В категории: Брой 11/2007, Градина

Праскова – вретеновидна формировка

Голямото търсене на прасковените плодове се дължи на много добрите им вкусови и технологични качества. Те има привлекателен външен вид, нежна консистенция, благоприятно съчетание между захари, киселини и ароматни вещества. Плодовете са с висока биологична стойност и са желана храна не само за здравия организъм, но са много подходящи и при различни заболявания. Препоръчват се при анемии и сърдечно-съдови заболявания, имат подчертано диуретично действие, с което облекчават дейността на сърцето.

Прасковата е топлолюбиво и светлолюбиво овощно растение. Тя расте и плододава добре в онези топли райони на умерения климат, в който ù е осигурен дълъг вегетационен период и по-мека зима. Освен подходящи климатични условия за получаване на високи добиви, е необходимои съвременно формиране и отглеждане на прасковата.

Създаването на интензивни насаждения, от които да се получават по 3000 kg/дка качествени плодове изисква нови формировки. При традиционната чашовидна система короната е по-широка, броят на дърветата в 1 дка е по-малък. Като следствие от по-малкия брой е и по-ниският добив плодове от единица площ.

Друг начин на формиране у нас е т.нар. свободнорастяща корона. Тя се прилага от 1980 г., а резултатите са по-ранно встъпване в плододаване и нарастване на добивите от насажденията.

Най-подходящо за интензивни прасковени насаждения както у нас, така и в чужбина, напоследък се оказа вретеновидното формиране. В Аграрния университет в Пловдив е разработена и обоснована цялостна технология за отглеждане на прасковата и нектарината в интензивни насаждения. В страната са създадени и първите моделни насаждения. Някои от тях са встъпили в пълно плододаване и резултатите от всички формирания са най-добри. Опитът показва, че оптималните разстояния за засаждане са 4 m между редовете и 2 m в реда. Засаждат се около 125 дръвчета на декар. При тази формировка още на втората година може да се получат 500 kg/дка качествени плодове. Пълното плододаване настъпва от четвъртата година нататък, а добивът е около 3000 kg/дка.

Вретеновидното формиране се осъществява най-добре, когато се осигури силен растеж на един изправено растящ летораст. Засадените растения се съкращават на 30–60 cm над пъпка или предивременно клонче. От покаралите леторасти се оставя само един, който расте вертикално. Той се развива много буйно – достига до 150 cm и обраства с многобройни преждевременни клончета с широк ъгъл спрямо централната ос на дръвчето, които са много подходящи за формиране на системата вретено.

Особено внимание се отделя на лятната резитба, която има незаменими предимства пред масово практикуваната у нас зимна резитба. През първата половина на септември се извършва лека лятна резитба – премахват се страничните леторасти, които са разположени под много остър ъгъл спрямо централната ос на дръвчетата. Ако това мероприятие се пропусне, то се извършва на втората година след цъфтежа.

През пролетта на втората година при изобилно завързване е необходимо да се приложи ръчно прореждане. То започва, когато завързите достигнат големината на грахово зърно. Желателно е прореждането да приключи преди физиологичното окапване. Прореждането на плодчетата трябва да е съобразено с едрината на узрелите плодове, описани в сортовата характеристика. Обикновено разстоянието помежду им е 7–8 cm.

На втората година дърветата плододават значително. Колкото по-силен е бил растежът през първата година, толкова плодовете са повече.

След беритбата през август-септември се извършва лятна резитба за добро просветляване на короната. Чрез нея дърветата се ограничават на височина и на широчина. При добро отглеждане в края на втората година пространствата между дърветата в реда се запълват, а редовете образуват непрекъсната стена.

Чрез лятната резитба на третата година на формирането на 6–7 странични разклонения, то е завършено. Необходимо е разклоненията да бъдат разположени спираловидно около централната ос. През следващите години се прилагат резитби за ограничаване на растежа. Извършва се прореждане и типична резитба за плододаване.

В такива насаждения успешно може да се приложи капковото напояване с маркучи, разположени на почвената повърхност и покрити с черно фолио за избягване на окопаването в редовите ивици. Фолиото се постила след засаждането и изпробване на капковото напояване и само на мястото на растенията се изрязва отвор. Така се удължава животът на маркучите и се предотвратява развитието на плевели и загубата на влага от почвата в редовата ивица.

Ст.н.с. Илия Проданов