В категории: Брой 1-2/2002, Отопление, Ремонти, Строителство, Хоби

Планиране и избор на камина

Коминът

В този брой продължаваме статията за камините оттам, където свършихме в предишния брой – от комина. Оттук именно трябва да се започне и планирането на камината, защото нейното местоположение, доброто ѝ горене, а често пъти и възможността изобщо да бъде построена най-вече зависят от комина, от неговата тяга.

Задачата се решава най-лесно при ново строителство, когато мястото на камината, на комина и неговите размери се определят още на чертожната маса. При вече построена сграда трябва да се използва съществуващ комин с подходящо напречно сечение и височина, включително и над билото на покрива – условия, от които в най-голяма степен зависи неговата тяга. В краен случай може да се пробва свързването на два съседни обикновени тесни комина в един. При малки едно- или двуетажни сгради често пъти най-сполучливото решение е да се изгради нов, прилепен към външната стена комин. Той може да бъде зидан, и се продават и готови метални елементи за бързо изграждане на комини.

Ако коминът не е добър и не осигурява необходимата за пълноценното горене тяга, камината, когато е с открито огнище, често ще опушва помещението и от очакван източник на приятни емоции ще се превърне в дразнител и замърсител на жилището. При камини със затворено огнище недостатъчната тяга води до лошо горене, до понижаване на коефициента на полезно действие и бързо опушване на стъклото.

По правило камината трябва да има свой собствен комин, към който да не са свързани други отоплителни тела. Това изискване е задължително не само за камините с открито огнище, но и за камините с метално тяло и остъклена врата, които се палят при отворено състояние, а в някои случаи така се и експлоатират. Самостоятелен комин е необходим и за печки с мощност над 20 kW или над 30 kW, когато горят газ.

Следващото изискване е за напречното сечение на комина. То зависи от обема на горивната камера, т.е. топлинната мощност на камината и от вида на горивото, което пък определя до голяма степен количеството и температурата на димните газове. Напречното сечение на комина зависи и от неговата височина. Ако то е недостатъчно за дадената камина, тя по-трудно ще се пали, ще гори слабо и лесно ще опушва помещението, когато е с отворено огнище. Когато пък напречното сечение е прекомерно голямо, излизащите през комина димни газове бързо ще се охлаждат, което води не само да намаляване на тягата, но и до отлагане по стените му на катранообразни вещества. След време те могат да станат източник и на пожар.

Ето защо при положение, че купувате готово метално тяло за камина, или пък камина-печка в техните технически характеристики задължително трябва да са посочени изискванията към направата на комина и те трябва да бъдат спазени.

Ако няма конкретни изисквания към големината на комина, може ориентировъчно да се приеме, че напречното му сечение трябва да възлиза на 1/7 до 1/10 от напречното сечение на отвора на камината към помещението. Правилото е изведено за камини с открито огнище, които са по-капризни по отношение на тягата. При най-често срещаните по големина камини това означава напречно сечение 20 х 20 cm. Комините с правоъгълно или кръгло напречно сечение теглят по-добре от комините с правоъгълно напречно сечение на отвора.

Друго изискване за добрата тяга е минималната височина на комина. Приема се, че минималната височина е 6 m, което пък от своя страна ще създаде затруднения при построяване на камина на втория етаж при малка двуетажна къща. Когато се използват готови тела за изграждане на комини с кръгло напречно сечение и вградена топлоизолация, минималната височина може да се сведе до 4 m. Тази величина се отнася до „ефективната височина“ на комина, която се измерва от мястото на постъпване на димните газове, а не от нивото на свързване на димоотводната тръба към камината-печка. При камините с метално тяло за начално ниво на комина може да се приеме горният край на газосборната камера, която е оформена с кръгъл фланец за присъединителната към комина метална тръба.

Класическото правило гласи, че разположените близо до билото на покрива комини трябва да стърчат 40-50 cm над него. Това изискване обаче трудно се спазва, когато коминът се намира близо до стрехата на стръмен покрив, защото ще стърчи подобно на заводски комин. Практиката е показала, че в такива случаи тягата е достатъчно добра и ако коминът стърчи около 150 cm или малко повече над керемидите.

Добрата тяга зависи още от плътността на комина. Той трябва да бъде добре измазан, по възможност двустранно. През пролуките между тухлите се засмуква въздух, който намалява тягата, но се създават и условия за възникване на пожар в частта, която преминава през сградата, например през таванските помещения. Когато коминът се зида от единични тухли, измазването откъм вътрешната страна много се улеснява, като в комина се поставя кюнец от ламарина с подходящия диаметър и пространството около него се запълва с варо-циментов разтвор. Постепенно тръбата се измъква нагоре, като внимателно многократно се завърта вляво и дясно.

Не на последно място върху тягата влияние оказва и формата на бетонната „шапка”, с която по правило завършват нашенските комини. За да опазят по-добре тухлите от стичащата се дъждовна вода, майсторите украсяват „шапките” с периферия, която изпълнява ролята на стреха. От аеродинамична гледна точка обаче, тази периферия е вредна, защото завихря обтичащия комина въздушен поток и го отклонява встрани, вместо той да увлича димните газове и така да способства за увеличаване тягата на комина.

В предишния брой показахме готови комини от тръби от неръждаема стомана, които се сглобяват и монтират покрай фасадата на сградата. Това, макар и по-скъпо решение, е изпипано от гледна точка на добрата тяга, коминът се монтира лесно и бързо, а в редица случаи, като при сезонни едноетажни постройки е и единствено възможното решение.

Метален комин може да се монтира и като преминава през вътрешността на сградата, но тогава трябва да се вземат допълнителни мерки за неговата топлоизолация, за да се изключи напълно вероятността от възникване на пожар или от повреда на намиращи се наблизо топлочувствителни предмети.

Металните комини, общо взето, си приличат и няма кой знае какво принципно различие, освен в начина за съединяване на тръбите една с друга. При една система краищата на тръбите се напъхват един в друг така, както се сглобяват водосточните тръби или кюнците за печка. При другата система те се допират челно, а плътното съединение помежду им става със специални притискащи скоби. В повечето случаи тръбите се прикрепват към стените здраво с метални скоби. По-рядко се прибягва към отливане на малък бетонен фундамент, който да носи тежестта на комина, а закрепването към стените на постройката предпазва от странично накланяне. Това се прави при високи комини и при постройка със стени, които не са в състояние да носят натоварването.

Коминът се продава в комплект с всички необходими за изграждането му части, включително розетка за покриване на отвора в стената и елемент с ревизионен отвор за неговото почистване.

В НС 11-12/2001 показахме специални тела за изграждане на комини, съставени от бетонна черупка, топлоизолация и вътрешна керамична тръба. Коминът се иззижда, като телата се поставят и залепват едно над друго.

Тук показваме иззиждането на комин, също съставен от три слоя: носеща здрава черупка от порест бетон, изолационни плочи от минерална или стъклена вата и вътрешна керамична тръба. Всеки от тези детайли се предлага поотделно и те се монтират на място, както се вижда от снимките. Най-напред се отлива основата от бетон и се нивелира така, че да бъде напълно хоризонтална. Освен показаните на снимките тела, отделно се продава и тяло с ревизионен отвор за почистване на комина. Евентуално то може да бъде заменено с обикновена черупка, в която с ъглошлайфмашина трябва да се изреже отвор по размерите на наличната вратичка. За включване на свързващата камината с комина тръба има специална керамична фасонна част, която наподобява Т-образните разклонителни елементи на камениновите канални тръби. На това място в бетонната черупка също се изрязва подходящ отвор.

Бетонните черупки са отлети с фалцове по кантовете, така че да се нахлузват плътно една над друга без опасност от приплъзване встрани. Те се свързват с циментов разтвор. По подобен начин се съединяват и керамичните тела, оформящи вътрешната част на комина. Те се слепват плътно с помощтна на специален киселинен кит, който се продава заедно с тях.

Основа за камината

Камините и особено зиданите кахлени печки имат голямо тегло и значително натоварват строителната конструкция. Това трябва да се вземе под внимание – най-добре още на стадий проектиране на носещата стоманобетонна плоча. Най-сложен е проблемът при стари постройки с дървен гредоред вместо стоманобетонна плоча. В този случай, даже и за изграждане на обикновена камина за дърва, трябва да се вземат специални конструктивни мерки, най-често с отливане на носеща стоманобетонна конструкция под камината, проектирана от добър специалист.

Проблеми може да създаде и наличието на плаваща армирана циментова замазка върху топлоизолационни плочи от твърд пенополистирол. Това е често срещано напоследък решение, като задачата на дебелата около 4-5 cm циментова плоча е да предпазва топлоизолацията, като по-равномерно разпределя на голяма повърхност натоварването. Когато обаче натоварването отгоре стане прекалено голямо, каквото би било под една масивна зидана кахлена камина например, сравнително меките топлоизолационни плочи неминуемо ще поддадат, плочата отгоре им може да се напука, а същото може да се случи след време и със самата камина. Затова се препоръчва под основата на камината плаващата плоча да се изреже, топлоизолацията да се премахне и камината да стъпи направо върху стоманобетонната плоча.

Подобни проблеми ще възникнат и когато камината се зида върху под с вградена отоплителна система в него. По правило над нагревателните проводници или тръби има сравнително тънка и крехка циментова замазка, а под тях – пласт от сравнително мек топлоизолационен материал. За съжаление, в този случай частта от отоплителната система не може току-така да се изкърти и едно от възможните решения е отливане на допълнителна носеща стоманобетонна плоча под основите на камината, която да лежи върху бетонни пети, които от своя страна преминават между тръбите или проводниците (без да ги повреждат) и опират върху основната носеща стоманобетонна плоча.

Какви допълнителни проблеми ще създаде монтирането на камината, най-вече ще зависи от нейното тегло. В случай на не особено здрава и устойчива основа трябва да се подбере и възможно по-лека конструкция на камината. Общото тегло на камината зависи не толкова от теглото на металното тяло, колкото от начина и материалите, с които тя е иззидана и облицована отвън.

Въздух за горивната камера

И в предишната статия стана дума, че един от важните въпроси, който незаслужено се подценява, е начинът и въобще възможността в горивната камера да се подава външен въздух, а не горенето да става за сметка на въздуха от помещението. Ако не се намери подходящо техническо решение и камината черпи въздух само от помещението, тя не само го затопля, но едновременно с това го охлажда, защото става причина за неговата интензивна вентилация. За процеса на горенето е необходим кислород, който се взима от въздуха, който дишаме. При камините с открито огнище процесът на препомпване на въздух от помещението към комина е още по-интензивен.

Понеже в помещението не може да се създаде вакуум, естествено, на мястото на използвания за процеса на горене в камината въздух и на засмукания през отвора ґ изхвърлен в атмосферата заедно с димните газове постъпва пресен въздух отвън – било при отваряне на врати и прозорци, било през различни неплътности в ограждащата конструкция при по-старите сгради. При помещения с модерна, т.е. непропускаща въздух дограма, този процес трябва да се регулира чрез редовно, макар и краткотрайно отваряне на прозорците за пропускане на свеж въздух. В противен случай обедненият на кислород въздух в помещението ще предизвиква намалена работоспособност, сънливост, а според някои автори може да причини и главоболие.

Интензивно проникващият в помещението студен външен въздух пък причинява неприятното усещане за течение, като цяло температурата на въздуха се понижава и хората започват да се чувстват некомфортно.

Тези процеси са по-изявени, колкото горивната камера на камината е по-голяма и колкото обемът на помещението е по-малък.

Ето защо при избора на място за камината и нейното проектиране трябва да се предвиди възможност за вкарване под горивната камера на външен въздух. Той може да бъде взет през отвор във външна стена и подаден под камината посредством гъвкав въздуховод. Друга възможност е да се взима въздух от помещението, което се намира непосредствено под камината, например мазето. Това решение има още два полезни странични ефекта: въздухът ще има по-висока температура от въздуха в откритото пространство, което е предимство от гледна точка на процеса на горене. От друга страна, активирането на неговата циркулация ще способства за по-бързото отделяне на проникналата в мазето влага.

Възможен е и трети вариант, при който въздухът, необходим за горенето, се взима от помещението, но самата горивна камера е затворена с остъклена преграда, която не позволява на въздуха безконтролно да влиза. В този най-често срещан случай на модерна камина с метално тяло и врата и при достатъчно голямо по обем помещение притокът от въздух за горенето може да се подсигурява задоволително чрез периодично проветряване. Колко често и с каква продължителност трябва да се извършва проветряването, зависи най-вече от плътността на сградата.

На схемите се показани двата възможни начина за подаване на външен въздух под горивната камера. На пазара се продават гофрирани тръби от тънко метално фолио, с които въздуховодът се прави лесно. Неговият диаметър трябва да бъде около половината от диаметъра на комина. Може да се използват и керамични тръби и фасонни части, но не и от пластмаса, която лесно може да се деформира или даже разтопи и запали от близостта на огъня.

Тръбите за засмукване на въздух извън сградата се прокарват непосредствено върху стоманобетонната плоча, като е желателно да имат лек наклон навън за оттичане на евентуално кондензиралата влага. Освен това тръбата трябва да има клапа за регулиране на дебита на въздуха и задължително на отвора да се постави ситна мрежа, за да не проникват в помещението опашати гризачи, които преди зимата си търсят топъл подслон или насекоми.

Подаването на външен въздух може така да се организира, че част от него да обмива металното тяло на камината и вече загрят, да се вдухва в помещението през разположени в горната част на камината изходни отвори. Същевременно през регулиращи се клапи, разположени в долната част на металното тяло, се засмуква въздух от помещението и се изхвърля през комина. По този начин, без помещението да се охлажда, въздухът в него непрестанно се обменя с пресен.

Защита срещу пожар

Като отоплителен прибор с открит огън около всяка камина или кахлена печка трябва да се вземат всички необходими предпазни мерки срещу предизвикване на пожар. Това се отнася с още по-голяма сила за камините с открито огнище, при които изпаднало горящо дърво, въглени или изхвръкнали искри може да причинят непоправимото.

Ето защо, първото правило е подът пред камината да бъде облицован с негорими материали – плочи от камък, керамика или метал. За любителите на по-екстравагантно обзавеждане се предлагат и плочи от специално ударо- и топлоустойчиво стъкло. В зоната, ограничена поне на 50 cm пред и 30 cm встрани от камината, не трябва да има никакви запалими настилки – паркет, дъски, различни мокети или килими. Тази предпазна зона трябва да се разшири при повдигнато над нивото на пода огнище. Приблизителното съотношение е към височината на огнището, измерена от пода, да се добавят 30 cm за площта пред огнището и 20 cm за площите встрани от него. При камини с открито огнище, от което неминуемо ще се случи да изхвърчат искри, широчината на защитната зона трябва да се разшири поне до 1 m.

Вградените в стените мебели трябва да отстоят на разстояние поне 5 cm от зиданата конструкция на камината или печката. Пролуката помежду им трябва да бъде оставена свободна така, че в нея безпрепятствено да циркулира въздух, който да охлажда. Повишаването на повърхностната температура на изделия от дърво или други горими материали над 85 °С вече се възприема като пожароопасна.

Пред, над или встрани от огнището, т.е. в зоната на топлинното излъчване, не бива да се намират каквито и да било лесно запалими предмети – столове, фотьойли, масички и т.н. При камини с открито огнище това санитарно разстояние е минимум 80 сm, докато при наличието на остъклена врата, която най-често се обтича двустранно с въздух и така се охлажда, това разстояние може да бъде намалено до около 40-50 cm.

Често срещано архитектурно решение при камините, които са подражание на класическите традиции, е поставянето на хоризонтална дървена греда или полица непосредствено над отвора на камината. Това обаче трябва да стане така, че гредата да не се нагрява чрез директно облъчване от огнището.

Много сериозно внимание трябва да се обърне на пожарообезопасяването на камината при наличие зад и отстрани на преградни стени от дървен материал. В този случай задължително трябва да се предвиди иззиждане на тънка защитна стеничка от блокчета YTONG, или пък от плочи гипсофазер с изолация от минерална вата зад тях.

Разположение в помещението

Този, навярно, е най-трудният за даване на препоръки въпрос, защото подборът на най-подходящото място зависи от много конкретни за даденото помещение фактори: неговата организация и предназначение, стила на обзавеждането, наличието на комин, възможността за подаване на външен въздух и т.н.

Затова може да се дадат само някои най-общи препоръки:

* Всяка зидана камина или кахлена печка представлява доминиращ акцент в помещението и около нея се оформя своеобразен център за отдих, хранене, посрещане на гости и др. подобни дейности. Съответно на това нейното присъствие в помещението поставя редица условия и изисквания към обзавеждането.

* Камината е в интериора за дълъг период от време и не може да се подменя според модните за сезона тенденции. Така че, когато избирате каква камина да строите, мислете с далечна перспектива, а не да задоволите моментния моден каприз.

* Доминиращото влияние на камината в помещението е толкова по-силно, колкото тя е по-голяма, а помещението по-малко.

* Външният вид на камината трябва в максимална степен да бъде съобразен с предназначението на помещението и да хармонира с неговия интериор. По един начин изглежда камина, подходяща за „битова механа” с дървен под, облицован с дъски, таван с открити греди, и по друг – модерна камина върху стъклена плоча и обзаведено с модерни мебели просторно светло помещение.

* Ъглово разположените камини заемат по-малко място и в по-малка степен доминират в общия изглед на помещението.

* Посоката, към която е обърнат отворът на камината, определя и мястото за разполагане на мебелите за седене или мястото за хранене. Те трябва да бъдат така разположени, че да осигуряват добра видимост към огнището и огъня в него.

* Общото въздействие на камината силно зависи и от вида на облицовката на пода пред нея. Добро решение е, когато видът на покритието и облицовката на камината са от един и същ материал и цветово си хармонират.

* В непосредствена близост до камината трябва да се намери и оформи подходящо място за складиране на известно количество дърва, така че да не се налага час по час тичане до двора или мазето.

НС