В категории: Брой 1-2/2002, Градина, Хоби

Азалия

Преди 300 години при едно от пътешествията си холандският учен Брейниус бил очарован от необичаен храст, обсипан с разкошни цветове – азалия. Взел от растението със себе си, но то загинало. Един век по-късно друг учен – Конърс, също се опитал да го пренесе, но и неговият труд по отглеждането не се увенчал с успех. Едва в началото на ХIХ в. капитан Уелбанк донесъл от Индия прекрасна цъфтяща азалия и я подарил на ботаническата градина, разположена недалеч от Лондон. За щастие този път екземплярът оцелял и станал родоначалник на много разнообразни сортове и хибриди, получени в резултат на упорития труд на учените-ботаници.

Азалиите, подходящи за отглеждане в стайни условия, са вечнозелени цъфтящи храсти-джуджета, или нискостволи мини-дръвчета, достигащи височина 35-40 cm. Обикновено цъфтят през пролетта, когато се отрупват с цветове в различни багри и прекрасни форми. Обикновено са едноцветни – от бели до всички възможни оттенъци на розовото, червеното, пурпурното и виолетовото, простоцветни или кичести. Съществуват и пъстри видове, с червени чертички или петна на светъл, а понякога и на бял фон. Добре отглежданите растения цъфтят с толкова много цветове, че дори листата трудно се виждат.

Отглеждането на стайни азалии съвсем не е трудно, но във всички случаи трябва да се създадат всички необходими условия за правилното развиване на растението. Предпочитани и най-лесни за такова отглеждане са индийската (Rhododendron simsii), която е по-често срещаната, и японската азалия (Rhododendron obtusum), отличаваща се с по-дребни, но за сметка на това обилни цветове.

И двата вида се нуждаят от светло, полусенчесто място, обезателно с разсеяна светлина. Прякото попадане на слънчевите лъчи бързо може да убие растението. През лятото е добре саксиите да се изнася на чист въздух, а най-добре е да се заровят до ръба в градината на сенчесто място. Ако нямате такава възможност, то в помещението трябва да се поддържа повишена влажност на въздуха като всяка сутрин, особено по време на цъфтеж, растението трябва да се полива и да се пулверизират листата му. Особено важно е да се пръска добре и долната страна на листата, но цветовете да се покриват с ръка. Но всичко това внимателно, защото и прекомерното поливане, и дългото застояване на вода в саксията или в съда под нея може също да доведе до разболяване и загиване на азалията. Както за повечето растения, и тук важи правилото, че най-добрата вода за поливане е дъждовната. Иначе се полива с мека, престояла вода със стайна температура. Ако листата на азалията започнат внезапно и много бързо да окапват, причините може да са две: заболяване на корените или недостатъчно поливане. В такъв случай е добре растението да се извади от саксията и да се провери коя е причината. Ако тя е недостатъчното поливане, жизнените ґ функции могат да се възстановят чрез потапянето на саксията в съд с вода до пълно насищане на почвата с влага. Понякога са нужни няколко часа, за да може пресъхналата почва да възстанови отново способността си да приема влага.

През есента поливането се намалява съобразно температурата – през по-топлите дни, когато в стаята стане сухо, и през слънчевите дни се полива нормално, а през по-студените – по-малко. Листата се пръскат съвсем рядко и на всеки две седмици растението трябва да се подхранва с минерален тор без съдържание на хлор. По време на образуване на цветните пъпки азалията се нуждае от подхранване със суперфосфат – 15 g на 10 l вода. През есенно-зимния период стайната температура, която трябва да се поддържа, е 12-15 оС, но при правилно поливане растението може да вирее и при 20-22 оС.

Най-подходящото време за пресаждане на азалията е средата на декември. На пресадените растения трябва да се осигури светло място, най-дълго огрявано от преки слънчеви лъчи. Почвата трябва да се поддържа равномерно влажна, поливането да се извършва изключително с леко затоплена вода и в ясно и по-топло време листата да се пулверизират, като отново трябва да се съблюдава за овлажняването им и от долната страна. Ако пръскането е недостатъчно, по листата се появяват червени петна, водещи до бързото умиране на растението.

При правилно отглеждане и осигуряване на топла стая след пресаждането, зародишите на цветните пъпки се появяват още през есента. Те са плътни и месести и са разположени на края на всички здрави и силни разклонения. След две-три седмици цветните пъпки се оформят окончателно., а ако тяхната обвивка не е паднала сама, трябва внимателно да се отстрани. Едновременно с образуването на пъпките на места се появяват и малки листоносни клончета. Те трябва да се отстраняват колкото се може по-рано, защото изпиват жизнените сокове на цветоносните пъпки. Те засъхват и развалят общия цъфтеж, а оттам красивия вид на растението. За да запазите колкото се може по-дълго азалията цъфтяща, пренесете я в по-прохладна стая на светло, но защитено от преките слънчеви лъчи място.

Прецъфтелите растения трябва да се подрязват през есента. Целта е да се отстранят всички, покарали през предишната година клонки и изцяло да се отстранят слабите и болните. По този начин растението се „поразрежда” и подготвя за новото развитие. Младите азалии се пресаждат в по-голям съд веднъж годишно, а по-старите – веднъж на 2-3 години. Изваждането на растението от саксията трябва да става много внимателно, тъй като корените им са много тънки и крехки. Най-добрата почва е блатната или торф, примесен с малко количество едър речен пясък. Азалията е едно от малкото растения, които се нуждаят от кисела почва (рН = 4-4,5). При пресаждането корените не трябва да се слагат по-дълбоко, отколкото са били в предишната саксия. Особено важно е стволът да не е засипан със земя, в противен случай заболяването на растението е неминуемо.

Кореновата система на азалиите е повърхностна, което предполага използването на плоски саксии.

НС