В категории: Брой 11/2008, Звукоизолация, Строителство, Сухо строителство

Строителство с плочи гипсфазер Knauf Vidiwall

 

Увлечени от еуфорията по гипсокартона, който след стъпването на Knauf в България овладя пазара на строителни материали и с който най-често започна да се свързва разбирането за „сухото строителство“, като че ли позабравихме другия вид облицовъчни плочи – гипсфазерните. При това те са родно производство на основно реконструирания и обновен завод във Видин, собственост на Knauf. По-голямата част от продукцията на завода е за износ, което ни подсеща, че което е добро за западноевропееца, то е също така добро за българския строител. Затова преценихме, че е време да отделим малко повече внимание на гипсфазерните плочи и да опресним информацията за техните приложения.

Без в никакъв случай да измества плочите от гипсокартон или новите AQUAPANELL плочи, гипсфазерът има своите специфични особености и предимства, които в редица конкретни случаи го правят предпочитания облицовъчен материал за изграждане на вътрешни конструкции.

Плочите гипсфазер се отливат от гипсов разтвор със съдържание на около 20% целулозни влакна, получени при преработка на отпадъчна хартия. Влакната изпълняват ролята на своеобразна армировка, която допълнително повишава устойчивостта на плочите на натиск и на огъване. По тази причина те не са облепени с картон, като гипсокартона. Имат напълно равна и гладка повърхност. Краищата им са с остри ръбове, а не са заоблени. Плочите гипсфазер имат по-голяма обемна плътност (над 1150 ±50 kg/m3) в сравнение с гипсокартона (760–790 kg/m3), което от една страна, ги прави по-тежки и малко по-трудно повратливи при монтиране, а от друга, е предимство, защото поради по-голямата си маса имат способността по-добре да поглъщат трептенията от въздуха, т.е. имат по-добра шумоизолираща способност.

Те имат почти същото приложение като плочите от гипсокартон, като се ползват с предимство в случаите, когато се цели по-добра изолация срещу пренасяния по въздуха шум и се изисква по-голяма механична устойчивост на стената. Стените, облицовани с гипсфазерни плочи, имат и по-голяма товароносимост, което улеснява монтирането към тях със специални дюбели на леки предмети.

У нас се предлагат два вида плочи от гипсфазер на Knauf: Vidiwall и Vidifloor, като вторите се използват за подови настилки.

С плочите Vidiwall се правят вътрешни облицовки, преградни стени и обшивки на подпокривното пространство. Те се произвеждат с дебелини 10, 12,5 и 15 mm. Размерите им са 1000×1500/1250 или 1250х 2000/2500/2600/2750/2800/3000. За по-малки обекти и особено при строителство и ремонт в домашни условия, най-удобни за работа са плочите с големина 1000х1500 mm.

По своя състав и повърхност плочите Vidiwall са еднакви, като няма специални видове било с повишена огнезащита или повишена влагоустойчивост. Плочите завършват с кант с правоъгълно напречно сечение (SK) или с правоъгълен кант с леко изтъняване на тясна ивица по краищата (VT).

Плочите гипсфазер се обработват механично по същия начин, както и плочите от гипсокартон. Разкрояват се чрез пречупване по предварително издълбан с макетен нож срез върху повърхността. Поради по-голямата им твърдост при тях по-често се налага рязане с прободен трион. След пречупване на плочата често пъти повърхността на кантовете се получава неравна. Това се коригира чрез рендосване с профилно ренде. За изрязване на различни по форма и големина отвори също се използва прободен трион, а за изрязване на кръгови отвори, примерно за конзолни кутии на електрическата инсталация, се използват боркорони с твърдосплавни зърна или фрезери с кръгообразно огъната лента, подобна на лентата на дърводелски банциг.

Плочите гипсфазер се закрепват върху конструкции от метални профили на Knauf или от бичмета с напречно сечение 60х40 mm при височина на стената до 3,10 m. При по-високи конструкции съответно и напречното сечение на бичметата се увеличава.

Първият вариант е за предпочитане, защото системата на Knauf съдържа пълния набор от профили, свързващи и други елементи, което в максимална степен улеснява изграждането на конструкцията, а гъвкавостта ù я прави лесно приспособима за всяко конкретно решение. Освен това профилите от стоманена ламарина не се влияят и не променят размерите си под въздействие на влагата, както е при дървесината, не се нападат от дърворазрушителни насекоми, по-устойчиви са при пожар и не е необходимо да бъдат обработвани със специални вещества – антипирени, за да не се запалват лесно.

В комбинация с носеща конструкция плочите Vidiwall се използват за предстенни обшивки, при леки преградни стени, за обшивка на тавани при изграждане на подпокривното пространство, а също така и за окачени тавани. Вече стана дума, че по-голямата повърхностна твърдост на плочите гипсфазер е предимство, когато облицовката е в помещения с активно движение (като коридори например) или с повишен риск от допир и натиск на твърди предмети до стените. Когато към преградната стена се поставят повишени изисквания към звукоизолиращата ù способност, плочите от гипсфазер отново имат предимство.

Обшивката с плочи гипсфазер се прави по същия начин, както и обшивката с плочи гипсокартон, като разстоянията между вертикалните носещи профили се съобразяват с размерите на плочите.

За изграждане на носещи конструкции се използват специални метални профили от системата на Knauf, които са изработени от тънка (0,6–1,0 mm) поцинкована ламарина. За да не прегори антикорозионното повърхностно покритие, те се режат с ножица за ламарина, а не с ъглошлифовъчна машина. Профилите се захващат един към друг лесно, бързо и сигурно, като на мястото на съединяването стените им едновременно се прищипват със специални клещи.

Използват се следните видове профили:

» CW – профил с повишена устойчивост на огъване и усукване, поради което се използва за вертикални носещи елементи в леки преградни стени. Произвежда се с широчини от 50 до 150 mm.

» MW – модификация на CW профила. Има повишена еластичност, благодарение на което спомага за „гасене“ на звуковите вълни, преминаващи през стената, и подобрява нейната звукоизолираща способност.

» UW – този профил е предназначен за използване в комплект с профилите CW. Конструкцията се обгражда с него така, че да се получи рамка. Монтира се с дюбели-пирони към пода и тавана. Широчината му е предвидена така, че съответният CW профил да може да влиза плътно в него.

» CD – носещ профил, който се използва за конструкции на окачени тавани или захванати към стената предстенни обшивки.

» UD – ограждащ профил (подобно на UW) за конструкции, изградени с профили CD.

» UA – този профил има специална перфорация и се използва за оформяне на касите за врати в леки преградни стени.

Носещата конструкция при предстенните обшивки се изгражда от вертикални носещи профили CD, чиито краища се фиксират в два UD профила. Тези профили се монтират към пода и тавана, като в предварително пробити в бетона отвори с чук се набиват дюбели-пирони. Разстоянието между всеки два съседни дюбела не бива да бъде по-голямо от 100 cm. UD профилите се отрязват с ножица на необходимата дължина. Преди да се монтират, върху гърба им се поставя самозалепваща еластична лента, която служи за уплътняване на фугата и подобряване на звукоизолацията. Цялата конструкция се закрепва към стената с носачи от ламарина, чиято дължина може да се регулира. По този начин се определя широчината на кухината между стената и обшивката от плочи гипсфазер. Широчината може да варира в доста широки граници – от широчина, равна на дебелината на CD профилите (при равна и вертикална стена), до широчина, към която се добавя и дължината на носачите. Разстоянието между обшивката и тухления зид се подбира по различни съображения. Така например определящ фактор би могъл да бъде необходимото технологично разстояние за прокарване на отоплителна или друга инсталация. Най-често широчината се определя според изискването за шумо- и топлоизолация на стената, особено когато тя е външна.

И в двата случая изолацията се осъществява чрез плътно запълване на кухината с лека минерална вата, произведена специално за тази цел, а желаният изолиращ ефект зависи основно от дебелината на този слой. Така например, за да се осигури що-годе приемлива звукоизолация, минималната дебелина на пласта минерална вата трябва да бъде 50 mm. Ако има преградна тухлена стена с дебелина 15 cm (индекс на звукоизолация RW= 45 dB), чрез изграждане на предстенна еднослойна обшивка с дебелина на пласта минерална вата 75–80 mm звукоизолацията се подобрява с 10 dB, което води до намаляване на нивото на шума (общият индекс на изолация RW = е 55 dB). За подобряване на звукоизолацията обшивката с плочи Vidiwall се прави двуслойна. Това подобрява общия индекс с още 1 dB. Така изпълнената обшивка осигурява звукоизолация, която се оценява между „средна“ и „добра“ по действащите у нас норми. За приблизителни сметки може да се приеме, че увеличаване на дебелината на изолационния материал с 1 cm допринася за подобряване на звукоизолацията с 1 dB. Пространството между стената и облицовката трябва да бъде запълнено плътно без кухини.

Краищата на CD профилите се напъхват в UD профилите и под отвес се изправят във вертикално положение. Разполагат се на разстояние един от друг в зависимост от широчината на плочите и от начина на поставянето им по дължина – вертикално или хоризонтално. При вертикално поставяне на плочи с широчина 100 cm например това разстояние е 50 cm. Вертикалните кантове на всеки две съседни плочи трябва да лежат и се закрепват с винтове към съответния CD профил. Тези профили от своя страна се закрепват и към стената с помощта на специални носачи. Всеки от тях се монтира с дюбел към зида, а към стената на вертикалния CD профил с винтове за ламарина LN 3,4х9. При жилищни помещения всеки профил се закрепва с по един носач, намиращ се на разстояние до около 150 cm над пода. Под всеки от тях се подлага парче еластична лента за прекъсване на твърдата връзка между обшивката и стената, която е добър проводник на звука. Обшивката с гипсфазерни плочи се прави едностранна – еднослойна или двуслойна.

За допълнителна информация вижте тук.

Следва