В категории: Брой 3-4/2001, Водопровод и канализация, Ремонти, Строителство

Слепване на тръби от PVC

За изграждане на канализационната система се използват тръби от PVC, които се съединяват помежду си чрез залепване или с помощта на фасонни елементи и еластични (гумени) уплътнителни пръстени. Залепването на тръбите по правило се прилага при тяхното наставяне, като краят на предната тръба се напъхва в началото на следващата.

Тук сме показали подробно как се прави лепено съединение. Понеже и без това то е неразглобяемо, редно е да се направи така, че никога да не се наложи да го ремонтирате поради теч от някоя сглобка. Освен от правилната технология при лепенето качеството на свършената работа в много голяма степен зависи от качеството на използваното лепило. Много подходящо е лепилото Tangit, което се предлага в две разновидности.

Често пъти се налага краят на тръбата да се отреже преди нейното съединяване със следващата тръба . Това се прави със ситнозъбест трион или още по-добре – с ножовка за метал. Важно е да се реже под пръв ъгъл спрямо тръбата. За целта може да се използва скована от дъсчици кутия, както е показано на снимката. В стените и са направени два паралелни един на друг срещуположни прореза за точно водене на триона. Когато се налага рязане само на една-две тръби, едва ли си струва направата на кутията. Ето защо може да се приложи малък майсторски трик за точно очертаване с молив на линията на рязане. Около тръбата се увива плътно лист хартия с правоъгълна форма – например канцеларска формат А4. При тръби с диаметър по-голям от 80 mm е необходим по-голям лист. След като краищата на листа съвпаднат по тях с молива, се очертава перпендикулярна на тръбата окръжност.

Ръбовете по отреза винаги са повече и по-малко назъбени и трябва да се загладят и скосят за по-лесно напъхване на края на тръбата в следващата. Скосяването на края на тръбата в зависимост от нейния диаметър и начина на съединяване са посочени на двата чертежа. Използва се шлифовъчна хартия или пила с дъговидни зъби.

Тук са възможни няколко случая. Ако единият край на тръбата има фабрично уширение, напъхването на края на другата тръба става лесно и плътно, а залепването – сигурно и гарантирано водоплътно. Друга възможност за свързване на тръби с еднакъв диаметър е използване на муфа, която плътно се нахлузва върху двете тръби в мястото на съединението им.

Понеже доскоро българските майстори не разполагаха нито с тръби с фабрично уширение, нито с муфи за тръби Ø110, плод на нашенската изобретателност бе методът за разширяване края на тръбата на място чрез нейното нагряване. Поради немотия на практика често се използва запален вестник, чийто открит пламък в повечето случаи поврежда и обгаря пластмасовата тръба. Ето защо, в краен случай, когато се налага прибягване до термично разширяване края на тръбата, трябва да се използва горещовъздушен пистолет, а тръбата непрекъснато да се върти, така че да се нагрява равномерно, докато омекне, без повърхността ѝ да се овъгли.

При отрязването на предната тръба трябва да се отчете дълбочината, на която краят ѝ ще проникне в уширението на следващата тръба. За да стане слепването здраво, контактните повърхности между двете тръби трябва старателно да се почистят от набитите в пластмасата прашинки от шлифовъчната хартия и от неизбежните замърсявания с прах, мазнини и други. За целта се използва предписаният от производителя на лепилото препарат за почистване и обезмасляване, който също е упоменат в края на статията. Препаратът се нася с чиста кърпа (или специална наподобяваща попивателната хартия) и почистваните места се трият, докато кърпата престане да се зацапва. След това се изчаква достатъчно време, докато слепваните повърхности изсъхнат напълно от почистващия препарат.

Henkel предлага и опаковки със специална хартия за еднократно ползване, фабрично напоена с почистващ разтвор – много удобни при работа.

Кутията с лепило се отваря и то се разбърква старателно.

При съхраняване в херметически затворена кутия трайността на лепилото надхвърля година. Започне ли обаче да желира, вместо да тече „на конец“, то престава да бъде годно за качествено залепване.

Годността на лепилото лесно се проверява по неговата консистенция – то трябва да се стича на тънък конец, а не да „провисва“, както се вижда от снимките на предната страница.

Лепилото се намазва с четка на тънък равномерен пласт върху всяка от слепваните повърхности – откъм вътрешната страна на едната тръба (или муфата) и по външната на другата. За тръби с диаметър 70-160 mm подходящата широчина на четката е 5 cm. Нанасянето става, като четката се движи аксиално, т.е. по продължение на оста на тръбата. Без да се изчаква, намазаните с лепило краища на тръбите се напъхват плътно една в друга до отказ. Така слепените тръби се оставят поне 5 min в покой, докато лепилото започне да стяга. При температури под 10 °С това време се удължава поне до 15 min, а при температура над 40 °С е достатъчна само минута. Слепените тръби са напълно готови за монтиране след 10-12 часа, а 24 часа след последното залепване тръбопроводът може да бъде изпробван под налягане.

При тръби с диаметър по-голям от 150 mm може да се наложи използване на специално приспособление за напъхване на тръбите една в друга поради необходимостта от прилагане на по-голямо усилие. Избилото лепило се почиства с кърпа или посочената по-горе специална почистваща хартия.

Макар че далеч надхвърля обсега на приложението в дома, добре е да се знае, че лепилата Tangit са продукт на над 30-годишен опит и усъвършенстване. Поради това дълготрайността на слепеното съединение е еднаква с експлоатационната трайност на самите тръби. С тези лепила могат да се лепят тръби с диаметър до 315 mm, при това в тръбопроводи, работещи под налягане, а не с минимално хидравлично натоварване, както е при канализационната инсталация на малки по височина сгради.