В категории: Актуални статии, Брой 1-2/2014, Дърводелство и обзавеждане, Ремонти, Строителство, Хоби

Дървена стълба с полустъпала – проект „Как да направим“

Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том I, издание 1984 г. Тираж 120000.

 

Славолюб Иванов (Бате Слави)

Когато таванското помещение се намира непосредствено над жилището, то може успешно да се пригоди за спалня, малък кабинет, работилничка или нещо друго, ако има къде да се разположи удобна вътрешна стълба. В повечето случаи обаче това не е възможно, защото мястото е ограничено. Тогава на помощ идват стълбите със специална конструкция, една от които е показана на фиг. 1. Особеното при нея е, че полустъпалата дават възможност да се получи стълба със значително по-голям наклон от допустимия по стандарта, без това да създава неудобство и опасност при качване и слизане. Кракът стъпва удобно и сигурно на нормалната половина на стъпалото, а при изкачване няма нужда да се изтегля назад, защото следващото стъпало от тази страна е с намалена широчина и не пречи. Избягнатото препокриване на стъпалата позволява също така при слизане да се използва цялата широчина на нормалната им част.

Материали, необходими за изработване на стълбата:

– шперплат 2000 х 1250 х 12 mm, 2,5 листа;

– дъски от иглолистна дървесина със сечение 200х40 mm, 2 броя (дължините им се определят по таблицата);

– винтове за дърво 4 х 50 mm;

– лепило за дърво;

– бернщайнлак, нитроцелулозен лак НЦ4202 или друг по избор.

Конструкция

Стълбата, показана на фиг. 2, се състои от две носещи дъски – долна 1 и горна 2, към които са прикрепени опорите 3 и 4. Така носещата част на стълбата се оформя като затворена кутия с голяма здравина. Стъпалата 5, разместени с изрязаните си части едно спрямо друго, лежат върху опорите. В опорите 3 се правят изрези, в които влизат стъпалата. Опорите за последните три стъпала са скъсени откъм стената. В процеса на работата се определя най-точно колко да се изреже от всяка опора.

Дължините на дъските 1 и 2 и местоположението на стълбата се определят по следния начин: от таванския люк се спуска отвес и се измерва височината – разстоянието от пода до тавана Н (фиг. 3). Половината от тази височина се нанася върху пода в посоката, в която ще се развива стълбата. По този начин се определя нейното начало, т. е. мястото, в което дъската 2 опира върху пода, а другият й край достига равнището на пода в таванското помещение. Втората носеща дъска 1 се разполага под и успоредно на дъската 2, като горният й край опира о стената на височина h от пода.

В таблицата са дадени височината h и дължините на дъските 1 и 2, съответно L1 и L2 пресметнати в зависимост от височината на стълбата Н.

Изработване и монтаж

Разкрояването на листовете шперплат за получаване на 12 стъпала е показано на фиг. 4. Този брой стъпала отговаря на стълба за височина 2400 mm.

Стъпалата и опорите се изрязват на банциг с тясна лента, електрически прободен трион или просто на ръка с трион-злодейка, намазват се с лепило и със стеги се притискат две по две, за да се получи дебелина 24 mm. След като засъхне лепилото окончателно, се оформят с пила за дърво и се шлифоват.

Стълбата се сглобява най-лесно на две дървени стойки. Върху тях, поставени „на ръб”, се укрепват дъските 1 и 2 (фиг. 2) успоредно една на друга и на разстояние 205 mm, измерено между външните им повърхности. Опорите 3 и 4 се завинтват за дъските с по четири винта, чиито глави трябва да потънат на около 2 mm под повърхността. Както се вижда от фиг. 2, опорите се редуват последователно. След като се затвори кутията от едната страна, се започва монтирането на опорите от другата страна. Ако от едната страна първа е била опората 3, то от другата се започва с опора 4.

Стъпалата се закрепват към опорите също с по четири винта, чиито глави се скриват под повърхността.

Накрая всички повърхности се шлифоват, пролуките и отворите над винтовете се запълват с кит за дърво, отново се шлифоват и стълбата се лакира или боядисва. Добре е шперплатовите детайли (особено челните им повърхности) предварително да се импрегнират с горещ безир за предпазване от влага.

И още нещо. Колкото и удобни да са стъпалата, една допълнителна опора за ръката, захваната към стената, съвсем няма да бъде излишна.

* * *

Със съгласие на редакцията статията е преведена и препечатана през 1985 г. в сборник с подбрани статии на унгарското списание EZERMESTER (1000 майстора), с което вестник „Направи сам“ имаше  „братско“ колегиално сътрудничество.