В категории: Брой 7-8/2002, Дърводелство и обзавеждане, Облицовки и настилки

Паркетни настилки

Две мне­ния ня­ма – във все по-забър­за­ния и ди­на­ми­чен жи­вот, кой­то ка­то пла­ни­нс­ки бър­зей все по-власт­но ни ув­ли­ча, хо­ра­та тър­сят бър­зи, прак­тич­ни и ев­ти­ни ре­ше­ния в стро­и­те­л­ство­то и об­за­веж­да­не­то на до­ма. Съв­ре­мен­ни­те тех­но­ло­гии с но­ви, все по-съвър­ше­ни ма­те­ри­а­ли неп­рес­тан­но се стре­мят да удов­лет­во­ря­ват та­зи пот­реб­ност. Та­ка нап­ри­мер кла­си­чес­ки­те дос­ко­ро дър­вес­ни по­до­ви нас­тил­ки от це­ли дъс­ки (дю­ше­ме) или пар­ке­ти, със­та­ве­ни от мал­ки дъс­чи­ци (пар­ке­ти­ни) с го­ле­ми­на, при­мер­но, 5 х 35 cm, все по-ряд­ко се при­ла­гат в но­во­то стро­и­те­л­ство или при ос­но­вен ре­монт на сгра­ди. На тях­но мяс­то бър­зо се нас­та­ни­ха ма­со­во пред­ла­га­ни­те в тър­го­вс­ка­та мре­жа ла­ми­нат­ни по­до­ви пок­ри­тия, ко­и­то се по­ла­гат бър­зо и лес­но, ев­ти­ни са, имат мно­го доб­ра за це­на­та си из­но­со­ус­той­чи­вост (до 15 го­ди­ни в жи­лищ­ни сгра­ди и до 5 го­ди­ни за по­до­ве в об­ще­ст­ве­ни сгра­ди) и не на пос­лед­но мяс­то – на прак­ти­ка не­пос­ре­д­стве­но след завъ­ршва­не на пок­ри­ти­е­то по­до­ва­та нас­тил­ка е го­то­ва за експло­а­та­ция. Под­дръж­ка­та на те­зи нас­тил­ки е мно­го по-лес­на, от­кол­ко­то на кла­си­чес­ки­те дър­ве­ни пар­ке­ти. Повъ­рхно­ст­ни­ят слой на ла­ми­нат­ни­те пар­ке­ти се със­тои от тънък ме­ла­ми­нов лист, вър­ху кой­то е от­пе­ча­та­на текс­ту­ра, ими­ти­ра­ща, при­мер­но, раз­лич­ни цен­ни дър­вес­ни ви­до­ве, по­ра­ди ко­е­то по вън­шен вид те­зи пок­ри­тия труд­но се от­ли­ча­ват от кла­си­чес­кия дър­вен под. Ви­со­ка­та из­но­со­ус­той­чи­вост на пок­ри­ти­е­то се дъл­жи на спе­ци­ал­ния за­щи­тен безц­ве­тен лак, втвър­ден с улт­ра­ви­о­ле­то­ви лъ­чи.

Ла­ми­нат­ни­те пар­ке­ти са­мо се по­чи­ст­ват, без да мо­гат да се шли­фо­ват и цик­лят ка­то дър­ве­ни­те. То­ва ще ре­че, че при ме­ха­ни­чес­ко ув­реж­да­не на повъ­рхно­ст­та нас­тил­ка­та тряб­ва да се под­ме­ни час­тич­но или из­ця­ло.

Тър­се­не­то на мак­си­мал­но ев­ти­ни ре­ше­ния оба­че съв­сем не оз­на­ча­ва, че ин­те­ресът към по­до­ви­те пок­ри­тия, из­ра­бо­те­ни от ес­те­ст­ве­ни дър­вес­ни ма­те­ри­а­ли, е на­ма­лял. Нап­ро­тив, те продъл­жа­ват да бъ­дат най-доб­ро­то от вся­ка глед­на точ­ка ре­ше­ние, сти­га чо­век да мо­же да си поз­во­ли зна­чи­тел­но по-ви­со­ка­та им це­на. В нор­мал­но­то па­зар­но сто­па­н­ство вся­ка сто­ка и вся­ко ка­че­ст­ве­но ни­во си зас­лу­жа­ват це­на­та, а ко­га­то ста­ва ду­ма за дъл­гос­роч­на ин­вес­ти­ция, как­ва­то, несъм­не­но, са по­до­ви­те пок­ри­тия, це­на­та да­леч не е един­стве­ни­ят оп­ре­де­лящ фак­тор.

Все още трай­но би­ту­ва и ед­на ве­че ос­та­ря­ла и не­вяр­на предс­та­ва, спо­ред ко­я­то дър­ве­но­то по­до­во пок­ри­тие се свързва най-чес­то, а не­ряд­ко и един­стве­но, с из­по­лз­ва­ни­те по­ве­че от сто­ле­тие у нас пар­ке­ти от дъ­бо­ва, бу­ко­ва или дру­га твър­да дър­ве­си­на. С по­доб­ни пар­ке­ти са за­поч­на­ли да зас­ти­лат двор­ци­те на френс­ки­те мо­нар­си във Вер­сай някъ­де око­ло 1600 г.

То­зи вид пар­кет­ни по­до­ви пок­ри­тия се сгло­бя­ват от мно­же­ст­во мал­ки пар­кет­ни дъс­чи­ци (в спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра на­ри­ча­ни пар­ке­ти­ни), чи­ито кан­то­ве са фре­зо­ва­ни за сглоб­ка с нут и пе­ро. Де­бе­ли­на­та им е око­ло 15-16 mm, от ко­и­то връх­ни­ят слой, кой­то мо­же ефек­тив­но да се полз­ва, т.е. цик­ли и шли­фо­ва, за под­но­вя­ва­не на повъ­рхно­ст­та на по­да е с де­бе­ли­на око­ло 6-7 mm. Тех­но­ло­ги­я­та за из­ра­бот­ва­не на пар­ке­ти­ни­те не поз­во­ля­ва пос­ти­га­не на аб­со­лют­но ед­нак­ви раз­ме­ри, по­ра­ди ко­е­то да­же в ед­на и съ­ща връз­ка (ма­кар и пър­во ка­че­ст­во) пар­кет се отк­ри­ват раз­ли­чия в го­ле­ми­на­та на пар­ке­ти­ни­те. То­ва, плюс не­ми­ну­е­мо­то изк­ри­вя­ва­не, ха­рак­тер­но за ес­те­ст­ве­на­та дър­ве­си­на, са ос­нов­ни­те при­чи­ни, по­ра­ди ко­и­то и най-доб­ри­ят майс­тор да не мо­же да пос­тиг­не дос­татъч­но плът­но при­леп­ва­не на пар­ке­ти­ни­те ед­на към дру­га. В ре­зул­тат на то­ва по­меж­ду им ос­та­ват по­ве­че или по-мал­ко ши­ро­ки фу­ги. С вре­ме­то те­зи фу­ги не­ми­ну­е­мо се раз­ши­ря­ват, пар­ке­ти­ни­те за­поч­ват да се мес­тят ед­на спря­мо дру­га и ид­ва мо­ментът, ко­га­то пар­кетът тряб­ва да се пре­на­ре­ди или под­ме­ни из­ця­ло.

По­ра­ди мал­ка­та го­ле­ми­на на пар­ке­ти­ни­те пар­кет­на­та нас­тил­ка до го­ля­ма сте­пен ко­пи­ра не­рав­нос­ти­те на по­да, ко­е­то, за­ед­но с раз­ли­чи­я­та в де­бе­ли­на­та на от­дел­ни­те пар­ке­ти­ни, е при­чи­на за задъл­жи­тел­но­то дъл­бо­ко цик­ле­не на нас­тил­ка­та след ней­но­то на­реж­да­не, пре­ди да ста­не год­на за из­по­лз­ва­не. То­ва не са­мо оскъ­пя­ва нас­тил­ка­та, но съ­щев­ре­мен­но во­ди до осе­за­е­мо на­ма­ля­ва на де­бе­ли­на­та на връх­ния слой, още пре­ди да е за­по­ча­ла експло­а­та­ци­я­та на нас­тил­ка­та.

След по-кратък или по-продъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме пар­ке­ти­ни­те от ма­сив­на дър­ве­си­на не­ми­ну­е­мо се из­ко­руб­ват под въз­дей­ствие на вла­га­та и един­стве­но въз­мож­но­то ле­че­ние е пос­лед­ва­що цик­ле­не с от­не­ма­не на още 1-2 mm от дър­ве­си­на­та. С то­ва оба­че фу­ги­те меж­ду пар­ке­ти­ни­те се раз­ши­ря­ват и за­поч­ват по-бър­зо да се запъл­ват с прах и дру­ги замър­ся­ва­ния. Те от своя стра­на задър­жат по-лес­но и по-дъл­гот­рай­но по­пад­на­ла­та вла­га и та­ка спо­со­б­стват за още по-бър­зо­то пос­лед­ва­що из­ко­руб­ва­не на пар­ке­ти­ни­те, а от­тук и вре­ме­то до след­ва­що­то цик­ле­не на­ма­ля­ва. Ос­вен то­ва във фу­ги­те се съз­да­ва бла­гоп­ри­ят­на сре­да за раз­ви­тие на раз­лич­ни мик­ро­ор­га­низ­ми, а видът на по­до­во­то пок­ри­тие ка­то ця­ло сил­но се ув­реж­да.

По­ра­ди то­ва предс­та­ва­та за го­ля­ма­та дъл­гот­рай­ност на кла­си­чес­ки­те пар­кет­ни по­до­ви пок­ри­тия е сил­но пре­у­ве­ли­че­на. Под­дър­жа­не­то им съ­що е дос­та тру­до­ем­ко.

Ето за­що съв­ре­мен­но­то и най-доб­ро ре­ше­ние са пар­кет­ни­те по­до­ве от го­то­ви пар­кет­ни дъс­ки. Те съ­че­та­ват ес­те­ти­чес­ки­те и функ­ци­о­нал­ни ка­че­ст­ва на ес­те­ст­ве­на­та дър­ве­си­на с лес­но­то и бър­зо пос­та­вя­не, ха­рак­тер­ни за ла­ми­нат­ни­те по­до­ве. При то­ва те­зи по­до­ве са на­ис­ти­на веч­ни – дъл­гот­рай­но­ст­та на ка­че­ст­ве­но по­до­во пок­ри­тие с пар­кет­ни дъс­ки е га­ран­ти­ра­на над 100 го­ди­ни. На вън­шен вид пок­ри­ти­е­то с пар­кет­ни дъс­ки е бе­зуп­реч­но – дъс­ки­те при­леп­ват тол­ко­ва плът­но ед­на към дру­га, че при добър мон­таж съ­е­ди­ни­тел­ни­те фу­ги на прак­ти­ка не се за­бе­ляз­ват. Дъс­ки­те се дос­та­вят с го­то­во повъ­рхно­ст­но пок­ри­тие – спе­ци­а­лен петк­рат­но на­не­сен ак­ри­ла­тен лак, или пък са об­ра­бо­те­ни с твър­да по­до­ва вак­са от ес­те­ст­ве­ни ма­те­ри­а­ли. По­ра­ди то­ва мак­си­мум ед­но де­но­но­щие след мон­ти­ра­не на нас­тил­ка­та тя е го­то­ва за експло­а­та­ция, без как­ви­то и да би­ло допъл­ни­тел­ни опе­ра­ции. Лип­са­та на фу­ги и спе­ци­ал­но­то повъ­рхно­ст­но пок­ри­тие я пра­вят сил­но ус­той­чи­ва на раз­ли­ва­не на во­да и на за­цап­ва­не, а по­чи­ст­ва­не­то ґ ста­ва лес­но и ефи­кас­но.

Без съм­не­ние, по-добър ма­те­ри­ал за по­до­ви нас­тил­ки от ес­те­ст­ве­на­та дър­ве­си­на за­се­га ня­ма. Те имат кра­сив вън­шен вид, напъл­но еко­ло­гич­ни са и вли­я­ят бла­гоп­ри­ят­но вър­ху здра­ве­то на хо­ра­та, вклю­чи­тел­но и по­ра­ди мал­ка­та им топ­ло­от­не­ма­ща спо­соб­ност – стъ­пи­ли­ят вър­ху тях бос крак ги възпри­е­ма ка­то срав­ни­тел­но топ­ли, за­що­то не от­не­мат бър­зо топ­ли­на­та от стъ­па­ло­то. Ко­га­то ста­ва ду­ма за съв­ре­мен­ни пар­кет­ни пок­ри­тия, об­ра­бо­те­ни със спе­ци­ал­ни, ус­той­чи­ви на замър­ся­ва­не и изт­ри­ва­не ла­ко­ве, към пре­ди­м­ства­та се до­ба­вя и лес­на­та им под­дръж­ка.

Сек­ретът на пар­кет­ни­те дъс­ки е в тях­на­та спе­ци­ал­на конструк­ция. За раз­ли­ка от кла­си­чес­ки­те пар­ке­ти­ни, те имат мно­гос­лой­на конструк­ция, ка­то най-чес­то се из­по­лз­ват трис­лой­ни­те пар­ке­ти при су­мар­на де­бе­ли­на на дъс­ки­те 14-15 mm. Повъ­рхно­ст­ни­ят пласт с де­бе­ли­на 3,3 – 3,6 mm е из­ра­бо­тен от ма­сив­на бла­го­род­на дър­ве­си­на: клен, бук, дъб, че­ре­ша, мер­бау. Хитът в пар­кет­ни­те по­до­ви нас­тил­ки на­пос­ледък са пар­ке­ти­те от бам­бу­ко­ва дър­ве­си­на, ко­и­то се пред­ла­гат в два ню­ан­са – по-светъл и по-тъ­мен.

При из­бо­ра на ви­да на пар­ке­та ос­вен ес­те­ти­чес­ки съ­об­ра­же­ния не на пос­лед­но мяс­то тряб­ва да се взе­ме под вни­ма­ние и твър­до­ст­та на дър­ве­си­на­та в повъ­рхно­ст­ния пласт, ус­той­чи­во­ст­та му на удар и точ­ков на­тиск, как­то и ус­той­чи­во­ст­та му на изт­ри­ва­не. Те­зи ка­че­ст­ва за­ви­сят ос­нов­но от два фак­то­ра: ви­да на дър­ве­си­на­та и ней­на­та ес­те­ст­ве­на твър­дост, ко­я­то се оп­ре­де­ля чрез гра­ду­си по Бри­нел, по­со­че­ни тук в таб­ли­ца­та. Кол­ко­то чис­ло­то е по-го­ля­мо, тол­ко­ва ес­те­ст­ве­на­та твър­дост на дър­ве­си­на­та е по-го­ля­ма. Виж­да се, че раз­ли­ки­те меж­ду от­дел­ни­те ви­до­ве дър­ве­си­на са дос­та го­ле­ми, ка­то пър­ве­н­ство­то по твър­дост се дър­жи от мер­бау, а бо­ро­ва­та дър­ве­си­на е най-ме­ка. Вто­ри­ят фак­тор е повъ­рхно­ст­на­та об­ра­бот­ка на пар­кет­ни­те дъс­ки. Петк­рат­но­то пок­ри­тие с по­ли­у­ре­та­нов лак, безс­пор­но, по­ви­ша­ва повъ­рхно­ст­на­та твър­дост и из­но­со­ус­той­чи­вост на пок­ри­ти­е­то.

Те­зи фак­то­ри тряб­ва да се пре­це­ня­ват и от глед­на точ­ка на функ­ци­о­нал­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на по­ме­ще­ни­е­то. За спал­ня­та, нап­ри­мер, мо­же да се под­бе­ре и по-мек ма­те­ри­ал и дъс­ки, об­ра­бо­те­ни с твър­да по­до­ва вак­са, за­що­то се пред­по­ла­га, че то­ва е по­ме­ще­ние, в ко­е­то се хо­ди по чех­ли. За по-на­то­ва­ре­ни по­до­ве, осо­бе­но при ад­ми­ни­ст­ра­тив­ни сгра­ди, фак­торът из­но­со­ус­той­чи­вост сре­щу изт­ри­ва­не има най-го­ля­ма те­жест и по­ра­ди то­ва се из­по­лз­ват пре­дим­но пар­ке­ти от твър­да дър­ве­си­на с ла­ко­во пок­ри­тие.

Сред­ни­ят пласт на дъс­ки­те е из­ра­бо­тен от спе­ци­ал­но подб­ра­на ме­ка ело­ва дър­ве­си­на. Де­бе­ли­на­та му е 8,5 mm, а ма­те­ри­алът е раз­по­ло­жен та­ка, че дър­вес­ни­те му влак­на да ле­жат нап­реч­но на влак­на­та на ос­та­на­ли­те два плас­та. Ос­но­ва­та на пар­кет­ни­те дъс­ки е из­ра­бо­те­на от смър­чов или елов фур­нир с де­бе­ли­на 2,2 mm. Та­зи мно­гос­лой­на конструк­ция и нап­реч­но­то раз­по­ло­же­ние на дър­вес­ни­те влак­на във вся­ка двой­ка плас­то­ве га­ран­ти­рат ви­со­ка­та ус­той­чи­вост на дъс­ки­те сре­щу из­мя­та­не и про­мя­на на раз­ме­ри­те. Дру­га ха­рак­тер­на осо­бе­ност на пар­кет­ни­те дъс­ки е изк­лю­чи­тел­на­та точ­ност, с ко­я­то са из­ра­бо­те­ни, т.е. го­ле­ми­ни­те им са напъл­но ед­нак­ви. Бла­го­да­ре­ние на то­ва кан­то­ве­те им при­леп­ват съв­сем плът­но и без как­ва­то и да би­ло фу­га. Кан­то­ве­те на дъс­ки­те са офор­ме­ни на нут и пе­ро и та­ка се съ­е­ди­ня­ват здра­во ед­на с дру­га.

Влаж­но­ст­та на ма­те­ри­а­ла е нис­ка (8% ± 2%), ко­е­то га­ран­ти­ра, че дъс­ки­те ня­ма да се сви­ят всле­д­ствие изсъх­ва­не и та­ка да се от­во­рят фу­ги. Съ­ще­ст­ве­на ха­рак­те­рис­ти­ка на те­зи пар­ке­ти е, че, ма­кар и от дър­ве­си­на, те имат срав­ни­тел­но мал­ко съп­ро­тив­ле­ние на топ­лоп­ре­ми­на­ва­не (R=0,090 m2.K/W), ко­е­то ги пра­ви под­хо­дя­щи за пос­та­вя­не вър­ху по­до­ве с вгра­де­но лъ­чис­то отоп­ле­ние.

Спо­ред ви­да на за­щит­но­то де­ко­ра­тив­но пок­ри­тие вър­ху ли­це­ва­та им повъ­рхност пар­кет­ни­те дъс­ки се де­лят на два ви­да:

• Пар­ке­ти с пред­ва­ри­тел­но ла­ки­ра­на ли­це­ва повъ­рхност. Пок­ри­ти­е­то е петс­лой­но от спе­ци­а­лен ак­ри­лен лак, втвър­ден чрез облъч­ва­не с UV лъ­чи. Лакът е еко­ло­гич­но чист, не съдър­жа ни­как­ви вред­ни за здра­ве­то ве­ще­ст­ва (вклю­чи­тел­но поз­на­ти­ят от пло­чи­те ПДЧ фор­мал­де­хид), не от­де­ля ни­как­ви теж­ки ме­та­ли. Пок­ри­ти­е­то е елас­тич­но, не се на­пук­ва след вре­ме и е сил­но ус­той­чи­во на изт­ри­ва­не, т.е. на из­нос­ва­не.

• Пар­ке­ти с твър­да пар­кет­на вак­са. При те­зи пар­ке­ти ли­це­ва­та повъ­рхност е об­ра­бо­те­на със спе­ци­ал­на твър­да пар­кет­на вак­са, със­та­ве­на изк­лю­чи­тел­но от ор­га­нич­ни и напъл­но чис­ти в еко­ло­гич­но от­но­ше­ние ве­ще­ст­ва. Вак­са­та про­ник­ва дъл­бо­ко в дър­ве­си­на­та и га­ран­ти­ра трай­на за­щи­та сре­щу во­да или дру­ги не­аг­ре­сив­ни теч­нос­ти, ка­то ви­но, чай, ка­фе и т.н.

Пар­кет­ни­те дъс­ки се дос­та­вят най-чес­то по шест в един па­кет. Ти­пич­ни го­ле­ми­ни на пар­кет­ни­те дъс­ки са 2215 х 205 х 14 mm (в па­кет 2,72 m²) или 2220 х 210 х 15 mm (в па­кет 2,77 m²). Те­зи раз­ме­ри и тех­но­ло­ги­я­та на мон­ти­ра­не чрез слеп­ва­не на дъс­ки­те по­меж­ду им при­да­ват на нас­тил­ка­та ня­кол­ко съ­ще­ст­ве­ни пре­ди­м­ства:

• По­ла­га се бър­зо и лес­но

• Тя е ста­бил­на и ус­той­чи­ва, не потъ­ва при стъп­ва­не

• Поз­во­ля­ва по­ла­га­не на нас­тил­ка­та вър­ху ос­но­ви с по-го­ле­ми не­рав­нос­ти, от­кол­ко­то то­ва е въз­мож­но при обик­но­ве­ния пар­кет

• Съ­е­ди­ни­тел­ни­те фу­ги меж­ду дъс­ки­те са по-мал­ко на брой и по­ра­ди пре­циз­на­та из­ра­бот­ка на дъс­ки­те на прак­ти­ка те са не­за­бе­ле­жи­ми.