В категории: Брой 3-4/2003, Хоби

Домашно канарче

Подобно на всички домашни животни, и канарчетата са хванати в дивата природа и опитомени от човека. Латинското им наименование е Serinus c. canaria. Дивото канарче е малка, невзрачна, зеленикавокафява птичка с тъмни щрихи по крилата и гърба и изключително красиво пеене. Обитава Канарските, Азорските острови и о-в Мадейра. Първото точно описание на поведението им е направено от Болле по време на пътешествие през 1858 г., но още през втората половина на ХV век те привличат вниманието на човека. Със стъпването на островите, испанските моряци харесали тези малки зелени птички с тяхното изключително пеене. Разбрали, че могат да ти отглеждат в клетки и започнали да ги взимат в родината си. Много скоро модата да се отглежда такава птичка в клетка заляла аристократичните среди и канарчетата заживели в замъци и дворци, за което свидетелстват и редица рисунки от онова време. Неминуемо се развила и търговията, дори били сформирани специални птичи пазари, на които особено високо се ценели мъжките екземпляри, най-вече заради способността им да пеят. Дълги години вносът и търговията на канарчета били „запазена марка” на испанците, но желанието и любовта към тези птички увенчали опитите за развъждане с успех и ги превърнали от диви в домашни. От този момент канарчетата са едни от най-разпространените домашни любимци. Чрез пътуващите тиролски търговци, малките птички достигнали до всички краища на Европа и започнало тяхното развъждане и селекциониране, в резултат на което днес съществуват над 120 породи. Любовта към тях се запазила още от харцките миньори, като не само им се любували и отдъхвали с песента им, но и ги използвали като сигурен показател за поява на отровен газ в мините. Дори в малки количества той водел до припадане или умиране на птицата. Този „знак” спасявал живота на много миньори, които развъждали, подбирали и умножавали своите канарчета.

Отглеждане

Каква порода да бъде вашето канарче, с каква форма и цвят, е въпрос на личен вкус и предпочитание. Аз бих ви посъветвал само да разгледате малко по-подробно цветовете и формата на различните породи. Подобна информация можете да получите в зоомагазините или на орнитоложките изложби, откъдето бихте могли да си закупите птичка. Отново от вас зависи дали канарчето ви ще живее само или ще си има другар. Преди да направите покупката, внимателно разгледайте птичките. Перата трябва да бъдат гладки, чисти, добре подредени и покриващи цялото тяло. Голи участъци, изменения на краката или клюна не трябва да има. Областта под опашката трябва да е чиста, без зацапвания, сплъстени пера или следи от кръв. Здравото канарче подскача, чопли семена или друга храна, изглежда весело. Обърнете внимание на чистотата в клетката. Застоялата, разхвърляна или мухлясала храна, наличието на много изпражнения, мръсната вода в поилката, могат да са предпоставки за развитие на болести, които да се проявят по-късно. Общото състояние и видът на птичката не бива да ви притесняват с нищо. Все пак, ако искате истински да се наслаждавате на красотата на любовните отношения, на неповторимата песен на мъжкото канарче, на възможността да отгледате млади птички, най-добрият избор е двойка млади и здрави, харесани от вас канарчета. И понеже за много любители най-високо ценена е красивата песен, ще отбележа само, че птиците не пеят, за да се харесат на хората. Птичата песен представлява акустично обозначение на собствената територия и е предназначена предимно за намиране на партньорка и създаване на двойка. Клетката, в която ще разположите вашата двойка ще представлява тяхната обозначена територия. Затова тя не бива да бъде прекалено малка. Най-удачната форма е правоъгълната, с дължина не по-малка от 50 см. Ако вашите двойки станат повече, ще ви бъде нужна просторна волиера. Птиците в ятото ще съжителстват добре, само ако предоставеното им пространство е достатъчно. Канарчетата изграждат своя йерархия и доминиращите птици отстояват своето положение, стигайки често пъти до сблъсъци, резултатът от които е откъснати или повредени пера или наранени птички. Всички кацалки, хранилки, поилки, ванички за къпане и чинийки за мека храна или кълнове трябва да бъдат достатъчно големи и в достатъчно количество, така че всички птици, дори тези, стоящи по-ниско в йерархията на ятото, да имат свободен достъп до тях. А това означава волиерата да не бъде пренаселена. Въпреки че канарчетата са изменили своя първоначален вид вследствие на умелото им развъждане и подбор, въпреки че са се появили толкова много нови породи, селекционирани от повече от 500 птичи поколения, тяхните естествени привички са се запазили и човекът следва да се съобразява с тях. Мъжкият канар „разгръща” своята песен, само когато чувства себе си уверен и в безопасност. В противен случай ревностно отстоява своята територия. Пространството за летене е основна жизнена потребност за птиците. Изберете вашата клетка така, че канарчетата в нея свободно да прелитат от кацалка на кацалка. Всичко зависи от отреденото им от вас място. Къде да поставим клетката с птичките, е също важен въпрос. Специалистите съветват това да бъде някой тих, защитен от въздушни течения (дори в топлите летни дни) ъгъл. Пряката слънчева светлина е полезна за здравето и доброто настроение на вашите пернати любимци, но не повече от час-два сутрин. И накрая ще се спра на подходящата височина, на която да разположите клетката. Опитът показва, че за да не се плашат и стряскат, канарчетата трябва да бъдат разположени на височината на погледа на човека. Ако ги поставите ниско, те ще чувстват всеки минаващ край тях за огромна опасност, а ако са твърде високо, ще загубите връзката човек-птица с най-силния елемент – зрителния. Редно е вашата клетка да бъде снабдена с подвижно дъно, което може да застелите с чиста хартия или да посипете с чист речен пясък и лесно да почиствате. За да намалите количеството на разхвърляните семена или пера извън кафеза, изработете от тънка ламарина 10–12 сантиметрови первази и обкантете с тях долната страна на клетката. Със същия успех можете да използвате платнен кълъф, пристегнат с ластик в горния му край. Много важна част от аксесоарите в кафеза са пръчките за кацане. Съветвам ви да не купувате готови пластмасови кацалки, а да си ги изработите сами. За целта използвайте прави клонки от меко дърво (липа, бреза, топола) с различен диаметър. По този начин канарчетата ще тренират мускулите на своите крачета и ще поддържат ноктите си. Съдовете за храна, вода, пясък и минерали трябва да бъдат лесни за почистване и подмяна, и да са разположени така, че птичките да не ги зацапват.

Хранене

Основен момент в правилното отглеждане на канарчетата е тяхното хранене. В дивата природа, те са принудени да прелитат на дълги разстояния в търсене на вода и храна, в резултат на което изразходват много енергия. Такъв проблем при домашните птички няма, ето защо добре балансираната хранителна диета е основен фактор за запазване доброто здраве на канарчетата. Често пъти недостатъчното пространство за летене и изобилието на маслодайни семена в храната (които между другото са предпочитани), са предпоставки за затлъстяване, влошаване здравето на птицата, и дори смърт. Специалистите посочват като основна част на зърнената смес за канарчетата семената на рапицата с черно-червен цвят и семената на растението Phalaris canarensis, познато още като „канарено семе”. Към тях в по-малък процент следва да се добави овес (белен), просо, ленено семе, мак, семена от салата. Всички семена трябва да бъдат чисти, без следи от паяжинки, изпражнения на гризачи или лош дъх. В зоомагазините се предлагат готови зърнени смески за канарчета, обогатени с подходящи и правилно балансирани витаминни и минерални добавки. Проверете дали храната е добре запечатана и обърнете внимание на срока на годност. На канарчетата можете да давате и покълнали семена. Те са меки, приемат се с охота и съдържат особено ценни хранителни вещества. За целта 1 лъжица от основната зърнена смес накиснете във вода за около 24 часа. Извадете, изплакнете и изцедете семената преди да ги похлупите със стъкленица. След 24 до 48 часа можете да предложите кълновете на вашите птички. Тъй като те бързо се развалят (особено в топло време), следва да ги давате сутрин и час-два по-късно да ги изхвърлите. Жизнено важна част от храната на канарчетата са зелените растения. Листата от глухарче и салатата (трябва да сте абсолютно сигурни, че не са третирани с препарати за растителна защита, които в нищожни за човека количества са смъртоносни за птиците), е желателно да присъстват в храната всекидневно. Клонки с пъпки от неотровни дървета (върба, бреза, липа, топола) предлагайте също. Птиците чоплят кората и с охота изяждат пъпките, даващи им ценни вещества, особено през зимата. Морков, ябълка, грозде, кайсия, праскова, изобщо всички сезонни плодове и зеленчуци могат да присъстват редовно на трапезата на канарчетата ви. Коричка хляб или сухарче, обезмаслена извара, твърдо сварено яйце, грис, всичко това примесено с плодов или зеленчуков сок и няколко капки рибено масло, оформят чудесна мека храна, особено подходяща в периода на изхранване на малките. Водата за пиене винаги трябва да е прясна. В нея може да разтворите предлаганите на пазара мултивитаминни добавки в определените дози. И не на последно място е паничката с чист пясък, който допълнително можете да обогатите с минерали (счукани яйчени, мидени черупки или продаващи се минерални и калциеви съставки). Твърдите пясъчни зърна, които канарчетата поглъщат, активно помагат за доброто им храносмилане.

Развъждане

Развъждането на канарчетата е относително лесен, но отговорен процес. Всеки отглеждащ у дома си двойка канарчета рано или късно пристъпва към тяхното развъждане. Тук трябва да отбележа, че до размножаване се допускат добре оформени, полово зрели птици не по-малки от 10-12 месеца. Въпреки че при добри условия канарчетата могат да се размножават целогодишно, специалистите препоръчват м. март за начало на размножителния период. В клетка с дължина 40-50 см и снабдена с всички необходими принадлежности в горния край, на която се поставя готова основа за бъдещото гнездо (предлагат се на пазара), се настаняват двойката канари. Поведението им рязко се изменя. Стават неспокойни. Често пъти летят заедно или издават характерни звуци. Женската прикляква с разтворени крачета и повдига опашката си, като извършва движения с глава, а мъжкият възбудено я ухажва и храни. В този период е добре по стените на клетката или дъното да се поставят парченца вата, суха трева, перца, памучни или вълнени нишки, които женската използва като строителен материал на бъдещото си гнездо. Това е естествен процес, въпреки че вие ще й предложите готово гнездо. В този период самецът пее с всичка сила и нежност. Самката отговаря на този призив, като му позволява с треперещи крила да я покрие. Мъжкият опложда женската със завидни акробатични умения. В завършеното гнездо скоро се появява първото яйце.

Много любители практикуват следния похват – снесените яйца внимателно се поставят в кутийка с вата, а на тяхно място се слагат изкуствени. След появата на третото или четвъртото яйце изкуствените се изваждат и се връщат истинските. Това трябва да стане много внимателно. По този начин женската започва да мъти яйцата по едно и също време и съответно след около 13 денонощия малките се излюпват едновременно. Това дава по-добри възможности на пиленцата за изхранване и оцеляване. Два-три дни след излюпването, ако има неоплодени яйца или умрели зародиши, те се отстраняват от гнездото. Пиленцата се освобождават самостоятелно от своята черупка. Те са слепи, покрити с рядък пух и веднага започват да искат да ядат, като повдигат главички с широко разтворени човки към родителите си. На 5-ия ден малките проглеждат и започват да се появяват зачатъци на перца. Обикновено канарчетата са добри родители и се справят с отглеждането на 5-6 малки. Пиленцата напускат гнездото на 19-20 дневна възраст, някой път и по-рано, а самката се подготвя за второ люпило. Особено важно е през целия размножителен период да усилите храната. Младите организми имат нужда от много и разнообразна храна за своето оцеляване. След като пиленцата са вече самостоятелни, се преместват във волиерата, където могат да се развиват. На 6-седмична възраст у канарчетата започва първото линеене. Старите пера се подменят с нови и този процес продължава около месец и половина–два. Птиците се покриват с нова гладка и блестяща перушина. Това е и времето, когато вие трябва да решите кои птици ще оставите за вас и с кои ще се разделите, за да се сдобиете с нови, които ще формират двойки и всичко ще повторите отначало през пролетта. На всяка цена избягвайте близкородствените кръвосмешателства, ако искате селекцията ви да бъде силна и здрава и да ви радва много години.

Здраве

Отглеждането на канарчета в добро здраве е целта на всеки техен приятел. Научете се да познавате птиците по външния им вид. Ако те са умърлушени, не се хранят или често пият вода, ако прекарват повече време уединени с настръхнала перушина и затворени очи, ако дишат учестено или издават свирукащи звуци при дишане, ако изпражненията им са воднисти или примесени с кръв, имате повод за безпокойство. Болните птички се нуждаят от по-силна храна, спокойствие и правилно даване на предписаните от ветеринар медикаменти. Никога не ги оставяйте в общата волиера. Това може да зарази цялото ви ято. Поддържайте най-строга хигиена. Веднъж седмично измивайте всички поилки, хранилки, кацалки и цялата клетка с гореща вода. Не оставяйте разхвърляни хранителни остатъци, семена, подменяйте водата и чинийката с пясък. Редовно предоставяйте възможност на канарчетата да се къпят, те много обичат това, а и по този начин поддържат собствената си хигиена.

Не пренаселвайте волиерата и давайте разнообразна и правилно балансирана храна. Всичко това ще направи вашите канарчета весели, здрави и жизнерадостни, а вие дълго ще им се радвате.

Успех!

Светлозар Манасиев