В категории: Брой 3-4/2002, Градина, Електроинсталация, Осветление

Осветление в градината

Монтирането на осветителна система в градината е не само жизнена необходимост, продиктувана от потребността човек да вижда къде стъпва и кой броди из градината му, но и изкуство. Поставените по подходящ начин осветителни тела, открояващи със светлината си отделни кътове и растителни акценти, могат да придадат фантастичен вид на градината, щом слънцето се скрие и падне мракът на нощта.

За разлика от осветлението в дома, осветителната инсталация в градината работи при доста по-тежки условия. Тя е изложена на влага и проливни дъждове, на изгарящо слънце и студове, на ветрове, способни да набият прахоляк и в най-тесния процеп. Освен това проводниците не са защитени от любознателни гризачи, изкусени да изпробват вкуса на изолацията.

Ето защо и в градината най-подходящо е нисковолтовото осветление 12 V и съответно на това – осветителни тела с халогенни лампи. Това напрежение е безопасно и за играещи в градината деца, и за животни. Захранването на инсталацията става с подходящо оразмерен по мощност трансформатор, който се монтира на сухо и обезопасено място в къщата. Добро място е още гаражът или малка къщурка за прибиране на градинските сечива и инвентар.

На пазара се продава всичко необходимо за изграждане на осветителната система, като тук сме показали част от асортимента, който се предлага в магазини от верига „Направи сам“. Първата задача е да се определи местоположението на осветителните тела. Те се поставят по продължение на алеите, близо до входната врата при оградата, задължително в близост до входа на къщата, гаража и други постройки в градината, за осветяване на специално оформени кътове, като беседки, декоративни басейни и т.н. В зависимост от мястото и конкретните условия се определя и начинът на закрепване на осветителните тела, от което пък зависи до голяма степен и техният вид. Всеки сам може и трябва да проектира осветлението в градината си. Важното е, че има богат избор от осветителни тела. Класическо и най-евтино решение са осветителните тела, монтирани върху различни по височина колонки от пластмаса. Предлагат се колонки с различна дължина, оцветени най-често в черно и бяло, към които може да се монтира някое от многото осветителни тела. Долният край на колонката се закрепва в специална чиниевидна основа, а тя от своя страна с винтове и дюбели примерно към бетонен парапет или бордюр. Има и лампи, чиито колонки се закрепват в предварително набит в почвата дълъг метален или пластмасов клин.

Добре би било осветителната система и необходимата за нея токозахранваща инсталация да се обмислят и направят още по време, когато се прокарват алеите, строят се зидове и т.н. В този случай в бетона или плътно покрай бордюра на алеите се прокарват твърди тръби или гъвкави пластмасови маркучи, през които впоследствие преминават електрическите проводници. В този случай може да се изгради и осветителна система, ползваща мрежово напрежение 220 V, и подходящи за него осветителни тела и крушки. Силната страна на този вариант е възможността за използване на енергоспестяващи лампи, което значително ще намали разходите за градинското осветление.

При нисковолтовите системи специално пригоденият за целта кабел с усилена изолация може да се вкопае направо в земята на дълбочина около 20 cm. При този, несъмнено по-лесен и бърз начин за прокарване на проводниците винаги съществува опасността някой по-запален градинар да прекъсне след време неволно кабела, разкопавайки по-надълбоко. Затова кабелът трябва да се прекарва по трасета, където вероятността от дълбоко копане е минимална – например плътно до бордюрите на алеите.

Най-общо, осветителните тела може да се разделят в три групи. Лампите със стъклен глобус осигуряват равномерно осветление около себе си. Специално за осветяване на алеи се произвеждат лампи, с поставен отгоре им рефлектор, който насочва светлината надолу и встрани. Третият вид лампи-прожектори имат силно насочен светлинен сноп и се използват за ярко осветяване на отделни обекти.

Предлагат се и немалко осветителни тела, подходящи за монтиране върху стени и специално за осветяване на площадката пред входната врата. Има по-луксозни модели, изработени от ковано желязо, и други, по-евтини, от пластмаса, които имитират първите. Темата за стиловете не се коментира, защото колкото хора, толкова различни вкусове и предпочитания. Важното е всички осветителни тела да бъдат в изпълнение за монтаж на открито и съответно с добро уплътнение и защита.

Голяма част от лампите имат вградени инфрачервени сензори за движение и автоматично се включват при преминаване в обсега им на топлокръвно живо същество – било човек, но нерядко и от кучета, че даже и котки. Чувствителността на сензора може да се регулира, както и нивото на околната осветеност, при което той да включва осветлението. Задава се също така и продължителността на светене, след което лампата автоматично угасва.

Една или няколко лампи може да се управляват и от отделно монтиран сензор за движение. В някои случаи този начин има предимство, защото позволява независимо от осветителното тяло завъртане в хоризонтална и вертикална посока за точно регулиране на обсега на действие. Сензорът трябва да се монтира на неподвижна основа и в близост пред него да няма клони или лесно разлюлявани от вятъра дървета.

Смислено е използването на програмируеми включващи осветлението за определен период от време устройства, а най-добре е комбинираното използване и на двете. За нисковолтови осветителни системи се произвеждат и комбинирани прибори, които съдържат трансформатор и програмируем превключвател в обща, херметизирана кутия, която позволява монтаж на открито.

Освен за целите на осветлението често пъти се налага на определено място в градината да се изведе контакт с напрежение 220 V за захранване на градински инструменти, например косачка за трева или верижен трион. В такъв случай на дълбочина 60 cm се вкопава пластмасова тръба, а по дължината ѝ отгоре се разстила специална сигнално оцветена полиетиленова лента, която да предупреждава появили се след години ентусиазирани копачи. В тръбата се прокарва кабел, пригоден за поставяне в земята, тръбата се уплътнява в краищата с пенополиуретанова пяна или уплътняваща маса на силиконова основа, за да не прониква в нея вода. Задължително се използват влагозащитени контакти.

При всички случаи обаче е разумно разположените на открито контакти да бъдат свързани към електрическата мрежа посредством подходящ по мощност шалтер и да се изключват, когато не се използват.