В категории: Брой 7-8/2002, Градина, Хоби

Волиери за папагали

В този брой на сп. „Направи сам” на вниманието на любителите на папагали представяме изработването на по-голям „дом” за техните пернати любимци – папагалите. Правилното, балансирано хранене и осигуряването на условия, максимално близки до естествената среда, са главните фактори за отглеждането на здрави и силни птици.

Жизнено важно за птиците е пространството им за летене. Както е известно, папагалите са много добри летци и ако се отглеждат в тесни клетки, изолирани и изоставени, те се чувстват силно потиснати. Ето защо изработването на по-голяма клетка е едно разумно решение. Преди това, обаче, трябва да сте сигурни, че начинанието ви няма да обезпокои близки и съседи. Папагалите ще се чувстват изключително доволни и щастливи в новата си волиера, а радостта си ще изразяват със силни звуци – естествени за вас, но най-вероятно неприятни за околните. Като прибавим и неизбежното увеличаване на броя на птиците във волиерата, ви съветваме предварително да направите проучвания за мнението на околните, за да не се окажат хвърлените средства и труд напразно. И тъй като в общия случай възможностите са ограничени, било от финансова гледна точка или поради липса на място, ще ви запознаем с изработването на няколко типа волиери, в зависимост от пространството, с което разполагате.

Малки волиери

Голямото предимство на малката волиера е нейната „мобилност”. Тя е лесно преносима, което прави възможно осигуряването на най-добри условия за отглеждане на папагалите през цялата година – през топлата част от годината може да се изнесе на балкона, а през студените дни – да се премести на топло, закътано място. Единственото, с което трябва да се внимава, е пренаселването. Действително, няколко разноцветни папагалчета на едно място са невероятно приятна за окото гледка, но на тях трябва да им се осигури достатъчно пространство за летене и нормално съществуване. Така например волиера с размери 100 х 50 х 50 cm е подходяща за не повече от две двойки вълнисти папагалчета. Ако решите, обаче, в нея да развъждате и тяхното потомство, тогава волиерата ще стане вече твърде тясна за образувалото се „ято”. Респективно, по-едрите птици трябва да се отглеждат в по-големи волиери – „домът” на двойка корели, например, трябва да има размери 120 х 80 х 60 cm.

Волиерата може да бъде направена от дърво и метал или изцяло от метал. Личните ми предпочитания са към изцяло металната конструкция, защото дървените части рано или късно ще бъдат изгризани от папагалите. Дървените волиери или волиерите от дърво и метал са подходящи за отглеждане само на по-малките видове папагали.

За изработването на волиера от дърво и метал ще са ви необходими летвички от твърда дървесина със сечение 15 х 15 mm, и метални пръчки с диаметър 2,5-3 mm, направени чрез изправяне на дебел поцинкован тел. Стените се оформят като рамки от дървените летвички, през които предварително са пробити отвори през около 15-18 mm. Решетките се оформят, като металните пръчки се промушват през отворите, а летвичките се съединяват в рамка с помощта на винтове. През около 20-30 cm височина се поставят напречни летви, през които металните пръчки също се промушват. Така се постига достатъчно устойчива решетка, без опасност папагалите да разместят теловете и да си отворят пролука за излизане от волиерата. Не забравяйте да изработите и две вратички, които трябва да са достатъчно големи, за да могат през тях да се поставят гнездилките, в случай, че решите да ги окачите от вътрешната страна. Ако пък гнездилките са закачени от външната страна на волиерата, ще са нужни допълнителни малки вратички в горния край, през който птиците да влизат в къщичките си.

Конструкцията на металната волиера се изработва от стоманен ъглов профил (винкел). Желателно е той да бъде тънкостенен, за да стане клетката по-лека. От профила се заваряват рамки, които образуват стените на волиерата. В тях се поставя метална мрежа с големина на отворите 20 х 20 mm. Не забравяйте и вратичките! Разположете ги така, че да осигуряват безпрепятствен достъп при почистване на дъното, за окачване на гнездилките, при даване на храна и т.н. Много важно е изработването на „легенче”, в което се поставя волиерата. За целта е необходим лист ламарина и малко повече сръчност при разкрояването ґ. Страните на това легенче ще предпазват от изхвърлянето върху пода на перушинки, люспи от семена, храна и пясък. Изберете някое светло, защитено от течение място (ъгъл) на стаята и поставете клетката на височина най-малко 1 m от пода. Това ще създаде сигурност на вашите пернати любимци и приятна гледка за вас.

Стайни волиери

За целта е необходимо да разполагате със стая, която почти изцяло да може да предоставите на своите папагали. Размерите на волиерата в този случай се подбират според наличното място. За по-голямо удобство може да използвате цялата височина на стаята. Най-подходящото място за разполагане на волиерата отново е ъгълът, а материалите за изработването ґ са същите – винкел и мрежа. Тук обаче ще трябва да направите достатъчно висока врата (най-малко 1,5 m), през която да влизате, за да оставяте храна, за почистване и т.н. Направете первазите на дъното по-високи (50 cm), за да предпазите стаята от замърсяване. Тук броят на двойките птици може да бъде доста по-голям, но не забравяйте, че пространството за летене е основната причина за разполагане на птиците в толкова голяма волиера.

Балконски волиери

Често пъти балконската волиера е единственото място, където може да отглеждате папагалите си. В случай че птиците ще презимуват там, задължително е тя да бъде остъклена. Принципът на изработка е същият, както на стайната волиера, но има и някои особености. Ако балконът не е остъклен, вратичката, през която влизате, трябва да бъде двойна. Така ще изключите възможността някой от любимците ви да излети на свобода. Обърнете специално внимание на въздушните течения. Не оставяйте отворени два срещуположни прозореца или врата и прозорец, когато волиерата е разположена между тях. Най-малкият полъх, който възприемате като приятен, може да се окаже пагубен за папагалчетата. Тъй като балконът се чисти лесно, включително чрез измиване, водната профилактика на цялата волиера веднъж седмично е не само желателна, но и необходима за намаляване на риска от развитие на бактерии и микроорганизми, причиняващи заболявания на птиците и т.н.

Градински волиери

Да изнесат пернатите си любимци в просторна градинска волиера е мечтата на всеки притежател на папагали. Това несъмнено е най-подходящият начин за отглеждане на птиците, стига да имате условия. В градинската среда птиците ще се чувстват възможно най-добре – почти като в естествени условия.

Изработването на градинска волиера е малко по-трудоемко, като на илюстрациите са показани отделните етапи на строителството. Първо трябва да се определят разположението и размерите й. Най-добре е изложението да бъде южно, а волиерата да се разположи в някой зидан ъгъл на оградата. Ако няма, все пак зид откъм северната страна няма да бъде излишен. Тук ще споменем, че градинската волиера по правило има две помещения – външно и вътрешно. Външното помещение по структура прилича на стайната и балконската волиера, но е доста по-голямо. Дължината и широчината отново се определят според наличното мястото, но няма смисъл височината да бъде повече от 2-2,2 m. След като мястото се подравни и почисти в почвата се изкопават ивичестите основи на волиерата на дълбочина 30-40 cm и широчина 20 cm. Те се армират с по шест надлъжно разположени армировъчни пръти ∅6,5. Бетонът се излива така, че основите да стърчат примерно 15-20 cm над нивото на почвата. Едновременно с това се бетонират в основите и металните колони, които носят конструкцията на волиерата. Така ще направите стабилна конструкция с достатъчно дълбоки основи, защитени срещу замръзване на почвата през зимата и представляващи сигурна преграда срещу хищници, които биха опитали да прокопаят тунел и да влязат във волиерата.

След като бетонът набере необходимата якост, т.е. след около двайсетина дни, върху оформения от колоните скелет се опъва и закрепва мрежата. Волиерата задължително трябва да има покрив, който да я предпазва от дъжд и пряко слънчево греене. На пазара се предлагат различни подходящи самоносещи се покривни плочи, включително и от прозрачно органично стъкло. Вече стана дума, че е важно волиерата да бъде защитена срещу вятъра, поради което се препоръчва изграждане на плътна стена откъм северната страна. Тя може да бъде скована от плътно допрени една до друга дъски или пък да се иззида от единични тухли.

Вътрешното помещение на градинската волиера представлява малка стаичка, свързана чрез вратичка с външното помещение. Тук птиците нощуват, мътят и намират подслон през мокрите и студени периоди на годината. Размерите на вътрешното помещение зависят от това колко папагали ще отглеждате. За неговото изграждане са необходими повече умения в зависимост от вида на конструкцията – зидана или дъсчена. Помещението трябва да има малко прозорче, през което да влиза светлина през деня, а за през нощта инсталирайте електрическа лампа с малка мощност. Тъй като птиците се стряскат и блъскат една в друга, когато е тъмно, слабата светлина ще ги предпазва от нараняване. При показаното на илюстрациите разположение вътрешното помещение трябва да има две врати, като при отваряне на вътрешната врата, външната да бъде затворена.

През по-топлите зимни дни, ако папагалите понасят студ, може да ги пускате и във външното помещение, но само през деня. Освен това трябва да се вземат мерки за отопляване на вътрешното помещение, така че температурата в него да не пада под 15 °С.

Подът на волиерата не се бетонира, а почвата се трамбова и насипва с пласт чист пясък, който от време на време се подменя. Така по-лесно се поддържа добра хигиена – задължително условие за правилното отглеждане на здрави и жизнерадостни птици.

Всички хранилки, поилки, ванички за къпане и други принадлежности трябва старателно да се почистват и измиват. Не бива да се допуска разхвърлянето и още по-малко загниването на хранителни отпадъци. Не поставяйте във волиерата излишни предмети. Разположете кацалките така, че птиците да не замърсяват с изпражнения поставените под тях предмети – особено хранилки или поилки. Бихте могли в някой ъгъл да засадите широколистно дърво (върба например). Тя израства доста бързо и папагалите с охота ще се катерят по дървото, ще чоплят кората и изяждат пъпките. Изобретателността ви би могла да стигне и по-далеч – плитки езерца, водопадчета в изкуствени скали, алпинеуми с фонтанчета и т.н. Въпрос на въображение и възможности. Така от все сърце ще може да се радвате на красивите си пернати любимци – папагалите, за които саморъчно сте създали малък кът естествена среда в просторната и удобна волиера.