В категории: Брой 7-8/2001, Градина, Хоби

Декоративни езера, фонтани и водопади в градината

В предишния брой на списанието „подхванахме“ за пръв път през тази година темата за декоративните водни съоръжения в градината. Проявеният към статията интерес силно надхвърли очакванията ни и бе очевидно доказателство, че първата грижа на българина, след като се сдобие с парцелче земя, вече не е да засади лехите с чесън и лук. Всичко това отдавна го има в магазините. Прокуденият някога от китния си селски двор и натикан в панелните гета българин днес иска да се върне към корените си, да направи от градината кътче собствен рай, в който да се наслаждава в уединение на природата.

Статията ни не бе свързана с конкретен производител на техника за водни съоръжения и затова в нея липсваха координатите на българска фирма – вносител и магазин, от който тази техника може да се купи. Това доста ни позатрудни, защото повечето от потърсилите ни читатели се интересуваха именно от това.

Сега поправяме пропуска си, като ще разгледаме малко по-подробно водните съоръжения, изградени с техника и материали, предимно на немската фирма Heissner, които се внасят у нас.

Тук ще разгледаме накратко изграждането на най-разпространените и същевременно най-лесни за направа и най-евтини водни съоръжения – малки декоративни езерца, водни каскади с водопади и фонтани. Принципът им на действие е следният: рециркулационната вода се задвижва с водна помпа и непрестанно се очиства с различни по конструкция, начин на пречистване и дебит на водата филтри. Като се добавят осветителните тела и различните разпръсквачи за фонтани – всичко това се продава в магазините. Изборът е неимоверно голям, а с помощта на консултанти-продавачи може да се подбере оптималната за случая комбинация.

Нещо повече, физическият труд и строителните дейности ще бъдат сведени до минимум, защото производителите са се постарали да произведат и доставят всичко, което може да потрябва, включително изкуствени камъни с вградени в тях водоразпръсквачи или влагозащитени контакти за електрическата инсталация.

След като прочетете тази статия и се сдобиете с информация какво ви е необходимо и къде може да го намерите, вярваме, че сами ще стигнете до единствения верен извод: построяването на декоративно езерце или фонтан в градината не е нито сложно, нито скъпо занимание. А дали си струва? Това оставяме сами да прецените, заслушани в ромона на течаща вода, дишайки приятно овлажнения и охладен въздух през летните горещини.

 

Декоративни езера

Първата задача е да се подбере подходящото място в градината за построяване на езерцето. Естествено, когато мястото ви е на баир по-логично е да направите водна каскада, по която водата да се стича с шумолене и пръски. При равнинно място обаче, най-добре е да се ориентирате към езерце, декорирано с подходящи камъни, с водна растителност и плуващи в него рибки. Мястото, очевидно, трябва да се подбере така, че около него да се оформи център за почивка. Добро решение е езерото да се намира в непосредствена близост до открита веранда и да се вижда добре от нея. Освен от естетическа гледна точка това изискване се налага и от необходимостта да държите водната повърхност под око, ако например около нея си играят малки деца.

Разполагането на езерото непосредствено под големи дървета също не се препоръчва, защото падащите листа ще загниват във водата и бързо ще нарушат биологичния баланс, необходим за виреене на водната растителност и особено на рибките. В този случай има голяма вероятност корените на големите дървета, които понякога пробиват дори асфалтово покритие и повдигат бетонна настилка, да пробият фолиото или да повдигнат пластмасовото корито на езерото.

Подходящото местоположение на езерото зависи и от огряването му от слънцето. Директното огряване през целия ден не е добро решение. За нормалното развитие на водната растителност и рибките са достатъчни до шест часа на ден пряко слънчево греене. По-дългото огряване може да предизвика нежелано бурно развитие на микроводорасли (познато на акваристите явление) и така да се наруши екобалансът на водната система.

Хамлетовият въпрос при планиране на езерото е по кой способ да се изгради. Готовите решения са две: да се използват специално произведени за целта пластмасови корита, които се вкопават в почвата, или езерото да се изкопае, след което дъното му да се покрие и съответно хидроизолира със специално фолио, което също се продава в магазините.

При езерца с площ до 4-5 m² най-достъпното решение е да се купи готово пластмасово корито. Както се вижда от снимките, то в максимална степен наподобява по форма естествените чупки на природно езеро, включително и в дълбочина е на две или три нива с оглед поставянето на съдовете за засаждане на водната растителност. За ориентация ще посочим, че най-голямото корито на Heissner, което може да намерите в магазините на АКВА КОР, има размери 170 х 130 х 50 cm, обем 330 l, а цената му е 175 лв. Има и по-малки корита, но, според нас, подобно строителство се извършва веднъж за много години напред и съответно трябва да се мисли в по-далечна перспектива. Освен това, колкото басейнът е по-дълбок, толкова по-лесно в него се поддържа балансът на водната система и по-лесно се отглеждат растенията и рибките.

В производствената листа на Heissner фигурират пластмасови корита с размери до 240 х 140 cm, включително с интегрирана филтрираща камера. Такъв избор е отлично решение, защото позволява оптимално решаване на проблема с филтрирането на водата. Помпа с малка мощност препомпва водата от басейна през камерата, която изпълнява ролята на биологичен филтър. Тя е запълнена със специални минерални гранули, в които са засадени водни растения и са създадени условия за развитие на специален вид бактерии. Съдържащите се във водата механически замърсявания се задържат в гранулата и се разлагат от бактериите до получаване на хранителни вещества, които пък се усвояват от растенията. Така по естествен биологичен начин водата в басейна на езерцето се самоочиства.

 

По-нататък сме разгледали подробно изграждането на малък фонтан с басейн от пластмасово корито. Затова тук само ще маркираме последователността на работа:

• Коритото се поставя на избраното място направо върху почвата.
• Контурът му се очертава и почвата се изкопава до необходимата дълбочина според профила на коритото.
• След като скатовете на изкопа се оформят окончателно и загладят, евентуално падналите или стърчащи камъни се премахват и върху всички хоризонтални или близки до хоризонталната равнина участъци се разстила пясък с дебелина на слоя около 4 cm.
• Коритото се поставя пробно и се проверява доколко плътно приляга на мястото си и дали горният му ръб се намира в хоризонтално положение.

  След като всичко е наред, коритото се пълни до половината с вода.

• Изкопът около коритото внимателно се засипва с пръст, като за да се уплътни добре, едновременно с това обилно се мокри с течаща от маркуч вода. На по-тесните места може да се насипе пясък или пък пресята пръст. Целта е всички кухини добре да се запълнят и уплътнят. Насипаната почва може допълнително да се уплътни с тъпа летва.
• Докато вършите всичко това, не забравяйте от време на време да проверявате дали хоризонталното положение на коритото не се е променило и при необходимост овреме коригирайте.

При по-големи по площ езерца се прибягва до втория способ – плътно покриване и хидроизолиране на дъното на басейна със специално произведено за тази цел полиетиленово фолио.

Този способ е доста по-трудоемък, но за сметка на това позволява изграждане на произволни по форма и големина езера. Така например по поръчка Heissner може да ви достави фолио с квадратна форма и максимална площ 625 m². В специализираните магазини се продава марково фолио на рула с широчина 2 m и 4 m, и дебелини 0,5 и 1 mm. Цените им съответно са 9 и 15 лв./m², а гаранцията – 10 години. Специално подчертаваме, че става дума за „марково“, т.е. специално произведено за целта и от реномиран производител. Вярваме, че десет години след падането на Берлинската стена читателят ни вече твърдо е разбрал, че „неуместната икономия е майка на мизерията“ и че времето на различните заместители и нескопосани опити за копиране вече отмина. За щастие! Случаят е най-малко подходящ за правене на икономии, защото след като фолиото се застели с пръст, растенията се засадят и басейнът се напълни с вода, би била крайно неприятна констатацията, че фолиото пропуска.

Идеалният вариант е целият басейн да бъде застлан с едно единствено платно фолио. Посочените по-горе широчини обаче подсказват, че за по-големи по площ езерца е необходимо надлъжно слепване на две или повече платна. Това е възможно, но задължително трябва да се направи с препоръчаното от производителя лепило (например за фолиата си Heissner произвежда специално лепило под номер Z853). По правило фолиата от PVC са капризни по отношение на лепенето.

В стандартната производствена програма на Heissner влизат фолиа с широчини 2, 4, 6 и 8 m и различни дебелини. Тази данни трябва да се имат предвид при планиране големината на езерото. Още веднъж подчертаваме, че е за препоръчване платната да не се снаждат едно с друго.

Дебелината на фолиото се подбира според натоварването от водния пласт. При езера с дълбочина до около 75 cm е достатъчно фолио с дебелина 0,5 mm. При дълбочина до около 150 cm минималната дебелина на фолиото трябва да бъде 1 mm, а за по-дълбоки езера – 1,5 mm.

Вече стана дума, че стандартно използваното фолио за застилане на декоративни езерца е от PVC, черно на цвят. За големи езера обаче се използва специално фолио от силно еластичен синтетичен каучук (EPDM), което има голяма устойчивост на разтегляне и разкъсване. Такова фолио е подходящо за полагане върху нестабилна, както и при камениста основа.

 

Пресмятането на необходимото за покриване на езерото фолио става така:

• Дължината на платното = дължината на басейна на езерото + 2х дълбочината + 60 cm.
• Широчината на платното = широчината на басейна + 2х дълбочината + 60 cm.

  Тук само маркираме последователността на работа. Показаният на фигурата напречен разрез на езерото съдържа три дълбочинни зони:

  – „Блатна част“ – с дълбочина до 15 cm

  – „Плитка част“ – с дълбочина до около 50 cm

  – „Дълбок участък“ – с дълбочина под 50 cm

• Контурът на бъдещото езеро се очертава чрез полагане на градински маркуч.
• Изкопаването на основата започва от периферията към центъра като се спазват показаните на фигурата три дълбочинни зони. Наклонът на изкопа при прехода от една зона към следващата не бива да надхвърля 30°, защото има опасност почвата и съдовете със засадените в тях растения да започнат да се свличат.
• Всички повърхности на изкопа се изглаждат и се почистват от камъни и по-големи корени.
• Преди да се положи фолиото, изкопът се застила със специална материя от нетъкан текстил (доставя се от производителя на фолиото). Тя предпазва фолиото от остри камъчета и корени. Платното се изрязва според необходимата дължина, както е дадено по-горе.
• Накрая се застила и фолиото. Надбавката от 60 cm е необходима, за да може краищата на платното да се затиснат с пясък, почва и тротоарни плочи.

 

Поток с водопади

Потокът е отлично допълнение към изграденото в градината езеро. Освен изключително естетическото въздействие на ромолящата и падаща между камъните вода, той способства за поддържане на оптимално биологично равновесие в езерото, за добри условия за развитие на растителните и животински видове в него. Причината за това е, че обмиващата и падаща от камък на камък вода се насища по естествен начин с кислород от въздуха, който внася в езерото.

Едната възможност е коритото на потока да бъде застлано с полиетиленово фолио. За поток с широчина около 40 cm е необходимо платно от фолио с широчина 100 cm за покриване на бреговете, но и да останат достатъчно широки ивици, за да бъдат притиснати с плочи и камъни. След това по пътя на водата се нареждат камъни и плочи, на подходящи места се поставят съдове с пръст за засаждане на водна растителност.

Произвежда се и специално фолио за застилане на потоци.

По-добрият и по-ефективен начин за изграждане на потока е да се използват специални пластмасови корита, които се снаждат едно към друго, а разположени стъпаловидно един над друг, образуват малки водопади. Повърхността на коритата е оформена и оцветена така, че с максимално приближение да наподобява естествения варовик или друг естествен камък. Размерите на коритата, които се продават в магазините са 110 х 50 х 30 cm.

В коритата са вградени различни по форма и големина вирчета, в които водата се задържа при спиране на водния поток. Това е необходимо за поддържане на влагата и живота на растителността в тях.

„Върхът на сладоледа“ обаче са водопадите. Те могат да бъдат вградени в коритото на потока, или пък да се изградят самостоятелно. Всеки лукс си има цена и при водопадите тя се изразява в покупката на по-мощна помпа и повишения разход на електроенергия. При определяне на мощността на помпата трябва да се вземат пред вид:

– широчината на коритото на потока, респективно широчината на водния поток на водопада;

– разликата между нивото на водата в езерото и началото на водния поток. Колкото е по-голяма височината на водния стълб, при който се изпомпва водата, толкова дебитът на помпата спада;

– свързани към същата помпа други устройства, например струйници.

За да функционира ефективно водопадът, помпата трябва да има достатъчно голям дебит, за да може да захрани постоянен и равномерен по цялата широчина на водопада воден пласт. Приблизително за всеки сантиметър широчина на водопада е необходим дебит 100 l/h. В таблицата са дадени необходимите дебити в зависимост от широчината на водния поток и височината на изпомпване на водата. Вижда се например, че за водопад с широчина на водния поток 50 cm и денивелация 200 cm е необходима помпа с дебит 6 m³. Най-често водопадът е част от коритото на потока. Пресметнатият за водопада дебит на водата и необходимата за него помпа са напълно достатъчни за захранване на потока. Влияние върху дебита оказва и съпротивлението на тръбопровода, който свързва помпата с началото на потока. На практика най-често се използва пластмасов шлаух. Той трябва да се подбере с възможно най-големия диаметър, да минава по най-краткия път и да има минимален брой извивки.

 

Струйници за фонтани

Различните струйници и разпръсквачи на водата за образуване на гейзери и фонтани също допринасят за разнообразието в градината и за овлажняването на въздуха около езерото. Това – от една страна. От друга, те се отразяват ползотворно върху биологичното равновесие в езерото, защото са добро средство за обогатяване на водата с кислород от въздуха. На пазара се предлага голямо разнообразие от струйници, всеки от които придава различна форма на изхвърляната нависоко вода: камбани, гейзери, силно пенещи се водопади, каскадни фонтани и др. Най-често струйниците се монтират директно към водната помпа. В зависимост от дълбочината на езерото се подбира дължината на свързващата ги тръба.

Височината на водната струя се избира според големината на езерото. Тя не бива да надхвърля разстоянието до най-близко разположения бряг, защото при по-силен повей вятърът може да отклони струята и водата да започне да пада извън езерото. Височината на водния стълб се контролира с ръчно задействани регулатори на налягането, а при по-луксозните решения това вече се прави с дистанционно управление. Излежавате се в шезлонга и подобно на телевизора или климатика може да управлявате и фонтаните от разстояние.

Необходимият дебит вода, който трябва да осигури помпата, зависи от вида на струйника и височината, на която се изхвърля водата. На илюстрациите са дадени няколко примера за това.

Цените на най-често използваните струйници варират в границите 20-35 лв., като най-скъп е струйникът тип „водопад“ – 69 лв.

Освен струйници изтичането на циркулиращата вода в езерото се осъществява и посредством различни декоративни фигури: жаби, лебеди, патици и други животни, от чиято уста струи вода, различни силно порьозни камъни и др. Те са изработени от специална устойчива срещу замръзване през зимата керамика или други подходящи материали. Към помпата се свързват чрез гъвкав шлаух, най-често с диаметър 1/2″. Когато са повече от един или са съчетани със струйник, водният поток се разклонява с Т-образни разклонители. Използват се също спирателни кранове и регулатори на налягането.

Всички естествени камъни трябва да бъдат старателно измити, за да не попаднат вредни замърсявания в езерото.

 

Избор на помпа

След като бъде определена конфигурацията на езерото, изберат се струйниците, определя се големината на водния поток, широчината и височината на водопада, вече може да се тегли калема и да се сумира необходимият дебит вода, който трябва да осигури помпата при зададената височина на водния стълб. По тези данни вече лесно може да се подбере и най-подходящата в случая помпа. Изборът е голям, а цените варират в широки граници, в зависимост най-вече от мощността. Маломощна помпа (6 W) с дебит 360 l/h и височина на водния стълб 60 cm струва 27 лв.; цената на помпа с мощност 120 W, дебит 6000 l/h и височина на водния стълб 500 cm – 399 лв. Помпа с мощност 85 W, дебит 3500 l/h и височина на водния стълб 300 m струва 180 лв. Фабричната гаранция е средно 3 години. Многообразието от помпи по мощност и от различни производители е голямо, а дадените тук цени само очертават границите на необходимите разходи.

Повечето производители делят помпите си на няколко фамилии според предназначението и техническите им възможности: за високи струйни фонтани, за захранване на каскади и различни фигури с чучури, за потоци и водопади. Последните имат и най-голяма мощност – от 3600 до 18 000 l/h. Повечето от помпите са потопяеми и се поставят на дъното на езерото в най-ниската му част. Част от тях имат вграден към корпуса на помпата очистващ водата филтър. При други, филтърът се намира извън езерото. Възможностите за избор не могат да бъдат описани в една статия и затова трябва да се консултирате със специалист. Помпата и филтрите са нещо като сърцето и черния дроб на всяко водно съоръжение и от правилния им избор в много голяма степен зависи неговото дълготрайно и правилно функциониране.

За свързване на водната инсталация са необходими още редица детайли, като: удължители за монтиране на струйника към помпата, холендри и адаптери, Т-образни разклонители, редуктори, регулатори на налягането и др.

За любителите на техническото съвършенство и лукс се произвеждат помпи с дистанционно управление. От производствената листа на Heissner това са моделите: P 3300, P 3600, P 4400, P 5000 и така серията продължава до модела P 18 000. Дистанционното управление работи в обхват до 30 m, включително през врати, прозорци и стени, и поддържа 32 честотни канала за управление. Може да управлява едновременно няколко свързани помпи с обща инсталирана мощност до 400 W.

 

Монтиране на помпата

Вече споменахме, че типичното монтиране на помпата е на дъното на езерото. Помпите съответно са произведени така, че да работят под вода. Потопена във водата, няма опасност тя да засмуче въздух.

Все пак е желателно помпата да не бъде поставена направо върху дъното, защото там филтърът є бързо ще се задръсти от тинята и падащите към дъното замърсявания. Препоръчва се да се постави примерно върху тухла.

В зависимост от конструкцията на помпата най-често тя и филтърът са вградени в едно тяло. Филтърът и помпата са защитени срещу задръстване с фин филтър и байпас система, но, рано или късно, идва времето, когато тя трябва да бъде почистена. За тази цел помпата се изважда от водата, филтърът се разглобява (по правило без помощта на инструменти) и са промива с чиста чешмяна вода.

Всички помпи на Heissner могат да се монтират и на сухо – извън водния басейн. Това се прави в шахта до басейна, като помпата трябва да се намира под нивото на водната повърхност. Смукателният шлаух се пълни с вода и се свързва към помпата, а другият му край се закрепва така, че да бъде сигурно потопен под водата.

 

Филтриране на водата

Без ефективно филтриране на водата изкуствено създадената водна система не може нормално да функционира. Този въпрос обаче, ще разгледаме в друг брой на списанието.

НС

 

Фонтан и в жилището

Колкото декоративното езеро е отлична придобивка за градината, толкова по-необходим е декоративният фонтан за жилището. В него прекарваме по-голямата част от времето си, а през зимата сме принудени да дишаме силно изсушен от отоплителните уреди въздух. Решението за здравословен температурно-влажностен режим на въздуха, който дишаме в дома си, загатваме с поместените тук снимки.

Повече информация – в следващия брой.

На снимките е показано изпълнението на малък, скрит в камъните фонтан, от който се вижда само водната струя и мокрите камъни, а за слуха остава ромонът на водата. Той е направен по най-лесната и ефективна схема – вкопано в почвата пластмасово корито, водна помпа със струйник, артистично подредени обли речни камъни и няколко водни растения. По-особеното в конструкцията на коритото е наличието на капак, които покрива помпата, а през централния му отвор се промушва тръбата на струйника.

Коритото се вкопава в почвата на дълбочина 20 cm, краищата му се покриват с пясък и чакъл и наоколо се настилат няколко каменни плочи.

Вместо да се вкопае в почвата, фонтанът може да се постави и на подходяща тераса, като около него се сковава рамка от дебели дъски и греди.