В категории: Брой 12/2007, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Системи за фасадна топлоизолация weber.therm

В края на мразовития декември при все по-солените от ден на ден сметки за парното, а и за останалите начини за отопление, едва ли е необходимо убеждаване, че топлоизолацията е задача от първа необходимост така, както човек не си и помисля да излезе в снежната виелица без топла дреха на гърба си. За нашите читатели пък това е още по-малко необходимо, защото само вродената ни скромност ни пречи да кажем повече от това, че едва ли има списание, което да е поместило през последните години повече и по-детайлно разработени статии на тема топлоизолации. При това статии с подчертана практическа насоченост, разнищващи и най-дребните детайли, за разлика от реномирани университетски издания например, от които човек ще научи за култа към слънцето от дълбока древност, за живота на неандерталеца в пещерите или на номадите в юртите, но не и колко да бъде дебела топлоизолацията на къщата му, как и с кои материали е най-добре да се изпълни. Добре разбираме, че преобладаващата част от читателите ни няма да запретнат ръкави сами да лепят топлоизолация на къщата си, нито да полагат мазилка, защото това е обемиста работа и изисква поне месец време. Ние пишем за технически грамотните хора, каквито са читателите на списанието, защото настъпи ли моментът за ремонт на фасадата и поставяне на топлоизолация, те се явяват в ролята на инвеститори на собствените си пари и трябва да знаят какво да поръчват, за какво ще плащат, да могат да контролират това, което им се предлага и изпълнява. Защото опитът многократно ни е научил, че на майсторско ниво грамотността за съвременните материали и технологиите за тяхното прилагане силно изостава. А след като дори и в строителството вече настава глад за изпълнителски кадри, нещата едва ли скоро ще се подобрят.

Връщаме се отново към темата за фасадната топлоизолация, защото топлинните загуби на една къща през външните стени представляват около 31% от общите, а ако се добавят и загубите през прозорците (36%), през фасадата изтича близо 2/3 от топлината в жилището. Затова при ремонт на фасадата на стара сграда и монтиране на топлоизолация, неизбежна е и подмяната на прозорците със съвременни пластмасови или дървени с двуслойни, а по-добре и с трислойни стъклопакети. При многоетажните сгради делът на топлинните загуби през фасадата е значително по-голям и определящ за нейната енергийна ефективност. Тъй като в статията ще говорим изключително за топлоизолация откъм външната страна на стените, си заслужава да поясним защо слагаме знак на равенство между понятието „топлоизолация“ и по частното „външна топлоизолация“. Защото мястото на топлоизолацията е именно да облече сградата отвън, докато направата на вътрешна, откъм помещенията, е половинчата мярка за спешно ограничаване на топлинните загуби и най-вече се прилага при липса на друга възможност за предотвратяване на един крайно неприятен ефект, породен от лошата топлоизолация – овлажняването на вътрешната повърхност на външните стени поради кондензиране на влагата от въздуха и неизбежната поява на мухъл и плесени на тези места. Вътрешната топлоизолация елиминира отчасти и проблема с ниската повърхностна температура на тези стени, което причинява усещането за студ при допир до тях. За разлика от облицовката на стените от вътрешната им страна, външната топлоизолация позволява поставяне на топлоизолационен материал с необходимата дебелина, едновременно със стените се изолират всички „топлинни мостове“, каквито са намиращите се на фасадите стоманобетонни елементи на сградата (пояси, трегери, колони, балкони и др.), през които топлината изтича особено интензивно. Поставената отвън изолация повишава температурната стабилност на сградата, защото се използва способността на масивните строителни материали да акумулират топлина, което и зиме, и лятно време позволява поддържане на равномерна температура в помещенията, без резки колебания надолу или нагоре, т.е. подобрява се термостабилността на помещенията, което е благоприятно за здравето на хората. Малките температурни колебания са един от факторите, които определят т.нар. зона на благоразположение, в която човек се чувства най-комфортно, работоспособността му е оптимална, а микроклиматът е най-здравословен. Тази зона обхваща температури на въздуха 19–22 ºС и относителна влажност 40–60%. При топлоизолираните стени нулевата температурна точка се намира извън зида, поради което няма опасност проникналите в него водни пари, след като се втечнят да замръзнат и да причинят механично разрушаване. Едно от съществените изисквания към всички материали, които участват в изграждането на топлоизолацията на външните стени, е способността им да позволяват свободно преминаване на водните пари, т.е. стените да могат да „дишат“. Това се отнася за топлоизолациионните плочи, за лепилото, използвано за лепене и шпакловка, за грунда и външната мазилка.

Поставената отвън изолация представлява допълнителна защита на стените срещу атмосферните влияния и слънчевата радиация. Друго нейно сериозно предимство е, че не се намалява обемът на помещенията. Не на последно място правенето на изолацията е голяма по обем работа, съпроводена с немалко замърсяване – най-вече от лепило, грунд, мазилки, отпадъчни парчета от топлоизолационните плочи. Поради това работата извън сградата има голямото предимство, че в нея не се внася замърсяване и ритъмът на живот на обитателите ù практически не се нарушава. При изолиране на вече обитавани къщи това е фактор от решаващо значение. Фасадната топлоизолация представлява сандвичева многопластова конструкция, в която основна роля изпълнява топлоизолационният материал – плочи от минерална вата или фасаден стиропор (EPS-F). Като изключим тънкослойната мазилка, която освен декоративните си функции защитава топлоизолацията, зидарията и сградата като цяло от дъжд, сняг и други атмосферни влияния, останалите материали – грунд, лепило за лепене и шпакловка, армировъчна мрежа и дюбели са помощни, всеки от които обаче има решаващо значение за изграждането на топлоизолационната система. Всички те трябва много десетилетия напред да „работят в екип“ – да се разширяват и свиват еднакво, за да не възникват термични напрежения помежду им, водещи до образуване на пукнатини, да имат максимално висока адхезия един към друг и в резултат на всичко това системата да е устойчива на натоварване и атмосферни влияния при това далеч, след като изтече предвиденият по закон 5-годишен гаранционен срок. Затова, когато се говори за топлоизолация, винаги трябва да се разбира система от материали. Гарантирано качество и дълготрайност може да има единствено система, създадена от един и същ производител с подбрани от самия него материали, ко- ито са произведени така, че да „работят“ оптимално заедно. Сега дойде време да ви запознаем със системите за фасадна топлоизолация на Weber, като предварително ще кажем само, че атестат за тяхното качество е фактът, че фирмата е европейски лидер в производството на лепила, фасадни тънкослойни мазилки и бои. Това са и материалите, от които зависи качеството, дълготрайността и добрият външен вид на фасадата. Топлоизолационните материали – минерална вата и фасадният стиропор най-често се произвеждат от други производители и стига да отговарят на съответните норми за качество, се използват във всички разпространени към момента системи за топлоизолация. В България към момента Weber предлага 4 системи за топлоизолация weber.therm, които са съобразени с климатичните условия в страната и същевременно дават възможност за избор. Една от тях weber.therm Флекс е специално разработена за полагане върху специфични основи като обшивка от дървесни плочи, плочи на гипсова или на циментова основа, и други основи. При три от системите топлоизолиращият материал е стиропор, докато при най-изисканата откъм експлоатационни качества weber.therm Престиж се използват по-скъпите плочи от минерална вата. Другото съществено отличие между четирите системи е видът на използваната декоративна тънкослойна мазилка – от най-евтината минерална, наричана още „благородна“ мазилка, през заемащата междинна позиция по качество и цена силикатна мазилка, до силиконовите и полимерни мазилки. Това подреждане обаче трябва да се възприема като условно, защото изборът на мазилката зависи от редица фактори и цената не винаги е определящият. Преди да преминем към разглеждане на всяка система поотделно е редно да кажем няколко думи с оглед по-вярната ориентация в избора на топлоизолационния материал. Кой да изберем – минералната вата или стиропора? Противно на наложилата се тук и там строителна практика в тази група не влиза третият разпространен материал – плочите от екструдиран пенополистирол XPS, които в зависимост от производителя имат различни наименования (Ursa XPS, Styrodur, Styrofoam, Fibran и др.) и оцветяване (бледожълти, зелени, сини, розови и др.). Екструдираният полистирол има много добри топлоизолационни свойства (коефициент на топлопроводост около λ=0,030 W/m.K ) и по-висока механическа якост в сравнение със стиропора и каменната вата. Проблемът с неговото използване не по предназначение е, че той е с напълно затворена клетъчна структура, поради което не пропуска водните пари и не поглъща вода. Тази, иначе ценна при някои приложения особеност, го прави неподходящ за цялостно изпълнение на фасадни изолации. Това особено силно важи при ново строителство с неизбежно съдържащата се в строителната конструкция остатъчна влага, която трябва да може да се изпари в околното пространство. Плочите XPS, независимо от производителя им, са най-подходящият материал за топлоизолация на цокъла в основата на стените, за изолация на избените помещения и основите на сградата под равнището на терена, изолация на плоски покриви и подови изолации под „плаваща“ циментова замазка, допълнителна изолация на стоманобетонните пояси и колони, при което листовете се поставят направо в кофража преди изливане на бетоновия разтвор и др. Към недостатъците на плочите XPS не може да не споменем и тяхната доста по-висока цена в сравнение със стиропора.

Стиропор (EPS-F)

Когато говорим за стиропор (експандиран пенополистирол) разбираме единствено специално произведените за фасадна изолация плочи с обозначение EPS-F. Заслужава да се спомене, че Styropor е запазена марка на BASF. Сравнително отскоро все по-успешно се налага и един нов материал, който е разновидност на стиропора и също е създаден в лабораториите на BASF – Neopor. Той представлява експандиран пенополистирол с вградени графитни частици и на външен вид се отличава от класическия стиропор по сивия си цвят. Той има добри топлоизолационни свойства – коефициент на топлопроводност λ=0,029 W/m.K (при обемна плътност 25 kg/m3), което се дължи на способността на частичките графит да отразяват обратно топлинното лъчение. Стиропорът е най-често използваният материал за топлоизолация на фасади в Европа, нашата страна също не прави изключение. Има много добър коефициент на топлопроводност (при плочите за изолация на фасади EPS-F – λ=0,032–0,040 W/m.K), на цвят е бял, има зърнеста структура и е много лек – обемното му тегло при плочи за фасади е средно около 18 kg/m³, като има и плочи с обемно тегло в границите 12–30 kg/m3. За разлика от плочите XPS, стиропорът има отворена клетъчна структура, поради което пропуска водните пари. Към недостатъците му може да се посочи, че лесно се поврежда от въздействието на ултравиолетовите лъчи, крехък е и е трошлив, има ниска механическа якост, напада се от гризачи и съответно в някои случаи се налага взимане на мерки за защита чрез ситна метална мрежа. Макар, че фасадните плочи попадат в групата на „трудно горимите“ материали, все пак стиропорът гори. Най-същественото му предимство обаче е, че е осезаемо по-евтин от всички останали фасадни топлооизолационни материали.

Плочи от каменна вата

Каменната вата, наричана често и минерална вата, е материал, от който се произвеждат най-различни топлоизолационни изделия, всяко от които е подходящо за определен вид изолационни работи. За фасадни изолации, и особено при вече съществуващи сгради, се използват полутвърди облицовъчни плочи, най-често с размери 1000х500 mm и дебелини 20, 30, 40, 50, 60, 80 и 100 mm. Според коефициента си на топлопроводност, се използват два вида плочи – с λ=0,035 W/m.K и λ=0,040 W/m.K. По немските стандарти се означават с WLG 035 или WLG 040, което обозначение се отнася както за плочи от минерална вата, така и за плочите от стиропор. По своите топлотехнически показатели плочите от каменна вата почти не се различават от стиропора, но имат редица предимства пред него. Механически те са значително по-устойчиви – не се трошат, по-гъвкави са и по-меки, което ги прави по-пригодни за залепване върху грапави основи. Каменната вата не гние, устойчива е на студ и което е важно – не гори, като издържа температури над 1000 ºС. Има ниска хигроскопичност и не се напада от гризачи. Някои от плочите са специално хидрофобизирани, така че да не поемат влага във вътрешността си. Дори изложени на силен дъжд, се овлажнява само повърхностният слой на дълбочина няколко милиметра, макар че изглеждат мокри. Тази импрегнация ги прави водоустойчиви, макар че са порест и силно паропропусклив материал. Съвсем не е за подценяване и фактът, особено за сгради в шумна градска среда, че каменната вата осигурява и много добра изолация срещу въздушен шум, нещо, което не може да се каже за другите два изолационни материала. Именно затова за най-престижната система weber.therm Престиж се използват плочи от минерална вата. Единственият им недостатък спрямо стиропора е по-високата цена, което отнесено към дълготрайността на инвестицията и делът на топлоизолационния материал при формирането на общата цена на топлоизолацията престава да има толкова съществено значение. За да сме съвсем коректни, трябва да посочим още, че предимство на стиропора е и по-малкото му обемно тегло, което означава, че товарът, който ще се изкачва по скелето ще бъде по-малък. При него също така е по-малък и разходът на лепило за залепване и шпакловане – около 8 kg/m2, докато за плочите от каменна вата разходната норма е около 9 kg/m2. В крайна сметка която и да е от описаните по-долу топлоизолационни системи weber.therm да бъде избрана, гарантираното намаление на топлинните загуби и съответно на разходите за отопление ще бъде постигнато. Това обаче зависи от дебелината на топлоизолационните плочи, като в българското издание на продуктовия каталог на фирмата се посочват съвсем бегло стойности между 4 и 8 cm. Причината очевидно е, че на съставителите му и през ум не минава мисълта, че този най-съществен за която и да било топлоизолация параметър ще се определя по усмотрение на майстора с основно образование или пък от някой предприемач, който се вълнува единствено от разликата между производствената и продажната цена на сградата или ремонта. Тъй като този проблем сме обсъждали и друг път на страниците на списанието, само ще подчертаем, че българските норми в Наредба №7 от 2005 г., определящи коефициент на топлопреминаване през външните стени U=0,50 W/m2K, са остарели, неефективни и далеч от европейските норми от 2002 г., които предвиждат стойности по-ниски от 0,35 W/m2K, като се препоръчва неговото снижаване до 0,3 W/m²K и дори до 0,2 W/m²K. За добиване на по-ясна представа за реалната действителност у нас ще посочим само че двустранно измазан зид от плътни тухли с дебелина 25 cm има коефициент на топлопреминаване 2,0 W/m²K, а при кухи решетести тухли той е около 1,45–1,50 W/m²K. Ефективността на изолацията, възвръщаемостта на вложените средства, зависят единствено от дебелината на топлоизолационния материал. При изолация с плочи от каменна вата или стиропор върху външен тухлен зид необходимата дебелина за достигане на коефициент на топлопреминаване k=0,35 W/m²K е 8–10 cm, като дебелина от 9 cm трябва да се възприема като долна граница.Така изолиран зид от кухи тухли (четворки) с дебелина 25 cm има коефициент на топлопреминаване k=0,34 W/m²K срещу k=1,49 W/m²K преди изолирането му. При тази изолация топлинните загуби се оценяват на 23% спрямо досегашните, а общата оценка на изолацията според налични в Интернет калкулатори, достъпни за всеки, който желае сам да разбере истината, е „добра“. За получаване на оценка „много добра“ минималната дебелина на изолацията трябва да се увеличи на 11 cm, при което коефициентът на топлопреминаване става k=0,29 W/m²K, а топлинните загуби падат до 20% от преди поставяне на изолацията. Завършваме с още една илюстрация на безсмислието да се правят икономии чрез намаляване на дебелината на топлоизолационния материал. При изолация с плочи минерална вата техният дял в__ общата цена е около 1/3 от всички разходи за материали. Ако се сметне цената на труда и наема за скелето този дял става още по-малък. Така например при реално изпълнена фасадна топлоизолация в центъра на София с плочи стиропор с дебелина 8 cm (около прозорците 2 cm) и минерална мазилка weber.min делът на топлоизолационния материал възлиза на 20% от цялата сума при включени разходи за труд и наем на скеле. Ако се използва която и да било от по-скъпите мазилки, този процент ще стане още по-незначителен в общия разход.

Weber.therm Фамилия

Тази система е проектирана като универсално пригодно за всякакви райони решение, което оптимално съчетава максимално качество и ефективност с възможно най-ниска цена. Затова се използват плочи от фасаден стиропор EPS-F, чиито предимства и недостатъци вече бяха разгледани. От експлоатационна гледна точка бихме изтъкнали само това, че стиропорът не осигурява добра звукоизолация. Това означава, че ако сградата се намира в централна част на града и на шумно място, не бива да се разчита, че топлоизолацията ще бъде едновременно и ефективна звукоизолация. В такива случаи предпочитанията би трябвало да се насочат към системата weber.therm Престиж. Като връхно покритие системата weber.therm Фамилия включва weber.pas Силикатна мазилка. Това също е оптимално решение между качество и цена. Мазилката изсъхва бързо без да образува повърхностен филм, устойчива е на атмосферни влияния, има сравнително добри водоотблъскващи свойства, добра пропускливост на водните пари и въглеродния диоксид, по-малко задържа замърсявания по повърхността, негорима е, лесно се полага. Предлага се в 208 стандартни цвята, а ако някому и това се вижда малко, може да поръча нюанс, който липсва в стандартната палитра. При тази, както и при останалите системи, използващи плочи от стиропор, те се лепят и шпакловат с лепилото weber 460P, което е разработено специално за този материал. Доставя се в прахообразно състояние в чували с тегло 25 kg и се приготвя на място чрез разбъркване с ръчен електрически миксер и вода. Така приготвеното лепило трябва да се изразходва в рамките на три часа. Лепилото се използва както за лепене, така и за полагане на армирана със стъкловлакнеста мрежа шпакловка, която създава подходяща основа за полагане на тънкослойната мазилка. За по-добро сцепление между мазилката и основата тя предварително се грундира с weber.pass Грунд.

Weber.therm Индивидуален стил

Тази система е твърде сходна с предишната, като единствената разлика между тях е във вида на мазилката, която тук е weber.min Благородна мазилка. Тя е създадена на варо-циментова основа с полимерни добавки, хидрофобиращи агенти и други пълнители. Основните компоненти са естествени минерални суровини, затова мазилката се смята за екологично чист продукт. Тези мазилки стареят значително по-бавно от полимерните, силиконовите, дори и от силикатните, макар и в по-малка степен. Имат най-добра паропропускливост, затова дори да поемат частично влага от дъждовете, след това я отдават много бързо, без каквито и да било естетически или технически последствия. Отличават се също така с отлична обработваемост (дълго отворено време, добра пластичност и лепливост на готовия за полагане материал), което позволява на__ изпълнителите да „изпипат“ докрай повърхностната структура на мазилката. Може да се нанася в различни крайни структури, като крайният резултат зависи от въображението и уменията на майсторите, които я нанасят. Впечатляващото многообразие от възможни структури, дава възможност за уникални решения при завършека на топлоиозлационната система, от където идва и името на системата. Изборът на цветови нюанси е ограничен до 43.

Weber.therm Флекс

Както подсказва името, това е топлоизолационна система с плочи от стиропор, предназначена за полагане върху основи, при които по различни причини се допуска известно движение. Такива са плочите от дървесни материали, гипскартон, гипсофазер, новите циментови плочи AQUAPANEL и други облицовъчни материали. Особеното при тази система е високата ù остатъчна еластичност, благодарение на което движенията на основата могат да бъдат компенсирани и да не причинят напукване и последващо разрушаване на мазилката или отлепване на плочите. По същата причина в нея се използват двата вида мазилки с най-голяма еластичност – силиконова или полимерна, които може да бъдат оцветявани в 248 нюанса.

Weber.therm Престиж

Това е най-качествената и най-скъпа топлоизолационна система, която осигурява максимален комфорт във вътрешността на сградата, защото е и много добра звукоизолация. Използват се плочи от минерална вата. За мазилка се предлагат качествени крайни покрития от гамата weber.pas на база силиконови смоли, които се отличават с висока еластичност, добра паропропускливост и избор на до 208 цвята по каталог. По всички показатели – водоотблъскващи свойства, способността им да се самоочистват от дъждовната вода, включително и да се мият, устойчивостта им срещу образуване на налепи от плесени и микроводорасли те отговарят и на най-високите стандарти. При това имат и достатъчно висока пропускливост за водните пари, така че не пречат на стените „да дишат“. Плочите се лепят и шпакловат с лепилото weber M752.