В категории: Брой 3-4/2001, Градина

Петунията – нежна красота

Мина времето, когато при споменаването на цветето петуния се представяхме онова скучно, раздърпано розово цвете, което можеше да се срещне на почти всяка телена ограда. В резултат на многобройни хибридизации са създадени хиляди нови видове – изправени, стелещи се или пълзящи, с разнообразни по багри, големина и форма на листата цветове.

Петуниите произхождат от сем. Solanaceae и родината им е Южна Америка. Най-високите достигат до 60 cm, а най-ниските – около 20 cm. Петуниите са многогодишни растения, но се отглеждат като едногодишни. Листата и стъблата, както при повечето представители на сем. Solanaceae са покрити с лепкави, жлезисти власинки. Цветовете имат формата на фунийки, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата. Петуниите са едни от най-дълго цъфтящите растения – от юни, докато се застуди.

Почти всички съвременни сортове са първо поколение хибриди с обикновени или кичести цветове, с гладки или къдрави краища на венчелистчетата. По отношение на окраската многообразието им е огромно – от едноцветни, почти обикновени, през тези с широки, бели краища до невероятно ефектните с ивици, наподобяващи звезда. Петуниите се чувстват най-добре на горещо и сухо. При температури под 10оС растежът им прекъсва и умират. Нуждаят се от много вода и светлина. Размножаването става чрез семена или чрез разсад. Засяват се през януари-март в съндъчета, съдържащи смес от компост, парникова пръст и пясък. Трудността възниква при необходимостта да се поддържа постоянно температура между 21-24 °С. Семената поникват след около 10 дни, а при появяването на първите два същински листа, младите растения се пикират в съндъчета на разстояние 4 cm. Разсаждат се в края на май. Почвата трябва да бъде песъчлива и с добри дренажни свойства. Връхчетата на растенията се пензират когато достигнат 10-15 cm височина. Стъблата се намаляват когато започнат прекалено да се източват. За да се поддържа цъфтежът им по-продължително мъртвите цветове се отстраняват редовно, а почвата се подхранва с обогатен с поташ тор. Ако засеете през май или юни, растенията цъфтят през есента по-изобилно и са по-красиви.

Многобройните сортове на Петуния хибрида се разделят на четири групи: За разсаждане в лехи се препоръчва Multiflora, която достига височина 15-45 cm. Цветовете и са дребни (5 cm) но много издръжливи. Цъфтят през юни-септември. В тази група попадат следните видове: Resisto, Primetime, Carpet и Frenzy, като последните три са с по-големи цветове. От тази група растенията с най-едри цветове се наричат Floribunda и към тях спадат поредиците Celebrity и Mirage. Особено популярни са т.нар.каскадни петунии, чиито стъбла достигат дължина 60 cm – напр. видовете Purple Wave и Cascadia.

Втората група е Milliflora. Характерното за видовете, спадащи към нея е, че цветовете са с диаметър около 2,5 cm и образуват куполи с височина 15 cm, състоящи се от дребни, цъфтящи през цялото лято цветчета. Устойчиви са на дъжд. По-известни от групата Milliflora са поредиците Fantasy и Million Bells.

Най-разнообразни като цвят и форма на листата са петуниите от група Grandiflora. Те са с по-големи, но не многобройни цветове, достигащи дължина 10-12,5 cm. Видовете с многобагрени цветове с ярко изразени жилки са Cloud, Daddy, Express и Falcon. Най-издръжливи са Lavender Strom и Prisme Sunshine. Но най-ефектни са големите кичести петунии с накъдрени венчелистчета – Harmony, Giant Victorius и Bouqet.

“Най-модерните” и най-търсени са истинските каскадни петунии от групата Surfinia, чиито стъбла достигат дължина 1,2 m. Препоръчително е да не ги засявате, а напролет да си купите вкоренени резници. Багрите им са най-различни, а по-известните видове, подходящи за засаждане в кошници са Purple Mini, Blue Vain и Hot Pink.