В категории: Брой 7-8/2002, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти

Петте най-необходими дърводелски машини от Raider

Как­во му тряб­ва на мъжа? Спо­ред те­ле­ви­зи­он­на­та рек­ла­ма – же­на и би­ра, а спо­ред нас – пет­те ос­нов­ни ръч­ни елек­т­ри­чес­ки ма­ши­ни, без ко­и­то до­маш­ни­ят майс­тор-дър­во­де­лец не мо­же. Не спо­ме­на­ва­ме бор­ма­ши­на­та, за­що­то то­ва се раз­би­ра от са­мо се­бе си. То­ва са ин­с­т­ру­мен­ти­те, с ко­и­то мо­же да из­вър­ши­те поч­ти вся­ка дър­во­дел­с­ка ра­бо­та, да майс­то­ри­те но­ви ме­бе­ли и да ре­мон­ти­ра­те ста­ри­те. Ще раз­г­ле­да­ме нак­рат­ко при­ло­же­ни­е­то на все­ки от тях, ка­то за при­мер ще из­пол­з­ва­ме ма­ши­ни от фа­ми­ли­я­та Raider на “Ев­ро­мас­тер Импорт Експорт” ООД.

Ръ­чен цир­ку­лярен трион

Той е пред­наз­на­чен за над­лъж­но и нап­реч­но ря­за­не на раз­лич­ни дър­вес­ни ма­те­ри­а­ли. Ма­ши­на­та е без кон­ку­рент при раз­к­ро­я­ва­не­то на го­ле­ми пло­чи от дър­вес­ни час­ти­ци. При над­лъж­но ря­за­не и осо­бе­но, ко­га­то дър­ве­си­на­та е влаж­на, тряб­ва да се из­пол­з­ват клин­че­та, за да се раз­да­ле­ча­ват две­те ве­че раз­ря­за­ни пар­че­та и дис­кът да не за­ди­ра и заг­ря­ва. При раз­к­ро­я­ва­не на пло­чи се пре­по­ръч­ва пред­ва­ри­тел­но зак­реп­ва­не на пра­ва, глад­ка лет­ва, по ко­я­то ма­ши­на­та се во­ди си­гур­но и точ­но, а ли­ни­я­та на ря­за­не ста­ва на­пъл­но рав­на. Ко­га­то се ре­жат пло­чи с де­ко­ра­тив­но пок­ри­тие, те се пос­та­вят та­ка, че пок­ри­ти­е­то да ле­жи от­до­лу. Та­ка се из­бяг­ва на­щър­б­ва­не­то по ръ­бо­ве­те на кан­та.

Пло­ча­та на цир­ку­ляр­ния три­он е под­виж­на и чрез нея се ре­гу­ли­ра дъл­бо­чи­на­та на ря­за­не спо­ред де­бе­ли­на­та на ма­те­ри­а­ла. Дъл­бо­чи­на­та на ря­за­не се наг­ла­ся­ва та­ка, че дис­кът да стър­чи 5 mm под пло­ча­та. Та­ка се пос­ти­га оп­ти­мал­ни­ят за доб­ро­то ря­за­не прав ъгъл, под кой­то все­ки от зъ­би­те уд­ря ря­за­ния ма­те­ри­ал.

Пло­ча­та мо­же да се нак­ла­ня и стра­нич­но за ря­за­не под ъгъл. Ос­вен то­ва ма­ши­на­та има ме­та­лен во­дач, кой­то се во­ди по кан­та на пло­ча­та и слу­жи за из­ряз­ва­не на иви­ци с точ­но за­да­де­на ши­ро­чи­на.

Про­из­во­ди­тел­ност­та на цир­ку­ляр­ния три­он за­ви­си от не­го­ва­та мощ­ност, не по-мал­ко оба­че и от ре­же­щия диск. Доб­ри­те съв­ре­мен­ни ма­ши­ни имат дис­ко­ве с твър­дос­п­лав­ни зъ­би. С тях се ре­же впе­чат­ля­ва­що бър­зо, а дъл­гот­рай­ност­та им е го­ля­ма, вклю­чи­тел­но и при ря­за­не на твър­ди пло­чи от дър­вес­ни час­ти­ци.

Ед­на от важ­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на цир­ку­ляр­ния диск е бро­ят на зъ­би­те му. Дис­ко­ве­те за гру­бо раз­к­ро­я­ва­не имат по-мал­ко на брой зъ­би – око­ло 20, до­ка­то при дис­ко­ве­те за фи­но ря­за­не бро­ят им се уве­ли­ча­ва до око­ло 30.

Про­бо­ден три­он

То­ва е уни­вер­са­лна машина, с която мо­же да се ре­жат най-раз­лич­ни ма­те­ри­а­ли – от дър­во и плас­т­ма­си до цвет­ни ме­та­ли и тън­ка лис­то­ва сто­ма­на. Осо­бе­но це­нен е при кри­во­ли­ней­но ря­за­не и из­ряз­ва­не на от­во­ри в пло­чи, нап­ри­мер за мон­ти­ра­не на уми­вал­ник в ­п­лот. Ма­ши­на­та има ме­ха­ни­зъм, бла­го­да­ре­ние на кой­то ре­же­що­то три­он­че из­вър­ш­ва не са­мо възвратно-пос­тъ­па­тел­но дви­же­ние, но и пен­де­ло­об­раз­но, т.е. при дви­же­ни­е­то си на­го­ре, кой­то е и ра­бот­ни­ят ход на ма­ши­на­та, то ед­нов­ре­мен­но се дви­жи и нап­ред. Хо­дът на то­ва пре­мес­т­ва­не се ре­гу­ли­ра стъ­па­ло­об­раз­но. При ря­за­не на ме­ки, су­ро­ви дър­ве­ни ма­те­ри­а­ли хо­дът се уве­ли­ча­ва и та­ка три­о­нът ре­же по-бър­зо, но и по-гру­бо. При фи­но ря­за­не се из­би­ра ми­ни­мал­на стъп­ка на пен­де­ло­об­раз­но­то дви­же­ние, а при ря­за­не на твър­ди ма­те­ри­а­ли, вклю­чи­тел­но и ме­та­ли, то се из­к­люч­ва.

По­ка­за­на­та тук ма­ши­на има елек­т­рон­но ре­гу­ли­ра­не на чес­то­та­та на дви­же­ние на три­он­че­то, ко­е­то е не­об­хо­ди­мо при ря­за­не на крех­ки и чув­с­т­ви­тел­ни на заг­ря­ва­не ма­те­ри­а­ли.

Сис­те­ма­та за зак­реп­ва­не на три­он­че­то е оп­рос­те­на – с при­тис­ка­тел­на плас­ти­на и два вин­та, ко­е­то пра­ви смя­на­та на три­он­че­то мал­ко по-бав­на, но за смет­ка на то­ва ма­ши­на­та мо­же да ра­бо­ти с три­он­че­та от раз­лич­ни про­из­во­ди­те­ли. Из­бо­рът на три­он­че­та е мно­го го­лям, вкю­чи­тел­но има три­он­че­та за ря­за­не на ме­та­ли, че и на ке­ра­ми­ка. Про­из­веж­дат се и спе­ци­ал­ни съв­сем тес­ни три­он­че­та за ря­за­не на кри­ви­ни с ма­лък ра­ди­ус.

Наз­ва­ни­е­то си ма­ши­на­та дъл­жи на въз­мож­ност­та при ра­бо­та със спе­ци­ал­но три­он­че са­ма да про­би­ва дъс­ка­та при за­поч­ва­не на из­ряз­ва­не­то на от­вор в нея.

Рен­де

Елек­т­ри­чес­ки­те рен­де­та бър­зо из­мес­ти­ха обик­но­ве­ни­те. По­ра­ди ви­со­ка­та чес­то­та на вър­те­не на но­жо­ве­те с тях лес­но се по­лу­ча­ва глад­ка по­вър­х­ност, ко­я­то се нуж­дае от ми­ни­мал­но до­вър­ши­тел­но шли­фо­ва­не. По съ­ща­та при­чи­на елек­т­ри­чес­ко­то рен­де от­лич­но рен­дос­ва и че­по­ве, вмес­то да ги из­кър­т­ва или на­щър­б­ва, как­то би ста­на­ло при нис­ки обо­ро­ти на ба­ра­ба­на с но­жо­ве­те. То е под­хо­дя­щи­ят ин­с­т­ру­мент и при окон­ча­тел­на­та под­го­тов­ка на де­тай­ли­те от ме­бел­ни пло­чи за сгло­бя­ва­не на шка­фо­ве, за­що­то дъл­бо­чи­на­та на рен­дос­ва­не мо­же плав­но да се ре­гу­ли­ра в гра­ни­ци­те 0 – 2 mm и та­ка да се пос­тиг­нат съв­сем точ­но не­об­хо­ди­ми­те раз­ме­ри.

Рен­де­то има ме­та­лен во­дач, с кой­то мо­же да се во­ди ус­по­ред­но на кан­та на дъс­ка­та – из­пол­з­ва се за офор­мя­не на фал­цо­ве.

Фре­за

Фре­за­та е от­лич­ни­ят ин­с­т­ру­мент за из­дъл­ба­ва­не на раз­лич­ни ну­то­ве и фал­цо­ве, за де­ко­ра­тив­но офор­мя­не на кан­то­ве­те, за из­дъл­ба­ва­не на от­во­ри с най-раз­лич­на фор­ма, вклю­чи­тел­но за мон­ти­ра­не на пан­ти и ме­бел­ни дръж­ки. Тя мо­же с ус­пех да се из­пол­з­ва и за дър­во­рез­ба. Мно­го­об­ра­зи­е­то от фре­зе­ри поз­во­ля­ва офор­мя­не на кан­то­ве с де­ко­ра­ти­вен про­фил. По-ка­чес­т­ве­ни­те, но и по-скъ­пи фре­зе­ри имат твър­дос­п­лав­ни рез­ци, а по-ев­ти­ни­те се из­ра­бот­ват от ин­с­т­ру­мен­тал­на сто­ма­на – HSS. Про­из­веж­дат се фре­зе­ри с ди­а­ме­тър на опаш­ка­та 6 и 8 mm. Цен­но ка­чес­т­во на по­ка­за­на­та тук фре­за е, че има две цан­ги, ко­е­то поз­во­ля­ва ра­бо­та и с два­та раз­ме­ра фре­зе­ри.

По­ра­ди ви­со­ка­та чес­то­та на вър­те­не на ин­с­т­ру­мен­та (до 24 000 minˉ¹) кан­то­ве­те до­би­ват глад­ка по­вър­х­ност. Фре­за­та Raider има мо­щен дви­га­тел и елек­т­рон­но ре­гу­ли­ра­не на обо­ро­ти­те, ко­е­то раз­ши­ря­ва въз­мож­ни­те й при­ло­же­ния. Удоб­с­т­во е и бу­то­нът за фик­си­ра­не на ва­ла на дви­га­те­ля при раз­ви­ва­не на гай­ка­та на цан­га­та и смя­на на фре­зе­ра.

Дъл­бо­чи­на­та на фре­зо­ва­не се ре­гу­ли­ра лес­но и ма­ши­на­та се зас­то­по­ря­ва си­гур­но в не­об­хо­ди­мо­то по­ло­же­ние чрез удо­бен за ма­ни­пу­ли­ра­не па­лец. Ос­вен то­ва има ре­гу­ли­ру­ем во­дач за ус­по­ред­но во­де­не, как­то и ко­пи­ра­ща втул­ка за ус­по­ред­но фре­зо­ва­не на кри­во­ли­ней­ни кан­то­ве.

Лен­то­ва шлайф­ма­ши­на

От спра­воч­на­та ли­те­ра­ту­ра е из­вес­т­но, че то­зи вид шлайф­ма­ши­ни са най-аг­ре­сив­ни спря­мо шли­фо­ва­ния ма­те­ри­ал, т.е. с тях по­вър­х­нос­т­ни­ят слой се от­не­ма най-бър­зо. Лен­то­ви­те шлайф­ма­ши­ни дос­ко­ро бя­ха не­поз­на­ти на бъл­гар­с­кия до­ма­шен майс­тор по­ра­ди ви­со­ка­та им це­на и лип­са­та на та­ко­ва про­из­вод­с­т­во в стра­ни­те от бив­шия со­ци­а­лис­ти­чес­ки ла­гер. Кой­то оба­че е ра­бо­тил и пет ми­ну­ти с та­ка­ва ма­ши­на, за­ви­на­ги ста­ва не­ин по­чи­та­тел. Лен­то­ва­та шлайф­ма­ши­на ра­бо­ти не са­мо бър­зо, но плос­ка­та фор­ма на ос­но­ва­та ґ поз­во­ля­ва шли­фо­ва­не и на го­ле­ми плос­кос­ти, без ви­ди­мо да се ко­пи­рат не­рав­нос­ти­те, как­то ста­ва при ос­та­на­ли­те шлайф­ма­ши­ни със зна­чи­тел­но по-мал­ки шли­фо­въч­ни пло­чи. Тя е от­ли­чен ин­с­т­ру­мент за окон­ча­тел­но­то, съв­сем пре­циз­но на­пас­ва­не на де­тай­ли, вклю­чи­тел­но ме­бел­ни пло­чи, пре­ди сгло­бя­ва­не­то им. С нея иде­ал­но се из­г­лаж­дат и кан­то­ве­те на пло­чи­те, пре­ди да се кан­ти­рат с лен­ти от фур­нир или са­мо­за­леп­ва­щи се кан­то­ве.

Шли­фо­въч­на­та лен­та се сме­ня лес­но и бър­зо, ка­то се ос­во­бож­да­ва чрез из­дър­п­ва­не на фик­са­тор­ния лост, а след то­ва с не­го се опъ­ва в ра­бот­но по­ло­же­ние. Ра­бо­ти се пос­ле­до­ва­тел­но с ня­кол­ко ви­да лен­ти, спо­ред ед­ри­на­та на аб­ра­зив­ни­те зър­на. Пър­во­на­чал­но се из­пол­з­ва лен­та с но­мер, при­мер­но 40 или 60, а за­вър­ш­ва­що­то шли­фо­ва­не се пра­ви с лен­ти с но­ме­ра 120 и по-го­ле­ми.

За пос­ти­га­не на съв­сем глад­ки по­вър­х­нос­ти най-нак­рая тряб­ва да се из­пол­з­ва и плос­кош­ли­фо­въч­на (виб­ра­ци­он­на) ма­ши­на.

Прак­ти­ка­та е по­ка­за­ла, че сла­бо­то мяс­то на лен­то­ви­те ма­ши­ни е ре­мъ­кът, кой­то вър­ти во­де­щия лен­та­та ба­ра­бан. За­то­ва спе­ци­ал­но от­во­рих­ме пок­ри­ва­щия пре­дав­ка­та ка­пак. При ма­ши­на­та “Raider” е из­пол­з­ван на­зъ­бен ре­мък, ко­е­то оз­на­ча­ва, че ня­ма опас­ност лен­та­та при по-го­ля­мо на­то­вар­ва­не да спре да се дви­жи по­ра­ди прип­лъз­ва­не на ре­мъ­ка.