В категории: 2016, Актуални статии, Брой 7-8/2016, Градина, Дърводелство и обзавеждане, Хоби

Масичка за тераса – проект „Как да направим“

Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 1-2/2000 г. Статията е от поредица публикации за изработка на оригинални мебели, която е подготвена със съдействието на направление „Електроинструменти“ на „Роберт Бош“ ЕООД. Използваните за изработката и показани на снимките електроинструменти са модели от времето на излизане на броя. По принципа си на работа те не се различават от съвременните машини, с които работят днешните домашни и професионални майстори.

Всяка по-изпипана къща с градина има балкони, една или повече тераси – по правило с южно изложение. Достатъчно е да прекрачиш прага на балконската врата и попадаш в друг свят на светлина и аромати. Свят на цъфтящи растения и галеща погледа зеленина, на припичащо слънце и небесна синева. Остава да разтвориш шезлонга и да се опънеш на воля.

След време обаче идва жаждата и ръката неволно търси чашата с разхладителната напитка. Поиска ти се нещо да прочетеш или напишеш и от само себе си изниква мисълта, че нещо съществено липсва – това е масичка.

Масичка като тук показаната на снимките. Елегантна и функционална, сигурно закрепена към перилата. Плотът ѝ е подвижен, така че в затворено положение масичката заема съвсем малко място. В корубата ѝ има достатъчно място за някоя и друга бутилка, раклата е предназначена за списания, книги и други дребни предмети. Масичката може да служи за хранене, като барче, маса за писане и четене.

Освен това към нея е монтирана тръба за поставяне на плажен чадър. С това комфортът е постигнат.

До идването на лятото има достатъчно време да направите масата.

Същевременно правим уговорката, че тук са показани най-подходящите за съответната операция ръчни електрически инструменти, което обаче не означава, че не може да се прояви и продиктувана от конкретните обстоятелства находчивост.

Все пак без ръчен циркуляр, електрически прободен трион, бормашина, електрическа фреза и малка едноръчна ъглошлифовъчна машина и електрическа отвертка трудно ще минете, защото това са основни инструменти, до които неминуемо ще опрете, независимо какво сте захванали да майсторите.

Тук са показани и няколко приспособления, които значително разширяват обсега на използване на машините, значително улесняват работата с тях и подобряват качеството. Това са:

♦ Металната шина-водач за прецизно и сигурно водене на циркуляра. Така се постига прав, разположен точно по линията на рязане срез, като до голяма степен отпада необходимостта от допълнително рендосване на кантовете;

♦ Приставка за неподвижно закрепване на прободния трион към работната маса. Така той се превръща в стационарна машина, което позволява прецизно изрязване на малки детайли и отвори;

♦ Стойки за закрепване на бормашина и ръчна електрическа фреза, както и стойка за закрепване на малката ъглошлифовъчна машина. Използването на стойки прави работата многократно по-прецизна и лесна, а и по-безопасна;

♦ За изработването на колелата е необходима приставка-дърводелски струг. Приставката работи съвместно с бормашина – удобно, функционално и евтино решение за домашната работилница.

Всички детайли се разкрояват до крайните им размери, дадени в таблицата. Неподвижно съединените детайли са свързани с помощта на лепило и плоски дибли, за които сме писали вече неведнъж. Съответно, в кантовете с фреза се издълбават шлицовете за диблите. Корпусът на масичката се сглобява на сухо, само с помощта на диблите и без лепило, за да може по-лесно и точно към него да се напасва клапващият плот. Плотът се състои от три части: централна и две странични крила, които заедно оформят кръг. Контурът му се очертава с помощта на канап, завързан за малко пиронче, забито в центъра и молив в другия край на канапа.

Плотът се изрязва с прободен трион и кантът му се шлифова със закрепена към масата лентова шлайфмашина. След това двата странични сегмента се отрязват така, че средната част на плота свободно да влиза в корпуса без при това да остава широка пролука.

С помощта на мебелни шарнирни панти двете странични крила на плота се свързват към централната му част. В прибрано положение кантовете им не трябва да стърчат извън линията на канта на централния елемент на плота. Механизмът за задържане на страничните крила на плота в разтворено положение е прост и ефикасен. Той се състои от ламаринена планка, отрязана от метален винкел или плоска шина с дебелина 4 mm за укрепване на рамки, огънат под прав ъгъл на 10 mm от единия край. Той се прикрепва с винт от долната страна на централния плот, така че да може да се върти, без при това да хлопа. Идеалното решение е в плота да се завие специална гайка с едра външна резба и метрична вътрешна. Тя захваща здраво за дървесината, а завития в нея винт може многократно да се завива и отвива. Планките подпират отдолу двете крила в отворено положение. За да не провисват крилата, поради неминуемото, макар и минимално еластично огъване в краищата на планките, от долната страна на всяко крило се залепва дървено клинче с неголям наклон, така че силата на притискане на планката да може да се променя.

Във всяко крило се вкопават и по два магнитни шнапера, а техните насрещни елементи – в централната част на плота, така че в прибрано положение крилата да се придържат от магнитите.

Малко по-сложна е изработката на механизма, който поддържа плота в отворено положение. Той се състои от две свързани в единия си край си с дълъг болт (или шпилка) щанги (3). Винтът преминава през слепената към плота опора (4). Другият край на щангите също е свързан с дълъг винт (шпилка), който се движи в шлица на водача (5). От чертежа се вижда, че в горния край на шлица е оформено гнездо, в което винтът влиза и така се гарантира стабилното закрепване на плота. В долния край на водача също е монтиран вкопан магнитен шнапер (5а), който задържа плота, когато е спуснат надолу.

Шлицът във водача се изрязва с прободен трион, като за предпочитане е той да бъде неподвижно закрепен, както е показано на снимката. Гнездото в горния му край се оформя чрез пробиване със свредло. Реже се по двете контурни линии, след което дървесината се изсича с тясно длето.

След това плотът се напасва на мястото си в корпуса и може да се монтира с шарнирните панти. Пролуката от двете му страни не бива да надхвърля 2-3 mm.

За да бъде всичко мераклийски изработено, по периферията на капака, затварящ шахтата за бутилки, трябва да се фрезоват фалцове, така че той да влиза свободно в отвора без да се изплъзва встрани. Подходящият инструмент за това е ръчната електрическа фреза и фрезер за нутове (Ø16).

Тук трябва да отбележим, че описаната масичка е оразмерена за балкон с височина на парапета до 900 mm. При балкони с по-висок парапет, съответните детайли трябва да се преоразмерят. За да бъде масичката удобна за ползване, височината на плота от пода трябва да бъде около 730 mm.

Плотът (11) е дъгообразно оформен, а в него е изрязан правоъгълен отвор на чекмеджето (шахтата) за бутилки. По периферията му се пробиват три отвора, през които минават болтовете за монтиране на парапета (21).

Механизмът за фиксиране на масичката към парапета на балкона е отделно пояснен на чертежите. Състои се от неподвижна част (елементи 16 и 20) и подвижна (елементи 18 и 19), която се премества, според дебелината на парапета и фиксира неподвижно с два болта и перчати гайки.

Плотът (11) се монтира с лепило и четири дибли към корпуса на масичката.

Парапетчето (21) се огъва от алуминиева тръба 16. За да се получи равномерна дъга, се използва шаблон, изрязан от отпадъчно парче. Радиусът на огъване е еднакъв с радиуса на закръглението на плота (11). Топките в краищата на парапетчето се купуват готови или се правят на струга, за което обаче е необходимо известно майсторство. Във всяка топка се пробива глух отвор с диаметър, равен на диаметъра на тръбата и краят ѝ се напъхва в него. Добре е да се поставят и няколко капки лепило за по-сигурно.

Парапетчето се монтира към плота с болтове със скрита глава и дистанционни втулки (21).

Водачът (5) се монтира с винтове за дърво. Сега вече целият подпорен механизъм може да се сглоби и в напълно отворено, т.е. в хоризонтално положение на плота се определя на място точното местоположение на опората (4), която се закрепва към плота с винтове за дърво.

Трупчетата, в които лагеруват колелата, както и самите колела се изрязват, пробиват и окончателно оформят с помощта на приставката-струг. По периферията на колелата се стругува К-образен канал за поставяне на гумения бандаж. За ос служи дълъг коларски болт Ø10 с полуобла глава и декоративна гайка.

Бандажът се прави от парче каучуков градински маркуч с външен диаметър около 10 mm, което се залепва към колелото с пистолет и стопяемо лепило. Ако залепването не стане качествено, маркучът може да се прикове с тънки пирончета, като предварително по периферията се пробият отвори, колкото главата на пирончето да се промуши свободно. Дозабиването става с помощта на затъпен в края пробой.

Накрая остава да се направи и монтират гнездата за закрепване на чадъра. Повечето чадъри имат заострена в единия край тръба за забиване в почвата или пясъка и застопоряващ механизъм в другия, чрез който може да се регулира височината на чадъра.

Ако тръбата е прекалено дълга, долният и край може да се отреже.

Тръбата се закрепва към корпуса на масата чрез две втулки (15), стругувани от букова дървесина и монтирани от своя страна посредством дистанционните цилиндърчета (15) и винтове за дърво.

Тук, по наше мнение, авторите на проекта, са се поувлекли в използването на дървения материал, защото би било доста по-лесно да се използват две метални гривни, изрязани от тръба с подходящ вътрешен диаметър.