В категории: Брой 5-6/2001, Градина, Ремонти, Строителство

Настилане на пътеки и алеи в градината

Пътеките са важен елемент в градината. Те ѝ придават завършен вид и когато имат подходящо покритие няма опасност да оплескате обувките си или да се подхлъзнете в калта.

Алеята за автомобили пък поставя изискването за по-голяма товороносимост, а при голям наклон е необходима и вградена електрическа отоплителна система за през зимата.

Задачата е от една страна да се получи достатъчно здрава и устойчива настилка, а от друга – да се запази във възможно най-голяма степен естественият вид на природната среда. Възможностите за това са много.

Най-малко ще личи намесата на човека, ако алеите се покрият с добре трамбован пласт от ситно натрошен камък с примес на едър пясък. Той се полага върху друг пласт от също трамбован чакъл.

Най-лесно е да се „опънат“ алеи с бетонна настилка, които са най-здрави и устойчиви на времето. При всички случаи бетонът трябва да се армира, защото след време ще се напука вследствие термичното разширение, слягане на почвата и натиск от корените на дърветата. Откритите бетонни площи обаче силно загрозяват градината и затова трябва да се облицоват с различни по цвят плоски каменни плочи. Такива се продават в изобилие. Друг недостатък на бетонираните или с друго плътно покритие площи е, че те не пропускат дъждовната вода. Така, от една страна се влошава влажностният режим за виреене на растителността, а, от друга, при по-проливен дъжд може да се образува мощен воден поток.

Много добро решение, особено за по-представителни алеи и площадки, по които да може да се движи автомобил, са покритията от щамповани и шаблон-бетони (виж НС 3-4/2001). Тези настилки са изключително устойчиви и здрави, а външният им вид е безупречен и може да имитира най-различни настилки от естествен камък. Те обаче също не пропускат водата и за джоба на средния българин излизат малко скъпо.

Следващото не лошо решение, подходящо най-вече за различни по големина тераси, веранди и пътеки, е застилането им с различни тротоарни плочи с максимална големина до 50 х 50 cm. Произвеждат се най-различни по вид на лицевата повърхност плочи – структура и оцветяване, като особено подходящи са плочите от „мит бетон“, при които горният пласт циментов разтвор е отмит и повърхността е оформена от релефно изпъкнали ситни обли камъчета.

Не лошо решение са и настилките от естествен камък, сиенитови павета, каквито все още може евтино да се купят поради постепенната подмяна на уличните настилки с асфалтово покритие. Произвеждат се и различно оформени блокчета, които наподобяват настилките от павета, но позволяват много по-голямо разнообразие.

Добро решение за настилане на пешеходни пътеки, върху които при нужда може да стъпи и автомобил, са специалните решетести тела (47х67х10 cm, цена 3,49 лв./бр.), чийто монтаж ще разгледаме тук. С тях може да се направи достатъчно здрава и устойчива настилка, която същевременно свободно пропуска, а не задържа, дъждовната вода. Квадратните отвори се запълват с градинска пръст и в тях се засява трева. Ефектът от избуялата в каменната решетка трева е впечатляващ и отлично хармонира на околната природна среда. Такива решетести елементи се използват често и за укрепване на земята при стръмни откоси.

На снимките е показана последователността при полагане на решетестите тела. Успехът зависи най-вече от добрата подготовка на основата. От това, доколко тя ще бъде устойчива и добре подравнена, зависи колко равна и стабилна ще бъде настилката.

След като границите на настилката бъдат уточнени, те се очертават с канап и пръстта се изкопава на дълбочина около 40 cm, за да се премахне рехавият и нестабилен хумусен слой. Почвата трябва старателно да се уплътни чрез трамбоване. Това се прави най-лесно и качествено с механична трамбовка с вибрираща плоча, но, ако не може да се намери под наем такава машина, ще трябва да свършите работата и с ръчна трамбовка – достатъчно тежко цилиндрично парче дърво с дръжка, с което се набива земята.

След това се насипва чакъл на пласт с дебелина около 30 cm (при изкоп с дълбочина 40 cm и дебелина на бетонното тяло 8 cm) и също старателно се уплътнява чрез трамбоване. Върху него се застила още един пласт с дебелина 5 cm от филц, ситна фракция (0-5 mm) трошен камък (трошляк). Този пласт се подравнява с мастар и водещи метални шини така, както се отлива бетонна плоча.

Върху така подготвената основа се полагат бетонните тела, като помежду им се оставят фуги около 3 mm. За да не се наруши подравняването на основата, телата се поставят внимателно, без да се влачат и наместват. Върху леглото от филц също така не бива да се стъпва, а това се прави върху вече положените тела. Между фугите се насипва смес, състояща се от пръст и пясък в съотношение 1:1.

Следващата операция е трамбоване на цялата настилка, като отново се ползва механичната трамбовка. Този път върху металната ѝ плоча се поставя предпазен щит от PVC, за да не се надере повърхността на телата.

Накрая отворите в телата се запълват с градинска пръст, която се разнася с твърда четка, докато ги запълни на височина до около 1 cm под горния ръб. В така запълнените отвори се засяват семената на трева, като се купува устойчив на газене вид. Ако околността изобилства с птици, върху настилката може да се опъне предпазна мрежа с малки отвори.

Остава обилно поливане с вода и скоро тревата ще избуи.

Когато става дума само за пешеходна пътека без интензивно движение по нея и когато желаете тя в максимална степен да хармонира на околната среда, може да ползвате някоя от дадените тук идеи. Пътечките са изпълнени с каменни плочи или добре изпечени плътни керамични тухли. Целта е да имате твърда опора под краката си и да не стъпвате в калта, а зеленият тревен килим да се нарушава, колкото е възможно по-малко.

НС