В категории: Брой 11/2002, Хоби

Розели – пернатите любимци

Светлозар Манасиев

Видове. Избор на птица и подходяща клетка

Едни от най-колоритните представители на австралийските дългоопашати папагали са розелите, населяващи почти цялата територия на Южна Австралия. Характеризират се с дълга, стъпаловидна опашка и изобилстващо от цветове оперение. Размерът им варира в зависимост от вида – 27-34 cm, като приблизително половината от дължината на птицата е опашката. Латинското наименование на този род папагали е Platycercus, в който се отличават няколко вида:

♦ Platycercus eximius (пъстра розела) – един от най-разпространения вид според приятелите на кафезните розели. Главата и гърдите са яркочервени, с бели бузи, коремчето е жълто, преливащо в зелено, гърбът и крилата са с черни щрихи на жълтозелен фон и сини кантове от външната страна по дължината на крилото. Опашката е синя от вътрешната страна и прелива от светло- до тъмнозелена отвън. Подопашните пера са червени. Окраската на женските е малко по-бледа от тази на мъжките, бузите са мръсно бели, главата и клюнът са по-малки. Размерът на пъстрата розела е 30-33 cm. Вследствие на намесата на човека се е появила пъстра розела с много по-светла окраска и меки, пастелни цветове.

♦ Platycercus ictorotis (жълтобуза розела) – един от най-малките представители на рода – 27-28 cm. Мъжките се характеризират с яркочервено оцветяване – от главата, почти през цялото тяло до горния край на опашката. Бузите са жълти, откъдето произлиза и името ґ. Гърбът прелива от червени пера с черни щрихи до синьозелено оцветяване. Крилата завършват с две синьолилави ивици. Оцветяването на женската е по-бледо (червеното преминава в оранжево). Изключително миролюбива и тиха птица.

♦ Platycercus adscitus (жълтоглава розела) – бледожълта глава и бели бузи със синкав оттенък по края. Гърбът прелива от жълто в светло синьозелено с характерните черни щрихи. Коремчето е светлосиньо или зеленикавосиньо с червени подопашни пера. Крилете са с лилаво окантване. Тялото е издължено, достига 32-33 cm. Особено в размножителния период, жълтоглавата розела може да бъде доста агресивна, затова е препоръчително да не съжителства с други птици.

♦ Platycercus elegans (червена или пенантова розела) – един от най-привлекателните видове за любители и селекционери. Основният цвят на птицата е наситено тъмночервено. Бузите, гърлото, външните кантове на крилата и опашката са яркосини, а вълнообразният рисунък по гърба и крилата е черен. Окраската на самката не се различава особено от тази на самеца.

Други, по-рядко отглеждани видове от любителите на кафезни птици са:

♦ Platycercus flaveolus – сламеножълта розела

♦ Platycercus caledonicus – жълтокоремна розела

♦ Platycercus venustus – черноглава розела

♦ Platycercus adelaidae – аделаидска розела

Името подсказва и тяхното оцветяване.

Въпреки че бихте могли да си поръчате да ви доставят птица от чужбина, аз бих ви посъветвал да проявите търпение и да потърсите папагал в страната. Най-напред попитайте в зоомагазините – често собствениците на подобни екзотични птици, които по едни или други причини искат да се разделят с любимеца, си остават свои координати там. Ако успеете да се сдобиете с такава розела, би било перфектно, въпреки по-високата цена, която ще ви поискат. Уверявам ви, че тя си струва. Ако пък трябва вие сами да избирате измежду птиците на пазара, най-важното е птицата наглед да ви хареса. Перцата трябва да са гладки, без голи участъци, опашката цяла, без зацапвания, а клоаката да е без изпражнения, клюнът и краката да са чисти, без изменения. Птицата трябва да бъде в добро разположение, да проявява видимо любопитство, да се движи. Откажете се от умърлушена розела, видът на която с нещо ви притеснява, дори да ви я предлагат по-евтино. Както се оказва в повечето случаи, по-късно тя ще ви излезе скъпо.

След като вече сте направили своя избор на папагалче, трябва да пристъпите към неговото настаняване вкъщи. Жизнено важно за розелата е достатъчно голяма клетка, където тя спокойно може да подскача и прехвърча. Тук трябва да отбележа, че по-големите клетки, които се предлагат на пазара и са подходящи за вълнисти папагалчета или корели, са крайно недостатъчни дори за една розела – на нея ґ е нужно много по-голямо пространство за летене. Клетка с размери 120 х 60 х 60 cm е достатъчна за розелата само при условие, че й се осигурява ежедневно поне един час свободен полет из стаята.

Ако решите да отглеждате двойка, която да се размножава успешно, ще е нужна клетка с доста по-големи размери. Розелите, както повечето папагали, са чувствителни на течения, затова поставете клетката в някой спокоен, защитен както от въздушни течения, така и от пряка слънчева светлина кът.

Хранене

Менюто на розелите не се отличава особено от това на другите средно големи папагли. Най-важно е то да бъде разнообразно и добре балансирано. Не бива да се прекалява с висококалоричните храни, защото движенията на птицата са доста по-ограничени, отколкото в природата. Бихте могли да купите от магазина готови смески за средни или големи папагали, допълнително обогатени с витамини и минерални вещества. Внимавайте за срока на годност! Семената трябва да са гладки, без следи от паяжинки или миши изпражнения. Не трябва да имат лош мирис. Основната смес може да съдържа почти всички видове просо, канарено семе, овес. Към нея може да се добавят слънчоглед, орехи, пшеница, млечна царевица, но не повече от 15-20 %, защото те са висококалорични.

В природата розелите ядат семената на почти всички видове треви, цветя, ядки, плодов сок, евкалипт и акация, включително насекоми и техните ларви. Ето защо специалистите препоръчват на розелите да се дават и по няколко брашнени червейчета дневно. Твърдо сварено яйце, парче бисквита или хляб, морков, ябълка, чушка, листа от глухарче, свежи клонки с пъпките от липа, бреза или топола, круша, пъпеш, грозде и т.н. е желателно да присъстват в менюто на папагала. Препоръчително е, особено през зимния период, когато пресните плодове и зеленчуци са ограничени, на розелата да се дават кълнове. Те се приготвят по следния начин: една лъжица от основната смес се накисва във вода за 24 часа. След това се изплаква, изцежда и похлупва със стъкленица или чинийка. След 24 часа семената са набъбнали и са се пукнали, след 48 часа вече са прораснали. Предлагайте кълновете предимно сутрин и час-два след това ги изхвърляйте – те много бързо се развалят, особено в по-топло време.

Сменяйте ежедневно водичката за пиене с прясна. Както и при другите папагали, чинийката с чист пясък е задължителна. Също и минералните добавки – сепиева кост, счукани миди, яйчени черупки и т.н. Предлагайте на вашата птица от време-на време легенче с хладка вода за къпане. Много папагали „си взимат” водна баня редовно. Подберете кацалките така, че когато птицата е стъпила, пръстите от долната страна да не се допират. Поставете пръчки с различен диаметър, за да може розелата ви да тренира мускулите на своите крачета. Разположете кацалките така, че да не се зацапват с изпражнения хранилките, поилките, ваничките и т.н. Свежи клонки от липа или върба са необходими за катерене и чоплене, а и за поддържане на клюна и ноктите да не израстват прекомерно. Не претрупвайте клетката с излишни предмети. Нека розелата ви има достатъчно място за движение, защото то, както и правилното и балансирано хранене са най-важни за дълголетието на вашия папагал.

Развъждане

Розелите се развъждат добре в домашни условия, стига да са спазени някои основни изисквания. Най-добре е до размножаване да се допускат птици, навършили 18 месеца, за да сте сигурни, че те са напълно развити. Възрастният самец е с по-ярко оперение, по-голяма глава и по-широк клюн, отколкото самката. Общо взето, при наличието на мъжка и женска птица от един и същ вид събирането на двойката не е трудно.

Друго много важно условие е големината на клетката. Специалистите препоръчват двойка розели да се отглежда и развъжда в клетка с минимална дължина 2 m. През този период могат да се наблюдават брачните танци и игри на самеца, придружени често пъти от любовната му песен. Розелите са склонни да проявяват силна агресивност, затова е необходимо осигуряването на по-голямо спокойствие. Гнездилката, която трябва да закачите в горната част на клетката, представлява дървена къщичка с размери на дъното около 25 х 25 cm и височина около 40 cm. Дъното се насипва с 3-4 cm дървесни стърготини, а в горната част се изрязва кръгъл отвор с диаметър 7-8 cm, през който птиците влизат и излизат. Под отвора през цялата дължина на къщичката се прекарва кацалка, която стърчи 15-20 cm навън. Някои любители на розели поставят малка стълбичка вътре в къщичката, по която птиците слизат внимателно и по този начин предпазват яйцата от счупване. Броят на яйцата, които женските розели снасят, е различен в зависимост от вида (от 2 до 8), а периодът на мътенето варира от 20 до 24 дни. Около 5 седмици след излюпването малките напускат гнездото, но продължават да се хранят от родителите още известно време. Общо взето, цветът на малките при повечето видове розели се различава от този на възрастните през първата година от живота им.

Даването на храни, богати на белтъчини, витаминни и минерални добавки е задължително през целия размножителен период. За изхранването и отглеждането на здраво и силно потомство се препоръчва розелите да се допускат до размножаване веднъж годишно.

Хигиена

Редовното почистване и измиване на всички хранилки, поилки, кацалки, ванички, играчки, както и на цялата клетка, поддържането на чистота е важно условие за доброто здравословно състояние на птиците и предпазването им от болести. Не допускайте в клетката и извън нея да има разхвърляни семена или хранителни остатъци. Почиствайте ги ежедневно. Наблюдавайте от време-на време по-старателно своята розела. Често пъти умърлушеният й вид е признак за неразположение. Изпражненията не трябва да бъдат слузести, воднисти или примесени с кръв. Профилактичният преглед при ветеринар, специалист по папагалите, веднъж-два пъти годишно е желателно. Той ще осигури спокойствие на вас и вашия пернат любимец. Не оставяйте папагала сам при ежедневния му свободен полет из стаята. Вкъщи има безброй предмети, на които може да се нарани или закачи фатално. Ако забележите подобно нараняване или травма, незабавно потърсете лекарска помощ и спазвайте точно всички съвети, които ви предпишат. Засилете храната и осигурете спокойствие на болната птица. След лечението направете отново профилактичен преглед.

Както и при другите папагали, така и при розелата, отглеждана в домашни условия, може да се забележи прекалено израстване на ноктите. Това пречи на птицата и затруднява нейните движения. Може да стане причина за нараняване.С малко повече сръчност и смелост бихте могли да изрежете ноктите с остра ножичка и сами. За целта хванете розелата с кърпа, поставете я по гръб в дланта си и покрийте главата й, за да я успокоите. Няма да е лошо, ако имате помощник, който да ви асистира. Протегнете едното краче на птицата и отрежете връхчето на нокътя, като внимавате да не засегнете нерва, който минава там. Ако това стане, притиснете кървящото място с памуче за около минута-две, докато спре кървенето. Изрязаните нокти можете леко да загладите с пиличка. Ако обаче имате известни колебания в процедурата, по-добре не мъчете папагала, а потърсете ветеринар. Той ще се справи бързо и сигурно. Пак към доктор трябва да се обърнете, ако розелата ви има изменения в клюна и се налагат корекции.

Искам да ви обърна още веднъж внимание, че по-добре е чрез поддържането на добра хигиена и правилно хранене да запазите здравето на розелата добро, отколкото да търсите добри начини за нейното лечение.

Домашен любимец

Още от края на 19. век австралийската розела е предпочитан пернат домашен любимец. Голямата й досетливост и преливащите ярки цветове на оперението, я правят атрактивен приятел на всяко семейство. Розелите не са сред най-добрите птичи оратори, но все пак биха могли да се научат на отделни думи, фрази и мелодии. Всичко зависи както от индивида, така и от вашето търпение и постоянство. Най-важно е птицата да ви приеме безрезервно, без страх. Много по-лесно ще са последващите дресировка и обучение, за да се радвате на безбройните комични ситуации на вашия любимец.

Трябва да бъдете предани в отношенията си с папагала, да не го удряте и плашите. Засвидетелствайте му вашето приятелство и бъдете сигурни, че той ще ви отвръща със същото през своите 20 и повече години живот.