В категории: Брой 3-4/2002, Хоби

Папагали Корели

Светослав Манасиев

След като подробно ви запознах с начина на отглеждане, развъждане и опитомяване на широко разпространеното вълнисто папагалче (безплатно приложение към брой 1-2/2002 год. на „Направи сам”), предлагам на вашето внимание не по-малко атрактивния дългоопашат папагал Корела. Латинското му наименование е Nymphicus hollandicus, но са известни са още като папагали Нимфа. Обитават почти цялата територия на Австралия, а начинът им на живот е близък до този на вълнистото папагалче и е повлиян до голяма степен от климатичните особености на този континент. Корелите са много добри летци – нещо жизнено важно при трудното намиране на храна и вода. Нелек е животът им през дългите сухи периоди на годината. С оглед на това корелите, подобно на вълнистите папагалчета, са развили способност за бързо отглеждане на потомството. Те са хралупни птици – използват за мътене дупки в стари дървета, които често пъти дооформят и разширяват сами. Съществено при избор на „гнездо” е близостта на храна и вода за малките пиленца. Нимфите са плашливи птици и предпочитат високите дървета за добра видимост. Когато кацат на земята, те са изключително предпазливи и винаги готови да отлетят. Основното им меню се състои от семена, различни тревни растения, плодове.

Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива. Дори да се появи друга мутация (напр. албинос – бели с червени очи), шансът ѝ да оцелее е много малък. С нестандарния си цвят те се превръщат в по-лесно достъпна плячка. Нормалната сива корела е с жълто на глава, преливащо в бяло по краищата с характерните оранжевочервени, кръгли петна на бузите. Заради своята жълто-сива качулка, която птиците могат да прибират и изправят (при възбуда), корелите са наричани още „мини какаду”. От двете страни на крилата като „пагони” се очертават бели ивици с дължина 8-10 cm. Основният цвят е сив, преливащ от по-светло на гърдите към по-тъмно на гърба. При мъжките индивиди опашката от долната страна е черна, а при женските – по-бледа. Като цяло окраската на женската е по-светла, включително „ушните” петна са видимо по-бледи – един от основните разпознавателни белези. Друго различие за по-опитните познавачи е разстоянието между очите погледнато в анфас. То е по-малко при женските. Оперението на младите птици има цвета на женските корели, но след първата смяна на перата и до 8-10 месеца мъжките проявяват своите различия.

Станала желан домашен любимец, корелата е и обект на разнообразни селекционни кръстоски. В резултат на това днес сме свидетели на огромно разнообразие от цветни мутации – бели и жълти с червени очи, канелени, сребристи, опушени, шарени, както и рецисивни белобузи птици – в тяхната окраска липсват жълтият и червеният цвят, респективно характерните червени петна по бузите са бели.

Корелите понасят с относителна лекота по-суровите зимни условия, стига да са добре защитени от течения и храненето им да е пълноценно. Със своя по-голям размер (в сравнение с вълнистите папагали) – 32-34 cm с опашката, по-мелодично цвърчене и не на последно място по-голяма досетливост, австралийската дългоопашата корела може да бъде ваш забавен домашен любимец и да ви радва в продължение на 15-20 и повече години (има данни за корели в плен, достигнали 30-годишна възраст).

Избор на птица

Преди да ви помогна в избора на млада и здрава птица, съм длъжен да ви посъветвам решението ви да се базира на малко по-висока отговорност. Естествено, то ще бъде ваше, но за доброто на птицата е по-задълбочената ви преценка. Често пъти ме питат: „Какъв папагал да си взема?” Аз не бих посъветвал никой да отглежда какъвто и да било папагал, ако не е убеден, че ще се привърже към него докрай. Освен разнообразната и пълноценна храна и достатъчното място за свободен полет, папагалът (особено ако е сам) се нуждае от ежедневната компания на своя собственик. Той ще ви чака с нетърпение да се приберете от работа, за да си „побъбри” с вас или да ви зарадва с песен. Ако в забързаното и уморително ежедневие вие не намирате време за него, ако го оставяте на тъмно да не издава звуци, вместо да му обърнете внимание, ако го държите постоянно затворен, за да не цапа, ако го стряскате и удряте, за да извърши желаните от вас неща, по-добре се откажете от идеята. Никога не забравяйте, че представителите на голямото семейство папагали са изключително чувствителни животни, много по-чувствителни от което и да било куче. И ако, взимайки предвид казаното по-горе, вие направите своя избор и се спрете на папагала Nymphicus hollandicus, мини какаду, папагалът Нимфа или с други думи просто Корела, то можете да пристъпите към неговото закупуване. Искам да ви напомня, че предварително трябва да сте „обзавели” неговия бъдещ „дом”, за който ще стане дума по-долу.

Както при избора на всеки друг папагал, ви съветвам да се насочите към закупуването на млада корела. При тях цветът на оперението е по-блед, а и като цяло птиците са по-малки – на около 10-месечна възраст достигат максималните си размери. Не винаги се доверявайте на предложението на продавача. Направете сами своя избор, за да сте сигурни, че ще се радвате на здрава птица дълги години. Общо взето, корели се закупуват целогодишно. На практика имате доста голям избор. Не се ограничавайте до птиците в кварталния зоомагазин. Посетете и други, където оборотът, респективно търсенето, е по-голям. Това предполага по-редовното зареждане с млади птици.

Разгледайте добре магазина и особено волиерата с птиците. Лошата хигиена е сигурен белег за развитие на болести. Наблюдавайте от разстояние корелите, без да ги стряскате. Откажете се от омърлушените птици с настръхнали пера, стоящи безучастно, дори цветът им да ви харесва. Изберете веселите, подскачащи, цвърчащи, чоплещи, закачащи се птици. Когато се спрете върху няколко корели, помолете продавачът да се приближи към клетката и да протегне ръка. Изберете птицата, която най-малко се плаши – тя ще се поддаде по-лесно на опитомяване. Накарайте продавачът да я хване, обърнете я и духнете под опашката ґ. Клоакалният отвор и перата около него трябва да бъдат чисти. Без зачервявания и слузести следи. По краката, очите и човката не трябва да има израстъци или петна. Откажете се от птици с прекомерно израснали нокти или клюн, дори привидно да са здрави. Те най-вероятно са доста стари. Пипнете крачетата, разгънете крилете, опипайте коремчето и гърдите. Не трябва да има никакво изменение на костите. Перата на птицата трябва да са бляскави и гладки. И най-накрая – не купувайте корела, чийто външен вид и поведение с нещо ви притеснява. Не избързвайте с покупката, ако не сте уверени, че това е вашата нимфа. В края на краищата какво са месец-два изчакване, на фона на 15-20 години съвместно съжителство.

Кафези

Преди да започна с подходящата клетка на птицата, искам да ви кажа няколко думи за транспортирането. Съветвам ви да я пренесете от зоомагазина до дома ви в картонена кутийка, плътно затворена, с няколко дупчици за въздух. Не я поставяйте в кафез по време на пренасянето. Вече споменах, че корелите са много плашливи птици и вероятността да се нарани е много голяма. От друга страна, ще трябват дни, а може би и седмици, птичето да се отърси от преживения стрес. В тясната и най-вече тъмна кутийка тя ще остане кротка през целия път. Не забравяйте, че това може да продължи само няколко часа. Възможно е в зоомагазина да не разполагат с подходяща кутийка, затова ви съветвам предварително да се снабдите с такава.

След като се приберете с вашия нов папагал, следва още една много важна стъпка – настаняването. Никога не го правете насила. Отворете кутийката и я поставете на дъното на кафеза. Ако не може да влезе, просто я долепете до отворената вратичка и се въоръжете с търпение. Никога не „изсипвайте” птицата в клетката. Това ще я изплаши и ще създаде негативни първи впечатления у нея. Най-вероятно корелата ще остане дълго време в тъмната кутийка, където се чувства сигурно защитена, но рано или късно търпението ви ще се увенчае с успех. Тогава леко извадете ненужната вече кутийка и затворете вратичката.

Поставете клетката на височина не по-малко 1-1,5 m в някой спокоен, защитен от течение и пряка слънчева светлина ъгъл. Съветвам ви да се насочите към клетка с най-проста правоъгълна форма, снабдена с подвижно дъно за поддържане на добрата хигиена. Минималните необходими размери са: дължина 70-80 cm, широчина 30-40 cm и височина – 45 cm. Птицата трябва да може свободно да размахва криле във всички посоки. Не забравяйте, че такъв кафез е подходящ само за една корела. За тези, които искат да притежават една или повече двойки, идеално решение би била стайна волиера с дължина, не по-малка от 1,5 m. Тук трябва да направя едно много важно напомняне – корелите са единствените папагали, които „смазват” своите пера посредством прах. Ежедневният боклук е неизбежен и всички членове на вашето семейство трябва да са съгласни с вашето начинание. За да отидем още по-далеч, ще кажа, че оптималният вариант за вас и вашите птици би бил просторна градинска волиера. Въображението ви може да избере размери и начин на направа. Ще отбележа само, че волиерата трябва да е добре защитена от вятър, лесно достъпна за почистване и снабдена с вътрешно (закрито) помещение, където птиците нощуват, мътят и зимуват. В най-студените дни температурата там не бива да пада под 15 °С.

Но да се върнем на обикновената клетка за вашата корела. Тя трябва да бъде снабдена със следните аксесоари – поилка, хранилка за семена, паничка за кълнове, меки храни, плодове и зеленчуци, паничка за пясък, примесен с натрошени яйчени и мидени черупки (предварително изпечени), къпалка (ваничка за къпане). Пръчките за кацане изработете сами. Насочете се към меко дърво (липа, топола) и не забравяйте общовалидното правило – когато птицата стъпи на кацалката, не трябва да си допира пръстите от долната страна. Направете ги с различен диаметър. Така корелата ще упражнява мускулите на своите крачета и сама ще избере най-удобното за нея място. Кацалките трябва да са разположени така, че хранилките, поилките и купичките да не се зацапват с екскременти. Бих ви посъветвал, също така, да застелите дъното на кафеза с хартия, която редовно да подменяте. Това е по-удобният начин за почистване на дъното, а и ще имате по-добра възможност да наблюдавате птичите изпражнения, по които можете да откриете евентуално заболяване. Може да поставите в клетката стълбичка, люлка или друга играчка, към която вашата корела ще прояви интерес, но не претрупвайте и не стеснявайте пространството ѝ. И най-накрая – ушийте калъф, с който нощно време да завивате клетката. Това ще предпази спящата птица от течения, към които тя е чувствителна, а пък и това ще удължи сутрешната ви сладка дрямка, необезпокоявани от звуците на корелата.

Хранене

За основна храна на корелите можете да давате зърнената смеска за вълнистите папагали, като и добавите малко слънчогледови семки, а именно: 50-60% просо; 20% канарено семе; 20-30% овес и слънчоглед. Спокойно може да добавите и по няколко зърна царевица, жито, ленено семе, коноп и, общо взето, семена на почти всички видове тревни растения. В зоомагазините се продават специални смески за средноголеми папагали, допълнително обогатени с витамини и минерали. Преди да я закупите, не забравяйте да проверите на срока на годност. Пак от магазина можете да купите витаминни добавки.

Най-често те се разтварят във вода за пиене в определени дози. Искам да обърна внимание на особено голямата нужда на корелите от свежа зеленина. Не им предлагайте купени листни зеленчуци, дори и след обилно измиване. Те със сигурност са третирани с хербициди, които могат да се окажат смъртоносни. Най-подходящото зелено растение, което задължително трябва да присъства в храната на корелата са листа от глухарче. Има ги през по-голямата част от годината. Давайте ги измити и подсушени. Клонки, заедно с пъпките, са друго лакомство за корелите. Изберете върба, липа, топола, бреза. Нека дърветата не се намират в близост до преминаващи автомобили, паркинги, гаражи и др. Ябълки, круши, шипки, моркови, банан, цитрусови плодове – голямо е разнообразието от плодове и зеленчуци, които може да давате на вашия пернат любимец. Варена царевица, ориз, жито, овесени ядки, парченце черен хляб, накиснат в мляко, орехи – всичко това корелата приема с охота, но не прекалявайте! Ограничаването на пространството за движение и даването на високо калорична храна в големи количества може да доведат до затлъстяване и редица заболявания. Поилката може да остане пълна в продължение на няколко дни, но не чакайте да свърши. Поднасяйте вода ежедневно. Подменяйте и веднъж седмично паничката с пясъка.

Следва