В категории: 2023, Актуални статии, Брой 1-2/2023, Градина, Хоби

Нови формировки (резитба) на лозите

Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 1-2/2001 г.

 

Проф. дсн Здравко Занков

 

Женевска двойна завеса

Формировката „Женевска двойна завеса“ (ЖДЗ) е създадена в опитната станция „Женев“ в Ню Йорк. Внедрена е в много лозарски страни – Италия, Франция, Австрия и др. У нас е изпитвана в Пазарджишки, Пловдивски и други райони на страната.

При спазване на всички указания по формирането и поддържането на лозите добивът може да се увеличи с 50 % при подходящо запазване на захарното съдържание в сравнение с другите стъблени формировки.

При формировката ЖДЗ се използва по-добре слънчевото греене, създават се условия за по-пълна механизация на производствените процеси и повишаване на добива в сравнение с познатите формировки със свободно разполагане на леторастите („Омбрела“ и др.). Двойният шпалир се прилага в двете му най-подходящи модификации – „Дуплекс“ и „Женевска двойна завеса“ (фиг. 1, а, б). При тях леторастите растат свободно и провисват надолу, като образуват двойна завеса. За разлика от формировката „Омбрела“ завесите са значително отдалечени една от друга. Това позволява да се постигне по-добро огряване и проветряване на кордоните и с това значително да се повиши продуктивността на лозите. Двойният шпалир има Т-образна подпорна конструкция с височина 1,60-1,70 m, с двустранно разполагане на кордоните при ЖДЗ и на дългите плодни пръчки при „Дуплекс“. На височина 1,60-1,70 m се изгражда платформа от три хоризонтално разположени тела на разстояние 70 cm едно от друго, прикрепени за подпорните колове и носещите хоризонтални греди (фиг. 2). Дължината на основните колове е 276 cm (70 cm в почвата и 206 cm над нея). Т-образните подпори са две с дължина 70 cm. Те се изработват от метален винкел или дървени греди. Напречните подпори се захващат към кола с болт или метална скоба, а към върха на кола допълнително се стабилизират с поцинкован тел. В средата се прокарва по-дебел тел (около 5 mm), а минаващите на около 70 cm отстрани телове са с диаметър 2 mm. При засаждането на лозите вътре в реда на разстояние 2 и над 2 m при всяка лоза се поставя Т-образна подпора.

Когато разстоянието между лозите е по-малко от 1-1,5 m, големите колове се поставят през няколко лози – една, две и три, в зависимост от биологията на сорта. Телената конструкция се изгражда преди засаждането на лозите с хидробур. Междуредовите разстояния са от 2,40-3,60 до 4,0 m, а на лозите вътре в реда – от 0,80 до 2,40 m с тенденция да бъдат намалени на 1,0 m, за да се осигури по-голям брой лози в декар. Напоследък е приета практиката в едно гнездо да се засаждат по 2 лози със същата цел.

Формирането на лозите при ЖДЗ се извършва в продължение на 4 години. При засаждането през първата година лозичките се режат на чеп с 2 очи (фиг. 3). През пролетта на следващата година се извършва същата резитба на чеп с 2 очи. Когато леторастите достигнат 20-25 cm, се извършва филизене, при което на всяка лоза се оставят по два летораста, които се превръзват към подпорния кол. През пролетта на третата година по-слабата от двете превързани пръчки се премахва, а по-силната се полага по носещото рамо и след извиването се съкращава на 8-10 пъпки (очи) (фиг. 4). През същата година се извършва филизене само на вертикалната част на пръчката, която ще формира стъблото на лозата. Връхните леторасти още на зелено през вегетацията се повеждат и се насочват по крайните носещи телове.

През пролетта на четвъртата година от връхните пръчки се избират добре развитите, полагат се и се привързват по тела, като се съкращават на 6-8 очи. Те служат за продължение на кордоните (фиг. 5). Едната от лозите се насочва напред по левият носещ тел, а другата – назад по дясния. Върху старата част на кордона, разположени хоризонтално, на петата година се оставят при резитбата чепове с по 2 очи и стрелки с 6-8 очи, а за продължител на кордона – връхна пръчка с 6-8 очи. На шестата година кордоните са вече почти завършени и лозите са оформени (фиг. 6). Според данни от някои опити, проведени със сорт „Каберне Совиньон“, при формировка „Омбрела“ е получен добив от 1,2 тона грозде, а от ЖДЗ – 2 тона от декар. Предимствата на тази формировка са твърде значителни: получават се по-високи добиви с добро качество на гроздето; създава се предпоставка за механизирана резитба на зряло и на зелено; на гроздобер с комбайни; пълна механизация на обработката и провеждане на растителнозащитните мероприятия. Създават се условия за по-пълно използване на биологичния потенциал на отделните сортове, както и за по-пълно използване на слънчевата енергия (фиг. 7).

Като недостатък се отбелязва само влагането на повече труд и средства за изграждане на голяма телена конструкция.

 

Формировка „Вертико“

Формировката „Вертико“ е нова система на отглеждане на лозата. Разработена е в Агрономическия факултет в гр. Бърно. Тя представлява модификация на формировката кордон „Томри“, масово внедрена във Франция. Новата формировка „Вертико“ е пригодена за промишлено отглеждане на лозята. Внедрява се масово в стопанствата в Южна Моравия, в други райони на Чехия. Експериментирана е и в други страни, а у нас за първи път е изпробвана в опитната станция в гр. Септември. При промишлено отглеждане по формировката „Вертико“ лозите се засаждат на 3 m между редовете и 1 m в реда (по-често 0,8 m). Височината на вертикалния кордон е 1,8 m. На тази височина е опънат носещ тел, съставен от две преплетени жици с дебелина 3 mm. Кордонът се поддържа прав (вертикално) с помощта на подпорен кол – пръчка от армировъчно желязо с дебелина 8-9 mm, която се поставя още при формирането. Колът достига до носещия тел и се закривява към него чрез извиване. По този начин кордонът се поддържа опънат като струна. На него се формират четири етажа с по 2-3 чепа и по 2 очи. Първият етаж е на височина около 0,6 m, вторият – на 1 m, третият – на 1,4 m. Последният е на височина 1,8 m.

Те се изработват от метален винкел Формиране на лозите. През първата и втората година от засаждане на лозите те се режат на чеп с по 2 очи. През пролетта на третата година при резитбата се оставя една вертикално привързана пръчка към кола с височина 1 m (фиг. 1). Леторастите, покарали до височина 0,6 m, се премахват (филизят). На височина 0,6-0,7 m се оставят да се развиват два летораста за формиране на първия етаж чепове. Към върха на пръчката се оставят три летораста – два странични (за формиране на втория етаж) и един среден (за продължение на вертикалния кордон). Страничните леторасти се прекършват, когато достигнат дължина около 50 cm, а връхният – на височината на носещия тел (1,8 m). През лятото се прави второ прекършване на развилите се колтуци. Това двукратно кършене се налага за преодоляване на поляритета и формиране на етажите от чепове. Кършенето може да се извършва и механизирано, а след това се коригира на ръка. През пролетта на петата година от развилите се странични леторасти се дооформят на всеки етаж до 3-4 чепа, разположени в кръг като малка чаша (чашковидна резитба). Не се прави никакво привързване на развилите се леторасти. Резитбата на така формиралите се лози с вертикален кордон (формировка „Вертико“) може да се извършва механизирано с машина и след това да се дооформи ръчно. По тази формировка се отглеждат винените сортове „Ризлинг италиански“, „Велтлинер зелен“, „Мюлен тургау“ и др. У нас в опитната станция по лозарство – гр. Септември, се отглежда сорт „Памид“. При посочените разстояния на засаждане в един декар се отглеждат 416 лози, от които (в зависимост от сорта) е получен добив на грозде от 800 до 1200 kg. Гроздето се разполага на етажи един над друг, като носещите го леторасти увисват встрани, при което огряването им от слънцето е добро. Предимствата на тази формировка, според създателя й Краус, са следните: телената конструкция е силно опростена – само един носещ тел; резитбата на лозите може да се механизира лесно и да се коригира след това ръчно; индивидуално натоварване на лозите с 16-24 очи (8-12 чепа с по 2 очи) при високо и качествено грозде; улеснява се механизацията на гроздобера и др. Тази формировка представлява интерес с оглед повишаване степента на механизация на процесите при отглеждането на винените сортове.