се прекарат двете взаимно перпендикулярни осеви линии (по дължина и широчина) и плочката се ориентира по тях. Всъщност това е правилният начин за полагане на всички подови покрития от плочки. Смисълът при този подход е, че плочките в крайните редове ще имат еднаква широчина и така също по-малко ще се забелязва липсата на успоредност между срещуположните стени. При подове с правоъгълна или близка до нея форма първият ред може да се положи на 120 cm (четири плочки разстояние), паралелно на по-дългата стена, както е показано на снимките.

Възможно е плочките в два съседни реда да се поставят така, че върховете на всеки четири съседни плочки да съвпадат в една точка. Друг вариант е плочките във всеки два съседни реда да се разминават с половин дължина. С половинката от последната плочка се започва следващият ред и така технологията на практика става безотпадна. Първият вариант изисква по-прецизна работа и абсолютно еднакви размери на плочките. Понеже европейските норми допускат толеранс до 2 mm тази точност трудно се постига. Затова си струва плочките предварително да се измерят и сортират, а когато има повече плочки с различни големини, за предпочитане е да се избере вариант с разминаващи се фуги на съседните редове.

Използването на различно оцветени коркови плочки позволява направата на впечатляващи покрития, например наподобяващи шахматна дъска и др.

Плочките се лепят с дисперсионно лепило на водна основа, което се разнася равномерно с назъбен шпахтел върху площ, която може да се обработи за около 10 min. За разлика от контактните лепила, това не стяга така бързо и при необходимост в рамките на няколко минути поставената плочка може да се повдигне и отново залепи, като положението й се коригира. Всяка плочка се залепва, като плътно се опира до канта на предишната. В случай че разстланото лепило започне да изсъхва, то се изстъргва с шпахтел и се нанася прясно. Лепилото, както и самите плочки са екологично чисти и не вредят на здравето. Не се отделят миризми и поради това не се налага дълго проветряване на помещението.

При необходимост плочките се режат лесно с остър макетен нож. В краищата покритието не бива да опира плътно до стените, а се оставя ивица с широчина около 5 mm, която позволява на покритието безпрепятствено да се разширява при промяна на влажността и температурата.

След като плочката се положи и намести, се притиска силно с валяче или се чука с гумен чук от средата към краищата, за да се изтласка останалият под нея въздух. В края се причуква с малко метално чукче, докато фугата със съседната плочка в реда се затвори напълно. Лепенето на плочките е доста лесна дейност и неопитен домашен майстор за 5-6 часа може да положи около 20 m² корково подово покритие. След като покритието бъде завършено, то се валира старателно по цялата му повърхност с метален валяк с тегло около 20–25 kg.

Изчаква се едно денонощие, докато лепилото стегне добре. Понеже втвърдяването му е свързано с изпаряването на водата-разтворител, относителната влажност на въздуха в помещението не бива да надхвърля 65%, а оптималната температура 16–20 °С. Едва след това се пристъпва към повърхностно шлифоване, за което се ползва специална шлайфмашина с гумен диск. В домашни условия добра работа, макар и по-бавно, може да свърши добре познатата плоскошлифовъчна или ексцентър-шлайфмашина. Самите плочи имат достатъчно добре шлифовани повърхности, така че допълнително шлифоване е необходимо основно за изглаждане на някои леко изпъкнали места, поради неравности на основата или при стъпаловидно разположени съседни ръбове. Грубото шлифоване се извършва с шлифовъчна хартия с едрина на зърното 60–80, а за окончателното шлифоване се използват листове с едрина 240.

В зависимост от конкретните препоръки на производителя на паркета, той може да се импрегнира, което се прави двукратно с дунапреново валяче, да се втрие твърда вакса и накрая да се полира. Прилагат се и специални запечатващи повърхността лакове за корков паркет. Подходящите за това материали, както и продължителността на паузите между всяка операция се дават от производителя на паркета. Защитен с вакса и полиран или лакиран, паркетът има добра устойчивост срещу влага и замърсяване и много по-лесно се почиства. Обикновено това се прави веднъж на две седмици, като се напръсква леко със специален препарат и се изтрива с кърпа. След продължителна експлоатация и силно замърсяване, подовата настилка може да се поднови чрез шлифоване. При плочки с дебелина 4 mm е възможно това да се направи един или два пъти, след което настилката трябва да се подмени изцяло. Плочките с дебелина 6 mm допускат шлифоване до три пъти.

Настилка от коркови плочки може да се положи и върху старо дюшеме. Ако дъските са вдлъбнати и неравни, върху тях се настилат дървесновлакнести плочи или ПДЧ, за да се получи равна и гладка повърхност, и върху нея вече се лепи коркът. В случая обаче основата трябва съответно да се грундира, за да се намали способността й да изсмуква водата от лепилото. Залепване на коркови плочки върху стари меки PVC покрития или линолеум не се препоръчва.

Корковите настилки са подходящи за полагане върху подове с вградена в тях отоплителна система.