В категории: Бани и кухни, Брой 7-8/2001, Водопровод и канализация, Ремонти, Строителство
Водопроводната инсталация
Водопроводът е измежду основните инсталации, без които домът не може. Даже и при готова, обитаема къща, все някога настъпва моментът, когато и той ще „проплаче“ за ремонт. Да не говорим за амортизирания ни жилищен фонд, изграден по отдавна отживели технологии с поцинковани стоманени тръби, доволно ръждясали и частично запушени от ръжда и утайки.
Вече нямаме основание за оплакване, защото на пазара се предлага всичко необходимо за подмяна на старата и износена водопроводна инсталация – медни и пластмасови тръби с всички необходими фитинги за тях. Инструменти за спояване на медните и пластмасовите тръби също, колкото щеш. Остава, както се казваше едно време – „човешкият фактор“, факт, който не е за пренебрегване, защото повечето редови майстори, пък и по-образованите им ръководители, не обичат или не им остава време за четене. Затова много от тях си работят, както си знаят и както са ги учили преди доста много години.
Следователно девизът „направи си сам“ може да се перифразира и като „научи се сам“, след което подбирай и контролирай какви ги вършат майсторите с компетентност, навярно не по-лоша от тяхната.
На схемата е показана примерна водопроводна инсталация в една еднофамилна сграда – къща на два етажа и сутерен. Водопроводите за студена питейна вода са означени със син цвят, а водопроводите за топла вода – с червено. Водата се нагрява с общ за цялата къща бойлер, най-често част от отоплителната инсталация на къщата. Вижда се още, че всеки от етажите има разпределителни колектори, които се захранват от вертикалните щрангове. Към всеки от тях посредством гъвкави тръби се захранват различните водочерпещи прибори – чешми, душове, промивни казанчета на тоалетните чинии, миялни и перални машини и др.
Понеже стана дума за топла вода, заслужава веднага да се отбележи, че тръбопроводите за топла вода задължително се топлоизолират с маркучи от порест каучук. Това доскоро не се правеше поради простата причина, че нямаше подходящи за това материали.
Другото правило е, че не е желателно тръбопроводите да се прокарват по външни стени, защото през зимата водата в тях може да замръзне. Това иначе логично изискване също е доста архаично и произтича от някогашната липса на материали. В немалко случаи обаче, особено при по-малки по площ къщи, банята или кухнята опират на външна стена и тогава не може да се избегне поставянето на тръби на такава стена. Проблемът се решава отново с добра топлоизолация, този път на всички тръби. Когато къщата не се обитава редовно и не се отоплява цялата, около тръбите на критичните участъци може да се навие нагревателен проводник, който, включен през термостат, да поддържа температура над точката на замръзване, примерно 4-5 °С. Това решение налага малко по-високи начални разходи, но впоследствие многократно ще се изплати.
Подобно на каналните тръби желателно е и водопроводните да имат лек наклон за сигурното оттичане на водата при източване на инсталацията. Това във вилните сгради през зимата често се практикува.
Коментирайте или задайте въпрос