В категории: Брой 5-6/2001, Градина

Фритиларията – императорското цвете

Фритиларията е от семейство Liliaceae и е едно от най-красивите луковични растения. На външен вид то изглежда обикновено камбанковидно цвете, но различните му видове (познати са около 100 вида) са невероятно разнообразни – от F. meleagris, която е тип „джудже“ и е оцветена с шахматно разположени тъмночервени, бели или розови квадратчета, до F. imperialis – внушително със своята височина от 1 m и наситените червени, оранжеви или жълти цветове. Има и други, по-семпли. Така или иначе, фритиларията е цвете, което удивлява и очарова – едно желано допълнение към пролетната ви градина.

Родината на F. imperialis е древна Персия. За пръв път растението е внесено в Европа през 13. век от пътуващи търговци. Името му произлиза от латинската дума fritillus, която в буквален превод означава чашка за хвърляне на зарове. Не е трудно да се досетим, че това се дължи на формата на цветовете. Името пък на вида imperialis означава императорски, произлязло от разположените един до друг в кръг, подобно на императорска корона, цветове.

F. imperialis обича слънчевите места, богатата на хранителни вещества, пропусклива и леко влажна почва. Растението достига до 1 m височина и цъфти през април-май. Не се нуждае от особени грижи. Луковиците се засаждат на дълбочина 15-25 cm през септември-ноември. За предпазване от евентуално развитие на гнилостни процеси на дъното на дупката се насипва едър пясък, поставя се луковицата на една страна, отново се покрива с пясък и чак след това с почва. Тори се с добре угнил компост или естествен тор.

F. imperialis съдържа отровните вещества Imperialin и Fritillin, чиято най-висока концентрация е в лукувицата.

F. meleagris цъфти също през април-май. Цветовете му имат бял, розов до тъмночервен цвят. Типично за този вид е шахматното обагряне. Растението е подходящо за отглеждане в алпинеум или в предната част на бордюра. На височина достига 15-35 cm и цъфти през април-май. Засажда се и се отглежда по същия начин, както F.meleagris. И за двата вида е добре туфите да се разделят през лятото на всеки няколко години.

Луковицата на F. meleagris също съдържа отровните вещества Imperialin и Fritillin, както и други отровни алкалоиди.

F. michailovskyi произхожда от Турция и достига едва 20 cm височина. Подобно на другите видове, цъфти през април-май. Особено красива е окраската ѝ – тъмночервена с широки, оцветени в ярко жълто краища. Това прави растението подходящо за отглеждане в саксии и цветарници.

Южното Средиземноморие е родината на F. persica. Тя достига височина 80 cm и цъфти с тъмночервено-виолетови цветове през април-май. Заради внушителния ѝ външен вид и екстравагантния ѝ цвят е предпочитано растение за модерната, добре оформена и поддържана градина.